Черната ложа, черен учител

[Петко_П]

Здравейте,

 

Защо соред вас са нужни черната ложа и черните учители. Колко често се срещаме с тях.

Мерси за отговорите.

 

Поздрави,

Петко

[АлександърТ.А.]

Думата ,,нужни "  вкарва в множество обяснения . Като се разрови и изостави някои , човек може да стигне до въпроса ,,Защо съществува черната ложа " . Така въпроса е по точен и по лесен . И отговора седи в  дуалноста на този наш свят . В него е невъзможо съществуването на нещо без съществуването на неговата противоположност . За себе си , всеки трябва да установи до колко това е право . С въпроса ,, защо е така "  вкарваме  разбиране и ако продължим , ще видим как всичко води до усъвършенстването на самия процес , на разбиране . Поредния въпрос ,, защо" е  , защо ни е разбиране , каква работа то върши ? И тука отговора ни е познат , свобода .

[Донка]

Сигурни ли сме в дефиницията на понятията "черен учител и черна ложа"? Моля, уточнете за тази тема какво имате предвид, за да не изпаднем в недоразумения и разминавания в разбирането.

[Петко_П]

Здравейте,

Дефиниция не мога да направя защото нямам познания и затова задавам въпроса.

Предполагам от каквото съм чел черната ложа е  противовеса на бялата ложа и имат свой закони и правила. Черен учител (брат) – член, същество което принадлежи към черната ложа.

 

Например какво е интересно за мене:

Черната ложа я има заради …….. Нейни представители(йерархия) са……

Черен брат (учител) може да ни покаже……….. и основно се занимават с ……..

 

Предполагам че се срещаме или имаме доста по чест контакт с тях отколкото предполагаме.

 

Поздрави,

Петко

Редактирано Октомври 31, 2018 от Петко_П

[АлександърТ.А.]

Може би въпроса е повлиян от филмите за конфу   , борбата на добрите с лошите ?

Целта , стремежа на членовете в бялото братство е , да живеят за цялото . Всичките действия  и помисли са в посока , благополучието на цялото . Популярно се нарича да обичаш Бога .

Сега , огледай се и виж хората . Виж как живее всеки човек , наоколо . Какви са стремежите му . Лесно ще забележиш липсата на хора от бялото братство . Космическото бяло братставо . Практическия извод е че повечето хора все още работим за черната ложа . Искам да кажа , че множеството хора изграждат своя живот потъпквайки нечий друг . Или в добрия случай без да се интересуват за влиянието на собствените постъпки върху други хора .

Всички ние които нараняваме другите , сме редови членове на черната ложа . Извинение поради незнание няма .

Разгледай следните общо образователни епизоди : 

 

 

 

Редактирано Октомври 31, 2018 от АлександърТ.А.

[Донка]

Ако е за различаване, не бих препоръчала да се вглъбява човек само в тъмните духове. Или както още дядо Ницше ни е предупредил: 

• Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Все пак от опитностите си знам, че човек е добре да различава, т.е. да съпоставя и знае и открива истинското от лъжливото. Бих препоръчала една книга, която лично на мен ми бе полезна:Завръщането на окултизма или повест за фината седморка. Авесалом Подводни доста добре обяснява практическите прояви на духовете от "черното братство" и съответното поведение на "бялото". Учителя ни съветва да се занимаваме само с бялото, като във всички беседи ни дава и разяснения, и примери за тях. При второто прочитане на беседите, започвам да осъзнавам, че той дава и точно тази разллика, за която стана дума, но много деликатно. Без да се взира в бездната... 

[Петко_П]

Здравейте,

 Мерси много за точните отговори и линкове на АлександърТ.А.

Всъщност АлександърТ.А. е прав че всеки ден близо до сто процента ние все още сме под влияние на черното братство. Може би на този етап все още ни е нужно, и както казва Петьо Йорданов трябва с ежедневни малки (или по-големи) усилия да минем през школата на пречистване и постепенно да преминем от другата страна. Това е доста трудно особено в големите градове.

