Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!

[Иво]

Според вас какви са качествата на добрия психотерапевт? А на идеалният?

Бих се радвал ако в тази тема пишат хора, които имат сериозно отношение към психологията и психотерапията. Психолози и психотерапевти, както и хора ползвали техните услуги, с опит са добре дошли!

[Силвия СД]

Добрият психотерапевт веднага ще те попита какво разбираш под идеален такъв.

Чудесна идея, браво за темата! Както и за тази - нуждата от психотерапия. Много актуални теми, радвам се, че ги отвори, Иво.

[Иванка Калбурджиева]

Аз имам един опит от няколко сеанса при психотерапевт отпреди десетина години и мога да го споделя. Първото впечатление беше за един слънчев, спокоен човек и това подейства много успокоително на естествените притеснения и съмнения, с които отидох. Говореше меко, предразполагащо. Изслушваше внимателно. Говорехме и за странични неща, несвързани пряко с причината за посещенията и постепенно открихме доста общи интереси, което скъси дистанцията още повече. Това беше от решително значение за мен да продължа да ходя, защото я почувствах близка. А накрая се разделихме като приятели. Да е жива и здрава, където и да е и Бог да я благослови!

[Донка]

Според мен добрият психотерапевт мотивира и помага на човек, капсулирал се в някакъв свой застинал свят, да сменя гледните си точки (от своята да излиза в неутрален наблюдател и после в гледните точки на другите участници в ситуацията), да се "отстранява" (да се научи да вижда себе си и ситуациите, в които е попадал и попада, отстрани).

Това е задължителното условие, за да се освободи съзнанието от собствения си капан и да продължи развитието си.

Добрият психотерапевт не си позволява да насочва или ускорява това развитие, защото това би било намеса в естествения ход на процеса и отнемане на свободата отново....

[petarstankov]

От доста време не съм участвал в този форум - това беше свързано с колебанията ми - дали не е по-хубаво да се общува устно, дали не проявиавам желание за слава и други задни мисли, в които сигурно има истина. Но пък си е хубаво това форумче така че...Може би това е като работа - да си изливаш мислите в писмена форма - сигурно сте писали много по темата от както не участвам. А сега има и skype chat - това на кирилица е скъпе

В близко бъдеще смятам да се консултирам с психиатър(това същото ли е като психотерапевт?) Ще опиша тук впечатленията си.

[Guest Мона]

Един психотерапевт е точно толкова в лечението, колкото и пациентът, и решаващо е неговото РАЗВИТИЕ КАТО ЛИЧНОСТ, а не неговата ерудиция. Аналитикът трябва да заеме една гъвкава позиция спрямо прогреса на лечението и развитието на аналитичната връзка. Един аналитик може да бъде в такова съгласие с вътрешния свят на своя пациент, че да започне да се чувства и държи като него, като по начин, за който късно разбира, че е нещо като продължение на интрапсихичните процеси на пациента, проецирани в него. Fordham нарича това явление "синотонно" контрапренасяне. Той го противопоставя на "илюзорното" контрапренасяне (означаващо невротични реакции спрямо болния от страна на аналитика).

Основната черта на този подход е, че емоциите и поведението на аналитика стават обект на изследване, както и тези на пациента.

Редактирано Юли 23, 2007 от Мона

[д-р Тодор Първанов]

A защо решихте че психотерапевта е аналитик. Доколкото знам в момента има между 300 и шестотин психотерапевтични направления от които аналитиците са 1, 2 процента.

Психотерапията е общуване между психотерапевт и клиент ,при което чрез използването на специфични техники се достига до.............в това многоточие всяка школа си поставя целта .Тя може да е решаване на проблема или личностно израстване или каквото и друго да е. Ако има само едно умение което да има терапевта то е да е отличен комуникатор. А къде се учи това .

[Guest Мона]

Психотерапетвтът е и аналитик, освен всичко останало.

И още веднъж, болестта на душата не е клиентска болест, а пациентска по презумпция. И ако ти наричаш твоите пациенти клиенти, е друг въпрос.

В България нивото на психотерапевтична помощ е толкова ниско, психолозите доколкото са психолози не умеят да боравят с повече от една психотерапевтична практика, а са заети да предлагат пътища към Рая, обикновено минаващи през съмнителни оптиности и криволичения. Защото тук, у нас, всеки открива неоткриваемата велика земя, но всуе - нея Я няма.

Най-гнусното нещо е да се спекулира с човешките души и те да бъдат наричани клиенти.

