Страхове

[krasidim1]

Здравейте,имам силен,панически страх от ...гадене и повръщане. Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх.Дали ще ми се случи и този месец.Даже си мисля,че страха от гаденето и повръщането ги засилват.Освен това внимавам какво ям,не искам да пия алкохол,ако леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена,имам фобия от вируси,докарващи повръщане,лятото съм като луда,страх ме е да отида на море,поради този факт.Наясно съм,че трябва да стана по-спокойна.Трябва да се науча да  приемам гаденето като нещо нормално.Ама аз май съм твърде лабилна.А и как да не обръщам внимание на толкова неприятно усещане.Изчетох доста информация-да се отпусна в страха,да го приема,да го прегърна...медитация,спорт.Такъв тип страх като фобия - лечимо ли е изобщо или винаги ще си остана такава.Какъв е проблемът - в начина,по който гледам на тези явления ли е и как да го променя

[Орлин Баев]

На колко сте години, имате ли деца?

[krasidim1]

преди 6 часа, Орлин Баев каза:

На колко сте години, имате ли деца?

Нямам деца,на 23 години съм,освен това от месец съм в лека депресия.Нямам много приятели,тези,с тези които имам се виждам няколко часа,след което се прибирам отново вкъщи,сама.Празно ми е.Имам светли дни,но в други дни се събуждам без липса на желание да върша каквото и да е,потиснато настроение,раздразнителна съм, въртя мисли в главата си от рода на - не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива, нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден,не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво. Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук.И това е от месеци.Преди не съм била такава.Сравнявам се с хората около мен,никой не потъва в такива дупки в каквато съм аз.

Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна как ще ми е отрази точно сега.Не знам дали ще се адаптирам,как ще се справя,с тези ПА и тази депресия...трябва да си борбен и устойчив,а аз сега не съм.Ако остана в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам.Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама. Абе нищо цветущо не ми се вижда

Редактирано Октомври 11, 2018 от krasidim1

[Орлин Баев]

 

 

"Страх от гадене и повръщане...  леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..."

А повръщаш ли наистина или си е просто страх?

Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път!

С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри водачи!

 

Редактирано Октомври 11, 2018 от Орлин Баев

[krasidim1]

преди 11 часа, Орлин Баев каза:

 

 

"Страх от гадене и повръщане...  леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..."

А повръщаш ли наистина или си е просто страх?

Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път!

С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри 

Разбирам...сега ми се обяснява защо може би все провалям връзките си.Като си затворя очи и представя какво представлява една любов,една връзка - в представите ми мъжът в нея в един момент винаги става нехаещ,дистанциран, незаинтересован от мен,оставя ме да се грижа сама за себе си,без да го е грижа,не мога да ни видя сплутени,щастливо влюбени,не мога да се видя щастлива...и знаете ли аз все такива типове си избирам.Един път не можах да се влюбя в човек,който ме боготвори,който се държи нормално...макар че е имало такива,аз търся тези,които ме отблъскват,които не ме искат,като ме отблъснат усещам страшна нужда да ги върна...да ме поискат,да стигна до тях,да ми дадат малко внимание и любов. Колко съм сбъркана само.

[Полина Юлиева]

Здравей Краси,

Тъжно е това, което ще кажа. Няма да те зарадвам или успокоя. Светът е несправедлив, нали? Не си сполучила с родното си семейство, но тайничко си се утешавала, че веднъж да пораснеш, ще си направиш свое, истинско семейство. Но времето минава, вече си на 23 (е, ако беше в София, симптомите ти щяха да почакат до 32, преди да те връхлетят със същата неизбежност)... Приятелките ти разхождат бебешки колички и бързат за следващото хранене, а твоят цикъл идва и този месец...

Питаш дали има лек за твоя проблем? Има. Но мислиш ли, че ще имаш куража да се изправиш пред истината за твоята самотност? Че ще имаш търпението и усърдието да разнищиш и преразгледаш онези дълбоко вкоренени в теб несполучливи модели на интимност и свързване с другия, които ще те обричат на несполучливи връзки отново и отново? Това е труден път. За който не е задължително веднага да стягаш куфарите за София. Но можеш веднага да започнеш да мислиш за този въпрос като за най-неотложния за решаване в живота ти. 

