mecholari Добавено Април 2, 2020 Доклад Share Добавено Април 2, 2020 От детството имам любима приказка, за Вълчицата със сапфирените очи (нея си я прочетох сам). От книга за приказки от Молдова и Великоморавия. Не мога да я намеря приказката в интернет. Но ето нещо: https://www.bgtranslators.org/…/229… Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 2, 2020 Доклад Share Добавено Април 2, 2020 Сега, за Кравата: https://chitanka.info/text/15805-chudnata-krava Петко_П 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 2, 2020 Доклад Share Добавено Април 2, 2020 https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=436&Level=1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 2, 2020 Доклад Share Добавено Април 2, 2020 http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=forty&Number=1946484995&page=167&view=expanded&sb=4&part=all&vc=1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 2, 2020 Доклад Share Добавено Април 2, 2020 https://www.facebook.com/krasimir.georgiev.7165/videos/3095445110487791/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 4, 2020 Доклад Share Добавено Април 4, 2020 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 11, 2020 Доклад Share Добавено Април 11, 2020 В 29.10.2018 г. at 13:46, Петко_П каза: Здравейте, Защо соред вас са нужни черната ложа и черните учители. Колко често се срещаме с тях. Мерси за отговорите. Поздрави, Петко Здравей, Ще се опитам да споделя какво мисля по някои от въпросите, които видях, че са засегнати в темата. Първо ще обърна внимание на някои неща: - Сатана означава противник, а не брат; - Луцифер е паднал ангел - думата "паднал" също е доста изразителна; - нито един учител дори и да твърди, че опитност от срещата с черната ложа може да се извлече (но всъщност опит може да се натрупа от абсолютно всичко и случаят не е някакво изключение), не е съветвал и няма да посъветва учениците си да се свърже с тази ложа. Защо я има? Разбира се всичко съществуващо си има своите причини. Преди всичко останало разумът и свободата предполагат избор. Предполагат разбиране за света в който живеем и за направляващите го принципи. Един от тези принципи е единството и взаимозависимостта на всичко съществуващо. Сам по себе си отделният човек е нищо - той просто не би могъл да съществува. Това е друга тема, но осъзнаването на това единство и изместването на фокуса на човека от себе си към цялото е една от стъпките които хората следва да извървят. В момента хората са привързани по множество начини. Едва ли има човек, който да не е подвластен на една или друга зависимост - пари, власт или нещо друго, - и на всеки е ясно, че освобождаването от тези зависимости не е лесно. Именно това се получава при черните - те са създали един фокус на привличане към който са дотолкова силно привързани, че е невъзможно да се освободят. Другият полюс е т.нар. Бялот Братство. Всъщност единственият център, защото черно братство в космически мащаб няма. Последното както споменах е изкуствено създадено не от Бог, а от нечия себичност и привързаност. Както е споменато по-рано в темата, всеки избор води до съответните последствия, а те в случая с черното братство са тотална зависимост. Всеки сам се заробва или освобождава, избирайки посока, която да следва. Но когато се е оплел прекалено много, човек може да се окаже безсилен да се измъкне. Е, и за такива хора сигурно ще има нов шанс в бъдеще, но цената, която ще платят е сурова. По-рано днес сякаш "по поръчка" попаднах на един текст, където се споменаваше принципа за съответствието и беше обървнато внимание на аналогията между Бог и родителите. И тук може би всеки трябва да се замисли дали би посъветвал децата си да извършват престъпления, да вземат наркотици или нещо подобно, с презумпцията, че това за тях ще е ценна опитност. То би могло да се случи, но никак не е препоръчително. Казваме, че Бог е допуснал съществуването на черното братство. Какво означава "допуснал"? Възможността е налична, но изборът е наш. Ако един градинар не може да се грижи за градината си, в нея ще поникнат плевели. Бог ли ще му е виновен тогава? Петко_П 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 24, 2020 Доклад Share Добавено Април 24, 2020 В 11.04.2020 г. at 16:47, Станимир каза: Последното (т.н. "черно братство") както споменах е изкуствено създадено не от Бог, а от нечия себичност и привързаност. Станимире, а този, който изкуствено е създал т.нар. "черно братство", него кой го е създал. В един момент ме накара да си помисля, че не всичко е създадено от Бог! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 преди 13 часа, kipenzov каза: Станимире, а този, който изкуствено е създал т.нар. "черно братство", него кой го е създал. В един момент ме накара да си помисля, че не всичко е създадено от Бог! За съществуване на нещо извън Бог не може да се говори. Бог е създал всичко и оказва последващо влияние върху всичко. Но пътя всеки сам си го определя според наличните условия и възможности. Може да се каже, че всеки сам създава бъдещото си аз. Условия на живот, влияние на средата - всичко това преминава през съзнанието на човек и през неговата индивидуална интерпретация, така че тези неща влияят индиректно. Всеки сам създава своите зависимости, своите предразположения... С тях се пораждат желания. Тези от черното братство не правят нещо различно от това да следват определени свои желания, които обаче не са разумни, в противоречие са с естествения, божествен ред, който единствен дава възможност за растеж на всички и завинаги. Реално с действията си черното братство затруднавят развитието на цялото човечество стимулирайки определени наши желания и склонности, които са несъвместими с еволюционната ни цел. Това че хората откликваме на това влияние; това, че тези желания са силни в много хора, дава определена власт на черното братство. В дългосрочен план съществуването им е обречено, но и тук има по-добри и по-лоши сценарии. Хората и планетата са свързани и ако се унищожи прибързано този център към който са привлечени в желанията си до голяма степен хората, може да се стигне до унищожение на Земята и още по-сериозно забавяне на еволюцията ни. А това всъщност казват е целта на Луцифер. Слънчева и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 Станимире, мога да кажа, че доста съм си поиграл да изследвам динамиката на взаимоотношенията между писалите във форума. Една от най-впечатлилите ме динамика на взаимоотношенията и съответната игра на идеи, ми е тази между теб и В___ (божидар зим понякога му казват). Готино ви се е получавало, ама така и не разбрах за толкова години що не си опростихте космогонията в метафизичния ви свят. Какво пречи "черно" и "бяло братство" да са вътрешни(субективни проекции) в умовете ни? И просто да са полярни състояния при проявяваното ни поведение. А пък отдаването на прекалено голяма "сила" на тези вътрешни проекции в един момент ми мяза на прехвърляне на личната отговорност. Егрегорите и тях бива така да ги идеализирате и субективизирате, че чак човек да се почувства едва ли не "обречен", не че не е така, но конотацията е различна от "орисан". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 преди 15 минути, kipenzov каза: Какво пречи "черно" и "бяло братство" да са вътрешни(субективни проекции) в умовете ни? И просто да са полярни състояния при проявяваното ни поведение. А пък отдаването на прекалено голяма "сила" на тези вътрешни проекции в един момент ми мяза на прехвърляне на личната отговорност. Нищо не пречи да са и вътрешни субективни проекции в умовете ни. Човекът е като магнит. Може да се свърже и с двата полюса и да почерпи силите съответстващи на всеки от тях. И отговорността си е само негова. Думата "егрегори" не я ползвам. Но да вземем за пример една група от хора, която в недоволството си от някаква причина, което недоволство е подсилено и от склонност към омраза, извършва метеж. Вероятно нито един отделен човек от тази група няма да извърши сам нещо подобно, но увлечен в общия поток, той извършва непривични за него неща. Може да се прояви и жестокост, която иначе е била само латентна, прагът на разумност и отговорност може съвсем да паднат и т.н. и т.н. Това си е реална сила, която се получава след като си се включил в съответния поток. Тези центрове на сила не съществуват единствено в отделния човек, а си имат и планетарни аналози. Или по-скоро планетарните са оригиналните. Помисли за аналогията между човек и планетата. АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 преди 32 минути, Станимир каза: Нищо не пречи да са и вътрешни субективни проекции в умовете ни Съюзът "и" ми се струва в повече. Базовото, според мен е, че са вътр.суб.проекции, а по-нататъшното им екстраполиране е индивидуална реакция, продиктувана от социалния аспект на съществата ни. Нещо като "излъчена" мисловна конструкция, която като форма, ако е споделяна и от други хора, се получава обща образна представа и така се формира пък социална група на основата на общата конструкция( в по-голяма соц.мащаб, на този принцип се базират и религиозните общества). В смисъл, че първичното е индивидуалното, а другото е продукт на колективен труд от предходни поколения, към който даден индивид се приобщава като убеждения. Да, но това приобщаване е отдаване на личната енергия на съществуващ шаблон. За това ми беше странно и попитах, ама доколкото разбирам, Вие с В___ , а и не само, на това му викате "служене". И все пак, при цялото ми уважение, не мога да разбера защо поддържате модела "черно-бяло", при положение, че има и други модели, които описват достатъчно добре света. Стремеж за запазване на Традицията? В това отношение, аз се явявам "външен наблюдател" на вътрешните Ви за идеологията спорове с В___ . А пък тя, самата ви идеология е с доста сложна йерархична конструкция. Некъв микс от теософия(като комбинация от индуистки и брахманически) и розенкройцерство, с херметична нагласа. Просто прекалено комплексно, па и като сте го "разхвърляли" в един билюк милиарда години, то Робърт Джордан или Толкин направо пасти ядат с "тъничките" им томчета, даже "Дюн" ми е като "кратък сериал" . Напълно приемам фактът, че на глобално ниво, "въвеждането" на подобна космогония, еле пък и "разтягането" във времето, създава доста "широко пространство", в което да се "разреди напрежението" при преходния стадий в еоните. Ама тая супер строга йерархия, тва "натъртване" на безпрекословното служене ми идва в повечко. Това, че се пуска с кадифена ръкавица не значи, че не е шамар. Още повече пък и директно насочване към модела - "ако не си с нас, си против нас", на който се дължи досегашната ни "еволюция" и типове социални взаимоотношения. Тва, ако е Новото, просто нямам думи.... Ма все тая, моя си субективност. Познава се, че не съм бил в казармата. Обаче в материално проявения свят, който обитаваме заедно, поддържането на подобни "бойни нагласи" чрез почти фанатизираното отричане на другия полюс (не че има разлика между тях, според мен) създава "хранителна база", от която черпят и двете "ложи", защото фанатичното отричане на нещо, ама така интензивно го "захранва" само дето праща същото нещо в несъзнаваното, а тези потоци все още си мисля, че могат да се управляват, ама мракобесието и поддържането на невежеството са основният лост за съществуването на елитарността. Те това чувство на елитарност, което ражда В 11.04.2020 г. at 16:47, Станимир каза: тази ложа. Защо я има? А поне доколкото съм си имал работа с хора, причисляващи се към елитарна социална прослойка, там битува друг морал, а не християнския, ама те не го осъзнават и си мислят, че са баш християни и се бият в гърдите колко са милосърдни на организирани "благотворителни" събития. Съответно, ако ползвам тукашната, форумна риторика, докат се "борите" с Луцифер или Ариман, май го наричате този колективно споделян субективен образ, то другия образ - Саурон или нещо подобно - "образът на Хаоса" си пие ракийката и си трупа точки. П.