Орлин Баев Добавено Март 12, 2019 Доклад Share Добавено Март 12, 2019 Всъщност човекът е бил искрен и просто е искал да си поговорите откровено.. А вярванията, които споделяш, твои са си (отхвърлена, изоставена, разочарована...)... krasidim1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 12, 2019 Доклад Share Добавено Март 12, 2019 Никъде не видях, да казал,че не те харесва или иска.Ти просто му приписваш своите мисли и страхове.Преди много години, аз казах същото на ученическата си любов.Тя не си тръгна, а ми даде срок да реша какво искам и уреченият срок аз и казах,че искам да съм с нея.Така две години бяхме щастливи и ни разделиха интриги на нейната най-добра приятелка, а не нещо друго. krasidim1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasidim1 Добавено Март 12, 2019 Автор Доклад Share Добавено Март 12, 2019 (edited) преди 2 часа, д-р Тодор Първанов каза: Никъде не видях, да казал,че не те харесва или иска.Ти просто му приписваш своите мисли и страхове.Преди много години, аз казах същото на ученическата си любов.Тя не си тръгна, а ми даде срок да реша какво искам и уреченият срок аз и казах,че искам да съм с нея.Така две години бяхме щастливи и ни разделиха интриги на нейната най-добра приятелка, а не нещо друго. Държеше се по-студено,умислено,дръпнато,не влагаше ентусиазъм последната седмица,вие какво бихте си помислили? Усещах,че нещо се "вкисва". Днес като се поуспокоих вече съжалявам за постъпката си. Ако трябва да си дам съвет като страничен наблюдател,бих си казала,че той заслужава да бъде щастлив.Да проявя разбиране и да му кажа да направи това,което смята,че е най-добро за него.Аз съм голям човек и ще се погрижа за себе си,не е негова отговорност. Късно е вече,оплесках се. Редактирано Март 12, 2019 от krasidim1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 12, 2019 Доклад Share Добавено Март 12, 2019 Ето, това е разумно. Звънни и му се извини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasidim1 Добавено Март 12, 2019 Автор Доклад Share Добавено Март 12, 2019 преди 50 минути, д-р Тодор Първанов каза: Ето, това е разумно. Звънни и му се извини. А как ще осъзнае липсвам ли му,харесва ли ме,иска ли ме,ако отново аз поема инициативата за контакт,вместо да го оставя да усети и ако прецени ще ме потърси? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 12, 2019 Доклад Share Добавено Март 12, 2019 Ти непрекъснато мислиш, какво той мисли за теб, това не е важното-важното е, какво ти мислиш за него и какво му даваш. Лина Коцева и krasidim1 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasidim1 Добавено Март 13, 2019 Автор Доклад Share Добавено Март 13, 2019 преди 13 часа, д-р Тодор Първанов каза: Ти непрекъснато мислиш, какво той мисли за теб, това не е важното-важното е, какво ти мислиш за него и какво му даваш. Добре,че ви послушах.Чувствам се много по-добре,извиних се.Дадох му цялото си разбиране и подкрепа,важното е да сме щастливи,приятно ми е да знам,че го има в живота ми и му казах,че на този етап като приятели бихме се справили доста по-добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasidim1 Добавено Януари 1, 2021 Автор Доклад Share Добавено Януари 1, 2021 Привет и ЧНГ! От последното ми писане досега мина доста време. Започнах психотерапия в този период,свършихме добра работа,но сякаш се затъкнахме на ниво анализи,анализи,анализи,което още повече даде храна на и без това предъвкващата ми всичко глава.Усетих,че започна да ми тежи и към края на 2 месец преустанових срещите.След терапията имаше светли 4,5 месеца,обаче от известно време насам имам стресов период. Какво изкара наяве той? Зверска несигурност,която пречи да взимам решения и поражда непрекъснато съмнение в себе си и липса на удовлетвореност,панически страх,че не мога да се справя сама,”светът е лошо,сиво,страшно място”, безброй когнитивни изкривявания,които се старая да улавям. Поглъщащ ме ужас,че някой ден ще загубя баба ми и дядо ми(вярвания,че само те ме обичат на този свят)които самички ме отгледаха,а преди месец му откриха рак.Усещам се заклещена и спряла в етап-дете.Чувствам се беззащитно,ранимо дете. Отделно-лекар съм,работя без почивка в сегашната ситуация.Умората също е огромен фактор,предполагам.Очакванията към мен ми тежат,всички възлагат големи надежди на бъдещето ми,тези вперени очи към мен,старанието да бъда перфектна-тежи. Майка ми се раздели с баща ми като бях на 7,не че беше много до мен преди това,все я нямаше.Влюби се в мъж,с който е и до днес.Спозвайки дистанция,подържах добри отношения.Имам приятел,който се сближи с мъжа и започнахме да се събираме заедно на вечери постоянно.Половинката на майка ми е с много тежък характер,употребява често алкохол и става и по-лошо.Започнах като се прибирам от тях да не мога да спя,гадеше ми се,треперех,чувствах се зле,дори само като ги видя и ми се обръщат червата,не от омраза,поне не съзнателна,дори не знам какво е и какво става в мен.Казах на приятеля ми,че срещите започват да ми стават неприятни.Той не взе много под внимание това.”Гледай по повърхностно,намирай във всичко положителното,аз се радвам,че ти се сближаваш с майка си,това е добре за теб”.