[Донка]

Цитат

Един път не можах да се влюбя в човек,който ме боготвори,който се държи нормално...макар че е имало такива,аз търся тези,които ме отблъскват,които не ме искат,като ме отблъснат усещам страшна нужда да ги върна...да ме поискат,да стигна до тях,да ми дадат малко внимание и любов. Колко съм сбъркана само.

Съгласна съм. А защо смяташ, че трябва да се влюбиш? Влюбването е възможно най-нежелателната основа за една сериозна връзка. Влюбването не е любов - то е временно бушуващи хормони и избиване на комплекси. Твоите истории май го доказват 100%. Няма нужда да те боготвори човекът, нито той да е безумно влюбен в теб. Задължително е, обаче, да имате дълбоко разбиране и уважение помежду си и приятелство. И още нещо - ако човек се фокусира върху какво НЕ  иска за себе си, то непременно ще стане. Струва си да се опита положителната визуализация - без концентриране върху конкретни хора и обстоятелства... 

[krasidim1]

преди 3 часа, Донка каза:

Съгласна съм. А защо смяташ, че трябва да се влюбиш? Влюбването е възможно най-нежелателната основа за една сериозна връзка. Влюбването не е любов - то е временно бушуващи хормони и избиване на комплекси. Твоите истории май го доказват 100%. Няма нужда да те боготвори човекът, нито той да е безумно влюбен в теб. Задължително е, обаче, да имате дълбоко разбиране и уважение помежду си и приятелство. И още нещо - ако човек се фокусира върху какво НЕ  иска за себе си, то непременно ще стане. Струва си да се опита положителната визуализация - без концентриране върху конкретни хора и обстоятелства... 

Има хора,към които изпитвам приятелство и уважение,но това значи ли,че ги обичам,че ако станат моя половинка ще се получи между нас. Сексуалното влечение,очакването,тръпката ги няма.как бихме могли да имаме връзка,в която да се чувстваме щастливи.Наясно съм,че тази тръпка е само в началото,после следва обичта,уважението,но първо припламва искрата,не е ли така.

[Донка]

Не съвсем  Възможно е и обратното - да припламне после. А възможно е у другия да е припламнала вече, но от уважение и опасение да не развали приятелството, да се сдържа.... Никак не е за подценяване интимната връзка, която японците наричат "чайник с вода на огнище" - започва студена, но с времето се затопля и става все по-гореща.

За тръпката, например, Лазарев и Учителя нямат положително мнение. Лазарев дирктно казва, че тръпката, която прилича на болест, е сигнал "бягай". Ние я тълкуваме като обратното. Той вижда в нея сходство с нарко-зависимостите - там също има тръпка - привличане еуфория и после  абстиненция - страдание при липсата. 

"Казвате по някой път, че любовта е смисълът на живота. Правете разлика между любов и влюбване. Влюбването е едно статическо положение, любовта е едно динамическо положение. Влюбеният държи само един предмет в статическо положение, няма движение. Вие сте се установили само на едно място, щом сте се влюбили. Любовта е един динамически процес. Щом се безпокоите, трябва да знаете, че това не е любов, то е влюбване. Влюбването допуска безпокойства. Любовта изключва безпокойствата.

Не влюбване, но любов. Хубаво е да се влюбиш, не е лошо. Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, да се хванеш за дъската. Трябва да се влюби човек. Ще се влюбиш, ще се хванеш за дъската. Но каква нужда има да се хванеш за дъската, когато си горе на парахода? Щом параходът е потънал, влюбването е на място. Щом параходът не е потънал, ти се разхождаш на парахода отгоре, любов ти трябва. Казвам: Разхождайте се на Божествения параход. Не търсете парчетата на влюбените. Ако си на парахода, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата – ни бяла, ни черна лъжа. "

Влюбване и любов

 

[krasidim1]

В 11.10.2018 г. at 21:58, Орлин Баев каза:

 

 

"Страх от гадене и повръщане...  леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена... Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх....Нямам много приятели...отново вкъщи,сама.Празно ми е....не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива,...нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден...не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво...Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук...Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна...в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам...Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама..."

А повръщаш ли наистина или си е просто страх?

