Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!

[Шехина]

Аз лично мисля, че каквито и качества да има един психотерапевт, колкото и да е добър в областта си, трябва де получи онази нишка, която свързва в добър контакт пациента и психотерапевта. . . просто да има някакси сработване между двамата. Доста важно е психотерапевта да може да отвори душата ти, така че да може да ти помогне и да се постигне един много добър резултат.

Аделаида, а това не е ли твърде относително качество - да може да отвори душата ти? Да се получи сработване с всеки пациент? Дали добрият терапевт в този смисъл не е адаптивният терапевт?

Поне по мое мнение, без да го натрапвам, разбира се, хармоничният контакт е силно затруднен в някои ситуации и при някои състояния. Примерно защитната почти "блокада" при анорексичните пациентки - защитното поведение служи да запази състоянието, колкото и парадоскално да звучи. На практика, разчупването на блокажа между терапевта и пациента при точно това нарушение е ключово за лечението, но не се получава винаги, дори при добрите терапевти.

Друга възможност е тази, че много често личностовите конфликти са потиснати и те действат като т.н. "комплекси" (в кавички, защото това е не много точен, но познат от житейската психология термин) - докосне ли ги терапевтът, следва бурна емоционална реакция. Следва ли да мислим, че добрият терапевт е "приятният", изслушващият и съчувстващият терапевт, ако това негово поведение няма да има терапевтичен ефект?

Искам да поясня, че въпросите ми са провокативни, а не нападателни. Интересно ми е как повечето хора, особено непрофесионалистите, преценяват "годността" на един терапевт за професията.

[Аделаида]

Аз съм написала достатъчно точно и четливо, че освен качествата на добър професионалист, трябва да има добър контакт между терапевт и пациент, иначе, каквато и терапия да се приложи не мисля, че ще има добър ефект. И това го е доказала практиката.

Редактирано Март 15, 2008 от Донка

[Ян]

Искам да поясня, че въпросите ми са провокативни, а не нападателни. Интересно ми е как повечето хора, особено непрофесионалистите, преценяват "годността" на един терапевт за професията.

Няма нужда да поясняваш Шехина, че въпросите ти са провокативни. Даже не са и провокативни, а любознателни. Провокация има тогава когато човек знае отговора и търси очакваното от него.

Като непрофесионалист мога да ти кажа, че по принцип психотерапевтите ги считам за негодни относно годността им. И то не поради професионалните им качества. Системата която ги е обучавала ги прави негодни. Виж какво е написал по-горе Иво по темата... " Тя каза, че истинския психотерапевт е стара еврейска баба. " А това означава само едно нещо - безстрастието на човек който не се страхува от смъртта. Интерисуващ се само от семейството си. А кой човек не се страхува истински от Смъртта? Вероятно този който си е изживял вече живота или ... този който я е опознал Смъртта във всичките й форми и проявления и я победил / много важно условие/. А как модулира светската система един психотерапевт? - по учебници, лекции, изпити с дикламиране на запаметени чужди мисли, диплома / кой знае как е получена/, правоспособност, кабинет, хонарари... и т.н. Ами ако срещу такъв професионалист се изправи човек с по-голяма Душа, по-изчистена, по-силна аура? Кой може да кажи при такава среща на кого от двамата Духът е по-стар и с повече познания? Съответно по-старият Дух изпраща по-силен Ангел-пазител да пази Душата на човека. В повечето случай пацентите се нуждаят само да се "презаредят" душевно, но в това програмирано технотронно ежедневие почти винаги не се дава време за "презареждане" след психотронна битка. Психотронната битка не подбира много на кой си роднина и дали си корумпиран. И понеже някои от психотерапевтите няма от къде да получат истинско квалифицирано познание, прибягват до различни опити със секти, религии, магове. Но това познание май е твърде опасно без надежден контрол. Следва друг въпрос - Кой може да упражни такъв контрол? Не знам.

Но вече навлизаме в друга тема.

[Шехина]

Аделаида, уважавам мнението ти. Да, постигането на добър, доверителен контакт между терапевта и пациента е основа за каквато и да било терапевтична намеса. Това го пише в дебелите книги, на това учат терапевтите в обученията, към това се стреми и всеки съвестен терапевт. Лошото е, че по причините, които аз изброих (а това са ограничен брой примери сред море от такива) много често постигането на доверителен контакт е трудно постижимо дори за добрия терапевт. Не ангажирам с мнението си, но това също се случва в практиката, при това често. Даже донякъде много по-книжна и теоретична е позицията, че подобен контакт трябва да умее да постигне добрият терапевт. Напротив, съществува и момент в терапията, когато конфронтацията с пациента е необходима, за да се постигне истинското лечение. В такива случаи обаче обикновено терапевтът е "лош" и вече не толкова "добър", изслушващ и грижовен, както е бил възприеман от пациента преди това. Пиер Дако има едно определение за психолога: "Психологът е ум и сърце - той никога не съди, той вниква, обича и разбира." (цитирам по памет) и това действително е вярно за добрия терапевт. Проблемът е в това да обясниш на емоциите на своя пациент, че конфронтацията спрямо него, "разклащането" на стабилните му защити не означава, че не го приемаш и разбираш. Но така или иначе, важно е доверителният контакт да бъде създаден и да бъде запазен дори в тези трудни за диадата периоди.

