Критериите, че си постъпил правилно?

[Кон Круз]

Доколкото съм запознат, критерият за това, че си постъпил добре според Учителя Дънов е приятното усещане, което ти носи постъпката. Тоест, критерият е емоцията. Това дали изпитваш разположение на духа или ти е криво.

Но... Имало е и има хора, които се чувстват добре като правят зло...

Макар че масата не са такива. Тоест, критерият не е валиден за 100% от людете ходили и ходещи по тази планета?

[АлександърТ.А.]

Цитат

Но... Имало е и има хора, които се чувстват добре като правят зло..

Не е вярно . Това твърдение е , не познаване истинското лице на преживяванията . Често може да се види и твърдението че злоратството е приятно . Да приятно е като във вица :  ,, Един седял на тротоара и с камък удрял между краката . Какво правиш , не те ли боли ? Пита го случаен минувач . Да боли . Но знаеш ли какво удоволствие е , когато не уцеля "... Това е да се радваш на по малкото зло , като го мислиш за добро ....

. Вчера излъчиха филма  „Джон Уик 2“ със Киану Рийвс . Там играе като перфектия убиец , който има шанса да се влюби и вкуси от естествения живот на обикновен човек .Това преживяване е най значимото в неговия живот , И когато на сила го връщат при старите навици , той по свой начин прави опит да се върне пак при обикновените неща .

 

Редактирано Ноември 14, 2018 от АлександърТ.А.

[M.Nickolov]

Няма нещо такова като правилно и неправилно. Всичко е различно.

[Кон Круз]

преди 14 часа, M.Nickolov каза:

Няма нещо такова като правилно и неправилно. Всичко е различно.

Имам предвид от гледна точка на учението дадено чрез Петър Дънов.

[АлександърТ.А.]

Сутринта попаднах на сериала ,,Слънчева Филаделфия ". Би трябвало да е комедия , както го рекламират . Там разиграха една игра между два отбора , Всичките са приятели . Но в играта се амбицират и подскачат демонстрирайки приятна възбуда и еуфория , когато противника е съкрушен .

На последък очите ми се отварят за тази страна на филми и шоу програми . Те , за забавление изваждат детските игри и ги предлагат , Разбира се за пари . Помислете за феномена ,,футболни агитки" . Ще ти счупят главата заради цвета на тениската .При това ,,радостно" подскачайки .

В същност , нали живота е игра . Душата опитва , играе . за нея добро и зло , не са каквито ние ги приказваме . За това и Дънов ни насочва как да разберем , Как е най добре да постъпим . И когато ,,видим" в светлата радост от някаква победа , кафява или друга тъмна нишка . Значи нещо не е както трябва . Значи човек преиграва и може да си изпати .

Редактирано Ноември 16, 2018 от АлександърТ.А.

[Донка]

Всъщност не съм го срещнала точно така формулирано. Ще съм благодарна да ми дадете линк или източник. 

Срещала съм друго. Ако човек върши нещо с усещане за безусловна любов, то е добро. В смисъл безусловната любов е мотив и доминиращо усещане при извършването. И обратното, на което Учителя особено набляга - и най-доброто на вид нещо, извършено без любов, е престъпление. За това имаме дори тема във форума.

Колкото до критериите за правилност на постъпката - това са плодовете, последствията от нея. във всяко отношение. Да, когато берем плодовете вече е късно да се връщаме и променяме нещо. Но остават уроците, които научаваме, а те са по-важни от последствията. Всъщност те са истинските плодове на нашия път и израстване. 

 

[АлександърТ.А.]

В същност срещал съм как да преценим ---по една вътрешна приятност , малка топлина . С мои думи   Но Кон е като докладчик  97% че ще даде линк .

[Кон Круз]

Не мога да цитирам, но ставаше дума за това, че човек като направи нещо добро, постъпи правилно - чувства приятност и обратното: като постъпи зле, усеща душевна неблагоразположеност.

Е, не е ли за предпочитане някои добрини да бъдат свършени без любов, отколкото никак да не бъдат свършени. Ако умираш от глад или се давиш и аз ти помогна да оцелееш, без любов но и без да искам нещо в замяна, това престъпление ли е?

Редактирано Ноември 16, 2018 от Кон Круз

[Донка]

Няма такъв филм - без любов и без да искаш нещо в замяна. Това, че не го осъзнаваш, не променя факта, че очакваш. Отделно дето без любовта "добрите" постъпки стимулират вътрешната гордост и самодоволство, сравнението с другите, а то непременно довежда до съдене на каквото и да е ниво. Изпитано. 