п. В дадения ти пример преди 32 минути, Станимир каза: Но да вземем за пример една група от хора, която в недоволството си от някаква причина... Имам пример и за безпричинна, ирационална подбуда за подобни действия, която на два пъти до сега давах за размисъл, аджеба, да се замислим, че тъмното си е в нас, ама нямаме нужното достойнство да го признаем и за това сме го "стаили" в най-дълбоко "дебри на Душата ни", която съдържа целият човешки потенциал. Ето го и експериментът: Станфордски затворнически експеримент Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 (edited) преди 35 минути, Станимир каза: Помисли за аналогията между човек и планетата Все още не ми се "приземява" и аналогията засега я намирам в "човек-слънчева система" Редактирано Април 25, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 26, 2020 Доклад Share Добавено Април 26, 2020 Станимире, наскоро намерих едно видео, в което графично много добре, според мен, се "вижда" това, което се проектира и от "черното" и от "бялото" и как проекциите "вървят успоредно" в линейният ни свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Ноември 5, 2022 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2022 ОТВОРЕНО ПИСМО № 8 Осма Година от Новото Време, Осми Месец, Осемнадесети Ключ - Земетресение Морала е норма за поведение, която е нужна на властимащите, за да бъде човека вкаран в някакъв стериотип и така да бъде по-удобен за нуждите на обществото, дори и това да означава ограбване на неговото личностно развитие. Моралната система е нещо, в което се чувстваме сигурни и прибягваме до него винаги когато се почувстваме застрашени. Това разбира се не разрешава проблема, а просто ни убеждава че проблем няма. Моралната система е като окова, която всеки път когато се опитаме да излезем извън познатото и да изследваме непознатото, ни връща обратно в кошарата с упреци. Обикновено моралната система е най-великото изобретение на нашите най-големи врагове: срама, вината и мисловните стереотипи. Грешката на човека е не в това, коя морална система да избере да следва, а самият факт, че не вярва, че може да постигне Пробуждане без морална система. И наистина коя точно е моралната система и дали тя произлиза от духовно учение или религия е без значение. Всяка морална система представлява затвърдени виждания. Казва ти какъв трябва да бъдеш, за да се впишеш в обществото или за да дойде някаква уж велика сила със съмнителен произход, която да те просветли. Моралът често идва с множество правила за поведение. Това означава живот без свобода. Създаване на хора-роботи, които имат предубедени мнения по всички възможни въпроси. Независимо колко възвишени са техните виждания. Това обикновено правят повечето хора - сменят една морална система с друга, предимно според това какво им изнася на тях и емоционалните им потребности. Моралът означава да си като другите. Това създава усещане за безопасност и предвидимост. Хората, които са непредвидими се считат за опасни, несигурни, ненадеждни. Но именно непредвидимите хора са тези, които променят Света около себе си. Черният Адепт няма морал - той не се вписва в никакви обществени структури, макар да може да се промъква успешно в тях. Черният Адепт няма как да има морал, тъй като е Избрал да не избира, а да Служи на Пламъка и да отразява неговите Импулси, без значение дали резултатите ще се харесат на хората или не. Морал, означава хора, човеко-центрични правила за поведение. Човеко-центричен и богоцентричен е почти едно и също. Това са повечето известни религии и учения. Тези, които поставят човека в робство. В този ред на мисли, Учението на Черното Братство не ти казва какъв да бъдеш, а какъв би могъл да бъдеш, ако искаш да се освободиш от оковите на Света. Затова и дадените Принципи подлежат на задължително тълкуване и изискват търсене и работа върху тях, а не вярване и послушание. Затова, когато Ученикът се сблъска с една морална система, той нито я отхвърля, нито я приема. Той я поставя под въпрос, поставя я на изпитание. Тества я. Заради моралността децата от малки биват учени да слушат родителите си, да забравят за мечтите си и да се примиряват лесно с всичко. Биват учени да изпълняват и да следват първо родителите си, после даскалите в училище, после началниците си на работа - да изпълняват без да се осъмняват, без да задават въпроси. Този тип хора са ходещи ковчези. Те са умрели много преди тялото им да умре. Така цели нови поколения деца се учат как да НЕ мислят самостоятелно и само да се подчиняват. Това често завинаги убива тяхната креативност от тях вече не може да се очаква да създадат нещо ново или да нанесат някаква нужна промяна. Това са хора слуги на обществената система, религии и уж духовни учения, които са дори още по-опасен капан, именно заради красивия начин, по който са представени. На тези хора цял живот им се обещава, че ако са послушни и се подчиняват ще получат един ден свобода, просветление. Обществото казва: трябва да работиш здраво за някой друг, без особено значение за здравето си и своето персонално развитие. Един ден работейки здраво за други хора, ти вече ще си финансово стабилен. Само че междувременно си влошил здравето си и си пропуснал толкова възможности за развитие. Събуждаш се един ден, вече поостарял, болен и без перспективи и всичките ти пари отиват за лечение. Бил си излъган. Религията прави нещо подобно: Обичай Бог (каквото и да е това, по-скоро синоним на нещо неясно и неопределено), обичай ближния (дори и когато този ближен има нужда от насока и корекции, но ти нищо не прави - просто го обичай и толкова), чети Библията и ходи по църкви. И така чакай някой ден нещо да се случи - ангел да те навести, Бог да дойде. Празни обещания. Нищо няма да се случи, защото ти само вярваш на приказки и легенди. ТИ не работиш, нищо не твориш, нищо не създаваш. Не предаваш Знание, защото нямаш лично такова. Имаш само вяра и тя не може да се предаде. Тя си е само за тебе, което те прави един “духовен” егоист и скъперник. Обикновен консуматор, който само яде, но нищо не слага на масата. Само умее да поучава другите как да бъдат морални, но не и свободни. Богоцентричните духовни учения не са по-различни. Това, че са духовни, не ги прави различни. Духовен означава просто, че акцентът не пада върху материалното. Това все още нищо не означава. Ако едно учение само дава неясни наставления и понятия, които звучат красиво и вдъхновяващо, но не водят до Яснота и Свобода, то поставя човека в едни много тънки и невидими вериги. Защо? Защото той вече се усеща като нещо по-висше от материалистичните и религиозните хора (макар да не може да се го признае на глас, защото е учен да бъде скромен). Бъди смирен. Бъди едно с Бога. Един принцип е абсолютно нищо без съпътстваща методология как би могъл да бъде приложен. Това е като да седиш в долината и да показваш на замечтаните хора планинския връх и да им обясняваш колко е чист въздуха там горе и те захласнати да те гледат. Но ако само им показваш планинския връх без да ги научиш как да се катерят и да оцеляват в планината, ако поне веднъж не ги заведеш лично до върха, то ти не си Учител, а мистик-философ. И щом тази философия пълна с поучения, притчи и красиви думи не помага на хората реално да достигнат върха, а само ги вдъхновява да тръгнат и да се пребият по пътя, значи това е дървена философия. Дървена философия, защото при проверка в изпитания се чупи. Затова болестта наречена “морал” следва да бъде изкоренена още в ранните детски години. Децата трябва да бъдат обичани безусловно, а не само ако са послушни. Те трябва да бъдат оставени да правят грешки. След грешката урокът може да бъде обяснен. Може хиляди пъти да обясняваш на едно дете, че след като готвената храна се свали от котлона, последният все още е горещ и пари. Това ще бъде безсмислено. Чак когато веднъж детето се опари, вече ще знае и могат да му се дадат ценни съвети по безопасност - предпазни ръкавици и други способи. Тогава вече ще имаме неговото внимание и то ще има мотив да се научи. Преди това няма да вземе насериозно поученията ни. Да научиш едно дете да бъде вечно послушно, означава да го осакатиш. Зрелостта идва, когато детето се осъмни в поученията на родителите си и реши да ги изпробва да практика, за да види кое действа и кое не. За да се превърне един човек в лидер, в човек на Скритото Знание, той първо трябва да се усъмни в обществените идеи и да ги подложи на проверка. Безпристрастна проверка. Само тогава може да се създаде нов продукт, нещо ново. Ако просто предложим нова морална система, в която да се приоритизират други качества, нищо няма да се промени. Трябва да се промени цялата система. Първата стъпка е премахването на дуалността. Дуалността е белег за човеко-центричните системи (което по-същество е същото като бого-центрични системи, тъй като човек е който създава Бог, а не обратното). В тези системи, човекът дели всичко на добро и зло, заема печелившата според него страна и гледа да прецака тези, които не споделят висшите му възгледи. Те са лошите. Черният Адепт, разбира се, има друг подход. Той знае, че във Вселената няма нищо нито добро нито лошо. Няма друго зло освен болните амбиции на човека и неговия фалшив морал. Пламъкът не е добър или лош и изобщо не се интересува ти кой си, дали си послушен или не. На Вселената не ѝ пука за тебе. Тя си има изградени вътрешни правила и модели на поведение, което е плашещо за моралния човек, понеже така нещата не се получават както на него му се иска и както са го учили. Не може така, нали? На Вселената да не ѝ пука за нас? Несправедливо е! Ние сме толкова важни и специални, че всичко трябва само с нас да се занимава. Затова трябва да има цели тълпи от ангели, демони и разбира се Бог - всички само с нас да се занимават. Иначе си е направо страшно - сам самички в една Вселена, която не се интересува от нас и си действа по своя модел напълно безразлично към нас. Безразличието е едно от най-конкретните характеристики на Вселената. Но емоционалните нужди на човека изискват да се създаде някакъв щит срещу реалността, само и само човек да се чувства емоционално комфортно - затова идват на помощ религиите и морала. Да отстраним дуалистичността от живота си, означава да придобием Яснота. Да виждаме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат. Падащата комета, която удря земята не е нито добра, нито лоша. Нито е дело на Дявола, нито е наказание от Бога. Тя е това, което е - ПАДАЩА КОМЕТА. Нито повече, нито по-малко. Защо пада? Има си куп причини и астрофизични правила, които хората не познават и вместо да изберат трудния път да ги изучат, избират лесния начин: това е дело на Бог. Ако е нещо в наш интерес - това е Божията воля. Ако не ни изнася - неведоми са пътищата господни. Това е подход типичен за тези, които са учени да се подчиняват и да бягат от проблемите, а не да ги изследват, наблюдават и решават. Обикновено тези хора биват старателно обучавани, че винаги всичко е точно по Божията воля и така те по-лесно приемат провалите си и се примиряват. Така човекът сам си слага оковите и се сбогува със свободата си. Щом всичко е точно и Бог за всичко ще се погрижи, значи ти няма нужда нищо да правиш? Освен да вярваш в това, разбира се. Това е много удобно, поне до момента, в който човек не срещне изпитание. Но дали човекът наистина се чувства толкова удовлетворен от себе си и живота си? Хората постоянно се оплакват, че все нещо не им достига. Религията ги учи, че всичко е точно, но всеки ден хора спорят, карат се, отдават се на гнева си, страховете си, нараняват се взаимно, трупат предубеждения и се изживяват на жертви. Явно за Бог всичко е точно, но за човека не е. За човека все нещо не е наред и все нещо не достига. Промяната може да дойде само с постигане на Яснота и развиване на Подход, който да води до ново начало, а не до опити за поправяне на старата система. Яснотата може да дойде само, ако забравим всичко за системата в която сме учени да вярваме и започнем с чист лист хартия, напълно празен. Така ще започнем да виждаме нещата такива каквито са, едно по едно. Само тогава можем да изградим правилен Подход към ситуацията. Ако все още се опираме да понятия като добро и зло, Божия воля и други, ние ще продължим да се въртим в същия омагьосан кръг. Моралът изисква човекът да бъде преди всичко предвидим. Предвидим означава лесен за контрол. Предвидим означава жертва. Ако и аз и ти следваме едни и същи морални правила, то аз лесно мога да предвидя твоят следващ ход. Тоест, по-трудно може да ме изненадаш, по-трудно можеш да ме нараниш. Предвидимият човек не създава нищо ново. Той е програмиран да следва, да се подчинява, а не да води, да твори, да бъде лидер. Затова множество духовни учения учат на принципа на постепенноста - като изгрева. Бавно и славно. Но във Вселената, в природата, в човешкия живот - важните промени стават внезапно, макар и последствията от тях да се влачат дори с години. Понякога са нужди секунди, за да осъзнаеш нещо. Просто умът ти няма капацитета да го приеме веднага преди посланието да е било “преведено”. Тоест, умът е който бави процеса на възприемане или понякога просто го блокира. Само самите промени като такива, се внезапни. Те просто си имат своето темпо и не ги е грижа дали на тебе ти харесва или не. Внезапността е белег на Черното Братство. Постепеността означава да си предвидим. Предвидим означа да си жертва и скоро да бъдеш хванат от нещо по-силно. Изненадата е метода на Адепта. Изненадата променя живота ти за секунди. Моралът е много опасен, защото предполага затвърден модел на поведение. Това е да възприемеш затвърдени стойности и да позволиш те да контролират живота ти. Моралът те прави предвидим и не ти позволява да осъществиш промяна. Не ти позволява да осъществиш магически подвиг. Много често човек успява да види къде е проблема. Вижда, че нещо не е наред в живота му. Вижда, че трябва да промени нещо, но моралът го държи в хватката си и не му позволява. Това са хора, които имат страх да изгубят брега от поглед и така никога не могат да открият нови земи. Те не могат да скъсат с познатото. Това е опасността, която крият богоцентричните учения. Това е болестта, която ще погуби човечеството. Другото също толкова опасно като морала е дървената философия, играта на думи. Има Бог, няма Бог, ти не си това, което си защото Бог е това което е… И подобни. Природата е безпощадна. Там няма морал. Един човек има един морал, друг има друг морал и ако си срещу неговия морал, той няма да те приеме. А може и да тръгне директно срещу тебе. Моралът не може да води човека напред към Новата Епоха. Моралът може само да контролира масите от хора и да въдвори някакъв относителен масов ред, но нищо повече. Само безпощадността може да продължи напред. Когато дойде ураган той не се интересува от твоя морал, нито дали си бил добър или лош. Ако си Воин ти ще съобразиш да потърсиш убежище. Ако ураганът те свари неподготвен, ще те унищожи без изобщо да му пука за тебе. Природата не допуска глупците да оцелеят. Те не са Необходими. Трябва