[Guest Кристиян]

добрия психотерапевт няма да "пусне" напациента си партия шах, или тенис на маса..просто защото е добър...

[Anaid]

Мона, обръщам се към теб, защото забелязвам невероятно сходство в начина, по който изказваш мнението си и нещата, които мисля аз.

Би ми било интересно да прочета, трябва ли терапевтирания да приеме терапевта си като по-близък, за да бъде терапията по-успешна.

Чела съм, че не са единични случаите, в които рецепиентите се влюбват в психотерапевтите (респективно психоаналитиците) си. И че е почти невъзможно да не се мине през такъв етап от терапията, особено ако терапевта и терапевтирания са от противоположен пол. Вярно ли е?

Иво, не смятам, че съществува идеален психотерапевт (психоаналитик) или поне не в психо-физиологичния смисъл на думата. Мисля, че един терапевт е добър, когато е помогнал на потърсилия го за съдействие да преоткрие, приеме и ако се налага - да промени себе си.

[shelter]

Един аналитик може да бъде в такова съгласие с вътрешния свят на своя пациент, че да започне да се чувства и държи като него, като по начин, за който късно разбира, че е нещо като продължение на интрапсихичните процеси на пациента, проецирани в него. Fordham нарича това явление "синотонно" контрапренасяне.

Мона,опитах да намеря информация,но не успях засега и питам.Дали, описаното като "синотонно контрапренасяне" е факт и в общуването между близки хора.Може би,ми се иска да намеря сходност и затова я виждам,но като че ли съм обяснила подобно явление /естествено през очите на лаик/в темата "Интуитивно възприемане на другия".Често се е случвало очакванията ми за появата на тема ,както и на пишещ във форум да се оправдаят много точно. Тия дни по памет се опитвам да преровя сънищата си.Имам чувството,че в някои от тях, сънуваното като мое "преживяване"е сякаш извзето от "вътрето" на човек,с когото съм в по-тесен контакт. ?!

[Guest Мона]

И това е терапия. Браво на Петър Дънов. Един добър психотерапевт. Благодаря.

Ценна мисъл за деня:

"Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата единност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Пропътувайте цялото небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, навсякъде ще ви кажат, че Бог е Любов." (Беинса Дуно)

[Тетрабиблос]

Би ми било интересно да прочета, трябва ли терапевтирания да приеме терапевта си като по-близък, за да бъде терапията по-успешна.

Чела съм, че не са единични случаите, в които рецепиентите се влюбват в психотерапевтите (респективно психоаналитиците) си. И че е почти невъзможно да не се мине през такъв етап от терапията, особено ако терапевта и терапевтирания са от противоположен пол. Вярно ли е?

Анайд,

преди всичко искам да отбележа,че "рецепиентите"е граматически неправилно употребено,а и смислово в случая -още повече.Вероятно сте искали да изберете различна терминология,защото ако ли не-то допускам,че идеята на психотерапията за Вас представлява отвлечено понятие.

Що се отнася до същността на втория от въпросите Ви,моя безусловен отговор е -ДА.

Според вас какви са качествата на добрия психотерапевт? А на идеалният?

Бих се радвал ако в тази тема пишат хора, които имат сериозно отношение към психологията и психотерапията. Психолози и психотерапевти, както и хора ползвали техните услуги, с опит са добре дошли!

Добрият психотерапевт е безпристрастния психотерапевт.

Идеалният психотерапевт е успелият за дадения случай.

Идеалният психотерапевт е такъв за твърде кратко,но и в тези моменти този факт си има своето очарование,коефициент на полезно действие и място във веригата от взаимоотношения.

[Anaid]

Здравейте, Тетрабиблос.

Благодаря Ви за забележката. Ще се старая да бъда по-внимателна в боравенето с термините, обещавам.

Позволих си да употребя термина "реципиент", от една страна, защото имам спомен, че в превод от латински означава: получаващ, приемащ. Разбира се, ако трябва да съм максимално коректна, ще призная, че под "реципиент" по-често се разбира човек (животно), на когото присаждат някакъв орган, тъкан или клетки от друг организъм с оздравителна цел.

От друга страна сметнах, че думата "перцепиент" не е толкова подходяща, защото подразбира човек, възприемащ мислени сигнали, изпращани по време на телепатични опити от друг индивид.

А сте абсолютно прав, че се опитвах да избера различна терминология.

[shelter]

Онова,което ми се ще да чуя е другата страна.Т.е. не търсещият помощ,а този който я оказва .

