Валенти

[valenti]

Здравейте

На 27 години получих първите си панически атаки, или поне така мисля това се случи 2003 г. не съм посещавал специалист но определям тогавашното си състояние, като паническо разстройство. Изживяването беше неописуемо виене на свят силно сърцебиене, недостиг на въздух, дереализация, силно чувство че полудяваш чувстваш се психотичен, чувство за неконтрол над ситуацията, безпомощност, чувство, че хората разбират, какво ми е и ще се изложа, най вероятно съм се сдобил и с агорафобия, спрях да излизам от къщи, чувствах се асоциален, силно депресиран и т.н. Това продължи повече от 2 години, напуснах тогавашната си работа още в началото с мисълта че всичко се случва заради нея, към края на втората година започнах да пътувам извън страната много често и да се срещам с други различни хора и  не разбрах, как всичко отшумя. Винаги съм се молел това никога да не се повтаря, защото за мен няма по ужасяващо, грозно и тежко изживяване от това, но уви. Вече съм на 42 г., имам семейство и в началото на 2018 г. се случи отново същото, в продължение на два месеца  панически атаки, следващите два месеца състоянието се влоши тревожността стана целодневна,трудно съумявах да стоя на едно място,  почти без светли прозорци в ежедневието, не спях с дни, получавах тремори, треперене и т.н. Работата ми е доста отговорна и натоварена и реших, че отново  всичко е на база претоварване или съм получил посттравматично стресово разстройство от загубата на родителите ми преди няколко години или от съвкупността им, ретроспекцията не ми помогна да установя причината за състоянието. Посетих психиатър и бях диагностициран с тревожно разстройство без конкретика за характера и, на прегледите говорех  много с цел да улесня лекаря с поставянето на диагнозата, имах нужда от това а и се чувствах по добре след излизането от кабинета, както и да е медикамента, който бе предписан е  Ципралекс, в продължение на 3 месеца, истината е ,че се чувствах добре. След спирането на лекарството по схема  2 месеца се чувствах също доста комфортно, но в началото на третия месец или ще рече от една седмица симптомите рецидивираха, решен съм да не прибягвам отново към медикаменти. Чета много вашите материали, прилагам техники описани от вас, но за сега с кратък резултат след практикуването им, вземам някои билки и омега 3, опитвам се да спортувам поне три пъти в седмицата, но честно казано не се храня много здравословно. Тревожността сега не е ежедневна или целодневна имам доста светли периоди, но се опасявам да не стигам до предишните състояния, които съм имал. Моля за вашия съвет, би ли могъл човек да се справи сам с това състояние или отново на психиатър, психиатър и психотерапевт, само психотерапевт, и има ли категорично и окончателно справяне с това.

Благодаря предварително.

С уважение: Валентин

[Диляна Колева]

В 21.11.2018 г. at 12:51, valenti каза:

 не разбрах, как всичко отшумя. 

Това е ключовото в твоята история. Тревожността е дошла, казвала е нещо, не си го разбрал, отшумяло е всичко, без нова опитност осъзната да има. 

Вероятно сега има повторение на нещо като преживяване и тревожността отново идва, за да покаже проблем.

Сега е важно да знаеш как отминава това състояние, за да не се повтаря. Специалистът, който ти трябва е психолог-психотерапевт работещ с тревожни състояния.

[Орлин Баев]

В 21.11.2018 г. at 12:51, valenti каза:

за мен няма по ужасяващо, грозно и тежко изживяване от това,

Прозвуча ми, сякаш си бил вързан, докато в продължение на часове, седмици и месеци, са ти прилагани китайски, средновековни и съвременни изтезания - горене, рязане, разчленяване, унижение физическо и психическо... Не ми казвай, че е същото и че би избрал мъченията пред едните весели панически атаки... Аз самият съм преживявал хиляди и знам, че са не само бял кахър, но са дои зареждащи, мотивиращи и вдъхновяващи те, когато видиш посланията им по характерова центровка, които носят. Как мислиш, Животът ще се съобрази ли с това ти преувеличаване и  ще ти позволи ли да не извлечеш диамантите, които ти е приготвил, благодарение на приятелчетата п.а.?!