да се пресее Знанието. Не всяко знание е полезно. Някое знание си е направо вредно и трябва да бъде избягвано. Дори изкоренено. Но как? Като се покаже с действия, че то е неприложимо. Да се обяви война-предизвикателство на това “знание”. Да бъде тествано. Има скрити сили, които модулират живота на човека. Според решенията, които взима и действията, които предприема, човек се свързва с различни сили, с различна честота на вибрацията. Да вярва, че чрез морал и мъдрост може да надхитри природните закони е висша проява на наглост и арогантност, която се заплаща скъпо. Много хора си мислят, че ако са добри и спазват висок морал, то на тях ще им се размине битката с обратната инерция. Много от тях дори си мислят, че да имаш противник е нещо нисше, защото философите са над тези неща. Адептът знае, че Воинът има нужда постоянна необходимост от противник върху който да изпробва всички научени умения. Противникът не е нужно да бъде човек. Може да е явление. Може да е твой собствен недостатък. Но да се уповаваш на дървени философи, които просто игнорират механизма на Вселената и го заместват с неясни и красиви думи за божественото и как човек няма нужда от нищо друго освен от Любов към Бога и всичко ще се нареди, е много наивен и глуповат начин човек да се самоунищожи. Дали вярваш или не в Бог е без значение, когато срещнеш ягуар в гората. Ще оцелееш с уменията си да ловуваш, уменията си да оцеляваш, а не с някаква вяра, в която винаги има и капка съмнение. Ще те спаси опитът от безбройните битки в гората. Тук идва проблемът , че ягуарът нито знае за вярата ти нито се интересува от нея. Ягуарът не е лош, нито е добър. Той просто е ягуар, а ти си му се изпречил на пътя. Иначе казано от вярата няма никакъв реален смисъл, освен ако не трябва да се контролират и държат изкъсо големи безименни групи от хора. Тя не е нещо лошо. Тя просто не е необходима. Излишна е. Тя кара човек да се чувства по един или друг начин. Създава фалшива увереност, че ти няма нужда да воюваш за изграждане на умения, а някой (Бог) ще ти даде всичко наготово (само ако спазваш някакви морални правила, които очудващо са удобни за светската власт.) Желанието за морал, означава страх да не бъдеш наранен. Страх от новото. Страх от промяната. И тук идва проблема за човека. Светът, в който живее човека, който според богоцентричните учения е Боожествено подреден и всичко е точно, реално погледнато е в постоянна промяна. Дори изключително малки физични единици като атомите постоянно се движат. Енергията постоянно се движи и не спира ход. Може да се забави, но не и да спре. Дори когато човек физически умре, Енергията не спира. Просто човекът вече не може да ѝ бъде подходящ приносител и Енергията си продължава. И казвайки това, живеейки в свят на религиозни хора, като всеки се опитва да наложи своя по-висш морал над другите, не е учудващо защо човечеството е на прага на самоунищожение. Типичен белег на морала е дуалистичността: добро и зло, ние и те. Тук добро се превежда: “Това, което ни се иска да бъде”. Зло: “Това, което реално се случва, но не можем да разберем защо се случва.” Нека да разгледаме типични за богоцентричните религии и учения морални принципи. МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ Адептът знае, че вярата е куха стомна. Изглежда добре отвън, но вътре няма нищо. Да вярваш означава, да очакваш. Да седиш и да чакаш нещо да ти се случи. Това е все едно рибарят да не отиде до реката, а да си седи вкъщи и да чака някоя риба да му почука на прозореца. Така очевидно няма да стане. Не. Рибарят трябва да стане рано сутринта. Да отиде на реката, да се понамокри малко. Да чака търпеливо, но не да бездейства. Само това може да му осигури риба на масата. Адептът не чака нещо да се случи. Адептът сам прави нещата да се случват. Той контролира територията на своя живот по систематичен и безпощаден начин. Да вярваш в себе си е друго голямо невежество. И кой си ти? Вчерашен вярващ и утрешна жертва на хищниците на света? Умееш ли да ловуваш, да улавяш всеки важен момент и да го оползотвориш напълно? Имаш ли Стратегия за всяка битка преди още да е започнала? По-добре не вярвай в себе си. Макар и Действителен, ти все още си не си Реален. Застани пред огледалото. Това си ти. Дадена ти е възможност. Не я пропилявай. Това си ти. Всяко твое решение ще белязва лицето, което виждаш в огледалото. погледът ще се променя след всяка битка. Кажи на лицето в огледалото: “Бог няма. Аз съм, който е. Аз съм, който е отговорен за всички мои успехи и провали. От днес спирам да вярвам и започвам да се уча неуморно. Ще обява война на всички свои недостатъци и ще водя битката до край. Раните, които ще получа ще са моето придобито Знание, което ще предам на Воините идващи след мен.” Усмихни се на лицето в огледалото и то ще ти се усмихне. Ако искаш да спреш да се притесняваш усмихни се. Ако не се получи, намери друга причина да се усмихнеш. Ако пак не стане, просто се усмихвай без причина. Адептът никога не допуска да се притеснява - Адептът е опасността, от която всички се притесняват. Това си ти и друг няма! Роден си именно ти. Именно сега - в сгъстеното време от милиони години насам. Ти. Сега. Нямаш втори шанс. Би могъл да постигнеш велики дела, които да спасят човечеството от болестта на вярата и морала. Спри да мислиш каква жертва си и излез да ловуваш. Излез от стадото овце, сред които си се родил, хвани гората и стани ягуар. Намери си противник и го атакувай непрекъснато, докато или не рухне или не стане твой побратим и не се присъеди към тебе в лова ти. Недей само да четеш и да се съгласяваш или отричаш - така все още си оставаш в стадото. Всеки философ и моралист обожава да чете и дава мнение, да се съгласява или отрича според моралните правила, които е живял. Това са тези, който нямат куража да влязат в гората и да премерят сили със зверовете. Адептът задължително прилага всичко, което изучава. Прилага всеки Принцип, всяка Стратегия така, все едно живота му зависи от това. И животът му наистина зависи от това. Вярването в следващи прераждания също е много вредно. Защото е вярване. Животът ти е тук и сега. Да се вярва, че може сега да си поспим удобно и да го караме по-полека, по-бавничко е духовно лентяйство. Докато спиш и се залъгващ с вярване, времето си тече. Да. Точно така. Времето, което философите са те учили, че не съществува. Време хем има, хем няма. В зависимост, кой си ти. И ако не изпълняваш дълга си да учиш, да воюващ за Силата и да предадеш Скритото Знание, то ти оставаш заключен във Времето и то тече срещу тебе и ще те помете. Ти нямаш време. Затова действай сега. Вярата, че в този живот може и по-бавничко, без да се напрягаш много-много, пък в следващият живот ще се трудиш повече е самоубийствено поведение. И ако не учиш сега, кой е казал, че такъв като теб заслужава следващ живот? Ако не използваш дара на Живота, то той ще ти бъде отнет и не е задължително да ти бъде връщан. Необходим ли си? Необходим ли си с живота си и с действията си? Да? Не? Тогава направи така, че от днес да станеш Необходим. Спри да мислиш за себе си и как други те приемат или не. Просто бъди Необходим за Пламъка. Примерни морални качества. Скромност. “Не се оправдавай пред другите за това, което си. Ако дълбоко в себе си предусещаш и чувстваш, че си предопределен да извършиш велики дела, откажи се от скромността. Ако при другите скромността е добродетел, за тебе тя ще бъде голяма грешка. Ако трябва да бъдеш лидер, да водиш хора след себе си, да вземаш важни решения, недей да се правиш на смирен, защото това е лъжа и не се чувстваш действително такъв пред хората. Запази смирението си за молитвите в Пустотата. Как тези, които трябва да предвождаш ще вярват в твоите лидерски способности и превъзходство, ако изглежда ти самия се съмняваш в тях? Не прави зла услуга на хората като се правиш на смирен. Изисквай почестите, които ти се полагат, но никога не бъди арогантен и самохвалец. Тогава хората с радост ще ти се покланят, а в своите поклони те ще виждат високия ти ръст и твоето майсторство, към което трябва да се стремят.” Книга на Жълтия Паяк - Водач: 1 Казано е, че скромността краси човека. Казано е също, че скромността е за хората, които нямат други качества. Обикновено скромността се цени изключително от хора, които имат ниска самооценка за себе си. Скромността се цени главно от общества, които са били дълго време подтискани. В такива случаи, ако някой започне да проявява качествата си, това силно подтиска останалите и те се афектират. Затова в такива общества се ценят лидери, които скромничат, което е предпоставка за заформяне на лицемерие. Адептът не може да си позволи да бъде скромен - той е това, което Мисията изисква от него. Адептът е приел огромната отговорност да води други хора по Пътя, да предава знанието на тях. Скромността е типичен добродетел в богоцентричните учения, в които трябва да сме скромни като признаем, че има една велика сила наречена “Бог”, която стои над нас и направлява живота ни. Адептът се пази всячески да не влезе в този порочен кръг. Ако Адептът започне да скромничи и да обяснява на тези, на които предава Учението, че не сме ние главните действащи лица, а Бог - това е лицемерие и бягство от отговорност за действията на Адепта. Нямаме нужда да включва измислени герои в отношенията си с хрооата на които предаваме Традицията. Друг дефект на скромнността е че пречи на ясната самопреценка. Скромността е също толкова погрешна като арогантността и самохвалството - всички те са замаскиране на реално състояние на съзнанието. Пореден дефект на скромнноста е, че създава предпоставки за оформяне на постоянен контролиращ страх - бъде скромен, свий се в себе си, не си надигай много главата. Даже по-добре зарови главата си в пясъка, така ако стъпиш накриво няма да те накажат, защото ще си скромен. Адептът е длъжен да нарича нещата с правилните им имена без да надценява или подценява както себе си и уменията си, така и другите хороа и техните качества. Адептът следва да е Безпогрешно прецизен в наблюденията си, действията си и думите си. Друг дефект на скромността, е че тя отново е насочена към егото на човека, а не към целенасочеността на Мисията му. Скромнността отново пренася центъра какъв си ти и как хората те виждат. Акцентът следва да пада върху това, до колко си ефективен в действията си и дали си резултлатен, а не дали си скромен. Лидер, който води хора към поставена цел, не може да си позволи нито скромността, нито самохвалството в никакъв случай. Всичко трябва да бъде кристално точно. Неразбирането на скромността идва от разликите между богоцентричните и абсолюто центричните учения. При богоцентричните учения, главното действащо лице не си ти, а винаги е Бог. Всичко е заради Бог. Всичко е защото това или онова е Божие дело или Божия умисъл. Бог е който Е, а ти си просто част от някакъв план. Затова по-добре бъди скромен. В крайна сметка, ако единственото което можеш да правиш се свежда до това да вярваш в приказки за Бог, то вероятно скромността ще ти приляга перфектно. В абсолютно центричните системи, акцентът не пада какъв си в очите на хората, а дали си Безупречен. В абсолютно централните системи “Бог” отсъства като фактор и си сам със своите успехи и провали. Цялата отговорност пада върху тебе и би било нечестно да скромниш, както по този начин замъгляваш действителността. Няма кого да обвиниш или скромнно да посочиш като свои покровител. Вссичко, което постигаш се базира на твоята Осъзнатост, Будност и Безупречност. Затова се изисква да имаш кристална Яснота и реалистичност. Ако сбъркаш някъде по Пътя, няма Бог който да ти се притече на помощ - съвсем сам си и ще си платиш за всяка излишно действие. Скромнността означава да не вярваш, че си достоен за Пътя, който вървиш и да вярваш, че трябва някой да дойде да ти даде мъдрост, ако си бил достатъчно послушен. Сам да поискаш нещо и да насочиш Намерението си към постигането на целта чрез Безупречни действия би било много нескромно. В крайна сметка как можеш да си мислиш, че сам би могъл да постигнеш нещо, ако не дойде Бог да ти го даде? Ето как скромнноста те е направила роб и от “кал” си станал “тухла” и сега си гладен, но храна няма и трябва да вземеш от другите. И така ставаш “плевел”. Колкото е важно да си наясно с вредните си качества, толкова е важно е да си наясно със силните си качества. Те не трябва нито да бъдат пренебрегвани, нито да бъдат повод за гордост. Те са просто инструменти, с които работим и не трябва да ги игнорираме. Скромността означава подценява на скрития в теб потенциал. Често тази скромност ти е била насаждана от обществото - родители, приятеи, учители - и в резултат на това ти си закопал дълбоко много свои потенциали, които си мислел, че не заслужаваш понеже не си достатъчно добър според моделите на обществото и в хорските очи. Така ти си блокирал пътя си към свободата. Освободи се сега. Не чакай. Прерови всички моменти и събития, в които някой друг или ти сам си се опитвал да се убедиш, че не си достоен за нещо или не си достатъчно добър за нещо. Върни се и разруши тези стереотипи. Казвали са ти че не ставаш за певец, защото гласа ти е грозен. Не ставаш за шахматист, защото мисълта ти е бавна. Не ставаш спортист, защото нямаш развита физика. Отиваш на караоке с приятели и какво правиш? Биваш скромен. Предлагат ти партия шах, но ти пак си скромен. Предлагат ти да играеш футбол с приятели и ти отново скромно отказваш. Отказваш да влезеш в битка за безупречност. Разрови се из библиотеката