Би ли споделил работещ в тази област,собствените си проблеми.Все се питам, колко "струва"доверяващият се на терапевта.Всеки контакт ,според мен няма как да не промени в степен,двете страни участващи в него.Имали ли сте случай, в който сте отказали работа с клиент/пациент.Интересува ме,до каква степен терапевтът би осъзнал и овладял собствените си съпротиви?

[Тетрабиблос]

Онова,което ми се ще да чуя е другата страна.Т.е. не търсещият помощ,а този който я оказва .

Би ли споделил работещ в тази област,собствените си проблеми.Все се питам, колко "струва"доверяващият се на терапевта.Всеки контакт ,според мен няма как да не промени в степен,двете страни участващи в него.Имали ли сте случай, в който сте отказали работа с клиент/пациент.Интересува ме,до каква степен терапевтът би осъзнал и овладял собствените си съпротиви?

Привет!

Преди всичко бих Ви помолил да уточните и поясните въпроса си-така поставен, ми се струва малко неясен.За какви съпротиви говорите?Какво означава "струва"в конструкцията на въпроса Ви?!Под какъв предлог Ви интересува позицията на терапевтиращия?

Иначе за Вашата констатация относно взаимните промяна и обогатяване и на двете страни,участващи в процеса на терапевтичното общуване-намирам,че сте безусловно права-това е всепризнат феномен.

Поздрави!

Редактирано Август 21, 2007 от Тетрабиблос

[Milena]

Какво означава "струва"в конструкцията на въпроса Ви?!

Ако ми позволите да допълня , тъй като мнението е наистина интересно...

* "струва" като:

- време;

- емоция /ако човек, обича в буквалния смисъл на думата работата си, то той би я "правел" със сърцето си, а то Е и емоция.../;

- "път"-начин, за да стигне до пациента, клиента или както там го възприема /във връзка с първото тиренце/.

Вероятно отговорът би бил - индивидуално е, но терапевтът сигурно има "визия" относно горното...

Под какъв предлог Ви интересува позицията на терапевтиращия?

Под предлог, че даден терапевт /който и да е той/ Е само един човек...

Редактирано Август 21, 2007 от Milena

[shelter]

Използването на учтива форма,не винаги означава уважение към страната отсреща.Вашето мнение относно моето?!Предварителното отдалечаване е проява на предпазливост.Премереният и подреден израз,понякога говори за преднамерена дистанцираност.

Вие имате ли опит в психотерапия?

Това,че се хващате на моя въпрос,ме подвежда и кара да предполагам такъв.Права ли съм?

Относно удвоените личности,резултатни на психотерапевтичния процес имам недотам подобно на вашето,според мен,твърде идеализирано мнение.Синхронизацията и дисонанса несполучили с подходящото място в личностите,както и прибавянето на елемента случайност/неопределеност,могат да доведат нежелани последици.

Нерядко една повърхностна работа,води до /употребявам фразеологичен израз,моля за извинение,но ми се струва подходящ/"замитане на проблемите под килима".

Вие как мислите,може ли да се постигне плануван ефект в психотерапията?Както и доколко всеки план може да се окачестви в пълнота като " добър" изход?/Поставям добър в кавички,защото абсолютно добро на този свят, за мен не съществува./

А,изразът "струва"твърде дръзко дръпва надолу онова неосъзнато усещане на превъзходство,което никак не ми се ще да игнорирам у терапевтите.Не говаря без опит.Срещала съм се както с психолози,така и с психиатри.Знанието у някои от тях се има за преимуществено качество на личността.Т.е. то вече не е само средство./Възможно е с последното да правя проекция.Не отричам./

Относно неясното ми говорене.Признавам,че е защитна реакция.Това е начин да разбера по-лесно човека срещу ми.Предполагам и Вие,вече сте уверен в ефективността му.

[Тетрабиблос]

"Използването на учтива форма,не винаги означава уважение към страната отсреща.Вашето мнение относно моето?!"

Предлагам да не дискутираме ефекта от формата на общуването,а да насочим вниманието си към съдържанието му.

"Вие имате ли опит в психотерапия?"

Да.

"Това,че се хващате на моя въпрос,ме подвежда и кара да предполагам такъв.Права ли съм?"

Допускам вероятността да сте подведена.Дали сте права за това-Вие самата сте критерий.

"Относно удвоените личности,резултатни на психотерапевтичния процес имам недотам подобно на вашето,според мен,твърде идеализирано мнение.Синхронизацията и дисонанса несполучили с подходящото място в личностите,както и прибавянето на елемента случайност/неопределеност,могат да доведат нежелани последици."