Ян, приемам поправката - въпросите ми действително са любознателни. Благодаря ти, че ги назова малко по-точно от мен . Въпросите, които ти от своя страна поставяш, са изключително наболели в професионалните среди и има защо. Действително много от психолозите нямат душевни и духовни качества, над които да се надграждат знанията и уменията, получени от обучаващите организации. Действително в много случаи квалифицираният психолог и обучен в даден вид терапия (защото в официалните справочници броят на разновидностите психотерапия е трицифирено число...) се оказва не съвсем подготвен да се срещне с истински, от плът, кръв, дух и душа човек, който в много отношения е носител на стария Дух, на мъдростта и познанието, натрупано не от книгите, а от опита на цялото човечество? Има не един такива случаи, но все пак ми се иска да отбележа, че напук на донякъде медийната представа за тази професия, в кабинета на психолога, на удобното кресло седи човек, който освен дипломите си, е преминал лична терапия (т.е. опознал е себе си, поне донякъде), задал си е точно тези въпроси отдавна...а срещу него не винаги стои този човек със силна Аура, с по-изчистена душа. В много случаи дори терапевтът е твърде фин човек - диференциран, осъзнат, силно интроспективен, докато срещу него седи, например, една жертва на информационната епоха - емоционално и умствено претоварен човек, средноинтелигентен, силно прагматичен, с проблем в брака, който търси конкретно решение, при който класическата дълга и протяжна дълбинна психотерапия не е приложима. Искаше ми се да илюстрирам какво се случва в практиката понякога и да разчупя леко образа на психотерапевта-"книжен плъх", личностно незрял и наивен за тази професия. Истината е, че добрият терапевт осъзнава своите граници и знае, че тепърва ще се учи, особено от пациентите си. Има и друг момент - понякога привидната прагматичност и разсъдливост на терапевта, която е опозиция на мъдростта и фината душевност на пациента, е тази, която подпомага личностовата промяна.

Надявам се постът ми да не е отегчителен, искаше ми се да вмъкна щрихи към портрета на добрия терапевт, които мисля, че заслужават внимание.

Лека нощ

[Донка]

Истината е, че добрият терапевт осъзнава своите граници и знае, че тепърва ще се учи, особено от пациентите си.

Шехина! За целия пост и най-вече за горното изречение!

Като педагог много често през последните години ми се налага да бъда и психолог (в смисъла на думите на Дако, които си цитирала) и дори психотерапевт. Децата много често стават жертви на манипулации, стрес, психическо насилие - за съжаление точно от тези, които би трябвало да полагат грижи за израстването им. Най-страшното е, че близките и учтелите им живеят със съзнанието, че така ги възпитават и им правят добро. Всъщност резултатът се изразява или в депресивни състояния, или във външна агресивност. Всеки път от сърцето ми се отронва сълза при думите: "Ти защо не ми се караш и не ме наказваш като правя грешки и като съм лоша?" - изплъзнали се от устата на 7-8 годишно дете.

Много ще съм ти благодарна, и не само аз, предполагам, ако споделиш свой професионален опит и идеи за психотерапията на деца - какво причинява разстройствата, как могат да се предотвратят и как се лекуват. Бихме могли да отворим специална тема за това, но на теб оставям да прецениш как и кога.

За да продължа по тази тема - психотерапевтът на деца задължително трябва да носи в себе си живо Детето - т.е. да е запазил детския начин на виждане, мислене, емоционалност и да умее бързо да сменя ролите на възрастен и дете, когато общува с пациентите си.

На детето може да се помага най-ефективно само в неговата естествена дейност - играта, т.е. психотерапевтът трябва да умее да измисля и води интересни за децата игрови дейности и самият той да играе с тях така, че да забравят кой е всъщност.

Децата много често създават или попадат в конфликтни ситуации - това е част от естествения механизъм на израстване. Психотерапевтът трябва да умее да разрешава тези ситуации спокойно, като помага на децата (и възрастните) да извличат необходимите им уроци. Най-добрият обучаващ конфликт е въображаемият - терапевтът трябва да умее да напише най-точния сценарий и да го разиграе с децата така, че опитът да им бъде полезен впоследствие в реални ситуации....

Опитът ми показва, че всички педагози и родители задължително трябва да получават достатъчно знания и треининг за нещо като "бърза и неотложна помощ" и профилактика. Следователно всеки детски психотерапевт трябва да умее да ги подготвя за ролята им като се съобразява с нивото на психологическата им култура.

....