на своя живот, намери тези качества или дейности за които са те подценявали, принуждавайки те да бъдеш скромен, за да не “загубиш” и покажи на себе си, че можеш да успееш достатъчно добре във всичко, когато Намерението ти бъде насочено към постигане на целта и действаш Стратегически методично. Не бъде агресивен. Агресивността не е порок, а сила. Силата не е нито добра, нито лоша. Тя е просто сила. Ние не бягаме от насилието и не го заклеймяваме, а го изучаваме от близко, за да можем да го контролираме. Богоцентричните морални системи заклеймяват агресивността като нещо негативно. Те съветват индивида да бъде кротък и послушен. Да търси мир и покой. Ако излезем извън опасните и поробващи дуалистични ограничения на морала където всичко и всички са добри или лоши и навлезем в една съвсем различна плоскост в която приемем, че има само енергия ще получим съвсем нови резултати. Енергия сама по себе си не е нито положителна нито отрицателна (макар понякога да бъде полюсна, което е много по-различно). Отрицателен или положителен е начинът, по който умът на човек възприема енергията. В новата плоскост, която избираме, агресията е просто енергия. Това може да бъде видяно у всички хора и най- вече у младежите. Тези младежи, които са бунтари, показват агресия, влизат в разпри са често упреквани като ненадеждни, недисциплинирани, неприемливи от гледна точка на обществото. Те са опасни защото не могат да се впишат в социума. От гледна точка на Абсолютоцентричните учения и по-конкретно Учението на Черното Братство, тези младежи просто имат излишък на енергия, която не могат да контролират. Те са златна мина, понеже имат големи запаси с енергия и ако преминат подобаващо езотерично обучение, тази енергия ще се трансформира и овладее и ще се получи един шлифован диамант. От друга страна младежите, които са винаги послушни, правят винаги каквото им се казва и от ранна възраст са свикнали да се подчиняват, имат много ниски нива на енергия, която определено не е достатъчна за едно езотерично обучение. Те нямат енергия необходима , за да станат Окултни Ученици и още по-малко Адепти някой ден. Те са пленени от обществото. Такива младежи от ранна възраст имат вече ясни кариерни амбиции в обществото. Всичко е предвидено и изчислено. Няма изненади. Кроткият няма какво да предложи на Скритото. Той е послушен и предвидим и най-важното - няма достатъчно енергия. Той не търси Скритото, а само приема това, което обществото му обещава. Той е вече опитомен. Един хищник роден и израсъл в зоологическата градина, след това не може да се приспособи за живот в гората сред другите хищници. Вече е изгубил завинаги Пътя на Воина. Този, който има повече енергия и понякога проявява агресия в различни форми и мащаби, често не знае какво иска да прави със живота си и често се лута от единия край на “масата” на обществото до другия. Лута се, защото вътрешно усеща, че това което търси го няма в обществото. Търси някакъв негов заместител. Нещо приблизително близко. Но не намира. Тук агресията идва като признак за липса на контрол и показва моментите на опити за постигане на Осъзнаване, повечето от които са неуспешни. Ако тази енергия не се овладее на време, агресора след време става тухла и вече с него не може да се работи, не става за Ученик. След още време агресора ече е свикнал да поддържа много високи нива на необуздана енергия, но вече не е младеж и силите му започват да угасват. Вече има нужда от нови източници на енергия и така се принуждава да стане плевел и да изсмуква енергия от другите. Ако Черният Адепт беше много морален, щеше да остане сляп за този проблем и щеше да пропусне много ценни хора, които имат нужда от неговата намеса и ръководство. Агресията е проява на сила, а няма лоша или добра сила. Има просто сила. Ефектите от действието на тази сила могат да се възприемат от умовете на хората като негативни или позитивни за техните цели, разбирания и светоглед. Адептът не бърза да дава оценки, а вижда в перспектива. Вижда в какво би могъл да се превърне индивида, ако бъде обучаван и започне да контролира цялата си налична енергия. Не прави грешки Да се страхуваме от грешките, означава да бягаме от изпитанията и така да загубим правото си на магически и духовен триумф. Човекът иска винаги да печели, но понякога от загубата може да извлече повече. Грешките са задължителни, за всяко едно обучение. Целта не е да бъдеш безгрешен, а да се научиш да работиш с грешките си и да ги правиш свое преимущество. Самото развитие на човешкия род се базира не на безпогрешността, а именно на правенето на грешки. Когато се допусне грешка, индивидът започва да мисли как тази грешка да не се допусне отново, видял е пораженията от нея и сега усилено търси решение. Много хора са толкова уплашени да не допуснат грешка, че отказват да влязат в битка всеки ден. Битка за Безупречност. Да се изправят пред проблемите си, да се изправят пред слабите си страни и изкушенията си. От страх да не допуснат грешка, те остават сковани и не очастват в играта на собствения си живот. Това бива един празен живот. Според обществото да се допускат грешки е недопустимо и показва слабост. Не можеш да служиш на обществото, ако допускаш грешки. Но Адепта не служина обществото - той служи на човешкия род. Разликата е огромна. Който иска да бъде роб на обществото, трябва да съблюдава да бъде изпълнителен и послушен и да не прави грешки, иначе няма да се впише в колектива. Който търси Пътя на Окултното Ученичество трябва да е готов да воюва всеки ден и да прави множество грешки. Грешките сами по себе си нищо не означават - важно е какво извличаш от тях. Всеки новатор, всеки откривател, всеки реформатор знае, че за да стигне до крайния продукт на своята идея, трябва да мине през множество провали. Адептът приема провалите с усмивка и им се наслаждава напълно. Грешките са най-добрият приятел на Адепта - те му показват докъде е стигнат и какво има да се коригира. Безупречността не е всичко да ти се получи от първия път, а да имаш силите да не се отказваш след серия провали. Който се откаже след първия провал, не е човек, който търси Безупречност, не е Воин, не може да бъде Окултен Ученик. Това е човек себецентричен, който мисли само за себе си и това как изглежда той в очите на хората и как те ще приемат провала му. Такъв човек няма да постигне Безупречност. За Адепта Безупречността е много по-важна от това как той самия ще приеме себе си или как другите хора ще го приемат. Адептът Служи на Пламъка, Черното Братство и човечеството и не се интересува как действията му изглеждат отстрани. Адептът е готов да пада и да става, колкото пъти е нужно в името на Безупречността. Важно е да се каже, че Безупречността не е някакъв красив идеал, който се постига и след ставаш кандидат-божество духовен учител или нещо подобно. Безупречността е нещо, което се поддържа постоянно, всекидневно. Казано е че кгоато музиканта инструменталист не се упражнява един ден - само той си знае това. Когато не се упражнява два дни - разбират близките му. Когато не се упражнява три дни - разбира вече и публиката. Така е и при боеца. Когато не тренира редовно, започва да губи издръжливост и скорост. Адептът е експериментатор по душа, което непременно включва правенето на множество грешки. Същественото е да имаш Осъзнатостта за същността на грешките си и да възприемеш същността им, да си научиш урока. Има разлика между това да правиш множество грешки по Пътя към Безупречността в услуга на Мисията, друго да правиш грешки от простотия. Има и хора, които правят грешки без да търсят да извлекат урока и така само трупат товар. Не е решаващо колко грешки ще допуснеш, а какво ще възприемеш от тях. Затова Окултния Ученик е постоянно Буден. Той не върши излишни неща, не говори излишно. Питат го нещо - не отговаря по рефлекс. Първо решава дали изобщо да отговаря и след това, кой е най-точният отговор. Ученикът не говори за забавление. Най-важното е, че той е готов за битка със стереотипите на ума всекидневно, не се притеснява от правене на грешки и дори да допусне такива, те не само, че не го спират или демотивират, ами обратно - правят го още по-целенасочен в постигане на Безупречността. Бъди трудолюбив Трудолюбието определено е важно качество. Но тук е важно да уточним нещо. Масово се ценят хората, които работят много и са особено горди от това. Черният Адепт знае, че веднъж поел Мисията, няма право да спира да работи. Няма почивни дни, няма празници, няма рождени дни. Но Черният Адепт не работи, заради самото работени и да се покаже пред хороата, колко е трудолюбив. Работи за постигане на резултатност. Има хора, които цял живот работят много здраво, но реално нищо не постигат. Има и други хора, които привидно уж не работоят много, но работят целенасочено и с по-малко работа, постигат по-високи резултати. Затова Черният Адепт не работи здраво, просто за да се хареса на обществото, а търси резултатност, без значение какво количество труд ще изпълни. Важното за него е изпълнението на Мисията. Друг отличителен белег на Черният Адепт, че той обикновено си дава небрежен вид за пред хората, че не се напряга много в трудово отношение, но работи тайно и ако трябва ще работи тайно без спиране, до постигане на целта. Така има Окултни Ученици, които много четат окултни книги и бързат да демонстрират прочетеното. Да демонстрират че са положили много труд, но въпроса е къде са резултатите? Какво по-конкретно са постигнали? Затова е важно Ученикът да има конкретни цели (както краткосрочни така и дългосрочни). Важно е ученикът да противник, срещу когото да изпробва уменията си. Противник не означава непременно човек - това може да бъдат явления от неопределен характер, вътрешни качества и други. Даже бихме могли да отидем и по-далеч като кажем, че Черният Адепт се стреми да свърши максимално ефективна работа, за максимално кратък период от време. Затова често Черният Адепт Стратегически разпределя задачите между своите магически служители. Той не търси слава за себе си, а се стреми само към изпълнение на Мисията по най-добрият възможен начин. Бъди добър, не бъди лош Хората рядко искат да са добри, защото в това няма особено забавление за тях самите. Моралният принцип да бъдеш добър (каквото и да означава това) е построено на убеждението, че ако си добър и хората ще ти отвърнат по същия начин. Това е колкото наивно, толкова и опасно. Хората ще постъпят по начина, по който им изнася на тях. Ти може да ги третираш добре, но те може да те стъпчат по пътя си към целта, която преследват. Всичко идва от страха, че някой може да се отнесе зле с нас, затова ние трябва да сме добри за да го умилостивим. Тази “духовна политика” посява семената на страха и създава духовни роби. Прави човека зависим, а не свободен. Черният Адепт знае, че няма такова нещо като добър или лош. И двете понятия са субективни виждания и усещания на това как човек възприема Действителността. Черният Адепт действа Безупречно според Принципите на Учението и Импулсите на Пламъка и оставя определенията на хората. Човекът трябва да се стреми да бъде максимално естествен. Да бъдеш добър е крайно неестествено. В природата няма понятие за това да си “добър”. Който се стреми да бъде “лош” по обществените определения ще падне, в още по-опасен капан с тежки последствия. Стремежът да си добър обикновено съдържа прикрито лицемерие. Искаш да си добър, за да те потупат по рамото, да ти изръкопляскат, да те похвалят. Искаш да си добър, не защото е полезно, а защото те кара да се чувстваш полезен. Затова често хроата, които се стремят да са добри, са крайно безполезни и ненужни и отчаяно се борят за внимание и място под слънцето. Най-същественото е тази изксутвена и преправена “доброта” (колкото е истинска да изглежда на този, който я прилага), нищо не създава. Не създава ответна реакция. Това е като да излееш чаша вода в пустинята - нищо няма да се случи. Добротата не провокира насрещни прогресивни действия. За разлика от качества като да бъдеш искрен, справедлив, честен, то да бъдеш добър е особено неконкретно качество, чиято цел е предимно вписване в социума. Добър означава предвидим. Предвидим, означава сигурен. Човек, който няма да ни изненада по никакъв начин. Никаква полза от него, но пък ще се чувстваме сигурни когато той е наоколо. Така наречените зли хора са пробният камък за човечеството. Те създават проблеми, които трябва да бъдат решавани и това налага нуждата от нов подход за всяка отделна ситуация. Това дава възможност за израстване и усвояване на нови качества. Черният Адепт има възложена Мисия и не може да си позволи да си играе на добър или лош, а прави всичко необходимо, за да даде възможност на хората да тръгнат по Пътя на Безупречността. Ако не си Безупречен и добрините и злините ти ще са пълен провал. Прошка На пръв поглед няма нищо нередно. Звучи наистина мъдро да простим, вместо да продължим да враждуваме. Но ако погледнем на едно по-дълбоко ниво, веднага ще видим един задаващ се проблем. Какво имаме да прощаваме? Значи първоначално сме приели нещо лично, нещо ни е афектирало, нещо не сме разбрали и след това трябва да простим? На Черният Адепт не му се налага да прощава, защото той изначално приема неутралната и енергийна природа на Вселената. Някой се е опитал да навреди или да обиди Адепта - Адептът знае, че човекът срещу него има своите мотиви, които са продиктувани от системата, в която живее. Човекът може да търси себедоказване, да търси противник или просто да не е успял да разбере конкретно