Никъде не говорих за "удвоени личности",а за двустранно общуване, което в никакъв случай не бихте си позволили да определите като идеализирано,предвид по-горното ми изложение и по-задълбочения анализ на последното ми такова.Забележете:аз говоря за ефекта на терапевтичното общуване,което автоматично изключва допусканите от Вас ситуации и прогнозни сценарии,които,признавам,действително са често срещано явление.

"Нерядко една повърхностна работа,води до /употребявам фразеологичен израз,моля за извинение,но ми се струва подходящ/"замитане на проблемите под килима".

Вие как мислите,може ли да се постигне плануван ефект в психотерапията?Както и доколко всеки план може да се окачестви в пълнота като " добър" изход?/Поставям добър в кавички,защото абсолютно добро на този свят, за мен не съществува./"

Абсолютно подкрепям мнението Ви по този въпрос.Иначе плануван ефект може да се постигне и като време,и като същност,и като модел.А това за добрия изход всъщност въпрос ли беше?!

"А,изразът "струва"твърде дръзко дръпва надолу онова неосъзнато усещане на превъзходство,което никак не ми се ще да игнорирам у терапевтите.Не говаря без опит.Срещала съм се както с психолози,така и с психиатри.Знанието у някои от тях се има за преимуществено качество на личността.Т.е. то вече не е само средство./Възможно е с последното да правя проекция. Не отричам./"

У някои може би е изградено,но у други-не.Въпрос на гледна точка.Дори при някои не е неосъзнато,а преднамерено и планомерно.Що се отнася до проекциите-те представляват дълбоки води за мен,в които предпочитам да не плувам за сега.

"Относно неясното ми говорене.Признавам,че е защитна реакция.Това е начин да разбера по-лесно човека срещу ми.Предполагам и Вие,вече сте уверен в ефективността му. "

Не съвсем.

[shelter]

Това,че Ви зададох въпрос за опит в психотерапията,означаваше,че аз съм била правилно подведена и допуснала отговора,който и получих.Да подведеш в случая не означаваше да се излъжеш ,а да хванеш някого под ръка и да го поведеш.

Новият ми въпрос е:Психотерапевт ли сте,психолог или психиатър?

Нагазила съм малко по-дълбоко с "удвоени личности",а и със "замитането..."хубаво стана,че ми обърнахте внимание.

Аз не допуксам ситуации и прогнозирани сценарии.Говоря в минало време-"синхорнизации и дисонас несполучили"-т.е. налице вече е факт,който може да доведе до нежелани последици.Според Вас едно "може" изглежда задължително,така ли !?Според мен, всяко "може" е и "не може",в еднакава степен на биване в бъдещето.

Последното ми изречение включва и "плануван ефект".Няма да повтарям.

За ""добрия" изход" беше въпрос.Съответният знак е видим.

Относно усещането за превъзходство и проекциите:"Дори при някои не е неосъзнато,а преднамерено и планомерно.Що се отнася до проекциите-те ..."С това казвате доста.

Щом предпочитате да не "плувате засега".Не влизайте навътре.

[Иво]

Преди време посетих курс за обучение в работа с един психотерапевтитен метод. Ето какво каза водещия Владимир Майков, относно това какъв според него трябва да е идеалния психотерапевт:

"В комуната Финдхорн за за пръв път се срещнах с най-големия майстор по гещалт – Ана Симкин... Аз я попитах директно, в упор, съвсем нагло, какво според теб е основа на майсторството на психотерапевта, каква е същността на психотерапията. Бях сигурен, че най-великия майстор ще ми разкрие някаква тайна. Тогава въобще не разбрах отговора и. Стори ми се, че се опитва да клинчи. Тя каза, че истинския психотерапевт е стара еврейска баба. Тя самата беше над осемдесет, стара еврейска баба, с очила, с лице приличащо на сова, излъчваща добродушие, явъблков сладкиш и баба, загрижена за семейството. Атмосфера на естественост и добродушиие и спокойствие. Не можех да разбера как моята представа за психотерапия може да се соътнесе с такъв обикновен образ. Аз добре познавам старите еврейски баби, първата ми съпруга е еврейка. Нейните баби трудно говореха руски. Аз познавах еврейското госпориемство.

Виждах голям контраст с това което очаквах. Доста по-късно аз разбрах какво имаше предвид Ана Симкин. Сега съм напълно съгласен с нея. Убеден съм, че в основата на психотерапията стои този дар, да бъдеш възрастен човек, който няма никакви личностни амбиции, който няма нужда от кариера, от гордост и единствената радост е да помага на близките си, абсолютно необусловено, отдавайки целия живот без остатък....