Редактирано Март 19, 2008 от Донка

[Орлин Баев]

"В комуната Финдхорн за за пръв път се срещнах с най-големия майстор по гещалт – Ана Симкин... Аз я попитах директно, в упор, съвсем нагло, какво според теб е основа на майсторството на психотерапевта, каква е същността на психотерапията. Бях сигурен, че най-великия майстор ще ми разкрие някаква тайна. Тогава въобще не разбрах отговора и. Стори ми се, че се опитва да клинчи. Тя каза, че истинския психотерапевт е стара еврейска баба. Тя самата беше над осемдесет, стара еврейска баба, с очила, с лице приличащо на сова, излъчваща добродушие, явъблков сладкиш и баба, загрижена за семейството. Атмосфера на естественост и добродушиие и спокойствие. Не можех да разбера как моята представа за психотерапия може да се соътнесе с такъв обикновен образ. Аз добре познавам старите еврейски баби, първата ми съпруга е еврейка. Нейните баби трудно говореха руски. Аз познавах еврейското госпориемство. "

Горните думи на Майков са много красиви и точни и естествени - тоест нещата каквито са, зад цялата димна завеса!

Ето моите впечатления за един добър терапевт: Мадлен Алгафари: Психотерапията в България

Поздрави: Орлин

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте! Препрочетох поста и ми хрумна , че тези които разбират руски могат да си дръпнат от нета книгата ,,Мудрость Милтона Ериксона ''От Роналдь Хейвис В нея всеки който наистина иска да се занимава сериозно с терапия може да намери отговор почти на всеки свой въпрос

Ето и линкhttp://nehudlit.ru/books/detail8969.html

В книгата няма техники , а принципи.

[Шехина]

Привет от мен на всички

С Донка обсъдихме на лични съобщения нейния пост, само държа да кажа и тук, че нейното разбиране особено за детските терапевти повтаря напълно моето собствено Ако е трудно всяка личност да е терапевтична, то е да е терапевтична спрямо деца е още по-трудно или може би просто различно. Има случаи, в които психотерапевтите работят прекрасно с възрастни, но нямат определени личностни качества да работят успешно с деца. Някои живи примери го доказват и е добре, че тези хора навреме са усетили по-точната за тях посока - на теоретичните разработки и построения

Орлине, материалът ти за Мадлен Алгафари е написан с много плам (беше истинско удоволствие да я прочета!) и си личи, че г-жа Алгафари е успяла да те "омае". Това не е намек, ни най-малко, напротив - не може да се отрече на Мадлен, че успява силно да въздейства на големи групи хора, което не я прави задължително добър терапевт. Ако трябва да сме обективни, действително житейският й път много й помогна в това да наложи името си в медийното пространство, което не е лошо само по себе си. Аз самата, от това, което съм виждала по медиите, харесвам стила й на работа. Друг е въпросът, че следването само на една посока (в случая терапевтична парадигма - неорайхианството), според мен не е желателно, ако държиш наистина да помагаш на различни хора с различни проблеми, живеещи в променяща се бързо среда. В това отношение за мен си остават пътеводни думите на Владимир Леви (хм, той също има харизма, не може да му се отрече ), че той е принципно необвързан с нито един вид терапия - за мен лично това е истински мъдро послание.

Hip, задължително ще прегледам книжката, към която си дал линк. Сигурна съм, че ще си струва. Аз съм от разбиращите доста добре руски, така че ако срещнеш още нещо полезно, ще ми е интересно да прочета За четящите рускоезична литература, препоръчвам горещо библиотеката на Мое слово - имат огромен архив с книги по психология, като е задължително да се регистрирате за да получите достъп.

Хубав и усмихнат ден!

[Орлин Баев]

M Алгафари е и психодраматург и когнитивно поведенчески терапевт доколкото знам. Далеч не работи само в една школа. Въобще школите са за начинаещите - такива като мен да речем. След 15 г. практика - такава като нейната -школа става собственият ти опит и личност!

[д-р Тодор Първанов]

Напълно сЪм съгласен с Орлин .След достатъчно практика школите изчезват .Около 60 процента от психотерапевтие се определят като привърженици на еклектизма .Но ,това става на един по - късен етап , когато наистина са развили свой стил и го осъзнават вече .Всъщност психотерапичта е история на Личности , а не на школи .

[Ян]

След достатъчно практика - да, изчезват школите. Защото непрекъснато се усъвършенстват при достигане на потенциалните си възможности. А Личностите стават Личности, тогава когато надрастнат потенциала на школата която ги е създала. Школата отмира само за тях. Те пък правят подобрената версия на старата школа и за това са Личности. С други думи школата е егрегор, да си Личност, е необходимо да надраснеш егрегора. Само така може да се стане "видим" вън от егрегора и прояви Личността си и се отличи. Такъв хипнозата не го лови, щото е над упойващият и замъгляващ Съзнанието облак. Само се опитвам да мисля, както прави Орлин. Добрият психотерапевт би следвало да избягва облака /сянката/ на егрегора иначе просто възпроизвежда автовируса на егрегора и толкоз .... дали ще си в първа класа на "Титаник" или в трета, няма много значение. Важното е да имаш спасителна лодка, греда, дъска или каквото и да е там под ръка и наблизко да има попътен кораб. Иначе - "водата е ледена, студът е силен, а запасите от топлина ограничени".

