томи Добавено Март 24, 2009 Доклад Share Добавено Март 24, 2009 Имаме ли нужда от психотерапевт? Би трябвало психотерапевтите да изучават и владеят науката за Душата и доколкото я владеят до толкова биха могли и да помагат.На Душата може да помогне само нещо , което стои над нея в йерархията като творение. Това нещо се нарича от най- древни времена Дух .Това означава ,че истинският психотерапевт изучава науката за Духа и нея прилага в работата си.Само Душа ,която е скъсала връзката си със Духа има нужда от психотерапевт."Психотерапевт",който работи на ниво по-ниско от шесто тяло:Дух или пето тяло:Душа ,трупа без да съзнава карма ,която някой ще трябва да плати.Вие сами отгатнете кой? Най-истинският терапевт е едно Същество ,което е в сърцето Ви . Мир и Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 10, 2009 Доклад Share Добавено Април 10, 2009 Обръщам се към Томи. Томи, терапевтът също е човек. Той не е буда или исус христос или махатма някой си. Човек е. Дали работи с душата и духа си? Някои работят, да. А това е по-нормално и естествено от представяното в книгите постижение. Защото те са най-близко до всеки един от нас и са именно там, в сърцето. Наистина добрият терапевт има тази сърдечна връзка. Има и знания обаче. Има знания, които му помагат да материализира тази си връзка при помощта си на хората. Не мисля, че поставянето на твърде високи летви и идеализирането на психотерапията идват от реалността, а по-скоро от идеализъм, който винаги върви рамо до рамо с максимализъм. А нужда от психотерапия има голяма. Аз го виждам в работата си. Спирачка се явяват немотията и безхаберието. Но нужда има. А изискванията към личността на терапевта са наистина едни от най-високите възможни измежду коя да е професия. А те са му поставяни не само от дългите години обучение в университети, психотерапевтични школи и лично усъвършенстване и опит, но най-вече от самия сблъсък с проблеми от всякакво естество по няколко часа на ден! Проблеми когнитивни, емоционални, социални, междуличностови, професионални, сексуални и т.н. Психотерапията е гмуркане в човешкия ад и терапевтът има нужда от стабилен запас светлина. А най-добре не само запас, а постоянна връзка с тази вътрешна светла мъдрост, конкретизирано представяна през конкретните терапевтични методи. Но терапевтът не е някакъв идеален образ фикция, а е човек. Човек с неговите си слабости и характеристики, но с известен опит в работата си с тях, в тяхното трансформиране и свързване с цялостната си личност. Пациентът между другото оценява именно тази човещина в терапевта, нормалните му качества и слабости, които той не крие, но приема и свързва с вечното в себе си - за да помогне на клиента/ пациента си да направи същото! Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 11, 2009 Доклад Share Добавено Април 11, 2009 Здравей Орлин. Благодаря за вниманието което ми отделяш,но малко не съм съгласен с позицията ти ,която наподобява следната житейска "мъдрост": Слушайте какво ви говори попа, а не го гледайте какво върши.Прости ми ,но задавал ли си си въпроса :на каква база са стъпили университетските преподаватели ,които обучават бъдещите професионалисти психолози? И защо ли Учителят казва :" И внимавайте да не станете професионалисти, защото ще изгубите най-ценното,съкровенното в себе си."Ако човек не е опазил най-съкровенното в себе си, то как ли би могъл и с каква друга ценност би си послужил за да "помага" като психолог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 (edited) В психотерапията действително е желателно по-високо ниво на осъзнатост и една постоянна вътрешна работа над себе си. Добрите в терапията я извършват, не бой се! Другите просто не могат да задържат пациентите, защото се чувства липсата и, така че положението се саморегулира буквално от пазарния принцип, както и да звучи. Защото сме тук и сега, в тази икономическа социална среда! Но това е за темата "качествата на добрия терапевт". Но както писах по-горе, терпевтите са също човеци и осъзнатостта и вътрешната работа не означават идеализъм, но едно много приземено "сваляне" на дълбоката сърдечност до най-обикновените земни условия и човешки кризи! Забележка: последните пет мнения са преместени от темата "за нуждата от психотерапия" Редактирано Април 12, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Личността на психотерапевта и неговото вътрешно състояние. Какво влияние оказват на психотерапията? Ето отправна точка за размисъл: Докато работех психотерапи япрез последните години, забелязах нещо интересно. В зависимост от състоянието ми по време на сесията се случваше промяна или влошаване на човека. При това без голямо значение на използваните методи - тези обективните, външните, научните методи. Когато бях преливащ от сила и харизма, бодрост и оптимизъм, човекът просто се променяше, разцъвтяваше пред очите ми. При това с