Моля за мнение и препоръка за детски психолог

[Константина]

Здравейте, бих искала да попитам за добър детски психолог в Добрич или Варна. Детето  е момче на 9 години, мрази храната, тотална липса на апетит, яде с хиляди молби, дразни се само като чуе "искаш ли да хапнеш".Детето като цяло е доста изнервено и раздразнено за всичко-от това да си напише домашното до това да иде до магазина или да влезе в банята-всичко става с караници и хиляди :хайде, хайде...За всяко нещо плаче, за всяко нещо първата му дума е не, не искам, за всичко е недоволен,а откаже ли му се нещо което е поискал било то дори и някаква дребна играчка започва сърденето, плаченето.Събужда се сърдит, че му се спи, ляга сърдит, че не му давам да стои до късно и така всеки ден...Подозирам, че започва на училище да  се преструва, че му е зле, за да го прибера...от няколко месеца боледува често.Момченцето живее в един дом с майка си,баба си и дядо си(родителите са разведени от 4 години).С бащата се вижда 1-2 пъти в годината, защото е в чужбина и се чуват всяка седмица за около 15 мин. В къщи майката и бабата са в постоянен конфликт, тъй като има сериозен сблъсък на поколения и гледни точки за възпитанието, образованието и почти всичко.Като цяло детето няма желание да се запознава с деца и да играе с тях.Има двама приятели и то задължително играе с тях поотделно-т.е да са само двамата, защото в компании с повече деца някак отново не се забавлява и весели, а  се сърди или дистанцира.Не успявам да го зарадвам с нищичко, за всичко е недоволен, дори и като играем някаква игра, ако не победи изпада в тотална драма,рев сърдене,обижда , хвърля възглавници, рита ги, много бързо се ядосва.Мисля, че на детето не  му понася тази среда, в която живее и затова от години направо е намразил храната и съответно и физически не е устойчив.Майката(аз)-старая се да съм по-спокойна и да говоря и обеснявам много , но доста често повишавам тон.Определено не намирам правилния път.Бабата-силна ,властна,контролираща, грижовна и изцяло с фокус върху детето,, но само на ниво физика, ядене , учене, без емоционални потребности.Дядото пасивен-добър, мълчи и изпълнява.Детето е свидетел на всекидневните ни спорове  с майка ми.Не знам към кой специалист  да се обърна, за препоръчване е някой от Добрич, за да ми е по удобно, но съм склонна и да ходя до Варна, защото смятам, че ситуацията се отразява много зле на детето и съветите от книгите не помагат

Ще съм благодарна за всеки съвет!

[Орлин Баев]

За Варна: Диляна Колева. 

Детето е "бушон" в семейната му система. Получава двойни и тройни, противоречащи си послания от майката, бабата и т.н., а поведението му просто изразява конфликта, в който живее. За храната - според мен, добре е да се намали настояването и да се разчита на собствения му глад. А като цяло, ако не може да се работи с цялата семейна система с психолог, едно външно но работещо решение е, да се напусне дома на бабата и се живее отделно. Ако ли не, майката е нужно да бъде авторитет пред детето - не чрез скандал, а през дълбока лична самоувереност и поставяне на здрави граници пред бабата. Детето е сигналната лампичка в една болна система - с него самото работата е ок, но това което решава нещата, са здравите промени в системата!

[Стелиян Славов]

Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

Успех!

[Донка]

Здравейте. За съжаление не е изолиран случай напоследък... 

Има ли случаи, когато сте били само двамата някъде - на почивка, екскурзия или подобни - за повече от 2 денонощия? Наблюдава ли се разлика в поведението? Изобщо има ли случаи и хора, с които детето не проявява или значително стихва описаните от вас симптоми? 

От малък ли се проявява по този начин или е имало период преди тези прояви да започнат? 

Споровете между възпитаващите авторитети са силно нежелателни. Има ли начин да ги избегнете, като си разделите по някакъв начин отговорностите и времето, което прекарвате с детето? Така, че единият авторитет да не се намесва в решенията и поведението на другия - имам предвид двустранно. Така детето ще прави разликата. 

Какво е впечатлението на педагозите в училището? Би трябвало да има училищен психолог, към когото да се обърнете. 

Моето лично мнение за описаните от вас симптоми, е "липса на стени". Детето се опитва да ви накара да сложите "стени с любов" - меки, но стени. Те са нужни на децата, за да се чувстват защитени и подкрепени при всички обстоятелства. Не са лесни за слагане, особено ако има закъснение - струват много разговори и устойчивост на "проверките". И преди всичко искат безусловна любов към детето. Без-условна!