[Шехина]

Да, аз дадох пример именно за еклектичен терапевт, което идва да каже, че съм привърженик на тази позиция.

/Между другото, по повод казаното от Орлин, за перспективата след 15 г. да развие подобни терапевтични умения, ще кажа, че аз лично не харесвам никак тази тенденция на студентите по психология (предполагам и на специализантите по психиатрия) да се внушава, още от самото начало на обучението им, колко необучени ще бъдат да практикуват психотерапия след тези 4 години обучение, след магистърската им степен по "Клинична и консултативна психология", дори след терапевтичното обучение...Истината - за мен - или нека я нарека реалността, която виждам е, че огромен процент от студентите дори след всичко това, ще останат точно толкова неподходящи за терапевти, колкото и един малък процент от тях дори без специализираното обучение ще са подходящи. За себе си стигнах до извода, че е изключително важно, дори като част от определена гилдия, човек да бъде устойчив срещу подобни внушения и да следва пътя, който смята, че му е отреден на тази земя. Не е гениално откритие , но е много важно в български условия, при "облъчването" на студентите с всякакви предложения за терапевтично обучение, изградено малко на принципа на мultilevel маркетинга./

Мадлен Алгафари, доколкото аз знам, действително е обучавана и в КПТ, и в психодрама, но преди всичко за мен, лично, без да определям позицията си като професионална, тя е обучен, но твърде комерсиален терапевт. Преди време, с дипломния ми ръководител, заговорихме за Мадлен - той все пак я познава от студентската скамейка, видях, че е писал и анотация на неорайхианската терапия, явно е запознат с дейността й - неговото мнение беше, че в един момент тя е нарушила добрата практика в психотерапията. Аз съм склонна да му вярвам, виждам я обвързана единствено в комерсиални проекти, при това някои от тях - опасни като обществена тенденция. Мисля, че това е достатъчен коментар, отворена съм към анализи на собствените ми мотиви и отсега ще кажа, че нямам никакви аспирации към нейната успешност и медийни изяви Познавам и по-добри учители в психотерапията - невероятни личности! Възхищавам им се и се радвам, че съдбата ме е срещнала с тях. Жалко, че са твърде рядко срещани вече. И почти непопулярни в общественото пространство.

Хм, как мислите, кое кара българинът да подхожда към "кумирите" си наивно и лековерно? Да вярва на тези, които му дават само лесните решения? А ако терапевтът има за кумир друг терапевт, той успява ли да е еклектичната Личност - тази, за която говорим?

Редактирано Март 30, 2008 от Шехина

[Шехина]

Исках да допълня още нещо по повод еклектичния терапевт - ако той има за кумир не само терапевт/и, но и определи терапевтични подходи, т.е. предпочита примерно неорайхианството пред класическата психоанализа, това помага ли му да се развие като терапевт?

[Орлин Баев]

Аз пък забелязах, че като се спомене името на Мадлен Алгафари, винаги бива събуждан тежък ответ. не я познавам добре. Виждал съм я като работи няколко пъти. Определено би се харесало на много от пишещите тук - има силна трансперсонална (трансперсоналната психология е школа в съвр. психология) насока в работата и. Има опит, има много живот в нея, както и ум и харизма! Определено е помагнала на мнозина. Както тя твърди, преди 1о г.е вземала по два лева на сесия... Е, после по 70, а сега и по 100 лв. Но - хората я търсят. АКо беше само поради телевизионните и участия, щяха да отиват при нея два три пъти и да си тръгнат. Но те не желаят да прекратят терапията си... За таксите и - ами това си е професия и за нея също важи пазарната икономика като при всяка друга професия. Психотерапията е нещо скъпо в цял свят между другото... Твоа че в Б-я работим за 20 лева на час, а един масаж е 30 или 50 лева, е смешно. Защото масаж се учи за три месеца а психотерапия за доста повече. Нима един психотерапевт няма право да успява материално? Защо не обсъждаме цените, поставяни от производителите на жилища или парите печелени от лекарите при трансплантации например? Аз пък твърдя, че психотерапията е много по-животоспасяваща, ако е правена навреме, защото маса болести са психосоматика... А качествата и изискванията и материята с която борави терапевтът са много по-фини и изискващи! Напоследък имам чувството, че психологическата общност в Б-я прилича на гнездо оси - всеки се стреми да ужили другия и да го очерни, да се покаже по-знаещ и ерудиран ,да използва повече латинизми, англицизми и гърцизми... Не знам дали е поради манталитета ни или поради неутвърденото положение на психологията и психотерапията и увеличаващата се конкуренция и малката клиентела, но междуособиците в психологическите среди са факт... Това всичкото пиша като общо разсъждение, без връзка с никой от пишещите тук. Както и от позицията на човек, а не терапевт. не съ мтакъв. като стана, ще си сложа табелка на челото!