Тялото говори, на неговия си, символичен език. Гаденето и повръщането около цикъла, говорят, че те е страх от присъствието ти в този свят като съидателна женственост, като женска енергия, гади ти се от външната ти, породена обаче от вътрешната ти, психична ситуаация, искаш да ги повърнеш, но не смееш. Искаш да се махнеш от града, от самотата, от лкпсата на приятели и възможности, да потърсиш нови, да промениш нещата, но не ти стиска и извиняваш липсата си на смелост, силни цели, любов и смисъл, с привидна сигурност, а всъщност, самооковаване. Самотно ти е, потискаш се, празно и безлюбно ти е в този град, да. Но усещанияа ти за външната ти ситация, отговарят на вътрешните ти. Не промяната е огромна - не София или Австралия (примерно...) са далеч... Чувстваш се несправедливо предадавана, изоставяна и наранявана. Трудно ти е да се доверяваш, струва ти се, че задължително ще бъдеш наранявана, отхвърляна. Личността и поведението на баща ти живеят в теб като мъжки образ - нараняващ, егоистичен, нехаещ за теб. Отношението към самата себе си като жена, е самонеглижиращо, не се обичаш... Това са само част от нещата, които прозират в писмото ти. Животът работи така, че каквото живее в нас, в подсъзнанието ни, но не го виждаме, или се досещаме, но отвръщаме глава и не го преработваме, ни се дава като външно, житейско-социално преживяване. Каквото било в семейството ти, било. Сега преживяванията от порастването ти живеят в теб самата като собствени психични модели. Докато не трансформираш вярванията си за несправедливо предателство и егоистично изоставяне, повлияващи себеприемането ти като жена и самооценката ти като личност, ще ги преживяваш в живота си. Да ги виждаш и осъзнаваш, е първа стъпка. Дори и тогава обаче пак може да се случват в живота ти, на принципа на самоизпълняващата се прогноза - така се държиш автоматично и такива сигнали даваш сублиминално, че да се реализират вярванията ти. Има път по промяната на тези програми, има и гидове, които да те водят по него. Пътят се казва психотерапия, а водачът, психотерапевт. Върху симптома и отншението ти към него бързо може да ти се повлияе с психотелесни, нлп и хипнотични методи, което ще фасилитира и по-цялостната работа по промяна на убежденията и залагането на адаптивни. С писането ти тук, животът те води към това да промениш нещата, да скочиш в тази вълшебна промяна, да се заобичаш! Има път!

С лекота ще намериш работа в по-голям град, в който има такива добри водачи!

 

Работя по въпроса,намерих психотерапевт,чета всичко,което сте писали.Получа ли паник атака,обаче започвам да се опитвам да я приема,да мисля за нея като за моя приятелка,чрез нея ще видя страховете си и ще мога да ги преработя.Обаче се чувствам в безизходица.По цели дни ме тресе тревожност,как да се сприятеля и да не ме е страх,нещо ми се губи.Това ще продължава до живот.Вече няма усмивка на лицето ми.Не мога да си живея нормално.Всяко дребно нещо ме вкарва в страх,това докога ще продължава? Губя вяра във всичко,при мен май психотерапията няма да проработи,хапчета ако пропия ставам зависима,живота ми е обречен.

[Орлин Баев]

На вторичните печалби на статуквото, което рационализираш във върл рев, пасва да е "обречен" - така е удобно. Вътрешните пътища за справяне са не само налични, но задължително разкриват ниагари от смисъл и щастие. Тогава външните промени се случват с лекота. Но, в зоната на комфортното жертва мислене, тинята е някак си своя си... 

Да не давам впечатление, че те критикувам, Не, казвам че е лесно да промениш нещата. Старите модели те объркват, крещят отвътре като песове по луната на статуквото. Всичко се променя - не си тези програми, повече си. Помагай на терапевта ти да ти помага да си помагаш активно, интелигентно и постъпателно! 

Редактирано Октомври 19, 2018 от Орлин Баев

[krasidim1]

преди 12 часа, Орлин Баев каза:

На вторичните печалби на статуквото, което рационализираш във върл рев, пасва да е "обречен" - така е удобно. Вътрешните пътища за справяне са не само налични, но задължително разкриват ниагари от смисъл и щастие. Тогава външните промени се случват с лекота. Но, в зоната на комфортното жертва мислене, тинята е някак си своя си... 

Да не давам впечатление, че те критикувам, Не, казвам че е лесно да промениш нещата. Старите модели те объркват, крещят отвътре като песове по луната на статуквото. Всичко се променя - не си тези програми, повече си. Помагай на терапевта ти да ти помага да си помагаш активно, интелигентно и постъпателно! 