 

Мерси много и на Донка.

В момента преглеждам книгата от линка и още в самото начало попадам на (цитирам):

„...в живота на човека конкретното зло винаги може да се разглежда като черно учителство - тоест като изпратено от Бога пре­пятствие, което, веднъж преодоляно, позволява индивида да се прид­вижи по пътя на своето развитие - тогава поставеният по-горе въпрос за природата на злото се оказва несъществен.“

 

На този етап предполагам че не може да познаваме само едната страна. Ако не бъркам мисля че бях срещал от Петър Дънов че ако в едно населено място има само добри хора то задължително трябва да се присъединят няколко лоши. Това предполагам че е заради градивната и разрушителната енергии в природата, зад което може би е идеята за ритъма и противоположностите на Хермес.

 

По въпроса за бездната на този етап не знам нищо. Нещо друго което ме смущава е че се опитвам да разбера неща които за мене(като човек) са необясними,  и ако нямам побутване отвънка може би никога няма да ги разбера.

 Още веднъж мерси много за отговорите и линковете.

 Поздрави,

Петко

[Кон Круз]

Доколкото знам, Петър Дънов не е правил разграничение между Ариман, Луцифер, Сорат - не е навлизал в детайли за разните тъмни духове, както Щайнер.

[Донка]

Учителя казва много пъти, че в новата епоха злото ще стане слуга на доброто. Той неведнъж разглежда злото като недовършена картина, неразбрано добро и т.н. За черните сили е споменавал, че те изпълняват повелята на Бог да разрушат всичко, което е създадено без Божията любов. 

Все пак съвсем сериозно забранява на последователите и учениците си да се занимават със спиритизъм и изобщо да се задълбочават в черното и в злото. Съветва вниманието на ученика да е в светлите сили и във високите вибрации, за да сме будни за техните послания. Както и Авесалом Подводни пише, тъмните духове ни "крещят и подчиняват",, докато светлите "нашепват и оставят свободна волята ни".

[Кон Круз]

Обаче има и една приказка: "Дяволът е джентълмен. Не влиза без да си му отворил."

Може ли да се каже, че най - отличителните черти на тъмните сили не са например лъжата и злобата, а противенето на божията воля и мисленето, че те знаят по - добре какви трябва да са нещата в живота от Него?

[Донка]

Лъжата и злобата СА външни прояви на противенето на Божията воля. 

[Кон Круз]

Всички духове са замесени от едно и също тесто. И светлите, и тъмните.

Дали пък някои не са програмирани да станат тъмни духове в даден момент от развитието си и това да е част от еволюционен План за Вселената?

[mecholari]

7 октомври 2014 г.

ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО

ЗЛОТО

(лекция 1)

ЗЛОТО – продължение

(първа идея за размишление)

САТАНА

(лекция 2)

ДЕМОНИТЕ

(втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(лекция 3)

ЛЪЖАТА

(трета идея за размишление)

 

ЗЛОТО

(лекция 1)

Да си направим ограждащата формула.

Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.

Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“.

Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.

Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.

Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.

Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.

В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.

Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.

Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма.

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.

Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.

 

ЗЛОТО – продължение

(първа идея за размишление)

Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.

Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.)

Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.

Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти?

Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.

Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.

Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:

– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.

Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:

– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?

– Да.

– А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата?

Мълчание.

– Твоя работа.

Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.

Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.

 

САТАНА

(лекция 2)

Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите.

Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.

Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.

Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят.

В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията.

Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.

Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени.

Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.

Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.

Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.

Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство.

Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.

Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света.

 

Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.

Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.

(Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.)

Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.

 

ДЕМОНИТЕ

 

(втора идея за размишление)

Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.

Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.

Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.

Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.

 

ДЯВОЛЪТ

(лекция 3)

Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.

Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.

Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.

И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите.

Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.

Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.

Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.

Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.

Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.

Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.

 

ЛЪЖАТА

(трета идея за размишление)

Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.

Който лъже другите, животът ще го излъже.

Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.

Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.

Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.

Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.

Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.

Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.

Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.

Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“

Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари.