Много съм съгласен с Шехина за вменяването на убеждение за некомпетентност от някои преподаватели, та и цели специалности...

[д-р Тодор Първанов]

Към Шехина – Аз си мисля, че еклектичният подход идва сам след като си усвоил много добре една или две школи .Просто в един момент без да се усещаш надскачаш школата в която работиш и започваш да твориш .

Но, познавам терапевти обучавани специално в различни подходи с цел да имат комплексни възможности за въздействие .

А, неорайхианството – знам малко за него .Моя позната се обучава и таксата е 6000 евро .Като има и допълнителни разходи .Представете си, че тя например е взела назаем тези пари , тогава какви да бъдат хонорарите, за да ги върне и се издържа . .А и темата за тях е лична и не би било редно да се обсъжда от колеги .От клиенти да , но ние сме колеги и не е етично ние да говорим за хонорарите на някой от нас – не ни влиза в работата , поне на мен..

За пазара – Орлин греши като казва , че е свит .Пазара изобщо не е развит така ,че не може да е свит .Пазар на психотерапията няма . Никой не иска и да го развива .Не е рентабилно .Виж пазар на обучение в психотерапия има и то голям .Той бълва хора с дипломи и сертификати, които в доста случаи не са видели реален клиент .И тъй като да работиш с клиент е трудно те на свой ред правят курс за обучение и колелото се завърта .Но, психотерапия никой не иска да работи .

Скоро мой млад колега ме увещаваше да му помагам във воденето на нещо такова , демек курс , като бе пресметнал, че участието ми в него ще ми донесе поне 3 пъти по – голям доход от сегашният – той сегашния съвсем не е малък .Тук не броим непрекъснатото мислене за клиентите , тревогите и тн. Което ако водиш курс го няма .

Така ,че пазара си стои и никой не го иска или ако го иска не си поставя за цел да го разработи .

За това ,че някой говори за някой – ами , просто показва кой е . Истината е, че тя глупостта не върви по гората , тя по хората ходи .

[Орлин Баев]

Да, така е - не е развит! В смисъл, че не е осъзната нуждата от психотерапията. За нео райхианството - аз изчислявах веднъж - с пътуванията ипрестоя в Лугана, Швейцария - идва повече от 8 000 евро за етирите години обучение.

За тарифите - ами не знам - не би ли трябвало да са ясно заявени. Зъболекарите например нямат ли определени такси?

За практическото занимание с психотерапия - наистина много колеги се плашат ужасно от него, дори след 10 години обучение. По-голямата част преминават това обучение единствено за себе си, за собствено развитие, в което лошо няма.

Това, което споделят колеги около мен по отношение на реализацията в психологията, е че засега най-печеливша е организационната психология - провеждане на тренинги, бизнес обучения, тийм билдинги и пр. Тук за три дни заплащането е колкото една средна годишна българска заплата. По подобен начин са нещата и с обучението по психотерапия - много по-доходно е, поне засега, отколкото самата психотерапия. Например има безброй групи за обучение по психодрама, но много ли са реално течащите групи за провеждане на психодраматични сесии? Освен това, обучението изисква някаква нормална степен на дар слово и заучен материал с известни елементи на творчество и малка степен на неизвестност. Психотерапията от своя страна е като пътуване в постоянно нови земи - всеки човек е една неизследвана земя - а това изисква много повече усилия, опит, импровизация, като теорията е само база, но реалната практика е нещо различно. Аз поне така го чувствам - но мнението ми е субективно, нямам опита на Хип. Между другото, той е един от малцината, които съм срещал, които се осмеляват да представят нещата каквито са. А това идва от личностова хармоничност, човечност и баланс!

[д-р Тодор Първанов]

Орлине , има едно кардинално нещо с което не съм съгласен с теб и твоите колеги.За да ме разбереш ще ти припомня анекдота за калфите - Открили в океана нов остров обитаван от туземци. Двама производители на обувки изпратили калфите си за да проучат пазара Първият писал ,,Шефе тук всички ходят боси и не знаят какво е това обувка , нищо не можем да продадем.Прибирам се . Вторият писал ,,Шефе тук всички ходят боси и не знаят какво е това обувка прати няколко кораба с обувки аз ще ги науча какво е обувка и обуя всичките ,,

Когато казвам ,че пазара е неразработен искам да кажа ,че е наша работа е да популяризираме психотерапията и я направим полезна и нужна за хората .Това е наша отговорност , не тяхна .Нужда има , но те просто не знаят , че има такава услуга .Тя не е популяра ,защото ние не сме я направили такава .

Невероятно много работа има и тя стои несвършена ,защото няма кой да я прави .