много малко значение дали през сесията практикуваме някой научен метод за психическа промяна. Когато съм в таков асъстояние, дори пълни глупости да говоря, човекът се променя силно положително - просто от присъствието ми - при това стабилно! В същото време, когато съм скапан, колкото и добри методи да ползвам, психиката на човека резонира със състоянието ми и нещата вървят механично, дори се влошават.... Моля споделете опит и наблюдения. Аля, B__ и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аля Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Личността на лечителя винаги е най-важна, не системата.. Още повече, че специално при психотерапия човекът отсреща се "отваря" към лечителя и попива всяка негова емоция или мисълформа.. Донка и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 (edited) Когато съм преодолял себе си, когато малкото ми его е обуздано и съблимирано, когато сексуалността ми е впрегната в юздите на Аза в мен, тогава се променя всичко в мен. Сякаш ставам друг човек, сякаш цялата Вселена минав апрез мен. Тогава малката ми личност с всичките и несъвършенства став асамо една жица, само един проток, през който преминават течения и сили, далеч по-мощни от самата нея! Тогава терапията, която правя, се случва в състояние на медитация. Една нагнетена сила на духа, на тихо но изпълнено с мъдрост безмълвие прелива през всички 'шевове" на личността с нейните изразни средства и се проявява не само енергийно, но и като слово. Погледът ми става различен. Волята спокойна, силнолюбяща и нагнетена. Тогава трудностите ми харесват и дори ги търся. Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Създава се едно специално медитативно пространство с нагнетена вибрация, което е като прорез на нещо по-висше тук в това време и пространство. Тук и сега, но същевременно отвъд времето и пространствените кондиции. В същото време всичко външно е обикновено, колите минават по улицата, някой се тътри по коридора... Но въздействието ми тогава е силно! Анализът проникновен. Когнитивните техники придобиват особено значение и сила на промяна. Хипнозата се случва в самия разговор, а при задълбочаването и в транс преживяванията и на двамата са слети в едно емпатично взаимопроникнато сливане, в което водя когницията към промяна. Понякога съм в такива състояния с дни и седмици. После се връщам обратно в ежедневните си вплетености в страстта, която вкарва в блатото на обикновеността. Трудно се сублимира страстта. най-трудният урок, с който сънм се сблъсквал през живота си. Но и най-ценният, както ми се чини! В сравнение със страстта, страхът и гневът са като бенгалски огън пред ядрени взривове. С цялото си същество чувствам обаче, че веднъж намерен и практикуван, механизмът по сублимация води до постоянно пребиваване в душевните земи на свободната воля на любомъдрието. Силата тогава вибрира във всяка мисъл и действие, животът става радостен устрем към все по-пълно конкретизиране на волята на Вселената, преминаваща през личността ти, като в същото време стигаш до все по-високи нива на тази воля, вплетена в самата вибрация на същността ти. Същност идентична с тази на живота! Редактирано Април 12, 2010 от Орлин Баев pass_to, Иво и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Не само на психотерапевта, но и на терапевта въобще. Казват, че двама акупунктуристи и едно и също нещо да направят, то резултатите ще са различни съобразно личностите им. Явно не точно иглите въздействат на енергийните точки, а през тях се "прелива" личността на терапевта Орлин Баев и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Психотерапевта както и всички останали лечители понякога допускат преразход на психическа енергия,която трябва да възстановят преди следващия сеанс,което не винаги е възможно.Става въпрос за хора,които наистина дават всичко от себе си за да помогнат. Личността на психотерапевта е от решаващо значение за изхода на лечението. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Интересен филм свързан с темата. http://nanoset.net/t...20Fourth%20Kind Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аля Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Ключовата дума е резонира- т.е. за да има успех лечението, лечителят и пациентът трябва да са с еднакви вибрационни честоти. Тук вариантите са много- ако ти си с ниска честота в момента (уморен примерно).. пациента ако е с по-висока сваля своята.. и става зле.. Ако ти трептиш с висока честота (например медитативно състояние, или просто си такава личност) и увлечеш пациента да качи своите вибрации.. се случва Лечението. Тук Гранат1 насочи темата в логичната и посока за възстановяването на терапевта след това, а аз бих искала да я насоча още малко- нещо, което ме вълнува- Къде свършвам аз и почваш ти? Знам, че има здравословно его, здравословни граници.. но ако няма сливане няма лечение?! Разсъждавам просто.. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Ключовата дума е резонира- т.е. за да има успех лечението, лечителят и пациентът трябва да са с еднакви вибрационни честоти. Тук вариантите са много- ако ти си с ниска честота в момента (уморен примерно).. пациента ако е с по-висока сваля своята.. и става зле.. Ако ти трептиш с висока честота (например медитативно състояние, или просто си такава личност) и увлечеш пациента да качи своите вибрации.. се случва Лечението. Тук Гранат1 насочи темата в логичната и посока за възстановяването на терапевта след това, а аз бих искала да я насоча още малко- нещо, което ме вълнува- Къде свършвам аз и почваш ти? Знам, че има здравословно его, здравословни граници.. но ако няма сливане няма лечение?! Разсъждавам просто.. Не трябва ли лечителя да е с по-висока честота все пак. Да има по-високо ниво на любовта, за да има как да "извлече" пациента от болестта? А това с резонанса мен ме плаши. Правили сме опити по физика и от резонанса съм виждал как се чупят неща ей така от воле с никаква почти енергия. Я си представи, че лечителя и пациента имат сходна кофти програма, за която не знаят....например, унищожение на блондинките Като стане резонанс между двамата и тази програма ще стане невероятно силна. След това излиза пациента навън и застрелва първата попаднала му блондинка или пъм му трескат една бърза смърт, за да не го направи. Та това за сливането на пациента и лечителя ми изглежда опасно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Ключовата дума е резонира- т.е. за да има успех лечението, лечителят и пациентът трябва да са с еднакви вибрационни честоти. Тук вариантите са много- ако ти си с ниска честота в момента (уморен примерно).. пациента ако е с по-висока сваля своята.. и става зле.. Ако ти трептиш с висока честота (например медитативно състояние, или просто си такава личност) и увлечеш пациента да качи своите вибрации.. се случва Лечението. Тук Гранат1 насочи темата в логичната и посока за възстановяването на терапевта след това, а аз бих искала да я насоча още малко- нещо, което ме вълнува- Къде свършвам аз и почваш ти? Знам, че има здравословно его, здравословни граници.. но ако няма сливане няма лечение?! Разсъждавам просто.. Аля,аз не познавам лично психотерапевти,но познавам много и добри лечители които поне веднъж са пострадали от "обсебване".Какъв е смисъла от лечение,при което терапевта поема негативите на своя пациент?! Много е важно всеки който лекува душата да умее да предпази своята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аля Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Божидар Да, принципно би трябвало лечителя да е с по-висока честота, но да не забравяме в ежедневието колко бързо можем за секунди да свалим честотите. Хората, които успяват да ги задържат високи и в ежедневието са малцина. Дали окончателното лечение не е точно пречупване, счупване на нещо у пациента? J Верно е, че звучи плашещо.. Въпросът, който поставяш е резонен- какво става ако и лечителя и пациента имат еднакви програми.. да не си фен на Лазарев? J Нямам отговор- Орлин да каже. Дали и лечител и пациент точно така взаимно не си „счупват” собствените неадекватни програми.. Все си мисля, че подобното привлича подобно- и в този смисъл дори и лечителя привлича пациенти с проблеми, сходни на неговите и те в някаква степен са огледало на самия него.. Затова е много отговорно да си лечител- това е непрекъсната работа върху самия себе си.. И стигаме до това- лечители- много, Лечители- малко. Но аз не виждам друг начин да за пълно лечение, освен сливането.. такава е моята истина в момента. Гранат Какво имаш предвид под „обсебване”? Дали емпатията или невъзможността на пациента да продължи без лечителя, или истинско обсебване? Ако имаш предвид поемането на болките на другия- това ми е много познато и без да съм лечител. Правела съм го, парела съм се и затова вече не го правя. Лечителят трябва да е такава личност, която да се е научила да не „прихваща”, а това става точно с развитието, еволюирането на душата- за да няма за какво да се „закачи” програмата на пациента...или да имаш силата да преработиш сам проблема безболезнено. Йогананда беше писал как неговия Учител е правил това, когато се е налагало. Е, има и други начини сигурно, разни ограждения и др. Такива.. но тогава дали лечението, което ще се случи ще е трайно.. Говорим си за лечители всякакви, не само за психотерапевти.. Орлин Баев и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Имах предвид поемането на болките на пациента.Много чувствителни лечители така силно съпреживяват болката,че изцяло я прехвърлят върху себе си.Мисълта за болките на пациентите преследва и в сънищата(ако човек въобще може да спи пълноценно). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит. Колкото до поемането болките на пациента (в случая когато говорим за психотерапия – психически), то според мене това е доста криворазбрано прилагане на състраданието. Целта на последното е състоянието, вибрациите и тонусът на страдащия да се повишат, а не тези показатели при лекаря/психотерапевта да бъдат принизени до нивото на страдащия. Законът за резонанса винаги може да бъде използван, но волята на лечителя трябва да е силна и той трябва да владее в голяма степен своя микрокосмос (чувства, мисли, емоции). При енергийното лечение също е възможно лечителят да приеме част от болестта на пациентите, но там това става по енергиен път (лечителят приема в себе си проблемната енергия от пациента и е заменя с друга, т.е. тук обмяната не се извършва на принципа на резонанса). При принципа на резонансът лечителят/психотерапевтът оказва влияние на пациента си чрез пълен контрол върху собственото си вътрешно (емоционално и ментално) състояние. Тук не се оказва пряко въздействие върху пациента. Това на практика не е лечение, а нещо, което може (и е добре) да съпътства лечението. Пламъче и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 (edited) Хм, чиста физика. Станимир, как лечителят (или човек) оказва контрол върху нещата, които не знае, че притежава. Тези, които са в несъзнаваното ?! ....и които се проявяват все още неосъзнато от него. Редактирано Април 13, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 (edited) Я си представи, че лечителя и пациента имат сходна кофти програма, за която не знаят....например, унищожение на блондинките Като стане резонанс между двамата и тази програма ще стане невероятно силна. След това излиза пациента навън и застрелва първата попаднала му блондинка или пъм му трескат една бърза смърт, за да не го направи. Та това за сливането на пациента и лечителя ми изглежда опасно. При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно. Освен това за да имаме резонанс, то при единия поне (пациента или психотерапевта) стремежа за унищожение на блондинките трябва да е проявен (може и мислено или емоционално, не е задължително на физически план). Някой трябва да възпроизведе един тон, за да може другия да резонира и да зазвучи на същия тон. Пък и с тези несъзнателни програми май се отклоняваме към психотронните въздействия и др. под., а не мисля, че те заслужават вниманието ни. Програмите, които сами си създаваме са подсъзнателни, т.е. те се проявяват постоянно, но невинаги забелязваме това съзнателно. Редактирано Април 13, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 (edited) Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгит епредставляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит. Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност!Тази "пътека" никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност. Всички терапевти, които досега съм наблюдавал, без изключение са доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока агресия и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога непредаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевта! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция на този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно мачка. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура. Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво всътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, междъ другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализ и светлината/ инсайт на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, възнамеряване, логика, оптимизъм, медитация, дишане и промяна в поведението. Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека! Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от постоянната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля. Връзка, която губя, после пак възстановявам. Осъзнавам, че връзката е нужно да бъде по-плътна и постоянна! Сигурен съм, че тук, в този форум за съзнателен живот метафората ми е разбирана! Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Аз самия обаче засега съм твърде слаб в справянето със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах. Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива! Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си. Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати! Редактирано Април 14, 2010 от Орлин Баев ChangeYourLife, Пламъче, Иво и 1 other 3 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 (edited) Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим. Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит." Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’ И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно" Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията. За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия. Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне. Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората. Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея. Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна. Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно. Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал. Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак. Редактирано Април 14, 2010 от hip Орлин Баев, Иво, Пламъче и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 ....Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". ... По друг начин казано, колкото повече се увеличава досега ти със светлината и кръга светлина, толко повече се увеличава границата с тъмнината и досега с нея. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 14, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Радвам се и благодаря на hip и Орлин, че се включиха активно в темата от позицията на практикуващи. hip, благодаря ти за споделеното от кухнята на психотерапията. Ето това много ме впечатли: Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си. Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо бих казал закономерно - приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог, за да получи помощ. Разбрах,че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва ако човека се откаже от опцията да му се помогне. Ще се радвам ако споделиш и още наблюдения и размисли по темата за личността на психотерапевта. Също ще е хубаво ако някой е посещавал редовно психотерапевт да сподели личен опит, наблюдения и размисли. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Абе добре, че Иво обърна внимание. Хип, ти си тържество на интуицията примесена с нужния разум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 20, 2010 Доклад Share Добавено Април 20, 2010 Тодоре - за всичко съм съгласен с теб, но не и за емпатията! Според мен тя е ключов фактор за промяната! Директното конфронтиране е метод, в който и аз се изкушавам понякога - но работи по-рядко и най-често има негативен резултат. Това не са само мои наблюдения. Фриц Пърлз е бил успешен с конфронтиращия си стил поради това, че "името му е вървяло преди него" - бил е много известен. Затова и пациентите му, приемайки социалния му успех за много високо мерило, са го "траели". Директното конфронтиране рядко работи - то е като да внушаваш на пушача вредата от цигарите. Всеки пушач знае за вредите, на всяка кутия пише "пушенето убива" - но не намаляват пушачите по този начин! Да работиш с емпатия означава да напрфавиш дълбок рапорт, резонанс с човека и плавайки със съпротивите му, неусетно и за него самия, да го поведеш към промяна. Това е майсторство, психическо айкидо. Да танцуваш с него, вместо да се бориш с него. И танцувайки, нежно да насочваш - така става промяната. Поне при мен, в моята практика! Роджърс е работил в такъв стил. Аз без да съм учил "клиент центриран подход" на Роджърс, установявам, че интуитивно така работя - и съм доволен от резултатите си. В друга тема беше писал за мъжкото мислене, фокусирано в решения и за женското нуждаещо се от изслушване и емпатия. Аз не ги противопоставям. Директивен фокус в решения, но представян фино и майсторски през недирективното емпатичното нежно сливане с човека във всеки момент от терапията! Именно като танц - нежно и фино водене. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 21, 2010 Доклад Share Добавено Април 21, 2010 (edited) Това за емпатията наистина не е мое мнение. В психотерапията има толкова школи и положения,че избягвам да коментирам неща от ,,кухнята''.Противното би значило непрекъснато да съм в спор с някого. За това и предпочитам да давам цитат на някой който при всяко положение е по-голям авторитeт от мен. Ето какво Ричард относно НЛП и емпатията- Емпатията може да ви изиграе лоша шега. Представете си, че идват с такова оплакване при вас: “Излизайки на улицата, аз изпитвам фобична реакция, става ми лошо, завива ми се свят, заболява ме главата”. Ако вие се престараете с отразяването, напълно може да се разболеете. На терапевтите често им се налага да слушат за болки, печал, пустота, страдания, болести и други тъжни неща. Вживявайки се в тях след посетителите, вие можете да създадете проблеми на себе си, вместо това да помогнете на клиентите. Някои критици твърдят, че НЛП е много хладно и технично, че може да сработва само с прости привички и фобии, но не се отнася до “централните екзистенциални проблеми”. Интересно, чели ли са те изобщо нещо от НЛП? Е, навярно са чели, но само в рамките на техните собствени модели. Важното е, че методиките работят. И някак си ни безпокои казионния хуманизъм, пропит с насилието, с което е пропито и обществото като гъба с вода. Клиентът не е длъжен да стои пред терапевта и да му разказва за проблемите си. Реалния риск в терапията, засягаща съдържанието, се заключава в това, че вие можете да станете най-близка дружка на клиента си. Цялата работа се заключава в това, че вие стоите