И така до вчера-стана скандал,грандиозен,след него казах на майка ми,че предпочитам да не отида,поставиха се ултиматуми от мъжа на майка ми,а и от нея,или идваш или приключваме...отказах,плаках цял ден,много ме болеше от всичко,което става.Приятелят ми започна преговори с мен “поели сме ангажимент,зряло е да го изпълним,не са прави те в случая,но бъди ти по-голяма от тези дребни,нищожни проблеми,последно обещавам и тактично ще се оттеглим,бъди с мен на празника,аз говорих с тях,разбрахме се,обещавам само думичка,която да те засегне,хващам те за ръка и те извеждам от там”,дори майка му дойде вкъщи да си поговорим и ми каза,че не съм права точно на празника да постъпвам така,че майката е една каквато и да е,да простя,да помисля и за приятеля ми,че го поставям в неудобна ситуация и т.н. Почувствах се леко притисната.Признавам ,ядосана също по много причини.Все пак се събрах и отидох.Видях очите на майка ми с влизането,беше тъжна.Веднага се пречупих и се изпари яростта ми,стана ми жал...дойде моментът да си тръгна,тя остана там сама на стола,да го чака,защото не и даваше да си легне,да му правела компания.Отново ми стана мъчно за нея.Прибрах се,легнах си,събуждам се след час,треперя,сърцебиене,уплашена,дорине искам да лягам отново,защото съм напрегната,превъзбудена.Вече не знам как да се справя с всичко... Как да разбера какво изпитвам към майка си? Чувствата ми,че съм притискана от всички страни,оправдани ли са или отново моите криви мисли? Как да се справя със ситуацията,да спре да ме трови? Защо се самобичувам? И още хиляди въпроси... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 2, 2021 Доклад Share Добавено Януари 2, 2021 Има терапии, които протичат само с анализ, очаква се той да доведе и до действия и промяна.Това понякога става, но след много време и пациента губи търпение и напуска терапията. А, от това, което описваш ти наистина се нуждаеш от промяна/ психотерапията е средство за нея/ , потърси друг терапевт, който практикува различен вид терапия и работи с него.Аз самият, съм лекар, с над 30 години стаж и това, което разбрах много отдавана е,че за да си добър лекар основното е да имаш характер на такъв. Имаш ли го, той ще те стимулира да търсиш и знания и ще ти помага, да поемаш смело отговорност и помагаш на хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasidim1 Добавено Януари 6, 2021 Автор Доклад Share Добавено Януари 6, 2021 В 2.01.2021 г. at 13:30, д-р Тодор Първанов каза: Има терапии, които протичат само с анализ, очаква се той да доведе и до действия и промяна.Това понякога става, но след много време и пациента губи търпение и напуска терапията. А, от това, което описваш ти наистина се нуждаеш от промяна/ психотерапията е средство за нея/ , потърси друг терапевт, който практикува различен вид терапия и работи с него.Аз самият, съм лекар, с над 30 години стаж и това, което разбрах много отдавана е,че за да си добър лекар основното е да имаш характер на такъв. Имаш ли го, той ще те стимулира да търсиш и знания и ще ти помага, да поемаш смело отговорност и помагаш на хората. Нивото на възбудимост при мен е много високо,за жалост съм от “късметлиите”,които имат генетична предразположеност да реагират на стреса чрез тревожност,паника и т.н. Терапията как точно ще промени тези биологични особености и въобще възможно ли е? Как човек с такъв тип нервна система се превръща в друго? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 7, 2021 Доклад Share Добавено Януари 7, 2021 Терапията няма да промени нивото ти на възбудимост и реагиране на стрес. Това може да се коригира в известна степен чрез медитация и спорт. Психотерапията ще направи нещо друго, тя ще доведе до по -рядко отделяне на самите стресови хормони - адреналин и кортизол и дори, когато се отделят, ще са в по-малко количество. Това е така, пускането на стресовата реакция, зависи от нашата преценка да дадената ситуация. Нито едно събитие не е само по себе си стресогенно, нашата преценка за него го прави такова.Преценка ни зависи от нашите убеждения в две насоки.Първата е ,, кой съм аз и какво е моето място в социума, втората е, ,, какво е живота, дали е едно бойно поле в което от всякъде ни дебнат и едва оцеляваме или нещо хубаво, на което трябва да се наслаждаваме и радваме,че го преживяваме,,. Много хора, живеят убеждението,че нещо в тях не е наред, притесняват се от това как другите ги приемат и са в непрекъсната тревожност.Други пък си мислят,че живота е нещо опасно и също са непрекъснато напрегнати, да не би някой да ги прекара или ги сполети нещо лошо. Щом си тревожна, ти имаш най-вероятно и от двата типа неправилни убеждения, работейки с психотерапевт, те ще се променят и стреса ще намалее значително в твоя живот. Всъщност, стресовата реакция е болезнена и неприятна, тогава, когато енергията, която дават адреналина и кортизола не се използва за решаването на проблемите ни.Ако ние я използваме за конструктивни действия, хормоните се разграждат и усещанията са много слаби или дори липсват. poli trifonova и VischkoShteSeOpravi 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.