АУМ

Лекцията е от Елеазар Хараш..

 

[Петко_П]

Здравейте,

 

Мерси много на mecholari за лекцията от Елеазар по темата.

Аз лично като чета, слушам лекции или интервюта с Елеазар Хараш винаги откривам по нещо ново което някак си съм пропуснал.

 

Поздрави,

Петко

[mecholari]

   Брат Елеазар Хараш извежда аспекти на окултното познание, които са свързани с много тънка и дълбока психология. Аз имам около 30 негови книги в книжен вариант, от него  и кръга на неговото общество, близките му съратници, с тематични извадки от Словото на Учителя и личното му вдъхновение от връзката му с Учителя. Затова смятам, че например "В Храма на Учителя", том 1, не бива да има човек от братството, който да не я е прочел.

   Бог обръща всичко на добро за нашето израстване, впряга и злото за Своите планове., за да се научим да различаваме. И какво казва например брат Елеазар Хараш в друга лекция:

"Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно."

 

Иначе тук в сайта съм дал линк към малка електронна библиотека с  книгите на Брат Елеазар Хараш:

 Разбира се първо съм попаднал на неговото разрешение за свободно разпространение във всякакъв вариант и формат, дори и за комерсиални цели на неговите книги, което го определя като безсребърник, обърнат към духовното израстване на читателите.

А на най-ниска цена в книжен вариант може да се намерят тук:

http://www.knigi-bg.com/category.php?id_category=204

 

[mecholari]

Лука 23:34
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

 Ето например едно мое стихотворение, което съм написал 2008 г. 

Детски стихотворения

 

В душата на изстрадало дете

кога пророни се сълза,

тогава плаче цялото небе

и дъжд се лее над света.

 

Светът прелива в суета

а "Аз съм по-добър!" е смисъл.

С въздишка на изстрадало дете

човек калта си e избрисал…

 

Душата на изстрадало дете

е извор с тъмна орисия,

и няма риба с хлипове зове:

"Господи, прости на тия!".

 

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/2663-детски-стихотворения/

 И да вземем книгата "Древни Откровения" на Елеазар Хараш от 2017 година, която в момента преписвам за izvorite.com, в темата "Старците":

Древен Вътрешен Наблюдател

   Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара – Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги.

Черният Извор е Спасител

   Черният Извор е Потаен, Мистериозен Спасител. Той извежда съществата от сътворените светове. В Черния Извор злото умира завинаги, същото, както е при Голгота. Голгота е погребението на злото и тъмнината завинаги. Черният Извор е Прасветлината, която поглъща всяка черна енергия, всяка изкривена енергия, за да остави живот само на Чистата Същност.

Разрушава черната енергия

   Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямо разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества, без зло.

Изисква Величествена Преданост

   Черният Извор изисква величествена Преданост към Бога. Черният  Извор е умъртвител на всички заблуждения и на хаоса. Дори и боговете са имали пред него Свещен страх. Черният Извор е Древната Голгота. Старците са Го наричали още „Свещеното Място“. Черният Извор има най-древния Поглед.

    Ако съчетая това  и с един осъзнат сън, който съм имал наскоро, мога директно да потвърдя описанието на черната енергия от брат Елеазар.  С него съм говорил само веднъж на лекцията му през май тази година, когато беше и първата ни среща на живо, но видно е как разкрива личния ми символизъм.

   За това стихотворение открих през септември и друго от Словото на Учителя, събрано от съратниците на Елеазар. Книгата „Божественото Учение за достойнството“ на 110 стр. :
„Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите“.
Е точно този смисъл съм вложил по-горе, в това „Аз съм по-добър е смисъл“, от него няма смисъл.

Редактирано Ноември 6, 2018 от mecholari

[Донка]

Цитат

ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Това е заблуда и изкривяване на Словото на Учителя. Казвам го пред всички с пълна отговорност и съзнание. Нищо подобно не е казвал Учителя. Поради подобни изказвания на Петьо Йорданов от Варна, нарекъл себе си с псевдоним Елеазар Хараш, преди години спрях всякакви контакти с неговото "творчество". Предпочитам да пия вода от Извора - т.е. от беседите на Учителя. Преразкази не искам. 