Цитат

човек като направи нещо добро, постъпи правилно - чувства приятност и обратното: като постъпи зле, усеща душевна неблагоразположеност.

Зависи от вибрациите на този човек. Зависи къде са го сложили да служи - във водоснабдяването или канализацията. И на първо място - чии и какви са критериите за добро и зло... Спомням си един много стар пример. Ако си оставиш леглото неоправено с любов - т.е. без претенции, недоволство, с разбиране... постъпката е добра. Ако го оправиш, гордеейки се със себе си, очаквайки похвала, недоволствайки, че някой друг не го е оправил... това е зле. По-малкото зло е да остане неоправено. Разбира се, има вариант и да го оправиш с любов  ...

[Кон Круз]

Ми ако ми стане жал за теб и затова ти дам ядене или пък ми е съвестно да те оставя да се удавиш и затова те извадя от водата, но същевременно не те обичам? Да речем, че помогна поради такива причини на някой, който дори презирам. Бих го направил.

Пък и дори човек да се възгордее и да очаква отплата за постъпката си, не е ли по - добре все пак да помогне на удавника/умиращия от глад вместо да не се възползва от възможността да стори добрина?

Доколкото знам, ние берем плодове на различни нива. Материално, емоционално. Например направил си материално добро, но с користни подбуди, без любов. Ще получиш добро на материално ниво и лошо на емоционално (например неудовлетвореност). Ако приемем, че е лошо да правиш добро без любов, то още по - лошо е да можеш да направиш добро, но нарочно да не го направиш или направо да направиш зло.

Безкористното добротворстване не е лесно. Мисля, че има етапи и не може да се стигне до него без етапи като гордеене, очакване в замяна.

Редактирано Ноември 17, 2018 от Кон Круз

[АлександърТ.А.]

Можем да си говорим без особен резултат ако не сме уточнили , що е любов . Първо , да отбележим че се интересуваме от Божествената любов . Тази която е лицето на самия Бог от разбирането , Бог е любов . Тя за сега в пълнота ни е непозната , И когато говорим за любов да си оставим един задочен въпрос , който в бъдеще ще решаваме .За сега разбирането ни за любов , е всичко онова което дава сила и е предпоставка за съграждане и растеж на живота . Значи ако правим нещо от немайкъде  , маркираме дейност , е без любов . Ако ни е грижа за вероятния резултат , проявяваме любов в някаква степен . Колкото загриженоста , приятното и топло чувство , желанието да доставиш  улеснение и помощ са по изявени . Толкова повече любов даваме и резултата ще е по задоволителен .

Цитат

Безкористното добротворстване не е лесно. Мисля, че има етапи и не може да се стигне до него без етапи като гордеене, очакване в замяна.

По този въпрос ,неправилното е да се съревноваваш с другите .Добре е , стремежа да бъде гордост от постъпките си , сравнявайки се сам със себе си . Можех ли да постъпя още по добре ? Ще се види че това доставя приятност и това да се очаква . Стремежа да е , оползотворяване на всеки удобен случай за увеличаване всеобщото благо .

Редактирано Ноември 17, 2018 от АлександърТ.А.

[Криси9]

преди 5 часа, Кон Круз каза:

Ми ако ми стане жал за теб и затова ти дам ядене или пък ми е съвестно да те оставя да се удавиш и затова те извадя от водата, но същевременно не те обичам? Да речем, че помогна поради такива причини на някой, който дори презирам. Бих го направил.

 Самият факт, че ще ти бъде съвестно говори, че имаш добри намерения, не всеки е с готовност да помага. В акта на правенето на нещо добро може да видиш, че ти подпомагаш за нещо да бъде по-добро отколкото е в момента и това ще ти бъде напълно достатъчно. Или пък прозираш в човека, който ненавиждаш, че макар и далечен за теб, по природа имате нещо общо и че всички сме деца на Бог, и в крайна сметка дори може да се помолиш за душата му, за да стане един човек омразен на света също си има причина.

Ако пък го направиш и не изпиташ положителни емоции, а продължаваш да изпитваш пренебрежение и ненавист, значи имаш някакъв емоционален блокаж върху който да работиш, може да си се отдалечил твърде много от самия себе си. Всички трябва да полагаме усилия да бъдем по-добри, не можем да правим света добро място, ако ние не сме.

