Хипохондрия

[Hippo]

Здравейте, отдавна чета форума и за това ще бъда максимално кратка.

Как се преодолява хипохондрия?

Ходила съм на психотерапия 1,5 година. Спортувам и ходя на танци поне 4-5 пъти в седмицата. Излизам с приятели, чета, разхождам се, общо взето всичко е наред.

Но когато нещо ме заболи/завие ми се свят/напипам си нещо и т.н. и това не ми мине до няколко дни, веднага допускам, че имам рак. Не чета по форуми, но понеже преди съм го правила, цялата негативна информация ми се е запазила в съзнанието, а и ми е ясно, че ако на пиша в Гугъл напр. "главоболие" със сигурност ще излезе тумор". Така че и да не чета в момента, мозъкът ми автоматично стига до този "резултат". Не ходя безразборно на прегледи и изследвания, но когато имам някакъв физически дискомфорт, непрекъснато се измъчвам дали ми няма нещо. И колкото повече го мисля, толкова по-зле ми става... А когато детето ми каже, че нещо го боли, имам чувството, че ще експлодирам. Но пред него се правя, че всичко е наред, за да не му предавам тази тревожност.

Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от мъките преди нея.

 

[Диляна Колева]

В 16.11.2018 г. at 10:25, Hippo каза:

 

Как се преодолява хипохондрия?

 

Хипохондрията е интересно емоционално състояние. Тя е нуждата на психиката да фиксира ума в нещо несъществуващо, за да го предпази от безпокойството и безсилието в ситуация от реално съществуващата действителност.

Т.е. хипохондрията не се преодолява, а спира да бъде защитен механизъм, тогава, когато човекът развие по-късно голямо доверие в собствените си сили и в хората край себе си. 

С две думи, когато приеме живота, спира да се страхуваме от загубата му.

[Орлин Баев]

Да - хипохондриазата е защитен механизъм, изместващ вниманието от характерови болезнени, нежелани конфликти и наличности и отичащ, отвождащ психичното налягане в болестна фиксация - защитно. Директната работа с натрапливата хипохондрия е подобна на тази с всяка друга натрапливост. Но, за разлика от работата с други обсесивни състояния, тази директна работа е само подготвителна. Основната е тази с все по-осъзнаваните и преодолявани характерови наличности, вече виждани и трансформирани активно. Та, действително не е страх от смъртта, а от безсилието, слабостта и безпомощността в живота.

[Стелиян Славов]

Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват.

- Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша?
- Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път;
- Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.?
- Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален?
 

"Ако те накарам да назовеш нещата,
които обичаш, колко време ще ти
отнеме, за да назовеш себе си ?"
~ Мевляна Руми

[Hippo]

Благодаря Ви за включването по темата

Планирам да започна “работа” с друг терапевт, дано да се получат нещата.

Проблемът при мен е, че освен мислите, че съм болна, щом не ми е добре, е и самият физически симптом. Т.е. дори да не мисля в някакъв момент, че имам рак, пак ми е МНОГО неприятно дадено физическо усещане, вкл. и не толкова неприятно. Просто фактът, че нещо ми има (дори минимално) ме напряга много. Започвам да мисля как ще започна да се влошавам до степен, когато няма да мога дори да стана от леглото (когато се чувствам отпаднала) или ще ме боли толкова много (някъде/нещо), че нищо няма да ми облекчи болката...

От няколко дни съм мнооого изтощена - буквално краката ми треперят, цялото ми тяло е като изцедено, вие ми се свят. Не мога да повярвам, че може да ми е толкова зле физически от психиката. Но все пак допускам, че може и от това да е. И от двете мисли не ми е добре - дали физическо или психическо, неприятното усещане е там и не изчезва, а се задълбочава.