Бог никого никъде не праща! Бог позволява съществуването им и оставя на човека свободен избор, но не го освобождава от последствията. Избрал си черната ложа - ще си понесеш последствията. Ако си я избрал от невежество, ще са шамарчета, убождания, които да ти напомнят да изчистиш нещо и да си повдигнеш вибрациите. Ако съзнателно си отишъл там, очаквай нещо повече. Да, ще имаш пари, власт, влияние върху хората, но.... Гьоте го е разказал по-добре от когото и да е. 

Бог никого не заблуждава. Да се твърди подобно нещо е кощунство и приравняване на Божествената енергия към ниските вибрации на черното братство.Именно това е опит за заблуда на хората. Но ... всеки да чете и да мисли с разумното си сърце. 

Истинският Учител винаги можеш да го различиш и няма нужда да се заблуждаваш. Пътеводната светлина към него е Божията Любов. Господнята и Добрата молитви, но осъзнати и приложени, са изпитани методи да повдигнем мислите и сърцето си. 

Ако сериозно и добросъвестно се вчетете в една която и да е част от написаното от Е.Х., не ще мине много време, ще започнете да забелязвате вътрешните противоречия, разминаванията със Словото на Учителя, с Евангелията и въобще със сферата на Христос. И тогава свободата е ваша - избирайте сами с какво да пълните умовете и сърцата си, но бъдете готови за последиците. 

Цитат

 

 Какво трябва да прави човек, за да не губи своите красиви неща? Трябва да се огради със здрав, бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл няма. За военния по-добра ограда от револвера няма. За овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма. Слаб ли е човек, още при първото сражение отстъпва. Той трябва да се кали, да издържа в борбата с тъмните сили. Съществата, които работят с тъмните сили, познават всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагат с всички методи: те убиват, крадат, кощунстват, палят, горят. Те са майстори във всички области. Силата на духовния човек седи в познаване на истината. Познава ли истината, той никога няма да бъде излъган. Ако в борбата си с някое тъмно същество не бъдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовният човек пък употребява любовта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовта. Достатъчно е тя да огради човека, за да го победи. Като се намери в обръча на любовта, и най-лошият престъпник отстъпва. Той предава оръжието си и тръгва след нея. И при това положение, обаче, човек трябва да бъде буден, да се пази от хитрините на тъмните същества.

И тъй, който попадне в обръча на любовта, той трябва да знае, че е неин пленник. — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в плен. Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само, докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори адепт да я посети. Обаче, така може да постъпва само адептът. Обикновеният човек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Един ден, когато се въоръжи с любовта, той ще воюва със злото и сигурно ще го победи. Днес всеки човек може да стане жертва на злото, но не трябва да се страхува от него. Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. — Как? — Той го превръща от овца в лъв, от лъв в лъвица. Ако сте овца, и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъв. Вълкът лъв не напада. Ако сте лъв и дойде друг лъв срещу вас, веднага ще се превърнете в лъвица. Лъв лъвица никога не напада.

 

Противоположни процеси

Ето това е Истината за Словото на Учителя. В почти всяка беседа можете да го откриете - Пътя.

[mecholari]

След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство.

http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=533&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start

Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител.

http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start

 

Сега въпрос: Какъв е този Учител, който праща учениците си да учат и двете школи? И после ги изпитва? Кой е Той?

Да не го подценявате брат Елеазар Хараш, методите за какво ги ползва, за умиране на всякакво зло?

Редактирано Ноември 6, 2018 от mecholari

[АлександърТ.А.]