Благодаря ви,правилно ли разбирам статуквото е това,което съм свикнала да мисля и чувствам досега? Честно да ви кажа хич не ми е удобно да съм жертва,многострадалка,даже искам да бъда точно обратното.Писна ми все да ме е страх от това,от онова,искам да скъсам тези вериги и да изляза навън и да дишам! И като усетя,че се задава пустия страх си казвам пак ли ти,какво да те правя вече не знам,остави ме на мира.А той се опитва да ми помогне явно.Как ще се сприятеляваме с него не знам... 

[Орлин Баев]

преди 26 минути, krasidim1 каза:

това,което съм свикнала да мисля и чувствам досега?

Това е.

преди 26 минути, krasidim1 каза:

хич не ми е удобно да съм жертва,многострадалка,даже искам да бъда точно обратното.Писна ми все да ме е страх от това,от онова,искам да скъсам тези вериги и да изляза навън и да дишам!

Супер! Съдействай на колегата - нещата се променят в рамките на броени сесии значително и осезаемо.

преди 27 минути, krasidim1 каза:

Как ще се сприятеляваме с него не знам... 

С любов, идваща през смиреното доверие, в молитвеното и медитативно приемане, което вече започваш да усвояваш. Тогава любовта протича, заявяваш се спокойно пред себе си и света. Съответно, външните промени се случват закономерно.

[krasidim1]

преди 12 минути, Орлин Баев каза:

Това е.

Супер! Съдействай на колегата - нещата се променят в рамките на броени сесии значително и осезаемо.

С любов, идваща през смиреното доверие, в молитвеното и медитативно приемане, което вече започваш да усвояваш. Тогава любовта протича, заявяваш се спокойно пред себе си и света. Съответно, външните промени се случват 

Това медитативно,с любов приемане...как да медитирам и да ке отпусна докато ума ми изперква от страх,сърцето ми ще гръмне и т.н. понякога си казвам объркана съм какви са тези глупости...от месеци вървя по този път към положителна промяна,първо сама,сега вече открих и подкрепа.А дойде ли стресова ситуация изгърмявам като бомба и всичко отива на ма*ната си с извинение.Ставам сутрин,слагам усмивка,намирам си занимания,да,излизам с приятели,спортувам.И в един момент бум...как да съм щастлива като в мен има бомба със закъснител.Има ли случаи на резистентни пациенти към терапията? Или просто времето ми за работа ми е малко и ми е рано.Чела съм,че някои пациенти се лекуват за месец,други с години...

[Орлин Баев]

В цялото ти отношение прозира изтласкване, избутване на нежеланото. Нито медитацията, нито позитум е положителност и хубавичко, а е цялостност, обхващаща колкото светлината, толкова и сянката. С други думи, от ума си казваш неща, но практически бягаш от собственото си подсъзнание. Колегата ще ти помогне!

[АлександърТ.А.]

Цитат

Изчетох доста информация-да се отпусна в страха,да го приема,да го прегърна...медитация,спорт.Такъв тип страх като фобия - лечимо ли е изобщо или винаги ще си остана такава.Какъв е проблемът - в начина,по който гледам на тези явления ли е и как да го променя

А дойде ли стресова ситуация изгърмявам като бомба и всичко отива на ма*ната си с извинение.Ставам сутрин,слагам усмивка,намирам си занимания,да,излизам с приятели,спортувам.И в един момент бум...как да съм щастлива като в мен има бомба със закъснител.

Както казва Орлин проблема е в отношението ти ,,избутваш ,не желаеш , не приемаш" някои усещания .Трябва да се научиш на неутралност . За сега не можеш да се разграничиш от предпоставеното си отношение . Приемаш го за единствено и неоспоримо ... Но това е разговор за терапевта ти .

[krasidim1]

преди 17 часа, Орлин Баев каза:

В цялото ти отношение прозира изтласкване, избутване на нежеланото. Нито медитацията, нито позитум е положителност и хубавичко, а е цялостност, обхващаща колкото светлината, толкова и сянката. С други думи, от ума си казваш неща, но практически бягаш от собственото си подсъзнание. Колегата ще ти помогне!

Искам да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие,където умът ми не е в постоянно предъвкване.Опита се на няколко пъти да се намеси,имаше на моменти страх,дискомфорт,леко нетърпение. Но чак сега разбрах за тази среща с подсъзнанието,за която се говори.Видях се като дете,почувствах се смела и безкрайно щастлива .Мислех,че това състояние вече не съществува...невероятно е.Смятам да продължавам със записите и се надявам да съм на прав път.