редом с тях, и че започват да ви плащат с пари за това, да слушате дълги разкази за всякакви житейски неприятности – та нали никой друг не иска да прави това за тях. Едно от важните преимущества на НЛП е, че то практически снема вероятността от създаване на отношения на зависимост. Доколкото професионалистите работят много бързо, а клиентите, осъществили необходимите изменения с тяхна помощ, им приписват минимална отговорност за това – много по-малка, отколкото, когато се работи с терапия, ориентирана към съдържанието. И така, ако вие сте от people-helpers, в настоящето или пък в бъдеще време станете такива, психотерапевт или човек, стремящ се да реши нечии проблеми, не си струва да мислите, че всеобхватната любов към човечеството е основание и единствено задължително условие за вашата дейност. Хората предпочитат да ги обичат по единично. За всички няма да стигне; не сте бог. Но няма нищо трудно в това, да се считате за маг или да се стремите към това. Помните ли дон Хуан; всички ние, обикновените хора, сме черни магьосници един за друг. Магът, като такъв, изразходва разумно силите си. Възможно е да звучи шокиращо, но да се обича и страда заедно с клиента изобщо не е необходимо. Да се помогне обаче, е необходимо, и ето тук вие сте длъжни да направите всичко, което е по силите ви. Ако стоящият пред вас просто се нуждае за подобрението си от вашата любов, съчувствие и поддръжка – какво пък, дайте му да ги усети, избягвайки да получите неговата зависимост. Но нека някъде в душевния център да остане място на невъзмутимост и дистанцираност – едно такова скрито от нескромните погледи езерце, чиято повърхност винаги е спокойна. Явното безразличие е един от неписаните, но тежки грехове, и клиентите не го прощават. По-добре научете човека, как да предизвика към себе си любов от околните, която често не му достига. Но самите вие стойте настрана от уважение. Иначе вашата работа е да се издигате в собствените си очи. Прекрасните черти във вашия характер могат и да ви подведат в работата ви. Така една терапевтка, много топла, емпатична, съчувстваща, работеше с млад човек, който и разказваше колко е тежък живота му в семейството, с жена му, и колко е силна потребността му да се махне. Тя отговаряше: “Аз разбирам как сте могли да го направите”. В този дух продължаваше вече час, а после тя се обърна към мен, и попита искам ли да добавя нещо. Аз станах, погледнах този младеж и му казах: “Аз искам да ти кажа, че ти си истинско пеленаче! Правиш интрижки зад гърба на жена си, а после идваш тук и плачеш на рамото на терапевтката си. Това нищо няма да ти даде, доколкото ти изобщо не се каниш да се променяш. Така ти ще си останеш такъв нещастен цял живот, ако сега не скочиш, не си теглиш един шут отзад и не отидеш при жена си да й кажеш какво искаш от нея. Кажи й за това открито и ясно, с приятни думи, за да може тя да разбере какво трябва да прави. Ако ти не направиш това, ще си останеш завинаги такъв нещастен и никой няма да може да ти помогне”. Доста обърканият клиент си отишъл в къщи и направил това с жена си. Впоследствие той съобщи, че това било най-важното преживяване в досегашния му живот. Никой не ви призовава да използвате прословутите дзен-техники, включващи в себе си забележителния прийом “привеждане на тежък предмет в съприкосновение с главата на клиента”. Терапевтката не била достатъчно гъвкава с клиента. Тя правила това, което може. Има и хора, с които никой никога не е бил добър, и такъв подход при тях би сработил с голяма вероятност. Но едва ли това би им помогнало да извършат специфичните изменения, за които са дошли при терапевта. И понеже Ричард много ми харесва ще дам още 3 цитата – ---Преди няколко години, когато изучавах различни методи за изменения, повечето от хората считаха, че психолозите и психиатрите са експерти по личностно изменение. Струваше ми се, че много от тях са къде-къде по-добри примери за психози и неврози. Вие някога да сте виждали “Ид”-а, ,,То’’-то или как е относно ,,инфантилната либидонозна реакция-формация’’? Аз мисля че , който може да говори на такъв език няма право да нарича другите “психове”. ---Много от хората се намират в депресия, защото живеят скучен и безсмислен живот. И беседата с терапевта няма да промени това, ако човекът в резултат на това не започне да живее по друг начин. Ако някой прахоса 75 долара за сесия при психиатър, вместо да ги даде на вечеринка – това не е психично заболяване, това е глупост. Ако вие нищо не правите, разбира се, че ще изпадате в депресия. Крайният вариант на това е кататонията. -----,,Съпротивата има само в главата на психотерапевта който не знае какво да прави с пациента срещу себе си.Аз 30 години практикувам психотерапия и нито един път не срещнах пациент който се съпротивлява на терапията.’’ Редактирано Април 21, 2010 от hip Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.