явление и да е реагирал остро. Това няма общо с Адепта. Адептът не приема обидата, затова и няма на какво да прощава. Адептът не се засяга от това, че някой се е опитал да извърши посегателство срещу него, защото е постоянно Буден и има контрол над битието си. Самата концепция на прошката изключва необходимостта от Осъзнатостта и Будността. Адептът няма нужда да получава прошка от никого, защото действията му се основават на Принципите на Учението и са Стратегически обосновани. Адептът действа Безупречно. Ако някой се почувства обиден от действията на Адепта или наранен, това е без значение. Безупречността е по-важна от човешките чувства и разбирания за правилност. По същият начин Адептът знае, че хората правят каквото правят заради себе си и задоволяването на личните си емоционални нужди, а не разади нас. Повечето хора живеят в богоцентричните системи, който реално са човекоцентрични - човекът си мисли, че е център на Вселената и всичко се случва само и само заради него. Ако този човек има повече енергия, той си мисли, че всичко хубаво и прекрасно и му се случва, защото той е много умен, много даровит, изобщо той е най-важен в цялата Вселена. Ако човекът няма достатъчно енергия, той все си мисли че само на него му се случват неприятности, всички са се наговорили срещу него. Нямаме какво да им прощаваме. Хората са това, което са. Ако имаме Яснота да видим човека и неговите действия в дълбочина, никога не би следвало да се засегнем. Ако човекът бъде учен да търси Осъзнатост и Будност, неправилните му действия ще бъдат силно редуцирани. Обобщено в самата прошка няма нищо нередно - нередността идва от принципната основа, от която идва концепцията за прошката. Тъй като тази опасност е добре прикрита и не очевидна за невъоръжено око, тя е изключително опасна. В този ред на мисли прошката дава разрешение на човека да излиза от правилността, като му се обещава, че ако той е прощаващ и другите ще му простят неправилните действия и думи. Това демотивира човекът да търси и тренира Безупречността и го тласка в опасните влияния на вярата и обещанията. Да вярва и да се надява, че ако той сследва това предписсание, другите ще го третират добре. Тоест, прошката се базира на страха и търси да постави човека в окови, да го пороби, а не да му даде свобода. Черният Адепт има друг подход. Той изключва изобщо опциите за прошка. Прошката означава да си след момента. Да си закъснял, тоест да си бавен. Бавен, означава стар. Стар означава умиращ. Ами ако няма после? За Черният Адепт няма бъдеще, няма после. Има само тук и сега. Той трябва да е Безупречен тук и сега, а не да чака после нещо да се случи, някой да му прости. Ако човекът следва Седемте Принципа и е винаги безупречен в словото си; не прави и не казва нищо излишно; търси не само очевидното в хората, но и скритите им чувства и мисли; не чака някой дефект да се появи, а действа превантивно, преди проблема да е дошъл; готов е да трансформира несъвършенствата си и да ги направи свое преимущество; никога не позволява да приеме обида, тъй като разбира човека от негова перспектива - тогава за прошката няма да има вече никаква работа и ще трябва да се пенсионира преждевременно. Милосърдие Адептът изпитва дълбоко уважение към съдбата, която всеки човек сам е изковал, понеже това е картината на неговия живот. Неговото единствено произведение. Затова Адептът е безжалостен в действията си и просто нанася крайният резултат в “архивите” без да взима лично отношение. Цветето е изковало съдба да изучава Скритото Знание. Тухлата е изковала съдбата си да бъде зазидана заедно с другите тухли и един ден разбита на парчета. Плевелът е изковал съдбата си да бъде изгорен. Адептът подава ръка на този, който има истинска Необходимост и го прави веднъж. Който не хване тази ръка, втори шанс няма. Стратегията на Адепта е да повлияе на тези, които са кал. Тоест, тези които все още са в процес на решаване на съдбата си. Това е основния Принцип, който определя действията на Адепта. Когато човекът сам е определил съдбата си няма място за милост. Тогава милостта ще бъде вмешателство в начина на функциониране на Вселената. Нещо повече, често милостта често недоразбрана се проявява като наглост, че ние можем да се месим в съдбата на другите - съдба, която сами са си определили. Мисията означава да бъдеш безмилостен както към себе си, така и към другите. Служенето на Пламъка изисква да следваш Импулсите и да ги реализираш без оглед на това какво им харесва на хората и какво не. Бъди търпелив Тук навлизаме в една особено хлъзгава материя. Да бъдеш търпелив само по себе си е много ценно качество. Но много зависи как разбираш търпението. Много хора разбират търпението като оправдание за бездействие. Да можеш да чакаш е едно, но да бездействаш е друго. Тук множество източни богоцентрични учения играят опасна роля, учейки хората на бездействие, представено като висш идеал. Резултатът обикновено е просто лентяйство. Черният Адепт умее да бъде търпелив, но не спира и за миг да работи. Търпението означава да можеш да изчакаш точният момент, а не да бездействаш. Чакането на момента минава в подготовка. Тук даже “чакане” не е правилна дума. Черният Адепт не чака, а дебне възможността. Дебне точният момент. В постоянна готовност. Затова от търпеливост до търпеливост има огромна разлика. Съществено е как се прилага тази търпеливост. Опасността от неразбирането на търпението идва по един особенно замаскирован и скрит начин. Търпението е свързано с времето. Затова и много богоцентрични учения и западни и източни, проповядват, че време няма (и то време действително няма, но за човека има) и нищо не трябва да се прави - само да чакаме търпеливо и всичко ще се нареди. Като отправим един бърз поглед на света в момента и на човечеството, веднага можем да видим резултатите от “нареждането на нещата”. Посланието на “бъди търпелив” е “бъди спокоен, ти имаш време”. Така човекът постоянно отлага задачи, които следва да разреши. Не днес, нека да е утре. Така намира едно човечество, което няма настояще и живее в илюзорно бъдеще. Две основни грешки са прибързването и забавянето. Но ако допуснем грешка като иззбързаме, все има възможност тази грешка да се коригира с решителни действия. От друга страна допуснем ли грешка от прекалено изчакване, изпуснем ли момента, почти винаги няма връщане назад. Черният Адепт не е така лекомислен и знае, че смъртта постоянно дебне за него да допусне грешка. Затова Адепта е постоянно нащрек и дебне всеки момент и дава всичко възможно от себе си, а когато дава и невъзможното да бъде Безупречен. Човекът бива заблуждаван постоянно с най-различни легенди, богове, и какви ли не илюзии, като например, че има безгранично време (което разбира се зависи само от Бог), има прераждания. Така че можеш да си правиш каквото си искаш, ако не се справиш в този живот, в следващият ще се постараеш повече. Малко хора се замислят над това, че всичко трябва да бъде заслужено, нищо не се дава наготово. Безупречност може да се постигне, само след като се осъзнае, че времената са много сгъстени и няма време за губене. Само когато имаш постоянно усещане, че смъртта е на стъпка зад гърба ти. Когато осъзнаеш, че имаш само тук и сега. Кой е казал, че е задължително да се преродиш? Пропилял си този живот, защо трябва да ти бъде даден втори шанс? За да пропилееш и него ли? С какво си го заслужил? Когато Адептът започне да мисли постоянно за смъртта си, започва да постига контрол над времето си. Сгъстява Намерението си и постига и невъзможното. Придобива търпеливост, но не чака нещо да се случи, а действа. Дебне както себе си, така и другите. Дебне за всяка слабост. Който игнорира това правило, го чака единствено провал. Да се подчиняваш. Светът се води не от тези, които се подчиняват, а от тези които не се подчиняват и търсят нови хоризонти, нов подход. Инак, всичко вечно ще си остане същото. Подчинението означава липса на промяна. В природата почти нищо не се запазва същото, а напротив - непрекъснато търпи промяна. Разбира се, едно бунтарство основано на лични интереси е също толкова безсмислено, но индикира наличието на високо ниво на лична сила, която може да бъде овладяна и насочена. Децата биват учени, че най-важното е да се подчиняват. В много случаи, това е единственото наследство от родителите им. В подчинението се крие огромна опасност - децата свикват , че винаги ще има някой, който да мисли вместо тях, ще им казва какво да правят (дори и когато не е в техен интерес), някой, който ще ги води в неизвестна посока. Така обществото възпитава статисти, които никога няма да станат главни герои, нито режисьори на собствен филм. Така децата се учат да се страхуват от силата и да я следват, вместо да се опитат сами да придобият сила и да я овладеят. Пълно подчинение на родителите, после подчинение на учителите в училище, след това на работодателя. Път към робство. И в същото време поробителите продават идеи за свобода. Това са по-очевидните взаимовръзки. Има и някои по-скрити. Който бъде опитомен да се подчинява, никога няма да бъде свободен да направи действителна промяна в живота си. Тук лесно можем да направим връзката, защо богоцентричните религии и учения заемат над 90% от населението на света и защо малка част от така наречените “властимащи” искат над 90% от населението да бъде научено да не мисли самостоятелно, да не бъде креативно и да се подчинява безпрекословно. Тази идеята е в самата основа на богоцентричните учения - има един Бог и ток контролира всичко. Ти нищо не можеш да създадеш. Само Бог създава. Ти не трябва да мислиш - Бог ти е дал ясни закони. Трябва само да се подчиняваш и да следваш неговата повеля. Едно умишлено обездвижване на човешкия род. Една опасна болест, облечена в красива обвивка, която чрез насаждане на добре прикрит страх, чувство за вина и срам, гарантира сигурност (или по-точно усещане за сигурност) на човешкия род, но също така и неговата бавна смърт. Черният Адепт не може да бъде част от тази система, защото той е буден и свободно мислещ. Той е неудобен за системата на човека, защото вижда ясно капаните отдалеч и не се подчинява. Не се поддава на контрол и не е предвидим. Черния Адепт може да те изненада във всеки един момент, което го прави негоден да бъде част от богоцентричното общество. Нека не се залъгваме, че богоцентричните системи се отнасят само до тези, които следват богоцентрични религии и учения. Има много хора, които изобщо нито са духовни, нито религиозни и са типични представители на тези системи. Основнита идея, че има някой друг, който направлява живота ти, а ти си само пионка, се пренася във всички сфери на битието. За религиозния това е Бог. За негуховните и нерелигиозните това може да бъде държавата, правителството, началника и т.н. Система на подчинения, която създава едно удобно за манипулиране население. Население от полуроботи, без ясна цел в живота. Мотивирани от реклами и социални мрежи. Хората обожават да има някой, който да им казва какво да правят, но понеже са горделиви не искат натискът да става директно, затова искат и да ги лъжат, че те самите са тези, които правят избора, когато реално решението е взето предварително без тяхно знание. Стига да не нараняваме тяхното самолюбие, те ще продължават да се подчиняват. Какво е рекламата по телевизията? Тя казва: ти човеко имаш правото на избор! Но дали наистина е така? Истинската свобода започва, когато човекът прозре, че от векове е бил най-нагло лъган и продължава да бъде лъган. Сигурността и свободата са винаги обратнопропорционални. Колкото повече сигурност ти обещават, това винаги е за сметка на свободата ти. Свободата е нещо много персонално, докато сигурността има предимно колективен характер. Когато нямаш енергията и уменията да направляваш сам живота си, няма как да имаш или да търсиш свобода. Ще търсиш сигурност и за целта ще трябва да се лишиш от свободите си. Това може да бъде видяно във възпитанието на младежите. Родителите изискват от децата си подчинение, защото не вярват, че децата им могат да се грижат за себе си. Ироничното е, че ако тези деца не бъдат оставени да правят грешки и ако няма кой да им помогне да извлекат поука от грешките си и да им даде методика как да развият аналистични и оперативни умения, те никога няма да са в състояние да се грижат за себе си. Ще заменят родителите със съпруг/а или с работодател - някой друг, който да се грижи за тях и да им казва какво да правят. Затова много мъже тайно търсят в бъдещите си съпруги образа на майката. Същото важи и за много жени, които търсят в съпруга си закрилата, която са получавали от баща си. Черният Адепт е по определение свободно същество, което не се вписва в системата на подчинението. Той не може да бъде част от верижната реакция, на която стават жертви хората. Как можеш да излезеш от системата на Света? С Безупречност. Много подробни инструкции за това се дават в “Изкуството на Магията” и по конкретно в Седма Част “На Кръстопътя”. Дай и другата буза. А защо на първо място се е стигнало до там да ти ударят едната буза? Тук отново се насажда идеята, че човек е безпомощен и има от Бог да се грижи за човека. Всичко зависи от Бог. Човекът не може да предвиди събитията и трябва да се примирява с това, което се случва. Единственоото, което може да направи е да бъде послушен и да се надява, че няма да го наранят прекомерно. Черният Адепт няма да се задоволи с тази ситуация, какво да правим ако ни ударят едната буза, а ще отиде преди момента. Не са те ударили. Не е Бог, който