Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безсъние - Зависимост към Зопиклон


Recommended Posts

Здравейте,

Не ми беше лесно да пиша за проблема си. Надявам се да ми помогнете и предварително благодаря на всички, които ще се отзоват.

Аз съм на 42г., живея в малък град. В момента не работя - преди месеци ме съкратиха, и оттогава търся нова работа. Това е и една от причините за безпокойството, което изпитвам, но не това е основното. Винаги съм била много емоционална, дори прекалено. Решила съм вече да взема живота си в ръце, колкото и трудно да е това в моя случай.

Започнах да приемам лекарството Зопиклон преди около десет години, поради проблеми със съня. Звучи страшно толкова години да си зависим от това лекарство, да не можеш да сеоткажеш от него поради страха,че няма да можеш да заспиш - така се чувствам и в момента - уплашена как ще се справя... В началото дори нямах такава силна необходимост от него, но във времето проблемът с безсънието се задълбочи, и разбира се, започнах да увеличавам и дозата. Трябва да спомена, че Зопиклон, не ми е предписван от невролог или някакъв друг специалист - започнах го на своя глава по съвет на близък фармацевт. Приемах обиковено по една таблетка в началото, но е имало моменти когато съм стигала и до 4 таблетки на нощ.

За тези 10 години е имало може би две паузи от по 10 дни в които съм замествала Зопиклон с други лекартсва като Геродорм и Ксанакс, но нямаше голям ефект и не спях добре. В момента също не спя добре, въпреки лекарствата. Преди 3 години се посъветвах с психиатър - работех в друг град, и той ми направи схема как да намаля Зопиклон, като прибави и Хедодин, който е лек андидепресант към който не се равива зависимост. Схемата беше 1 таблетка Зопиклон и 0,75мг Хедонин. Към настояшия момент съм намалила Зопиклон до половин таблетка, в комбинация с 100мг. Хедонин. Така е от вече две години и половина. Понякога се случва обаче при тревожност и незаспиване да взема цяла таблетка Зопиклон. Когато съм увеличавала дозата, ми се е случвало да имам бели петна в спомените си, а на другият ден съм със силно глабоболие, учестен пулс и сърцебиене. Знам,че съм зависима и искам това да спре. Искам да се отърва вднъж завинаги от това лекарство! Нямам финансова възможност за продължителна терапия в момента. Всъщност, при консултация преди година, ми казаха, че единственият ми шанс да се отърва, е да постъпя в клиника за наркомани. Не искам да стигам до клиника - нито мога да си го позволя за момента, и вярвам, че мога да се справя и сама. Чела съм за подобни случаи, но се страхувам как ще ми се отрази спирането на лекарството. Моля ви - предложете ми някаква схема - намаляване, пропускане на дози - каквото и да е, само да знам как да започна.

Имало е периоди от по няколко дни, в които не съм приемала Зопиклон, но съответно и изобщо не съм спала - до 72 часа. Накрая пак прибягвах до него, за да мога поне малко да поспя. Пробвала съм спорт, медитации, разходки, физическо изтощение - сънят не идва. Всеки съвет е добре дошъл! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

"По-емоционална съм". Сама вече и отдавна знаеш,че хапчетата не само, че не решават нещата, но задълбочават. Временно са ок, но за дълго време, няма нужда да продължавам... Безсънието, когато не е причинено от хормонални или неврологични фактори, е продукт на повишената тревожност. Ако с щитовидната жлеза и хормоните въобще всичко е наред и няма физиологичен причинител, както в случая, основата на безсънието е тревожността. Симптом на нерешена тревожност е.

Та, относно психогенното безсъние:

Има леко безсъние, причинено просто от натрапливо предъвкване - тук психотерапията е инструментът за справяне.

Има по-упорито безсъние, идващо от генерализирано тревожен фон - отново психотерапията, себепознанието, физическата активност, качественият живот, професия, интимност, цели, са точният път, който минимизира и нормализира нещата. 