[Кон Круз]

Може да помогна на някой и за да не си заработвам лоша карма с бездействието си (например не съм му помогнал да излезе от водата, а съм можел) или пък за да не попадна в затвора, или пък за да не стана обект на отмъщение, както и за да си заработя по - добра карма и за да не ми тежи на съвестта.

Не съм на 100% убеден, че ако много силно мразя някого бих му помогнал в тежко положение... Много по - вероятно е да помогна, но тотална гаранция не бих могъл да дам.

Редактирано Ноември 17, 2018 от Кон Круз

[Криси9]

Е.. много ясно и аз няма да се бутам да помагам на хора, които ме спъват. Каква друга причина има да мразиш някого? 

Да кажем примерно, че изпитваш големи житейски трудности или си се заел с толкова важна задача, че въпросните хора, които мразиш са последното нещо за което се замисляш изобщо. Не навлизат в полезрението ти, освен когато те самите опрат до теб..  В такъв момент осъзнаваш колко безсмислено е било да се занимаваш с тях и колко други по-важни неща си имал да правиш през това време. Дори когато си на война, последното нещо, което ти помага да спечелиш битката е като мислиш за враговете си. Естествено не става въпрос да забравиш на кой свят се намираш и да забравиш, че някой ти мисли зло(аз дори в никакъв случай не бих, а ще направя всичко за да се подготвя за всеки възможен изход на ситуацията в която биха ме поставили..), а да помислиш какво означава това зло за теб самия и по какъв начин ще се надградиш покрай него. Тоест важно е да имаш работещ регистър за доброто и злото и ако все още не си готов да го победиш без да си изцапаш ръцете.. и врага ти примерно е направил прибързано действие и трябва да избираш между теб и него..тогава да. Нека се удави и нека ти го удавиш ако от това зависи живота ти. Но иначе.. докъде се простира омразата? И не трябва ли да я надмогнем, просто защото е редно за нас като личности, на първо място защото ни наранява лично.. Всичко започва и свършва в личността на човека и преди да предприемем нещо, трябва да разберем накъде води.

Това още веднъж отговаря на въпроса на темата, защо човек трябва да изпитва приятно усещане, докато прави добро. А доброто води до щастие и развитие. 

 И всичко пак опира до доброто и злото. И може би ще стигнем дотам, какво изпитва човек когато прави зло? Понеже емоциите са доста по-разнообразни и за тях може да се напише енциклопедия в 25 тома, докато щастието се споделя от всички хора и се разшифрова доста по-лесно, така да се каже  

[Кон Круз]

Щом правенето на добро е престъпление, ако е без любов, то това значи ли, че трябва да се въздържаме от правенето на добрини (според нас) във всички случаи, в които не сме сигурни, че ще ги направим с любов?

[Донка]

Цитат

 

В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св. Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от сиромашията си? – Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. Като вдигнал тоягата, св. Петър мръднал малко и се издал. Домакинът се взрял, и, макар че било тъмно, забелязал още един човек в леглото – А, сега иде твой ред. Преди малко набих единия, сега ще набия тебе, който си навътре. И в този случай набил пак св. Петър. На разсъмване, св. Петър казал на Господа: Да си вървим, Господи, да не дойде и трети път да ме набие. Набърже се облекли, измили очите си – били готови за път. В това време Бог махнал един път с кърпата си във въздуха, къщата се запалила и изгоряла. Така св. Петър се освободил, да не бъде бит и трети път.

Кога човек живее само за ядене и пиене? – Когато даде предимство на плътта си, т.е. на низшите чувства в себе си. Тогава, ако св. Петър се моли за вас, ще бъде бит по няколко пъти на ден. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали с Бога. Колкото и да храните вълка, все вълк ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, няма да измените тяхното естество; каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Спасението

[Кон Круз]

Значи добротата трябва да се проявява спрямо само тези, които я заслужават?

[АлександърТ.А.]

Току-що, Кон Круз каза:

Значи добротата трябва да се проявява спрямо само тези, които я заслужават?

Първо добротата я залужават всички . Но е ясно че за някои тя няма да е добро . Значи ?.. Второ , много хора още проверяват закона ,, непоисканото добро е зло" .

Когато кажеш ,,този не заслужава това" . Правиш оценка . Сравняваш своя опит , с неговия , като пренебрегваш промисъла на Бог . Знаем ли съдбата си ? Разбирам че казваш своя гледна точка , което е добра основа . Но само основа за намиране правилното поведение .