Когато през 90та година станах ученик на Гроф аз разбрах какво имаше предвид Ана Симкин. Разбрах, че старата еврейска баба винаги поддържа своето семейство. Каквото и да става тя казва на внуците си, че всичко е наред. В такова поле всички проблеми започват да се разтварят и решават от само себе си. Разбрах, че истинския терапевт владее това тайно знание, че всъщност всичко в своята същност е добре и правилно и това не е интелектуално знание. Това е знание от живота, което се излъчва от тях. То има много различни форми на проявление, но в основата си то е едно. Контакта на терапевта с фундаментални общочовешки блага, каквито са любовта, състраданието, вярата в бъдещето, дълбинното разбиране на човешката ситуация. Когато този контакт го има, тогава проблемите се решават спонтанно. Това съм го чувствал нееднократно върху себе си. Може да имаш ужасни екзистенциални въпроси, но когато се приближиш до Стен с тези въпроси, колкото по-близо заставаш до него толкова по-бързо тези въпроси от само себе си се решават. Това порази не само мен, но и всички останали. "

[Слънчева]

Поздрав, Иво! Така си представям и аз психотерапевта, но уви, не съм чула или срещнала такъв в България

Заради дъщеря ми съм търсила помощ от психолози, психиатри, но за съжаление всички бяха насочени към печалбата, към своите си виждания за живота и с гордост и пренебрежение се отнасяха към проблемите на пациентите си... Даже експонираха проблемите си-върху нас, вместо да са ни от полза....

[Валентин Петров]

стара еврейска баба, с очила, с лице приличащо на сова, излъчваща добродушие, явъблков сладкиш и баба, загрижена за семейството. Атмосфера на естественост и добродушиие и спокойствие.

Убеден съм, че в основата на психотерапията стои този дар, да бъдеш възрастен човек, който няма никакви личностни амбиции, който няма нужда от кариера, от гордост и единствената радост е да помага на близките си, абсолютно необусловено, отдавайки целия живот без остатък....

...старата еврейска баба винаги поддържа своето семейство. Каквото и да става тя казва на внуците си, че всичко е наред. В такова поле всички проблеми започват да се разтварят и решават от само себе си. Разбрах, че истинския терапевт владее това тайно знание, че всъщност всичко в своята същност е добре и правилно и това не е интелектуално знание. Това е знание от живота, което се излъчва от тях. То има много различни форми на проявление, но в основата си то е едно. Контакта на терапевта с фундаментални общочовешки блага, каквито са любовта, състраданието, вярата в бъдещето, дълбинното разбиране на човешката ситуация. Когато този контакт го има, тогава проблемите се решават спонтанно.

:thumbsup2:

[Шехина]

Здравейте,

Моите големи поздравления за чудесния форум - темите в него са изключително съдържателни. Радвам се, че и аз имам възможност да стана част от вашата общност.

Разделът за психологията и психотерапията обяснимо привлече пръв вниманието ми - имам психологическо образование и сърцето все ме влече към размисли в тази посока. Преди време бях напълно убедена, че уча психология, за да лекувам човешките души след време. В хода на обучението ми, донякъде професионалната среда, която срещнах, някакси ме отблъсна от това мое начално влечение. Може би не срещнах достатъчно вдъхновяващи учители, които да ме убедят, че да практикуваш психотерапия в България е преди всичко душевна практика, а не лесен начин да заработиш добри пари. Не ми се коментира в тази посока, но разгледах мненията на един потребител - hip, и съм съгласна напълно с неговия поглед върху обучението по психотерапия в България.

И обратно по темата - какви са качествата на добрия психотерапевт? След много мислене по темата, се убедих, че много важно, простичко и толкова рядко срещано качество на добрия терапевт (и особено важно в личната терапия) е искреността - способността да разкриеш душата си първо пред самия себе си, а след това - и пред другите. Оказва се, че в театъра на живота общуваме много повече през всички наши маски и много малко чрез същността си. Способността да разкриеш пласт по пласт душевността си е трудна, но благородна пътека.

[Аделаида]

Аз лично мисля, че каквито и качества да има един психотерапевт, колкото и да е добър в областта си, трябва де получи онази нишка, която свързва в добър контакт пациента и психотерапевта. . . просто да има някакси сработване между двамата. Доста важно е психотерапевта да може да отвори душата ти, така че да може да ти помогне и да се постигне един много добър резултат.