Има и едно различно, много упорито безсъние, което идва дори не от тревожност, а от фон от напрежение, при това не неприятно, а дълбоко, дори мотивиращо, творческо напрежение, което иска да се излее всячески и не дава мира. Тук напрежението може да е даже вдъхновено, любящо, преливащо от смисъл, с много силен тласкащ към развитие заряд. Едно спокойно, от неутрално, до любящо, но тихо, смирено и спокойно напрежение, което бута към съзидание, но и причинява безсъние. На повечето талантливи и творчески личности е силно познато... По опита ми, единственото, което истински достига до и нормализира този вид инсомния, е дълбоката, ежедневна, достатъчно продължителна и качествена медитация, практикувана упорито и отдадено, до живот. 

...

Какъвто и вид да е безсънието, директно насочва към себепознание, към психотерапевтична и автотерапевтична характерова преработка. Тя започва от отношението към самото безсъние. От враг, отношение към приятел, водещ към любов и мъдрост, сърцатост и смелост. В началото се усвоява паадоксалното намерение - о'к, няма да спя, супер. Четеш книжка, умишлено отваряйки очите, които започват да се затварят все повече, докато не заспиш, евентуално. Но не е самозалъгване, искрено отношение е. Виж тази ми статия: Безсънието, път към себе си

Зопиклонът - дрога си е... Не знам защо с хедонин - това е антипсихотик... Да, в малки дози сваля допамина и евентуално помага и за съня, но сваля и всичко творческо ведно с това... Може би спирането на зопиклона с тритико или валдоксан, антидепресанти, които имат и сънотворен ефект, е добра идея, за известно време. Поне са по-щадящи медикаменти. Но, постепенно и антидепресантът се захвърля, а безсънието се явява инструмент за работа по себе си. Психотерапия, активен, силен, творчески живот във всяко едно отношение, сприятеляване и виждане на безсънието като приятел, тласкащ към медитация. А тя, когато е усвоена, променя нещата силно. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • Орлин Баев changed the title to Безсъние - Зависимост към Зопиклон

Благодаря много!

Прочетох няколко пъти - основното е да променя собствената си нагласа към безсънието и да спра да изпитвам ужас, че без зопиклона няма да заспя.

Основната ми тревожност, която винаги е присъствала с различен интензитет почти в целия ми съзнателен живот, е породена от страха, че няма да има с какво да си платя сметките утре. Това е свързано, с човекът, с когото доскоро живях и липсата на работа в момента.

Казвате - творчески да използвам времето без сън за нещо съзидателно. В момента това което правя, е да гледам филми. А медитациите наистина са ми много трудни... Би ли погнало някакво "упражнение", като задание - например, нещо да пиша? 

За валдоксана или тритико? Предполагам, трябва да отида на психиатър, за да може да ми изпише? 

Давате ми много надежда и вяра. Благодаря Ви още веднъж!

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Rally_25 каза:

основното е да променя собствената си нагласа към безсънието и да спра да изпитвам ужас, че без зопиклона няма да заспя.

Стартово е. Основното е да поработите по страховете си и ги преобразувате по-цялостно, в психотерапия и следване на духовна пътека. 

 

Току-що, Rally_25 каза:

Основната ми тревожност, която винаги е присъствала с различен интензитет почти в целия ми съзнателен живот, е породена от страха, че няма да има с какво да си платя сметките утре. Това е свързано, с човекът, с когото доскоро живях и липсата на работа в момента.

Страхът от бедността директно се радее с тези от загуба на контрола, безпомощността, слабостта, безсилието, липсата на сигурност. А сигурността, за която говоря, не е външна - вътрешна е. Сигурност посред житейските несигурности е. 

 

Току-що, Rally_25 каза:

Казвате - творчески да използвам времето без сън за нещо съзидателно. В момента това което правя, е да гледам филми. А медитациите наистина са ми много трудни... Би ли погнало някакво "упражнение", като задание - например, нещо да пиша? 

