Иван

[IIIIII]

Обръщам се към този форум, защото се чувствам безнадеждно зле. Аз съм момче на 17 години . В началото на юни тази година почина мой бивш съученик,с който не бяхме толкова близки , но все пак много време сме прекарали заедно. От шока получих нещо като паник атака и много силна дереализация ... Всичко отмина въпреки уплахата ми.Месец след случката бях на купон , когато отново без конкретна причина получих пак паник атака съпътстваща с дереализация. Отново отмина , но след това започнах да усещам различни мравучкания в различни области, при което отидох на невролог и той ми предписа ксанакс естествено с думите "няма хапче за изтриване на мислите ти" много се шокирах от тези думи и започнах да си мисля , че не съм наред на психическа основа. 3 седмици след срещата ми с този невролог бях на сватба , но вместо да изживея хубави емоции получих паник атака отново и тогава си мислих , че наистина ще умра ... От тогава 25 Август до сега 26 Ноември продължавам да получавам паник или тревожни атаки с обичайните симптоми , но покрай това разстройство започнах и да получавам дълготрайна дереализация. Чувствам се сякаш всичко е един кошмар, от който няма събуждане . От време на време намалява дереализацията, но на моменти се засилва.. Най-големият ми страх е , че полудявам и в един момент ще откаже разумът ми . Вече 3 месеца се чувствам сякаш не живея и че ставам шизофреник . Не знам какво да правя искам да разкажа на родителите ми , но те ще реагират ужасно . Моля дайте ми съвет как да подходя и  да им разкажа за цялото това нещо . Не издържам всеки ден постоянно да си мисля как полудявам и при виждането на някой човек с псичихни проблеми в градския транспорт да ми прилошава направо и да се чувствам ужасно , когато бива подиграван , мислейки че и аз може да изпадна в неговото положение ...Благодаря за мненията ви предварително , наистина съм в окаяна ситуация

Редактирано Ноември 26, 2018 от IIIIII

[Диляна Колева]

Описваш състояние, което е с епидемичен характер напоследък. Т.е. всеки втори човек повече или по-малко има подобни усещания. 

Първото и най-важно нещо е да знаеш, че не се случва нещо , с което не можеш да се справиш. 

Второто е, че ти трябва точната информация, и точните насоки. Тук във форума има много по темата, започни да четеш. /Ако искаш да е индивидуално и конкретно за теб запиши си консултация при психолог/

Трето, но никак по -малко важно е да спреш да четеш безразборно по форуми и интернет, защото ще се объркаш.

Изготви си дневен режим и започни спорт, кардио.

[IIIIII]

Току-що, Диляна Колева каза:

Описваш състояние, което е с епидемичен характер напоследък. Т.е. всеки втори човек повече или по-малко има подобни усещания. 

Първото и най-важно нещо е да знаеш, че не се случва нещо , с което не можеш да се справиш. 

Второто е, че ти трябва точната информация, и точните насоки. Тук във форума има много по темата, започни да четеш. /Ако искаш да е индивидуално и конкретно за теб запиши си консултация при психолог/

Трето, но никак по -малко важно е да спреш да четеш безразборно по форуми и интернет, защото ще се объркаш.

Изготви си дневен режим и започни спорт, кардио.

Благодаря. За тези 3 месеца изчетох стотици теми, с които се опитвам да се успокоя, но ме ръчка често  отвътре да чета за болестите на психиката и тогава изпадам в някакви ужасни състояния. За последните 3 месеца станаха много неща, които допринасят за състоянието ми явно... 

[IIIIII]

В 27.11.2018 г. at 13:06, Диляна Колева каза:

Описваш състояние, което е с епидемичен характер напоследък. Т.е. всеки втори човек повече или по-малко има подобни усещания. 

Първото и най-важно нещо е да знаеш, че не се случва нещо , с което не можеш да се справиш. 

Второто е, че ти трябва точната информация, и точните насоки. Тук във форума има много по темата, започни да четеш. /Ако искаш да е индивидуално и конкретно за теб запиши си консултация при психолог/

Трето, но никак по -малко важно е да спреш да четеш безразборно по форуми и интернет, защото ще се объркаш.

Изготви си дневен режим и започни спорт, кардио.

Здравей пиша отново, защото имам чувството, че ми се причуват разни неща. Уплаших се силно преди 2 дни, когато както обикновено главата ми беше пълна с мисли и сякаш чух глас в мислите си на приятел. От тогава съм още повече изплашен имам чувството че наистина полудявам. Също така в началото на седмицата почина близък роднина и получих допълнително стрес. Изпитвам ужасяващ страх вече, че заформям някакво психично заболяване. Постоянно ми изкачат различни мисли и съм съвсем объркан и безпомощен. Бихте ли ми препоръчали психотерапевт в София с достъпни цени, защото вече не издържам и силно желая да преборя проблемите ми. 

Редактирано Ноември 30, 2018 от IIIIII

[д-р Тодор Първанов]

Ти си на седемнадесет, непълнолетен си.Редно е да споделиш това което преживяваш с родителите си и заедно да потърсите решение.

[IIIIII]

преди 21 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Ти си на седемнадесет, непълнолетен си.Редно е да споделиш това което преживяваш с родителите си и заедно да потърсите решение.

Разбирам Ви. Аз искам да им разкажа всичко, защото е ясно,че сам без тяхната подкрепа няма да се справя лесно, но ме е страх как ще реагират. Не знам как да им поднеса всичко това без да стане някакъв скандал или да почнат да ме обвиняват, че всичко това съм си го докарал аз заради играенето на компютър с часове или нощното ми будуване. 

[Диляна Колева]

Започни с това, че имаш нужда от помощ, интересувал си се и си разбрал при какъв специалист е добре да отидеш. От тях искаш само подкрепа. Дори и да започнат да говорят осъдително, остави ги да се изговорят, не казвай нищо, накрая повтори онова, с което си започнал - нужда от помощ, подкрепа. Родители са, обичат те, ще те чуят, дори и да дуднат в някакъв момент.