[Орлин Баев]

преди 3 часа, krasidim1 каза:

...да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие...

Току що се връщам от обучение по хипнотерапия, където преподавах на психолози и лекари. Силен метод е хипнотерапията, така е. Благодаря за добрите думи сърдечно! Аудио сесиите хипноза и нлп затова са сложени свободно - за да се ползват и помагат. Искам да кажа обаче, че докато продължавате с тях, помагайте и на терапевта си в живите сесии и помежду им. Промяната към смисъл и щастие е сигурна, когато той е силен в работата си, а вие мотивирана! 

Редактирано Октомври 20, 2018 от Орлин Баев

[krasidim1]

В 20.10.2018 г. at 20:15, Орлин Баев каза:

Току що се връщам от обучение по хипнотерапия, където преподавах на психолози и лекари. Силен метод е хипнотерапията, така е. Благодаря за добрите думи сърдечно! Аудио сесиите хипноза и нлп затова са сложени свободно - за да се ползват и помагат. Искам да кажа обаче, че докато продължавате с тях, помагайте и на терапевта си в живите сесии и помежду им. Промяната към смисъл и щастие е сигурна, когато той е силен в работата си, а вие мотивирана! 

Аз съм доста мотивирана,но осъзнавам,че явно ще е много дълъг период.Знам какъв човек съм,който обичаше динамиката...имам моменти и сега,въпреки психотерапията,в които изпадам в дупки.Питам се,защо си в дупка? Пиша- вмомента животът ми е лишен от цели и преживявания,които да ме вълнуват,ами намери,създай си ,но следва любимата ми мисъл.Ти не можеш да правиш каквото желаеш,защото постоянно те е страх.Може да получиш ПА,ако отидеш там,където ти предлагат да пътувате,там ще си сама,несигурно е...то даже не ми носи удоволствие,та аз вместо да му се наслаждавам,през цялото време съм на тръни да не дойде някоя ПА,как да не се случи.Така сама си правя стрес.И избухвам в рев от отчаяние,особено сутрин като се събудя.Чувствам се затворник в себе си. Слугувам на един страх.Казват ами недей,но не е толкова просто.Преди месеци като започна всичко,мислех,че ще е по-бързо стъпването ми на крака.Обаче нещата излязоха по-дълбоки.Ще бъде явно годинки работа.

[Орлин Баев]

Животът е мъдър, Краси! Паниката сама те води към отношението към самата теб като жена, към вярванията за предадено изоставяне, нараняване и провал. Води те както добър приятел води към радостта. Възприемаш ли паниката като нещо гадно, се съпротивляваш на уроците си по прегръщане и стапяне на тези си характерови страхове, заложени през възпитанието и порастването ти. А паниката те води право към тях, за да ги разтвориш, за да ги преобразуваш в смела самоувереност. Да, паниката ти е прекрасен другар, твърдо водещ те към любовта и радостта ти - твърдя го. Засега пробваш да го мислиш. но автоматизираното ти възприятие и отношение се борят с нея. Когато терапевтът те научи вместо това сама да ходиш при паниката си, да я прегръщаш и обичаш регулярно, тя вече трансформира характеровите ти страхове - прави те спокойно обичаща, смела. Почувствай, преживей това не с главата, а със сърцето и корема си. Не знам как работи терапевтът ти, но решителни промени се случват и за броени сесии. А че през целият си живот се учим и растем, това също е така... Можеш, Животът през смиреното ти доверие го може!

[krasidim1]

В 26.10.2018 г. at 14:58, Орлин Баев каза:

Животът е мъдър, Краси! Паниката сама те води към отношението към самата теб като жена, към вярванията за предадено изоставяне, нараняване и провал. Води те както добър приятел води към радостта. Възприемаш ли паниката като нещо гадно, се съпротивляваш на уроците си по прегръщане и стапяне на тези си характерови страхове, заложени през възпитанието и порастването ти. А паниката те води право към тях, за да ги разтвориш, за да ги преобразуваш в смела самоувереност. Да, паниката ти е прекрасен другар, твърдо водещ те към любовта и радостта ти - твърдя го. Засега пробваш да го мислиш. но автоматизираното ти възприятие и отношение се борят с нея. Когато терапевтът те научи вместо това сама да ходиш при паниката си, да я прегръщаш и обичаш регулярно, тя вече трансформира характеровите ти страхове - прави те спокойно обичаща, смела. Почувствай, преживей това не с главата, а със сърцето и корема си. Не знам как работи терапевтът ти, но решителни промени се случват и за броени сесии. А че през целият си живот се учим и растем, това също е така... Можеш, Животът през смиреното ти доверие го може!

