Lily777 Добавено Декември 4, 2018 Доклад Share Добавено Декември 4, 2018 Здравейте! Започвам направо към проблема ми и вътрешните ми противоречия. Имах връзка в продължение на 2 години. Смятах човека до себе си за истинската ми любов. В началото отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено. След около година от негова страна започнаха да се появяват чувства на ревност, а аз бях толкова отдадена на връзката, че правех всичко, за да му докажа, че го обичам. Съгласявах се да давам паролите си за социални мрежи, да прекъсвам приятелства с гора от мъжки пол, да бъда на кръстосани разпити къде, как и кога, с кого съм била. Направо се превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него. Сякаш бях зависима от него. Нещата се влошаваха като той реагираше все по- агресивно, когато отново се събуждаха мислите му, че може би му изневерявам. Не се стигна до физическо насилие, но чупене на вещи и обиди беше чест развой на скандалите ни. И така до момент, в който той ме остави. Тръгна си, аз се опитах да го приема. 3 седмици по- късно се върна с хиляди обещания, думи за любов, а аз се хванах отново и влязох в порочния кръг. Дори няколко дни по - късно отново имаше прояви на недоверие и ревност, тъй като вече бяхме на разстояние и може би той усещаше, че няма реален контрол над мен и ситуацията. И отново конфлик след конфликт. Месец по- късно беше поредната раздяла. Този път изглеждаше окончателна- той беше категоричен, че не иска нищо общо с мвн, блокира мв навсякъде, за да може да нв поддържаме връзка. Два месеца страдах много. Бях в чужбина и чувствата за самота и тъга се засилваха. Реших да се взема в ръце и да не се оставям на болката да ме съсипе. Направих типичната грешка- започнах връзка с нов човек. Естествено тази връзка не потръгна, защото аз още не бях преживяла старата любов. Исках просто да се отскубна от болката. Новият човек тогава ми се струваше симпатичен и добър. Сега като го погледна и се сетя изпитвам голяма доза срам- не го намирам изобщо за привлекателен и се чувствам по женски гадно, че съм имала сексуален контакт с него. Та, да се върна назад. Приключих аферата си с него, останахме в добри отношения. Тънката подробност е, че дватама се познават от ученици. Не са приятели, а просто познати. Съжалих, че се поддаох на емоционалността си и не взимах адекватни решения- отново. След като приключих новата връзка продължих сама- да се намеря, да се обикна. Известно време по- късно старата ми любов се върна. Обади се по телефона. Каза ми, че иска да опитаме отново и ме обича. Аз също го обичах. Съгласих се и се стигна до разговора кой с кого е бил за месеците, в които сме били разделени. Той заяви , че е имал няколко сексуални отношения с различни момичета. Когато стана време и аз да кажа, казах, че съм била с един човек, но съм осъзнала, че греше и съм прекъснала отношения. Той ме попита кой е и от страх излъгах, че не се познават. Два дни по- късно реших да кажа истината , но и тогава не напълно. След като разбра кой е човекът, започнаха въпроси колко пъти е било, каквп сме правили точно в леглото и всякакви нездравословни въпроси и твърде неудобни за мен. Налрая му разказах всичко, вярвайки, че откровеността е пътят. Не беше. Изля хиляди обиди по мен- боклук, курва, гнус ме е от теб, ти си употребена. На следващия ден се извини, неискрено. Потърсих го седмица по- късно, търсейки взаимна прошка за всичко и едни нормални човешки отношения. Получих следния отговор: аз съм виновна за всичко, но не му пука така или иначе, защото той тотално е приключил с негативни боклуци като мен и аз никога няма да стигна нивото му. Отговорих да внимава с обидите си, защото в живота всичко се връща. Той каза, че е приключил с мен и да се разкарам. Проблемът ми сега е- нараненото ми женско чувство, думите от него, болката от случилото се и най- много чувство за несправедливост- аз да изляза след всичко най- долният човек . Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Аз вярвах на този човек , допуснах го до най- дълбокото място на душата си, а получих една кофа с обиди. Моля за съвет как да се избавя от гнева, обидите, болката,вината. Искам да върна предишното си уверено и щастливо аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 4, 2018 Доклад Share Добавено Декември 4, 2018 Toй има ОКР с тема ревност. Бягай далеч от него.Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lily777 Добавено Декември 4, 2018 Автор Доклад Share Добавено Декември 4, 2018 Да, знам. Това съм го осъзнала. Опитвам се да превъзмогна болката от обидите му и желанието ми той да разбере какво е направил, въпреки че знам, че такива хора почти никога не разбират колко са наранили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lily777 Добавено Декември 4, 2018 Автор Доклад Share Добавено Декември 4, 2018 Явно изходът беше той да прекрати както и направи. Може би сега е и нараненото ми его, че той си тръгна и то с такива крайни обиди Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 4, 2018 Доклад Share Добавено Декември 4, 2018 По-правилно е било, ти да прекратиш връзката.Във всеки случай, ако пак те потърси не се връзвай да я подновяваш. Диляна Колева и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Декември 6, 2018 Доклад Share Добавено Декември 6, 2018 В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: Смятах човека до себе си за истинската ми любов В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: правех всичко, за да му докажа, че го обичам В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: да бъда на кръстосани разпити В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: не бях преживяла старата любов. Само виж отношението ти към теб самата. Смятаща, че не заслужава любов - Защото това определено не е любов и няма нищо общо с такава; вкарваща се в ролята на жертва, просейки внимание и болни представи за "обич". "Дай ми малко обич и внимание, аз си нямам, моля те, зависима съм от теб, ти си въздуха и водата в моя свят!" Основният ти проблем е със самата теб - отношението ти Към теб, представата ти за любовта и връзките, за женствеността ти, за мъжествеността, която да те допълва - и в теб самата - твоят Анимус, и отвън - човекът до теб. В 4.12.2018 г. at 14:22, Lily777 каза: Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Трудно е, когато си неуверена и необичаща себе си, да. Тогава си зависеща от валидацията на другите. Това е работа за психотерапия и ти препоръчвам да опиташ - имаш да изграждаш себеоценка, себеуважение - преди това да се познаеш цялостно и да приемеш всичко това - твоите наличности в момента, каквито са си. Това е началото. Във форума пишат терапевти, можеш да ги попиташ за съвет при избора на специалист, спрямо града, в който живееш. И последно, няколко въпроса за теб: Какъв мъж искаш до себе си? Опиши го на едно листче - визия, поведение, отношение. Как виждаш и връзката си с такъв мъж? Какви са очакванията ти? Успех! Lily777 и Стелиян Славов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 8, 2018 Доклад Share Добавено Декември 8, 2018 В 4.12.2018 г. at 14:45, Lily777 каза: Явно изходът беше той да прекрати както и направи. Може би сега е и нараненото ми его, че той си тръгна и то с такива крайни обиди Обидата е избор, който определя как да се чувстваш. Ще ти го поясня през една разкошна притча. Един ден, учителят от планински манастир взел свой ученик и тръгнал с него към близкото село по работа. Пътят бил дълъг и те седнали да починат. През това време покрай тях минал селянин, който никак не харесвал учението и манастира. Застанал пред учителя и започнал да реди обиди, учителят го изслушал и когато селянинът приключил, учителят не казал нищо в своя защита , а напротив пожелал му да е жив и здрав. Станал и заедно с ученика си продължил по пътя. Вървели дълго, ученикът видимо бил притеснен и нервен, но нищо не казвал, накрая не издържал и попитал: - Учителю, 3 години се обучавам при теб, до сега никога не съм имал възражения, но сега не мога да замълча. Този селянин не спря да обижда, нарече те как ли не, а ти не каза нищо, дори му пожела живот и здраве. Защо постъпи така. Учителят казал: - Ще ти задам въпрос. Ако на вратата ти почука някой и ти носи подарък, а ти отвориш и не вземеш подаръка, чий е подаръка? - Ами на този който го е донесъл - отговорил ученикът. - Ами същото е и с обидата, всеки може да ти я донесе, но ти избираш дали да я вземеш. Оставям на теб да помислиш, нужен ли ти е този подарък или е време да го изхвърлиш вече. Орлин Баев, Стелиян Славов и Desy_V 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.