е пратил човека, който ти е ударил плесница. Ти самият си допуснал да бъдеш ударен. Защото не си Безупречен. Могат да ти удрят бузата всеки ден. Няма значение дали ще дадеш другата или не. Първо трябва да разбереш как се е стигнало до удара. Второто съществено в тази ситуация е ти какво възприемаш от случилото се, а не само какво ще направиш. Ако не възприемеш нищо, каквото и да направиш ще бъде погрешно. Черният Адепт наблюдава събитията преди те да са се случили. Безупречните действия променят човешката съдба. Черният Адепт наблюдава какво масово правят хората и той не прави като тях. Една голяма част от хората когато получат удар по едната бузата ще отвърнат агресивно. Друга част ще обърнат и другата буза. Черният Адепт просто няма да бъде там където е опасността. Самото влизане в конфликт, в повечето случай е излишно. Особено деградивно е когато ссме влезли в конфликт без да сме го планирали. Тоест, означава, че изобщо сси нямаме и на представа какво се случва - липса на Осъзнатост, липса на Будност, липса на Безупречност. Само духовно перчене, че сме особено възвисени и не искаме да продължава конфликта (който просто може да нямаме ссилите да спечелим) и затова сме готови да дадем и другата буза. Щом си стигнал до непланиран конфликт, след това колкото и духовно перчене да демонстрираш, случаят ще бъде “след дъжд качулка”. Това е човек със съзнание на жертва. Този тип хора няма да оцелеят в Новата Времето, което ще бъде Време на изпитания, Време на оцеляване. Време кое ще отправи предизвикателства към морала на хората и ще ги накара да се усъмнят във всичко, които си мислят че знаят и могат. Поискай и ще ти се даде Това е правило много типично за богоцентричните системи и главно за християнството. Това предполага прилагане на вяра и бездействие. Също така означава доброволна зависимост, която елиминира концепцията за свобода. Тази идея е изключително опасна. Така човекът се отдалечава от необходимостта и се доближава до желанията и неконтролируемите емоции. “Искам, значи те трябва да ми го дадат.” Това правило измества център от постигането на целта със собствени усилия, което значи че няма нужда да развиваш качествата и талантите си , за да можеш да постигнеш обекта на желанието си сам. Трябва да имаш вяра, че тези от които ще поискаш ще са достатъчно милосърдни да ти го дадат. За последните 1700 години църковен морал, света е видял, че нещата не се случват на този принцип, а по-скоро на принципа: “По-силния и по-подготвеният взима всичко и после разпределя благата по свое усмотрение.” Поискай и ще ти се даде е много мъдър и красив идеал. Проблемът с него е че е именно това: идеал. Не е правило със практическо значение. В изключително гъстите времена,в коитоо живеем, не можем повече да си затваряме очите и да мечтаем за утопичен свят, който сам ще възцари и в който всичко ще се случва с магическа пръчка. Черният Адепт, знае че има права да получи само това, което му е Необходимо, за да може да изпълнява Мисията си и постигането се случва с насочено Намерения и Безупречни действия, а не чрез поискване и надежда, че този срещу нас е християнин по Великден в благотворително настроение. Благотворителност Благотворителността е опасно явление, което в остър разрез с един от най-древните Вселенски Принципи - Необходимостта. Даваш. Защо даваш? Необхоодимо ли е? На кого е необходимо? На този, които го получава необходимо ли му? Или може би му трябва нещо друго? Или по-скоро ти е необходимо на тебе да дадеш нещо за да се почувстваш по-добре? Като всесилен и всераздаващ. Усещане за значимост. Демонстрация на ресурси и сила. Разбира се, благотворителността в смисъл да даряване на парична сума, не е единственият вид благотворителност, но определено е най-често срещаният. По-лесно е да дариш някаква сума, отколкото да се ангажираш да поемеш отговорност за конкретен човек, да го изслушаш, да видиш какви са проблемите му, грешките му и да му предадеш практическо знание, което ще реши не само настоящият му проблем и всякакви еквивалентни проблеми, които могат да възникнат в бъдеще. В този смисъл, може да се каже, че просията е едно от най-опасните престъпления, понеже няма рисков фактор за деятеля. При други престъпни деяния където има риск, извършителя има шанс да Осъзнае (макар повечето нищо да не осъзнават). Получава изпитание. При просията огромни суми (говорейки за колективната дейност) буквално “изчезват” някъде под масата и това поражда дисбаланс на други места. Черният Адепт, знае, че е част от неговата Мисия не да помага безразборно, за да добие някакво лично усещане за значимост, а организирано да търси достойните, които да получат Дара на Скритото Знание. В природата макар да има общодостъпни природни ресурси, нито едно живо същество не ти дава нещо благотворително. Всичко следва да бъде заслужено с Безупречни действия. Съществено е и какво се дава - Черният Адепт дарява неща, които не могат да бъдат развалени от времето. Дарява умения, а не материални блага. В един по-особен смисъл Черния Адепт никга не дава безразборно или безпричинно, само заради самото даване. Той винаги дава Стратегически, така че да постигне максимален резултат в Мисията. Благотворителността е тясно свързани с други две морални ценноости на богооцентричните учения: да се помага на ближния и да бъдем щедри. Щедростта е невежеството да си мислиш, че имаш нещо освен живота си и да искаш да изпиташ чувство за себе значимост. Единственото реално нещо, което можеш да дадеш на някого е да му предадеш Скритото Знание. Тук е съществено да се каже, че може да се предаде само Знание, което е преживяно и Осъзнато. Всичко друго остава заблуда. Единственото реално което може да се даде, е да се научи Окултния Ученик как сам да стига до Пра Източника (Пламъка). Концепцията за оказване помощ на ближния е друга илюзия. Когато помага безцелно, само защото ни е вкоренено, че така е морално, е огромно неуважение и незачитане към човешките същества и съдбата, която сами са си написали. Черният Адепт не е просто някакъв помощник, а този, който ти предава Свещеното Знание. Отговорността как прилагаш това Знание пада на твоите плещи. Има ситуации, в които Черният Адепт може да помогне без да бъде молен да го прави. Отличителен белег: Черният Адепт помага тайно и никой не разбира за помоща му. Черният Адепт може да откаже или приеме да помогне, ако бъде замолен. Отличителен белег: Черният Адепт рядко следва да окаже помощта, за която е бил замолен - той помага за това, което счете че е необходимо. В буквален смисъл Черният Адепт рядко помага по човешки начин - той по-скоро ти дава изпитание, предизвикателство и ако го преминеш получаваш урок. Това е помоща. Справедливост и правосъдие Справедливостта е много опасна и често придружена от различни видове насилие. Справедливостта се определя от морала. А моралът за различни хора и общества е различен. Разбира се, този който налага справедливост, смята, че неговата морална система е единствено правилна и другите са погрешни. Не винаги се дава на “невежите” да се адаптират към “правилната” морална система и често биват заставани на сила. Инквизицията. Комунизма. Справедливостта е изключително невежество и един Окултен Ученик максимално страни от нея. Справедливостта е изкуствен морален принцип, който е в рязко противоречие с Необходимостта и естественият подбор на природата. В природата ягуарът изяжда маймуната. Така е било, така е и така ще бъде. Маймуната не отива да се жалва и да търси справедливост. Защо? Защото тя е част от една хранителна верига, в която се пада храна на ягуара. Справедливостта е да кажем, че ягуара е зъл, само защото симпатизираме на маймуната. Човекът има трудности да разбере, че в природата има непрекъснати сблъсъци на сили, но по един естествен начин. Човекът се страхува да не бъде губещата страна и затова се опитва често да нарушава правилата като налага на сила това, което му отърва на него и го нарича справедливо, защото е част от някаква морална система, която служи на неговите цели. Черният Адепт не търси мъгляви понятия като справедливост, а поддържа естественият ход на нещата. Необходимостта. В този ред на мисли, Черният Адепт се явява като лесничеят, който съблюдава за реда в гората. Адептът никога няма да се намеси да защити маймуната от ягуара. Ако някой бракониер се опита да убие маймуната или ягуара, тогава Адептът ще се намеси да ги защити от бракониера, тъй като той нарушава природната системата и нарушава естествения ход на нещата. Човекът толкова много се е усъвършенствал в нарушаване на природните принципи и се гордее колко е гениален и всемогъщ. Но истината е, че никой човек не може да промени природните принципи, а само да ги забави. Когато се опита да спрем течаща река с нескопосано направен дървен бент, въпрос на време е преградата да падне и тогава насъбралата се вода да удари с още по-голяма сила. Така човекът може да си мисли, че е постигнал някакъв контрол над природата и да нарушава нейните правила, но когато дойде ураган, цунами, земетресение или изригне вулкан или смъртоносен вирус, природата отново възстановява баланса. Това е справедливост. Семейството като основна социална единица Човечеството е минало пред различни етапи на развитие, в които основната социална единица е била различна: племе, род, клан, семейство. Семейството вече не е основна социална единица. Ако погледнем линията на времето, ще видим че в началото основната социална група е по-голяма и постепенно се свива докато стигне до семейство разбирано в тесен смисъл: баща, майка и деца. Наблюдава се, че в днешно време родителите имат все по-малко влияние над децата си и последните се самообразоват както успеят. Независимо кой какво смята за правилно, човекът следва да се адаптира към Вселенските промени, а не да се опитва да опитва да нагоди природата към себе си. Семейството никога няма да бъде основна социална единица в Новата Епоха. Затова именно следва да се обръща специално внимание на децата и тяхното духовно развитие. В Новата Епоха семейството ще се разгради още повече и човекът ще остане сам. В последствие хората ще започнат да се групират по духовен белег, но това ще стане в следващо Време. Черният Адепт няма семейство - има само Пламъка. Адептът учи сам. Работи сам. Минава изпитания сам. Единствените, които успяват да го последват по този трънлив Път са останалите Окултни Ученици. Умение за работа в екип, част от обществото Умението за работа в екип е определено ценно качество. Да може човек да се синхронизира с екипа. Но това качество последните десетилетия е толкова силно пропагандирано, че вече едва ли не е задължително. Нека го кажем отново - умението за работа в екип е полезно. Но въпросът е, че хората като цяло и най-вече младите поколения вече не се учат да действат самостоятелно, а винаги да разчитат на колектив, който да свърши тяхната работа при нужда. Обществото не иска да има лидери и хора които могат да се справят сами, а от млади да ги научи че единственият начин за оцеляване е този в група, в обществото. Затова и има все по-малко самостоятелно мислещи хора. Те умеят да работят в екип, в който често труда не се разпределя равномерно, но ако не са в екип, ако са сами, те не знаят как да действат. Чувстват се безпомощни, понеже са свикнали винаги някой да им помага. Черният Адепт умее да се приспособява към различни групи, но знае, че най-важното за Окултния Ученик е да се учи да действа сам. Защо? Защото Ученикът винаги е сам, когато го застигне изпитание. Окултните изпитания не се преминават групово, а индивидуално. Обучението на Окултния Ученик е индивидуално, а не групово. Осъзнаването и възприемането са индивидуални процеси. Работата в екип е полезна за живота в обществото, но пренебрегването на обучаване на хората да работят самостоятелно е осакатяващ фактор. Грижа за възрастните В много индиански общности в Америка, когато някой остарее прекомерно и и вече не може да изпълнява ежедневните си задължения в племето и е повече в ущърб, отколкото от полза за колектива, сам и напълно доброволно се оттегля на някое самотно място, където да прекара последните си дни в усамотение. Тази традиция не е само сред индианците, но и сред много други общества. Това е реката на времето. Отива си дядото, отива си бащата, отива си сина. В тази последователност. Ако бащата се концентрира да помага на отиващият си дядо, това ще бъде за сметка на сина. Реката трябва да тече и да бъдем насочени главно към новите поколения, защото те са все още кал, която може да се превърне в благодатна почва. Насаждането на морал за грижа на старите е едно много опасно оръжие, което се използва от множество правителствени структури, които искат да си намалят разходите, като се отърват от финансовата отговорност към старите, които цял живот са рабоотили з аобществото. Много по-евтино излиза на едно правителство да насади страх у младите: “Грижи се за старите си родители. Един ден и ти ще остарееш. Как искаш да се отнасят с тебе?” Една морална норма, зад която има насаден страх и се крият прекалено много финансови сметки е крайно съмнителна. Всяко едно действие е за сметка на друго. Засилването на една позиция е отслабване на друга. Това много трудно се приема от обществото и най-вече моралистите от богоцентричните религии и учения. Звучи жестоко, точно като естествеността на природата от която човекът постоянно бяга и се опитва да смекчи безпощадността на природата с философстване и морал. Идеята, описана по-горе не е нещо