Казвам четене, не филми. Относно творческата енергия, причиняваща безсъние - не, не да се пишат романи през нощта или да се поправя мивката, не казвам това. За творчески живот говоря, като цяло, на фона на преработените страхове. Засега схващането за безсънието ви е твърде клинично, и механично - нужно е да се промени в по-цялостна житейска панорама и визия. 

Току-що, Rally_25 каза:

За валдоксана или тритико? Предполагам, трябва да отида на психиатър, за да може да ми изпише?

Да. Но знайте  временни решения са. 

Медитацията - пак споделям съвсем искрено и през богат опит по въпроса с инсомнията - единствено медитацията стига до онова дълбоко напрежение и го неутрализира, нормализира живота, а творчеството потиоча като ниагара. Сносни школи по медитация: Палюл, Карма Кагю, Дзогчен, Сахаджа йога. Аз казвам, вие си знаете доколко и как да чувате. 

Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

"Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи.

 

Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня.

 

Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм.

 

Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на  такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала.

Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" 

 

Викор Франкъл - "

ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"

 

Редактирано от Андрей Филипов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря!

"Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш."

Точно така е. Изглежда лесно, но на практика не е.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Rally_25 каза:

Точно така е. Изглежда лесно, но на практика не е.

Добре е, че не е. Живот е - хубаво и трудничко, заедно - учим се, докато сме живи... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Най -добрия начин за проблема е билка "котешка стъпка" .Преди 5 години страх от никотинова зависимост и тази билка ми помогна доста .Определено нямаше да се справя без нея !! Има я в дрогерийте.

Линк към коментар
Share on other sites

Котешка стъпка за безсъние... :) Предполагам, че всичко е лично... За пръв път чувам. Принципно, ако билките помагат, е добре. Това означава, че практически безсъние няма - слабо е. Чувал съм, че на някоо помагат дилянката, маточината, хвощът, пасифлората, мащерката, ментата, жълтият кантарион и т.н. За котешката стъпка при безсъние - за пръв път чувам. Принципно я препоръчват като една от билките, засилващи имунната система. 

Линк към коментар
Share on other sites

https://bile.bg/project/котешка-стъпка/

Разпространена широко в планинските райони, билката може да се срещне в Стара планина, Средна гора и Родопите. Тя е позната отдавна и се препоръчва при лечение на простатата, а и реално стимулира възстановителните процеси на тялото. Чаят от котешката стъпка укрепва съпротивителните сили и действа благоприятно на кръвоносната, сърдечната и чревни системи. Страдащите от главоболие и безсъние също могат да почувстват трайно облекчение.

Линк към коментар
Share on other sites

А, то и за мерак и далак помага, ама ... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Пробвала съм с различни билки през годините - почти никакъв ефект. 

Опитвам се да приема безсънието си по-спокойно... Поне като нещо, което не ме ужасява и стресира толкова, както преди да пиша тук. Мисля, че благодарение на вашата подкрепа се получава.

Най-хубавото е, че не споменахте "клиника" и ви благодаря безкрайно за това! :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

Да, билките при безсъние работят, коато няма нужда да работят, тоест когато го няма или почти го няма. Иначе вярвам в тях, но за безъние да се пепоръчват кантарион, мащерка, маточина, валериан, стъпка, пасифлора, хвощ и т.н. и т.н., това означава че препоръчващият не познава упоритото, хронично безсъние. 

Модерира се безсънието с:

- парадоксално намерение: о'к, няма да спя, което с времето на имане на безсъние и постепенното осъзнаване безплодността на борбата, се превръща в спокойното му приемане.

- четене на книга - често отвлича вниманието от контрола, който иска да управлява и заспиването, докато всъщност го поддържа...

- редовната и достатъчно продължителна практика на медитация Уводно, с нлп/ хипно сесии, а все повече - чиста медитация, между мислите

- особено при мъжете - поне 30 минути секс преди сън.

- оптимизиране на работния режим, отношенията, удовлетвоеността от живота. 

...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...