Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Моля за мнение и препоръка за детски психолог


Recommended Posts

Здравейте, бих искала да попитам за добър детски психолог в Добрич или Варна. Детето  е момче на 9 години, мрази храната, тотална липса на апетит, яде с хиляди молби, дразни се само като чуе "искаш ли да хапнеш".Детето като цяло е доста изнервено и раздразнено за всичко-от това да си напише домашното до това да иде до магазина или да влезе в банята-всичко става с караници и хиляди :хайде, хайде...За всяко нещо плаче, за всяко нещо първата му дума е не, не искам, за всичко е недоволен,а откаже ли му се нещо което е поискал било то дори и някаква дребна играчка започва сърденето, плаченето.Събужда се сърдит, че му се спи, ляга сърдит, че не му давам да стои до късно и така всеки ден...Подозирам, че започва на училище да  се преструва, че му е зле, за да го прибера...от няколко месеца боледува често.Момченцето живее в един дом с майка си,баба си и дядо си(родителите са разведени от 4 години).С бащата се вижда 1-2 пъти в годината, защото е в чужбина и се чуват всяка седмица за около 15 мин. В къщи майката и бабата са в постоянен конфликт, тъй като има сериозен сблъсък на поколения и гледни точки за възпитанието, образованието и почти всичко.Като цяло детето няма желание да се запознава с деца и да играе с тях.Има двама приятели и то задължително играе с тях поотделно-т.е да са само двамата, защото в компании с повече деца някак отново не се забавлява и весели, а  се сърди или дистанцира.Не успявам да го зарадвам с нищичко, за всичко е недоволен, дори и като играем някаква игра, ако не победи изпада в тотална драма,рев сърдене,обижда , хвърля възглавници, рита ги, много бързо се ядосва.Мисля, че на детето не  му понася тази среда, в която живее и затова от години направо е намразил храната и съответно и физически не е устойчив.Майката(аз)-старая се да съм по-спокойна и да говоря и обеснявам много , но доста често повишавам тон.Определено не намирам правилния път.Бабата-силна ,властна,контролираща, грижовна и изцяло с фокус върху детето,, но само на ниво физика, ядене , учене, без емоционални потребности.Дядото пасивен-добър, мълчи и изпълнява.Детето е свидетел на всекидневните ни спорове  с майка ми.Не знам към кой специалист  да се обърна, за препоръчване е някой от Добрич, за да ми е по удобно, но съм склонна и да ходя до Варна, защото смятам, че ситуацията се отразява много зле на детето и съветите от книгите не помагат

Ще съм благодарна за всеки съвет!

Линк към коментар
Share on other sites

За Варна: Диляна Колева. 

Детето е "бушон" в семейната му система. Получава двойни и тройни, противоречащи си послания от майката, бабата и т.н., а поведението му просто изразява конфликта, в който живее. За храната - според мен, добре е да се намали настояването и да се разчита на собствения му глад. А като цяло, ако не може да се работи с цялата семейна система с психолог, едно външно но работещо решение е, да се напусне дома на бабата и се живее отделно. Ако ли не, майката е нужно да бъде авторитет пред детето - не чрез скандал, а през дълбока лична самоувереност и поставяне на здрави граници пред бабата. Детето е сигналната лампичка в една болна система - с него самото работата е ок, но това което решава нещата, са здравите промени в системата!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте. За съжаление не е изолиран случай напоследък... 

Има ли случаи, когато сте били само двамата някъде - на почивка, екскурзия или подобни - за повече от 2 денонощия? Наблюдава ли се разлика в поведението? Изобщо има ли случаи и хора, с които детето не проявява или значително стихва описаните от вас симптоми? 

От малък ли се проявява по този начин или е имало период преди тези прояви да започнат? 

Споровете между възпитаващите авторитети са силно нежелателни. Има ли начин да ги избегнете, като си разделите по някакъв начин отговорностите и времето, което прекарвате с детето? Така, че единият авторитет да не се намесва в решенията и поведението на другия - имам предвид двустранно. Така детето ще прави разликата. 

Какво е впечатлението на педагозите в училището? Би трябвало да има училищен психолог, към когото да се обърнете. 

Моето лично мнение за описаните от вас симптоми, е "липса на стени". Детето се опитва да ви накара да сложите "стени с любов" - меки, но стени. Те са нужни на децата, за да се чувстват защитени и подкрепени при всички обстоятелства. Не са лесни за слагане, особено ако има закъснение - струват много разговори и устойчивост на "проверките". И преди всичко искат безусловна любов към детето. Без-условна!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...