Можем да кажем , че всеки популизатор има задача да представи пред хората , една идея . Той не може да се освободи от човешкото , но то го прави по разбираем . И най напредналия брат , е брат ... А какво по хубаво може да има от чистия извор .

mecholari

не се отваря адреса-----------------                   http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start

Пътят на съвременния човек  е през черното към бялото братство . Това не трябва да се бърка .Затънали сме в черното , в мъката , в болката . И правим всякакви умствени фокуси за да се отървем . За да си повярваме че живеем добре и ще сме добре .Прекрасно е че има по изявени хора . Но тяхното предназначение е само спомагателно . Да можем , разглеждайки  различни начини , да вървим към Любовта . Самите понятия черно--бяло са от човешкия свят , Те са тенденций за движение към частното и към общото .

Редактирано Ноември 6, 2018 от АлександърТ.А.

[mecholari]

Кой адрес не се отваря за да му дам ако е необходимо нов линк?

Аз кликнах върху това, което си дал и се отваря, но ще му дам пак линк:

http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло черно братство#result_start

 

 

Редактирано Ноември 6, 2018 от mecholari

[АлександърТ.А.]

maj w men e problema .

[mecholari]

Добре, ще задам по друг начин въпросите си. Защо Бог е създал, "допуснал" илюзията Мая, и Елеазар Хараш казва, че спрямо Учителя всичко е степени на невежеството,  и Бог ни отнема тези илюзии постепенно, защото Истината е Убиец? И тя не убива само нечистите но и чистите? Но чистите ги възкресява след това. И защо брат Елеазар Хараш казва, че мъдрите са бъркани с добри хора, но те са надраснали святост и грях?

Лесно е да се демонизира човек, който някого няма потенциала да разбере.

Редактирано Ноември 6, 2018 от mecholari

[Кон Круз]

Тъмните духове понякога воюват ли помежду си, бият ли се едни срещу други?

[АлександърТ.А.]

Няма демонизиране Мечолари ,тука се посочи неточност която е очевидна ...  Също може да се каже че е въпрос на тълкуване . Ако го тълкуваме

Цитат

ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит;

трябва да се уточним че не става въпрос за човека .Тогава е  точно ценен опит е и по волята Божия . Но за човека не може да е така . След като ни е дадено себеосъзнаването ,семето на Аза, Ни е предоставена и свободата . Ние избираме , независимо колко го разбираме . За това ни е малка силата , опасни сме за природата . Но трупаме опит .

Това е пътя на развитието. В разбирането на Божествените закони . Вярата беше до вчера . Днес е стъпка от миналото , в кръвта ни е . Днес тръгвайки от нея развиваме познанието .

Ще ви припомня един пример . Един престъпник , В него има желание за хубавото , за един светъл и хубав живот .Раздробени причините са много . Но можем да кажем че той стига до тази хубава идея и тръгва да я осъществява . Престъпника като всички останали се задвижва от божествените импулси за светлина , чистота , любов . В чистия случай , едва като последствие разбира какво е свършил , как то се е отразило на другите .  До като разумния човек , би премислил и предвидил тези неща . Би избрал други пътища за постигане на целите си . И неговите действия ще дадат други резултати .  Е , можем ли да говорим че Бог е накарал този човек да направи престъпление .

Съществен момент  при развитие на познанието е личния опит . Личната отговорност за всичко помислено и направено  се проявява в развитие на познанието . Роба не се развива . Само свободния , страдайки от грешките се повдига .
 

Цитат

 

Защо Бог е създал, "допуснал" илюзията Мая, и Елеазар Хараш казва, че спрямо Учителя всичко е степени на невежеството

 

 

 

Когато заселя нов кошер ,пчелите постепенно изграждат питите и ги запълват със съдържание .Това е тяхното разбиране за живот .Струва ми се че учителя тук е Хритос . Има някои места където незнам за кой точно Учител говори

Цитат

всичко е степени на невежеството,  и Бог ни отнема тези илюзии постепенно, защото Истината е Убиец?

Подходяща аналогия е внезапното събуждане . Ако изведнъж видиш че си сред животни . Че всичко което си правил и обичал е само животински отношения .Че ти като редови шопар си в чакалнята на свинефермата . Рязкото просветление блокира способноста за размисъл  и ако не си достатъчно ,,чист" изключваш тотално . Ако си стигнал до по--ясно разбиране смисъла на живота , умирането е по ,,бавно" и дава шанс да те реанимират .