Здравейте,имам голям напредък,определено вече застанах лице в лице със страхове,които потисках.Прителността винаги е била мой спътник и явно се дължи на моята ниска самооценка,вярата в това,че не мога да се справям сама,плахостта ми.Моята свръхчувствителност по отношение на общуването ми с другите и зависимостта ми от мнението им,желанието да бъда одобрявана.Поставям себе си на заден план,компромиси само и само да запазя добрия тон,премислям прекалено много всичко...и т.н. Оттам идва и голямото напрежение в мен откакто се помня.Възможно ли е да бъдат преработени тези мои характеристики,при мен страхливостта и прекаленото умуване са по-скоро характерови черти.А сега като се пръкна и този страх от гаденето и в околоменструалния период страха.Освен това и страхът от страха ми е голяма спънка към спокойствието...

[Орлин Баев]

Не, не спънка - гориво на спокойствието ти е страхчецът. Разбира се, че ще преработиш тези социални напрежения. Добре е освен личната когнитивна, хипнотична  ипр. работа, психотерапевтът ти да прави и групи и да участваш. В тях работата е на по-високо ниво, през груповата психодинамика, А твоите страхченца определено изискват цялостен подход и пробивна работа. Не след дълго, всичко осезаемо се променя! 

[krasidim1]

Благодаря,думите ви ми дават мотивация и надежда.

В 4.11.2018 г. at 9:20, Орлин Баев каза:

Не, не спънка - гориво на спокойствието ти е страхчецът. Разбира се, че ще преработиш тези социални напрежения. Добре е освен личната когнитивна, хипнотична  ипр. работа, психотерапевтът ти да прави и групи и да участваш. В тях работата е на по-високо ниво, през груповата психодинамика, А твоите страхченца определено изискват цялостен подход и пробивна работа. Не след дълго, всичко осезаемо се променя! 

Защо толкова ме притеснява да не се изложа пред някои хора.Най-вече пред тези,които в съзнанието ми виждам като авторитети,които ме респектират.Все ми се струва пред някои хора,че изглеждам нелепо,не толкова уверено,че няма да ме харесат...да знам глупаво звучи.Какво да правя,за да се стопи това напрежение? Мислех си да опитам да контактувам с все повече хора и да бъда максимално искрена и себе си.Не виждам друг начин да преборя това.А да не говорим за идеята да си предизвикам ПА умишлено и някой да види...тогава бих потънала в земята.

[Донка]

 Това е толкова разпространено, че е почти нормално. Започва още в детството по различни причини. Обикновено от изопачена мотивация - вместо естествената познавателна и процесуална, възрастните все повече залагат на социалната (т.е. уча и съм дисциплиниран, за да поддържам добри отношения с авторитетите, да избегна нарушаването им, и да изградя и запазя представата на другите за мен положителна). Постепенно с изграждането на личността това се трансформира в определен образ за себе си, към който се стремя (дотук няма лошо), НО и който ИСКАМ да съм сигурна, че присъства и в главите на авторитетите ми. Там започва агресията към мисленето и отношението на хората около мен (познати или непознати - колкото повече, толкова по-агресивно). Представете си, че някой ви "бърка" в мислите и емоциите, за да разбере какво мислите и чувствате за него. Нещо повече, не просто сканира, ами и се опитва да ви моделира по своето желание какво да мислите и чувствате за него. Лично на мен, само като си го представя и започва да ми се гади.  Спирачка за тази агресия е притеснението ви, когато се опитвате да го направите. Вътрешният ни глас ни предупреждава, че нарушаваме свободата на другите около нас. 

Само лично мнение, но изпитано и проверено.

[krasidim1]

Имам въпрос към специалистите - за справянето с ПР,кой метод на работа е по-ефективен, НЛП или КПТ? Предполагам всичко е индивидуално,но след разговор с психиатър,той ми даде мнение,че КПТ е много по-бърз и единственият вариант да бъде разрешен проблемът ми

Редактирано Ноември 12, 2018 от Орлин Баев
Сливане две теми