ново. Това е истината, която всеки си мисли, но никой няма куража да изкаже гласно, защото ще бъде заклеймен като неморален и отхвърлен от скъпоценното му общество. Но всеки си го мисли. Никой не игнорира съпруг/а и децата си, за да гледа болен възрастен родител понеже му доставя удоволствие, а защото го приема като задължение. Морал. Задължение заради това, че родителите му са го гледали. Но синът или дъщерята не са избрали дали да се появят на бял свят. Нямали са избор. И родители те им са ги издържали до пълнолетие (макар често без липса на желание), защото така ги задължава светския закон. Новите поколения стават все по-големи консуматори. Креативността бива изместена и шаблонни модели на поведение. С всяка следваща година опасностите, които грозят младеща са все повече. Все по-рядко се инвестира в младите поколения. И като говорим за инвестиция, не става въпрос толкова за финансови средства, колкото за тяхното адекватно обучение как да се справят с опасностите на света. С младежите не се общува достатъчно. Никой не ги изслушва и не се опитва да разбере проблемите през които минават. Обществото не иска да им помогне да развият умения, които да има дадат свобода и независимост, а точно обратното - биват учени как да станат по-послушни и изпълнителни и за предпочитане много-много да не мислят и да не разсъждават. Петият Принцип гласи: Заеми позиция преди всеки отделен миг. Заеми позиция, преди младежите да са станали тухли, чиято структура да не може да се моделира. Помагането на старите, направено без желание, по задължение на на сила насаден морал и страх от това какво ще си помислят хората е ограбване от времето и ресурсите, които могат да се вложат в новите поколения. Адептът знае много добре, че всеки трябва да посрещне съдбата си с достойнство и безупречност. Съдбата, която сам си е начертал чрез своите действия и решения. За всеки идва момента на неговата последна битка. Адептът-Воин не разчита някой да го гледа на старини. Адептът не търси подаяния и благотворителност. Той е предал Свещеното Знание на избраните от него Ученици и е готов да умре във всеки един момент, без да моли някой да се отклонява от Пътя си, за да го спасява. Контриране с Принципи: Да си Безупречен не изисква послушание, а действия. Конкретни действия. остави всичко излишно означава да оставиш всичко което не работи правилно за постигане на Мисията ти. Да станеш Слънце, означава да не спиш само с своите си вярвания кео е добро или зло, а да предадеш нещо което работи на другите. Да работиш със скритото е да разгърнеш скрития си потенциал, който е бил постискан от моралистите. Да не си агресивен? Защо? Да си послушен? Защо? Да не правиш грешки? Защо? Да си преди момента, означава да не се надяваш на някакъв Бог да те спасява когато се успиш и после стане трудно да се измъкнеш от опасност, а да предвиждаш максимално идващите опасности и да ги изпреварваш. Шести принцип засяга това да не приемаш всички морални уроци буквално и да не ги вземаш за чиста монета, а напротив - да гледаш на тях безпристрастно. Някои от тях може да се полезни други - не. Но начина да разбереш това, не е да им вярваш. а да ги тестваш в битка. Семи Принцип означава да позволяваш да те заблуждават с морални доктрини, а да имаш усмивка, тоест Яснота. който има ясна цел, усмивка, той и сто пъти да пада, пак ще става и ще продължава напред. Това означава да имаш скрита цел, да имаш Мисия. Когато имаш Мисия, всякакъв морал става излишен. В тази глава посочваме само една малка част от моралните правила на богоцентричните системи. Идеята ни не е да сме изчерпателни и да разгледаме един пълен списък от морални правила, а по-скоро да дадем пример с някои от тях и как Учението на Черното Братство ги тълкува. Ако Окултния Ученик се сблъска с морална задача, която не е дадена в тази книга, той следва да използва наученото от горните примери,най-вече като начин на тълкуване. Този, който работи за Безупречност винаги ще намери изход от която и да било задънена улица. УР Братски, Мориел Яману https://docs.google.com/document/u/0/d/13YLRFFvgRNB1RtOts29PdcfawXKbRwUS/mobilebasic Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 23, 2022 Доклад Share Добавено Декември 23, 2022 (edited) Quote Marcia Malinova-Anthony Zdravcheto : "ВАЖНО! ВАЖНО! ВАЖНО! НЕКА НЕРАЗБРАНОТО СТАНЕ РАЗБРАНО. В СВЕТА СЪЩЕСТВУВАТ ДВЕ ЛОЖИ – БЯЛА И ЧЕРНА. СЪОТВЕТНО ИМА ДВЕ ШКОЛИ – ЕДНАТА – НА БЯЛАТА ЛОЖА, ДРУГАТА – НА ТЪМНАТА. И ДВЕТЕ ШКОЛИ ДАВАТ ПОЗНАНИЕ ЗА НЕВИДИМИТЕ ФЕНОМЕНИ. БЯЛАТА ШКОЛА РАБОТИ С ДУШАТА И СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА. ТЯ ГО УЧИ НА СМИРЕНИЕ, ЛЮБОВ, ДОБРОТА, БЛАГОСТ, ХАРМОНИЯ, МЪДРОСТ, КРАСОТА, ТЪРПЕНИЕ, ДОВОЛСТВО, БЛАГОДАРНОСТ, РАДОСТ. КОНТРОЛ НАД ЕМОЦИИТЕ ПРЕДИ ВСИЧКО И ВЪТРЕШЕН МИР. РАЗВИВА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ВЛОЖЕНИ В ДУШАТА. И САМО КОГАТО СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА Е ГОТОВО, ЗАПОЧВА ПРОЦЕСЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В СФЕРИТЕ НА НЕВИДИМИТЕ ПРОЦЕСИ. ТАЗИ ШКОЛА НИКОГА НЕ БЪРЗА, ТЯ ИЗЧАКВА НЕОБХОДИМОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА, ПРЕДИ ДА МУ ДАДЕ СИЛА, ЗА ДА БЪДЕ СИГУРНО РАЗУМНОТО Й ИЗПОЛЗВАНЕ. ТЪМНАТА ШКОЛА РАБОТИ С ЕГОТО НА ЧОВЕКА. И ЩОМ НЯКОЙ ИЗЯВИ ЖЕЛАНИЕ ДА ПОЛУЧИ ПОЗНАНИЕ ЗА КОСМИЧНИТЕ ЕНЕРГИИ И ДА МОЖЕ ДА БОРАВИ С ТЯХ, ВЕДНАГА СЕ ЯВЯВАТ УЧИТЕЛИ, ПРЕДСТАВЯЙКИ СЕ ЗА АНГЕЛИ, АРХАНГЕЛИ, ХРИСТОС ИЛИ БОГ. И ЗАПОЧВА ПРОЦЕС НА ОБУЧЕНИЕ. ЦЕЛТА Е ЧОВЕКЪТ ДА МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ КОНТРОЛ НАД ДРУГИТЕ. ВСИЧКО ТРЪГВА НЕВИННО – С ОПИТИ ДА БЪДАТ ЛЕКУВАНИ БОЛНИТЕ. ТУК СЕ УЧАТ РАЗНИ ТЕХНИКИ. ТОВА Е ПЪТЯТ НА ЕКСТРАСЕНСИТЕ. ТАКЪВ ЧОВЕК ПОСТЕПЕННО, БЕЗ ДА РАЗБИРА, ЗАПОЧВА ДА ОБСЛУЖВА ТЪМНИНАТА. СТАВА НЕЙНО ОРЪДИЕ. ВСЕКИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСВЕТЕН ОТ ТЪМНАТА ЛОЖА – КОЛКОТО ПО-НЕОРИЕНТИРАН ИЛИ ЛАМТЯЩ ЗА ВЛАСТ, НАДМОЩИЕ, БОГАТСТВО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ. ТОЗИ ПЪТ Е БЪРЗ, ТУК НЕ СЕ РАЗВИВАТ ДОБРОДЕТЕЛИ. ТУК ПОЛЕКА-ЛЕКА УПЛИТАТ ЧОВЕКА, ДОКАТО ЗАПОЧНЕ ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ, ДА ДОМИНИРА НАД ДРУГИТЕ, ДА НАЛАГА ВОЛЯТА СИ, ДА ИЗПОЛЗВА МИСЪЛТА СИ ЕГОИСТИЧНО. БОРАВЕНЕ С ЕНЕРГИИТЕ В СЛУЖБА НА ЕГОТО, БЕЗ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА ДА Е ПРЕПЪЛНЕНО ОТ ЛЮБОВ, БЕЗ ПОСТИГНАТ КОНТРОЛ НАД ЕМОЦИИТЕ, Е МНОГО ОПАСНО. АКО ЧОВЕК СЕ ГНЕВИ, АКО ЧУВСТВАТА ГО ЛЮШКАТ НАЛЯВО-НАДЯСНО И НЕ Е ОВЛАДЯЛ СЕБЕ СИ, АКО НЕ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ВСЯКА НЕПРАВДА В ЖИВОТА МУ Е ЗАСЛУЖЕНА – И ОТМЪЩАВА, ВЪОРЪЖЕН С НЕВИДИМА ЕНЕРГИЯ, ТАКЪВ ЧОВЕК ЩЕ НАПРАВИ СТРАХОТНИ ПАКОСТИ. ИМА МНОГО, МНОГО ХОРА – И МЕЖДУ ТЯХ И МНОГО ДОБРИ, КОИТО ПОПАДАТ В ТЪМНАТА ШКОЛА – БИЛО ПОРАДИ ЗАБЛУДА, ПОРАДИ ЛЮБОПИТСТВО, НЕВЕЖЕСТВО ИЛИ ПЪК ПОНЕЖЕ БОГ ИЗПИТВА ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ИМ СПОСОБНОСТИ. ЦЕЛИ АРМИИ ОТ ХОРА СЕГА МИНАВАТ ПРЕЗ ТОЗИ ИЗПИТ. БЕДАТА НЕ Е, ЧЕ ЧОВЕК Е ПОПАДНАЛ ТАМ. БЕДАТА Е, КОГАТО НЕ ОСЪЗНАВА КЪДЕ Е ПОПАДНАЛ И СИ ОСТАНЕ ТАМ. НЕКА ЧОВЕК БЪДЕ НАЯСНО КОГАТО ПРАВИ ИЗБОРА СИ И ДА ЗНАЕ В КАКВО СЕ Е ЗАПЛЕЛ. АМИН." Това е по въпроса : Какво да правим Къде сме сега Как да гледаме на настоящето Редактирано Декември 23, 2022 от АлександърТ.А. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 23, 2022 Доклад Share Добавено Декември 23, 2022 Формула от "Свещената Книга на Черното Братство": 40. Нека стопя злото както Изгрева стапя тъмнината. От книгата "Изкуството на безупречността": В този ред на мисли е редно да уточним, че под “черно” не трябва да визираме някакво “зло”, нещо анархистично, нещо мрачно, нещо негативно. Под “Черно” в контекста на тази книга би било по-правилно да се разбира “оригиналният произход”. “Почвата”, която захранва растенията. Реално погледнато черното и бялото са единствените истински цветове. Вселената някога е била изначално “черна”. Всички цветове, са просто илюзия. Те са начина, по който очите ни улавят и интерпретират светлината. Това, че цветовете съществуват в нашето човешко съзнание, не означава, че могат да съществуват самостоятелно и от там да си мислим, че са реални. Следвайки горният пример, приемайки черното като обратното на бялото, би било крайно неточно. Тук черното се явява като първоизточникът, от който произлиза всичко останало. ......................................... Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Учителя https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=27&status=1&high=мрак#result_start АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 1, 2023 Доклад Share Добавено Януари 1, 2023 (edited) В 1.04.2020 г. at 21:32, mecholari каза: В осъзнатия ми сън, предизвиках Демоните да ме изправят срещу Сатаната. И беше свързан с Украйна. Още го разгадавам... Да, сега е ясно защо е Украйна. Но сънят ми е преди инвазията, и преди чаршафите на royalrife във форума. Съвсем наскоро сънувах друг сън с демони. И мога да ви кажа, скоро ще има събития , които ще ви накарат да получавате паник атаки. Добрата новина е, че може да ги преодолявате като си сложите ръцете пред сърцето, палците и показалците допрени в кръг. Който не знае какво символизира кръга в Учението на Учителя да си го намери сам. Редактирано Януари 1, 2023 от mecholari АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 2, 2023 Доклад Share Добавено Януари 2, 2023 mecholari Ще си позволя да кажа нещо . Приеми го като вид невежество , ако не ти харесва . Защото не съм чел и нямам желание/възможност да чета тази книга . Quote “оригиналниятпроизход”. Тук черното се явява катопървоизточникът, от който произлиза всичко останало. Оргинала или първоизточника ще си остане вечно непознатото .За нашето ежедневно съзнание , може би хаос или немислимата тайна .А тъмнината е следствие първото движение на деление/създаване .Тя се появява едновременно със светлината . Но това също е неточно ,Тъй като тъмнина и светлина се раждат едва при създаването на днешния свят и е следствие работата на много други .Първото делене е било при появата на .....По точно е да се каже , че можем да си представим , като първа проява на Великото Начално , мисълта/желанието за действие .Следствие на което една част от Абсолюта се е оформя като отделност .Не съм сигурен , но е това което църквата нарича , Бог Отец . И от Него вече тръгва сътворанието . mecholari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 2, 2023 Доклад Share Добавено Януари 2, 2023 Разбрахте ли лекцията? (– „Не я разбрахме.“) – Радвам се, че не сте я разбрали. Ако бяхте я разбрали, щяхте да бъдете в областта на знайното. Сега сте в незнайното, т.е. близо до реалността. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=2053&status=1&high=пауза#result_start Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 2, 2023 Доклад Share Добавено Януари 2, 2023 ОТВОРЕНО ПИСМО No 2, 2022 ДЕВЕТА ГОДИНА ОТ НОВОТО ВРЕМЕ, ВТОРИ МЕСЕЦ, 17-ТИ КЛЮЧ ВУЛКАН В момента се намираме във време на краен преход към Новата Епоха. Винаги старата и новата епоха се застъпват временно. Новата Епоха вече започна, но старата още не си е отишла напълно. Старото време привиква всички умрели да се оттеглят с нея. Така времето разделя хората условно на три: хора, които все повтарят колко хубаво е било “едно време” и постоянно се оплакват от настоящата ситуация; има хора, които са концентрирани в бъдещето и всякакви конспирации какво евентуално би могло да стане; малцина са тези концентрирани в сегашния момент. Това са тези, които работят усилено. Ново време. Нови герои. Възниква въпроса кои са тези герои? Хората непрекъснато търсят да разнищват конспирации - кой кого управлява. Разбира се, те са на погрешен път. Светът привидно се управлява от тайни общества, които ръководят политиките и икономиките на държавите. Те могат да направят обикновения човек зависим. Това важи само за тези хора, които са избрали пътя в Света. Който избере да служи за по-висша цел излиза извън тези ограничения и те в най-добрия случаи имат много слаб ефект върху него. Не управляват тези с огромно богатство. Управляват тези с идеи. Една идея, едно изобретения са много по-опасни от милиардите, които така нареченият “елит” може да инвестира в пропаганда, войни и други. Идеите са тези, които командват по един тих и скрит начин. Обикновено хората с оригинални и новаторски идеи биват наричани “гении”. Това е една много неразбрана дума, която хората употребяват без да разбират същността ѝ. Тази дума идва от гръцката митология и реферира дух-покровител на мъжете, колкото и дискриминативно да звучи това от съвременна гледна точка. Имало е гении-покровители за градове, войски и други. Към сегашна дата гений означава творец с висша творческа способност. А какво означава “висша творческа способност”? Иначе казано какво трябва да направи някой, за да кажем за него, че е гений? Да спечели нобелова награда? Но има много области, в които не се дава нобелова награда. Или пък да подобри качеството на живот на хората? Но пък се дава нобелова награда за художествена литература, която по никакъв начин не “храни стомах”. Става все по-объркващо какво е това “гений”? Така ли се ражда или се развива, придобива? Геният е човек като всички останали в биологичния смисъл на думата. Разликата е, че той прави различни избори. Прави избор да не вижда света такъв какъвто му се представя. Геният вижда и усеща неща преди те да са се случили. Геният не е задължително по-умен, по-интелигентен или по-образован от останалите хора. Той е просто визионер. Също така