Цитат

И защо брат Елеазар Хараш казва, че мъдрите са бъркани с добри хора, но те са надраснали святост и грях? 

Акцента е  че добрите хора са много , И много  са добрите  заради обстоятелствата , не заради мъдроста си .

Цитат

ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Ето едно обяснение . Ако ми кажат че съм идиот , ще прекъсна връзката . Когато ми кажат , че Бог ме е направил такъв , ще проявя любопитство . В резултат ще има шанс да разширя познанията си .

 Вече на няколко места срещам едно хубаво обяснение , на база свободната воля . Бог е предвидил всичко . Създал е условията . Той е началната точка и крайната също . Но връзката между тези две точки я запълваме ние .

Редактирано Ноември 6, 2018 от АлександърТ.А.

[mecholari]

   Защо се смята, че всичко е толкова праволинейно? Например Учителя казва да се определим към стъпките или на Любовта, или на Мъдростта или на правдата.  Следователно се разбира различия по пътя.

  Ето, ако взема една притча, която демонстрира подхода на Мъдростта. Тя не е дадена от Учителя, но пък той е казал, че всички, писатели, философи, майки, бащи, и пр. повдигат човечеството:

Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона.

Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става.

А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки.

– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща.
И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.

Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес.

– Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“.

– Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро.

Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“.

А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора.

Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси.
Просто трябва да изчакаме края на историята...

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

………………….

Добре сега, отговорете ми въпроса Бог може ли да ползва и "доброто и злото" за нашето възпитание и спасение? Бог обръща ли всичко на добро? Има ли някой упрек към Бога за неговите методи? За какво се хващате, че Бог не може да заблуди човека?  Бог е чистата Истина, а Елеазар казва, че именно затова е създаден Сатана, и в него Бог тайно работи за нашето повдигане. Тайната и скрита воля на Бога, като нашето негодувание от методите Му не е насочено  директно към Бога, а към другия негов ипостас и така вината ни от недоволството ни към методите Му за нашето развитие и възпитание е много по-малка.  Иначе не бихме могли да Го обикнеме. Че грехопадението е желано от Бога и затова е допуснато и пр.

  Най-накрая, Елеазар казва, че ще умре невежа, а вие опитвате ли се да говорите като последна инстанция, "опазвайки Учението " на Учителя?

   В книгата „Мистерията Бог“, Елеазар казва :“ Ако Бог ти дава отрова, то е нещо много по-дълбоко от това, ако глупакът ти дава еликсир.“

  Значи, пълно доверие към методите на Бога, Та Той е позволил Христос да виси на кръста. Та ние без злото , скърбите и страданията ли ще минем?

   Елеазар казва, че ако Христос е бил в Рая, да го изкушава змията, тя не би имала никакъв шанс. Дава ли Бог на всчики свои творения да се развиват и творят? Какъв би бил ако не позволи свободната воля? Нима не люби и скорпионите и змиите, защото и те са част от Неговия Замисъл? С цялата им отрова?

  Прави ли се усилие някой да погледне през очите на другия, прави ли се усилия да се погледне през Очите на Бога и да се разбере неговия замисъл?

   „Спрях контакта с "творчеството" на Елеазар“... То ако взема аз да напусна смисъла на вашите поучения,ще го приемете ли това с безразличие? Всъщност, Елеазар казва, че само Истината има мисия, но да не се почуствате че така ви се омоловажава значението. Защото без Бог и без Сатана, човек е нищо. Ако Бог си отегли силата дори и за миг от човека, той не може да се пребори и най-слабия дявол. Ако Бог в неговата Царственост и Величие изпълни Сатана, последния ще изчезне, няма шанс, никакъв шанс, както змията срещу Христос.

Може ли Бог да има врагове?

Редактирано Ноември 7, 2018 от mecholari