А за парите .Терапията е частен договор между теб и мен /например /. Ти искаш нещо ,аз ти помагам да го постигнеш Ако не ти е угодно няма да работим ,избора е твой От друга страна аз ще се съобразявам с общата платежоспособност на населението и трябва да мисля дали да разчитам на оборот или на голям хонорар с риск да загубя слабоплатежните клиенти .Не е толкова просто .Психотерапевта просто освен разходите за кабинета прябва и да яде . Интересно ми е калко сесии например може да направиш дневно.Прецени реално и ще разбереш ,че не са много .Работата си е тежка и отговорна .За това и се бяга от нея .А за един двудневен тренинг може да се заработи толкова колкото аз за месец , месец и половина . И не мисля че това е лошо , просто всеки се ,,кефи ''от различни неща .

[Орлин Баев]

Да, само че в случая въпросните психически крака вместо да имат мазоли, са силно невротизирани - особено на хората в големите градове. И затова - да, наша е работата да я вършим. И да - тежка е. Повече от много други. Но правиш това именно, което те кефи...

А за съгласието ти или не - имаш право на него - имаш опита, хляба и ножа. Аз като калфа, си замълчавам.

[д-р Тодор Първанов]

НЕЕЕ, не мълчи ! Бъди вторият калфа .Научи ги .

Сега се сещам за един колега с когото работиh преди години .Той си беше обещал всеки ден поне на двама души да обясни ,какво работи психотерапевта .Мога да ти кажа ,че ефекта бе страхотен .Ако, всички ние започнем да правим като него ще научим много хора ,че може да намерят решения на част от въпросите и проблемите си чрез психотерапията .Нямаш си представа с колко болка се срещам , която е можело да я няма още преди години .

[Орлин Баев]

Ето една интересна статия за образа на психотерапевта, такъв какъвто е представян във филмите на Холивуд. Зрелищно, но разбира се далеч не винаги в реалната му светлина. Публикацията е на Доц. Тоодоров, психодинамичен терапевт и психоаналитик, човек, когото много уважавам - един от учителите ми, от хората на които се възхищавам!

Не знаех, че американската дума за психотерапевт: shrink, произлиза от:

"Казано с други думи на екрана най-често срещаме обобщен образ на този вид професионалисти, концентриран в една културна репрезeнтация, изразена чрез разговорната американска дума "the shrink". Този едновременно симпатичен и изпълнен със страховити фантазии термин е съкращение от "the head shrinker" - личност, ангажирана в ритуалното изваждане на мозъка и черепа от главата на врага, която се обработва като трофей в обществата на т.нар. ловци на глави (даяките в Малайзия и хиваро в Южна Америка са някои от племената практикували този ритуал). На български има една не толкова софистицирана метафора, която също насочва към процеса на свиване (to shrink) - изпиването на мозъка." - Хареса ми :)

Редактирано Февруари 2, 2009 от Орлин Баев

[Диана Илиева]

А аз преди дни срещнах една моя съученичка, която се оказа, че след техническото си образование е завършила и психология. Доста време е била без работа, в момента работи в един завод като техник, но очаква съкращения и търси информация за нова работа. Въпреки че няма опит на това поприще, твърди, че предпочита професията психолог. Желанието и ентусиазмът й бяха искрени, но ... аз я познавам, а и в момента я виждам, че е една нервна и уплашена жена; и това е видимо, едва ли само аз го забелязвам.

В крайна сметка психологът и психотерапевтът и те са хора, не са идеални. Как стои въпроса с техните собствени комплекси, страхове и т.н.? Могат ли при това да помогнат на други хора да се освободят от тези неща?

[Орлин Баев]

Здравей, Дияна!

Ами между психолог и психотерапевт има голяма разлика. Психологът може да работи в офис, да организира тренинги (което е супер печелившо) или да набира персонал чрез интервюта и тестове, да прави статистически маркетингови проучвания и т.н. Аз такава работа ако работя ще си загина от скука след три дни... Но има психолози, които това обичат и работят. Та - психотерапевтът, ако има бекграунд психология, което е силно желателно, е психолог, който завършва обучение по психотерапия след шестте - десетте (ако е PhD) си години обучение за психолог. Самото обучение в психотерапия е поне пет години, но обикновено терапевтите учат повече от една школа. Аз засега съм в две направления например - когнитивна и хипноза (официално и легитимно). Та - не е толкова просто "да решиш" да си терапевт, поне не и според легитимните критерии. Засега в Б-я още не са въведени, но дружеството на психолозите вече е задействало въвеждането на официален закон за психологията и психотерапията.