да бъдеш гений не е никакъв повод за радост. Има гении, които са изключително вредни и опасни за човечеството. Както казахме, гениите са тези, които управляват света, макар и повечето от тях дори да не го осъзнават. Така наречените “богаташи” и “супер елит” просто се възползват от гениите с цел облага. В много случаи, изобретенията на гениите, са довели до повече загуби и разрушения, отколкото до ползи за човечеството. Причината е, че геният не вижда сегашното - той вижда това, което предстои - така нареченото бъдеще. Непознатото. Неизвестното. А неизвестното е винаги полезно за едни и опасно за други. По подразбиране всеки Адепт е гений, защото работи със скритото и го показва на хората. Всеки Адепт е откривател, реформатор. Адептът не спада към категорията “обикновен човек”. Гениалността няма много общо с ума, интелигентността, образованието или таланта. Има много талантливи хора, които не са гении. Още по-малко има общо с Бог. Гениалността е да се съзре Скритото, посланията на Пламъка. Да се види това, което остава невидимо за хората и след това да се приложи. Гениалността е да си преди момента. Понякога да си преди момента означава да направиш открития векове преди своето време. И тогава щом гениалността няма общо с ума, интелекта и образованието, на какво се дължи? На Избора. Гениалността не е дарба, а процес. Гениалността не е обект на желание, а страничен резултат от работата на тези, които са се посветили на една цел. Всеки един човек има потенциала да отключи своите таланти и да ги превърне в гениалност. Тук идва другата заблуда - много хора свързват гениалността с известност, пристиж, обществено одобрение. Това е изключително погрешно. Гениалността не може да бъде цел на когото и да било. Тя е последствие от Избора. Избор да забравиш за себе си и да избереш да Служиш на по-висша идея. Докато служиш на себе си не можеш да надникнеш в Скритото. Ако не Избереш безусловно, няма как да бъдеш избран от Древността. А ако не си Избран, няма да станеш проводник. Трябва да се освободиш от страховете си и предубежденията си. Да посветиш целия си живот на Мисията си. Ако имаш страхове как действията ти ще бъдат приети, ти все още си скован и не можеш да действаш. Адептът не мисли какво ще вземе - мисли какво може да даде. Адептът знае, че мястото му не е в обществото - той е като хамелеон, слива се със средата, но е винаги чужд на всякъде. Той не принадлежи на този Свят. Адептът е готов да жертва живота си, ако това ще бъде полезно за Мисията. И разбира се, както казахме, гениалността е процес. Процес на целенасочена вътрешна работа. Чудиш се дали в тебе не се крие гений? Не трябва да се чудиш. Трябва да го решиш! Ако винаги си усещал, че не си роден да живееш и умреш като всички други хора, а си предопределен да извършиш решаващи за всички хора дела. Ако усещаш, че виждаш и разбираш неща, които са недостъпни за хората. Ако нямаш нужда от хора и си достатъчен на себе си. Ако си готов да живееш в Скритото, дори и никой никого да не разбере за откритията ти и видяното от тебе. Ако си готов да останеш неизвестен и таен. Ако си готов да съкратиш живота си, но дадеш максимума от себе си. Ако си истински влюбен в Мисията си и мислиш само за нея и сутрин и вечер. Ако си готов да даваш без да получаваш, да даваш знаейки, че в твоето време хората нямат капацитета да оценят делата ти. (Няма значение дали някой ще разбере за делата ти или ще ги одобри - важното е делата ти да са Необходими). Ако си готов да работиш всеки ден постоянно и с желание. Ако осъзнаеш какво Необходимостта изисква. Ако посветиш живота си на тази Необходимост, тогава ще получиш Мисия. Само тогава можеш да виждаш в Скритото и да го интерпретираш за другите хора. Е, все още ли искаш да станеш “гений”? Това е Избор, който малцина правят. Трябва да се поставиш в ситуация, в която нямаш избор. Да няма връщане назад. Вече казахме, че умът няма почти никакви заслуги за виждането в Скритото, което хората наричат гениалност. Умът има ролята да направи “превод” на видяното. За целта умът трябва да е овладян, под контрол. Има едно упражнение: да си избереш тема над, която да разсъждаваш. Трябва да можеш да си задържиш мисълта над един обект, или една тема за 9 поредни минути. Не да не мислим за нищо 9 минути, а да сме концентрирани над една тема или обект за 9 минути. Това е времето на слънчевия лъч от повърхността на Слънцето до земята. Следващият етап е да направиш пълен цикъл - 18 минути (отиване и връщане). Тогава вече започваш да виждаш Скритото. Така умът се подготвя за Скритото. Можем да кажем,че Окултния Ученик има задължението да се превърне в “гений” или иначе казано Адепт. Това става чрез Седемте Принципа и Седемте Врати. Ако определим гениалността, като нещо съвсем обикновено, каквато същност е, и я дефинираме като “осъзнато виждане в невидимото и извличане на неговата интерпретация”, то не може да очакваме да сме част от този процес, ако постоянно имаме дефекти в Седемте Врати. Ако сме постоянно подвластни на емоциите си, вместо те да са подвластни на нас. Тук мнозина ще дадат за пример редица всепризнати гении, които са били импулсивни, емоционални, скандални... Но гении по чии стандарти? По тези на Света. По стандартите на непосветените. Ние разбираме думата “гении” по един по-различен начин, влагайки едно не светско, а духовно значение. Не значение на светска реализация и интелектуално превъзходство, а значение на пълна отдаденост и посветеност на едно по-висше дело, което се базира на Необходимостта. В този смисъл “гениалността” е теоретично заложена като възможност във всеки човек, така както искрата е заложена във всеки и от нея може да се събуди Пламъка. Въпросът е там, че не всеки има Осъзнатостта и Необходимостта да направи този Избор и още по-малко хора имат Силата да реализират Избора си. За тези, които са избрали твърдо, е ясно, че път назад няма. Пътят на Адепта е еднопосочен. Ето и как Седемте Принципа се отнасят пряко към умението на Адепта да “вижда” магически или в контекста на тази лекция - “гениалността”: Бъди Безупречен в Словото. Гениалността изисква винаги да правиш най-доброто от себе си. Да даваш максимума си, без да пестиш сили. Не си важен ти - важна е Мисията. Остави всичко излишно. Адептът се отличава от другите хора главно не по това, което прави, а по това, което НЕ прави. Наблюдавай средния човек, наблюдавай масите от хора. Виж модела им на действия, начинът им на мислене. И просто не бъди като тях. Не мисли и не действай като тях. Превърни ума си в Слънце. Слънцето е полезно за целия свят. То дава топлина (Безусловна Любов) и светлина (Знание). Ти какво даваш на Света? Какво дават на Света твоите творения и изобретения? Важен е крайният резултат. Гениалността не е просто да измислим нещо ново, а да видим до къде ще доведе то. Не следва само да повтаряме разни заучени имена и да ги кръщаваме гении, само защото са измислил нещо си. Това е любимото занимание на масовия човек - да си избере идоли и да ги боготвори в слепотата си. Фройд. Ленин. Анщайн. Определено уникални сами по себе си. А резултатите? Инфантилен секс, комунизъм и атомна бомба. Адептът е пряко отговорен пред Древността и оправдания като “Ама аз имах добри намерения, но нещата малко се объркаха и излязоха от контрол” не са приемливи. Работи с това, което е невидимо за другите. Постави се на мястото на средния човек. Усети какво чувства той. Какво вижда. Открий какво всеки би видял и усетил и виж какво пропускат. Чували сме приказката за измамения от шивач цар, който стоял гол пред народа и всички повтаряли, че царя имал красиви премени, докато накрая едно дете не извикало, че царя е гол. Така е и с масовия човек. Истината може да бъде пред очите му, но той ще избере да повтаря това, което повтаря тълпата. Нещо, което се следва от масите и се харесва от масите, рядко е правилно. Често се оказва излишно или дори вредно. Ако се харесва от мнозинството, стойността му е силно съмнителна. Заеми позиция преди всеки отделен миг. Много така наречени “гении” са признати за такива след смъртта им. И това не е случайно. Даже може да се каже, че е закономерност. Истинският Адепт не действа за “днес”, а за “утре”. Той вижда утрешния ден, следващата Епоха. Той не мисли само за сега, но и за после. Не мисли само за тези, които сме сега, но и за тези, които ще дойдат в последствие. Адептът “вижда” толкова напред, където обикновения човек не може да вижда. Тази дарба е заложена във всеки човек. Но страховете и предубежденията, неувереността в собствените сили, влиянието от мнението на хората, неяснотата в целта на Мисията и други, съкращават зрението и предизвикват един вид “духовно късогледство”. Какво е Необходимо сега? А какво е Необходимо утре? Ако е очевидно или привидно очевидно за всички хора, значи е съмнително. Следва да отговаря на изискванията на предните четири принципа. От калта изпечи тухли. От плевелите разпали огън. От цветята извлечи мед. Гениалността на Адепта се изразява в това да “прави от нищо - нещо”. Да извлича ползи от това, което на пръв поглед не е полезно и се пренебрегва от всички (калта). Адептът умее да използва всички Вселенски, природни и магически ресурси по най-добрият и смислен начин, за постигане на максимална ефективност. Геният-Адепт винаги има едно специфично виждане над всяка една ситуация. Виждане, което го различава от останалите. Казвайки това е важно да уточним,ч е Адпетът не се притеснява да бъде различен. Притесненията как действията му ще бъдат приети, намаля неговата ефективност. Адептът също така има око за таланта у хората и знае как да го развие и да ги доведе до “гениалност” или иначе казано “магическо виждане”, Осъзнатост или ако искате ясновидство. Това е работата с цветята. Колкото до плевелите, Адептът знае кои негови неуспехи и провали, кои елементи от схемата следва да се жертват, за да се постигне максимална ефективност. Адептът не е привързан към нищо. Няма нищо лично. Затова има Силата да действа безжалостно, когато е необходимо. Не позволявай на тъмнината да засенчи твоята усмивка. Неминуемо срещу “ясновидството” и гениалността на Адепта се появява автоматично обратната инерция: тази инерция се опитва да го обезкуражи, да го отклони, изкуши, събори психически, да обезцени труда му, да го накара да се съмнява. Това, по което Адептът се отличава от другите е подхода му към неуспехите и обратната инерция. Хората бягат от неуспехите и се съпротивляват, борят се срещу обратната инерция. Адептът приема неуспехите и ги трансформира. Той не се бори срещу обратната инерция, а я “заобикаля” тактически. Използва нейната сила, за да получи тласък за още по-големи открития и изобретения. Така се наблюдава едно постоянно надскачване в постиженията на Адепта. Важно е да кажем, че Адептът-гений разбира, че всичко, което е излязло изпод ръцете му, не е негово. Не му принадлежи. Няма авторски права над него. То е просто част от Мисията. Адептът просто е бил Избран да служи и да изпълни поръчката, за да бъде реализирана Необходимостта. Това означава, че Адептът никога не може да си позволи арогантност или самохвалство, тъй като е просто един Служител. Но същевременно всяка скромност и омаловажаване на постиженията биха били напълно погрешни и възприети като подигравка с труда посветен на Мисията и незачитане на сериозността от самата Мисия. Следва да може да се погледнат нещата с ясен поглед, без емоции и чисто целесъобразно. Затова хора егоцентрици и обсебени от себе си фукльовци, не могат да станат Адепти и гений, колкото и важни открития да направят. Хора, които скромничат и са неуверени спрямо уменията си, без да осъзнават се подиграват с важността на Мисията, в която са включени. Тези отклонения могат да бъдат фатални за един Адепт. Адептът избягва да поставя акцентът върху себе си, а го поставя върху Мисията. Гениалността започва с работата по талантите. Задължение на всеки е да развива талантите си и да ги усъвършенства. Понякога може да има и множество скрити таланти, за които следва да съблюдава. Ученикът следва да работи какво над силните си, така и над слабите си страни. По време на работата с талантите (които могат да бъдат неизчерпаемо много), Окултният Ученик следва непрекъснато да съблюдава Двете Супер Величини – Силата и Необходимостта, Завета (Око, Ръка, Глас) и Седемте Принципа. Пример: идва ти порив да напишеш сценарий на филм. Добре. Но имаш ли Силата? Имаш ли способностите за един пълнометражен игрален филм? Или може би е по-добре да почнеш с къс филм? Каква е идеята? Какъв проблем цели да разреши? Необходимо ли е? Да напишеш сценарий за филм, само за да изразиш как ти се чувстваш и без да имаш идея, която да предадеш, няма да доведе до “гениалност”. Това ще бъде един егоистичен емоционален акт. (Понякога дори и тези актове са полезни в процес на работа, тъй като са вид битка, тренировка. Но Ученикът трябва да знае кое какво е и да не се заблуждава). Какво хората трябва да видят в този филм (Око). На какво ще ги научи (Ръка)? Как идеята ще достигне до тях (Глас)? Ти можеш всичко. Всичко е възможно. Ти имаш Силата. Само трябва да Избереш и след това да направиш всичко, ВСИЧКО за да реализираш този Избор. Дори ако това ти струва живота. И каза им Алкинор: “На върха на езика ми е застанала цяла Вселена и чака да я изрека.” Книга на Избраните - Звук: 3 УР Братски, Мориел Яману Всички лекции тук: ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ ОТ МОРИЕЛ ЯМАНУ - Google Документи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.