Още нещо - в Б-я единственото учебно заведение, което преподава психология по световни стандарти, е НБУ. Имам колеги, които са учили в СУ - разликата дори между уж най-реномираното учебно заведение (СУ) и НБУ е огромна като качество на преподаване, количество знания и изисквания. Да не говорим за другите вузове - наистина обучението им има твърде малко с международните изисквания - това не го говоря защото съм възпитаник на НБУ, но защото такива а фактите и те са добре известни на самите психолози! Да не говорим, че в България психология, и то магистърска степен, може да се завърши задочно - ето Велико търновския университет, а и други предполагам предлага тази "екстра". Това е добър бизнес з атези училища и добро възползване от вс еоще липсващия стандарт за обучение и практика в тази област (закон) - но си е гавра с науката психология! Ти би ли отишла на операция при доктор, учил хирургия задочно? Аз не бих! А мога да ти кажа, че знанията по психология са неимоверно нужни и голяма част от тях не се намира чрез гугъл, нито се чете във фолк психологията, присъстваща на книжния пазар. Нямате си идея колко напред е експерименталната психология в САЩ - получавам по 20-на статии месечно от дружеството на психолозите, в които човек може да прочете за изследвания, които са неоспорими и изключително обективни и важни. Въобще в съвремието ни за наука психология се смята експерименталната психология - а тя е твърде специфична. Нейният извор е в щатите. В България се изучава сериозно само в НБУ - например в лицето на когнитивната психология. Та, приятелката ти къде е завършила психология, за да знам психолог ли е или има диплома за психолог?

За качествата на психотерапевта - ами и той е човек, така е. И не е железен. Принципно при обучението по психотерапия се минава през личен опит или лична анализа, което е някаква гаранция за нивото на себеосъзнаване. Но според мен това не е достатъчно. Освен постоянното доживотно самообучение, се изисква и постоянна работа върху себе си. Не че винаги си тип топ - не може, човек си. Но е добре да си честен със себе си и пациента/ клиента си, когато не си. Аз имам голяма разлика при сесиите с хората, когато имам добро ниво на вътрешна сила, когато съм добре наспан и когато съм "скапан". Защото съм човек и си имам моите си кинки обсешънс, които обаче са част от това, което съм. Освен това работейки като терапевт сега ходя два пъти месечно на супервизии. А на тях получавам обратна връзка за работата си с пациентите, както и за собствената си персона и стил на работа и терапевтично присъствие, а това си е вид терапия - за което си плащам разбира се . Терапевтът също има нужда от психотерапия. Мадлен Алгафари например всяка седмица ходи на 6 часа терапия през един от дните на уикенда - на психоаналитична психодрама. Терапевтът има нужда от това, защото всеки ден през него преминават доста емоции, плач, гняв, вина, страх и срам, болка и обида, когнитивни изкривявания и сривове, екзистенциални кризи и т.н (енергии например), от които е нужно да се освободи и самият да се почувства в ролята на клиент. Аз например като приключа с работата си през деня имам силното желание да се разходя в една алейка с дръвчета и тревичка/ снежец, както и да си взема душ. Не че се натоварвам кой знае колко - харесва ми работата ми и затова я върша и си смилам всичко добре. Но най-малкото това е едно постоянно силно фокусирано внимание, интензивна мисъл в анализа, постоянен контрол над обратната връзка и собствените думи при хипноза да речем, постоянно поддържано добро светло излъчване, поглед в очите, резонанс/ рапорт с човека. не винаги е чудесно - понякога пциентът бърза. иска за една сесия да се промени всичко. Често е свръхкритиче - това е част от проблема му и е защита от по-дълбоки когнитивни схеми (които пък идват от ранните години). Но за д аго осъзнае са нужни поне 6 сесии като един свръхминимум - за някакво осъзнаване. Иначе ако се работи само и директно с хипноза, единствено върху симптома, има облекчение, но като замазване. Затова аз използвам хипнозата успоредно с анализа и реструктурирането/ препрограмирането, а задълбочавам употребат аи в по-късните етапи от терапията, когато вече я прилагам върху причните на проблема - това е когнитивна хипнотерапия! Както и да е, може би се отклонявам.

Дли е лесна работата - не е - но е безкрайно интересна и е много силно предизикателство за цялостната личност на терапевта. И в никакъв с;лучай не е рутина! Всеки човек е нова задача и колкото и да си приличат понякога случаите, работата винаги е различна и индивидуална!

Имам вече доста случаи на преживяването на тежки катарзисни кризи, които слд това водят до мощно подобряване. Далеч не само предизвикани от дишане, но и от анализ и поведенчески експерименти. не ми се разказва, макар че имам много какво да разкажа - дълго е. Когато се извадят на бял свят болезнените модели, те реагират, защитават се, искат да живеят. като полуизтръгнати отровни змии, те правят всичко възможно да се забият обратно в несъзнаваното, задействайки мощно отричане, интелектуаизация, негативен пренос. Когато това стане, пациентът сякаш бива обсебен... Разбира се, психологическото обяснение е както писах в предното изречение, но чувството ти е, че през очите на същия човек, който преди малко е осъзнавал и е чувствал светлината и радостта, сега те гледа друго същество - наречи го комплекси или схеми, но се чувстваш като екзорсист, а към теб върви бясн аомраза и агресия - негативен пренос... Това минава, разбира се, осъзнаването става все по-силно, светлината на духа и разума се настаняват в човека все по-стабилно и трайно. И промяната започва да се случва реално - дори при 30год. носена дълбока депресия. Но докато се случват защитните механизми и негативния пренос, през очите на човека те гледа буквално или преносно ада... И за да го приемеш нормално и спокойно, е нужно да си минал до голяма степен през собствения си ад в течение на доста годинки преди това - за да можеш сега да погледнеш чуждия ад право в очите и да го успокоиш нежно! Еее, отклоних се, даже забравих в коя тема пиша. Ако продължавам така, ще напиша книга ... :)

Бъдете здрави!

Редактирано Февруари 4, 2009 от Орлин Баев

[блага]

Напълно съм съгласна с Шехина. Смятам, че това внушение за некомпетентност в основата си има гордост и желание за бърза печалба. А най-добре се печели от неуверени студенти, които са готови мило и драго да дадат, за да бъдат обучени от всеки, който претендира, че държи ключът към знанието. С това не отричам обучението в никакъв случай. Както не отричам и необходимостта от контрол сред хората, избрали да лекуват душата.

Завършила съм психология, но се занимавам и с християнско съветване. Основано е на Христовото учение, но се използват и много от достиженията на психологията. Зная мястото си, както и нивото си. С какво мога и с какво не бих се заела.

По темата за личността на терапевта - бих добавила да живее и вярва това, което говори.

[Орлин Баев]

Аделаида, уважавам мнението ти. Да, постигането на добър, доверителен контакт между терапевта и пациента е основа за каквато и да било терапевтична намеса. Това го пише в дебелите книги, на това учат терапевтите в обученията, към това се стреми и всеки съвестен терапевт. Лошото е, че по причините, които аз изброих (а това са ограничен брой примери сред море от такива) много често постигането на доверителен контакт е трудно постижимо дори за добрия терапевт. Не ангажирам с мнението си, но това също се случва в практиката, при това често. Даже донякъде много по-книжна и теоретична е позицията, че подобен контакт трябва да умее да постигне добрият терапевт. Напротив, съществува и момент в терапията, когато конфронтацията с пациента е необходима, за да се постигне истинското лечение. В такива случаи обаче обикновено терапевтът е "лош" и вече не толкова "добър", изслушващ и грижовен, както е бил възприеман от пациента преди това. Пиер Дако има едно определение за психолога: "Психологът е ум и сърце - той никога не съди, той вниква, обича и разбира." (цитирам по памет) и това действително е вярно за добрия терапевт. Проблемът е в това да обясниш на емоциите на своя пациент, че конфронтацията спрямо него, "разклащането" на стабилните му защити не означава, че не го приемаш и разбираш. Но така или иначе, важно е доверителният контакт да бъде създаден и да бъде запазен дори в тези трудни за диадата периоди.

А на терапевта никак не му е лесно, когато знае, че "разклащането" е нужно и то обикновено предизвиква силни защитни механизми като рационализация, отричане, бягство. На мига се случва и негативен пренос. А терапевтът е нужно да го "поеме" - да има тази стабилност да го направи. А всъщност "здравословното конфронтиране е нужно, защото ускорява много процеса, макар и да го прави по-болезнен. Но - с обич и разбиране, с неутралност и благост - дори и конфронтацията. След само седмица пациентът сам благодари за "разтърсването"...

Напълно съм съгласна с Шехина. Смятам, че това внушение за некомпетентност в основата си има гордост и желание за бърза печалба. А най-добре се печели от неуверени студенти, които са готови мило и драго да дадат, за да бъдат обучени от всеки, който претендира, че държи ключът към знанието. С това не отричам обучението в никакъв случай. Както не отричам и необходимостта от контрол сред хората, избрали да лекуват душата.

Да, така е - особено в някои школи го има това внушение...

Завършила съм психология, но се занимавам и с християнско съветване. Основано е на Христовото учение, но се използват и много от достиженията на психологията. Зная мястото си, както и нивото си. С какво мога и с какво не бих се заела.

По темата за личността на терапевта - бих добавила да живее и вярва това, което говори.

Да живее и вярва това, което говори, така е! А това предполага пълна искреност - пред себе си, пред Бога и пред пациента!

Къде се учи християнска психотерапия?

[блага]

В момента в България само тук доколкото знам........

http://eabulgaria.org/index.php?Itemid=35&...t&task=view

Проблемът там е, че започнаха много да наблягат на християнското съветване, сега започнаха и магистратура за хора без предварително богословско или психологическо образование, което според мен не е верния път.............Създава в тези хора илюзии, че са готови за нещо, което впоследствие ще се окаже тежък кръст...........Но в нашата страна чрез проби и грешки вървят все още нещата.....

Редактирано Февруари 4, 2009 от блага