mecholari Добавено Октомври 18, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2018 Един Божествен План се разкрива на световно ниво в няколко етапа: –Египетски – в Египет, Персия, Гърция и др. Изявява се от учениците на Хермес, Орфей, Зороастър. Този клон има за задача да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос; –Палестински – изявява се от есеите и има изяви в Египет, Палестина, Рим, Англия, Германия и пр. Има за задача да внесе християнството в света; –Български – от Египет минава през Индия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България, откъдето чрез богомилите и техните креации залива цяла Европа и дава мощен тласък на европейската култура. Има за задача да събуди заспалата човешка мисъл, да реализира Христовото учение и да подготви света за идването на Новата Култура на Водолея. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на Новата Култура. Учителят Беинса Дуно Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл 584 стр. Вечерно Упражнение Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи. Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена. Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня. Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя. „Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло. Утринно упражнение Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня. Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло. Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“. Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае. Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат. Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание. След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко. Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина. Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си! Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им. Евангелие от Йоан 1 глава: 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. АлександърТ.А., Слънчева и kipenzov 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Януари 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2019 (edited) Концентрация Първото нещо, което трябва да практикуваме, е фиксирането на мислите ни върху някоя идея, без да има позволяваме да се отклоняват. Това е много трудна работа, но тя трябва да бъде постигната поне до известна степен, преди да е възможно да осъществим по-нататъшен напредък. Мисълта е силата, с която си служим при изграждане на образи, картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием съвършен контрол над нея, така че произвеждането да не е необуздана илюзия, предизвикана от външните условия, а истинско въображение, родено отвътре, от духа (виж Диаграма 1 – част I ). Скептиците ще кажат, че всичко е въображение, но както казахме преди, ако изобретателят не беше в състояние да си представи телефона и т.н., днес ние не бихме разполагали с тези неща. Неговите представи отначало не били напълно верни и точни, иначе изобретенията биха били съвършени още от самото им създаване. Нито пък и въображението на зараждащата се окултна наука било вярно отначало. Единственият път да бъде направено то вярно е посредством непрекъснатото практикуване ден след ден, упражнявайки волята да държи мисълта фокусирана върху някой предмет или идея, която изключва всичко друго. Мисълта е голяма сила, която сме свикнали да пилеем, като ѝ позволяваме безполезно да тече, както водата тече над една пропаст, преди да бъде впрегната да движи воденични колела. Лъчите на Слънцето, разпръснати по цялата земна повърхност, произвеждат умерена топлина, но ако само няколко от тях се фокусират с лупа, те са в състояние да произвеждат огън във фокусната точка. Мисловната сила е най-мощното средство за придобиване на знание. Ако тя се концентрира върху някой предмет, ще прегори всички препятствия и ще разреши проблема. Докато пилеем мисловната си сила, тя е с малка полза за нас, но когато сме подготвени да се ангажираме с обуздаването ѝ, всичкото знание е на наше разположение. Често чуваме да се провикват надменно: „Аз не мога да мисля за сто неща наведнъж“, когато в действителност те точно това правят и то причинява безпокойството, от което се оплакват. Хората постоянно мислят за стотици неща покрай интересуващите ги в даден момент. Всеки успех би бил постигнат чрез постоянно концентриране върху желаната цел. Това е нещо, което стремящият се към по-висш живот положително трябва да се научи да прави. Няма друг път. Отначало той ще констатира, че мисли за всичко друго под слънцето вместо за идеала, върху който е решил да се съсредоточи. Но той не трябва да се обезкуражава. След време за него ще е по-лесно да успокои чувствата си и да обуздае мислите си. Постоянство, постоянство и винаги ПОСТОЯНСТВО – най-после ще победи! Без това обаче не може да се очаква някакъв резултат. Ще бъде безполезно да се правят упражненията две-три сутрини или седмици и после да бъдат изоставени за също толкова време. За да бъдат резултатни, те трябва да бъдат извършвани неотклонно всяка сутрин. Може да бъде избран всеки предмет според характера и умственото убеждение на стремящия се, щом той е чист и умствено повдигнат. За някои може да послужи Христос, други, които обичат особено много цветята, могат да вземат някое от тях като обет на концентрация. Предметът не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всички подробности. Ако сме избрали Христос, необходимо е да си представим един истински Христос с благородни черти, с живот в очите и израз на безкрайна мекота и състрадание. Необходимо е да изградим жива идея, не статуя. Ако сме избрали цвете, трябва да вземем семето във въображението си и като го заровим в земята, да фиксираме ума си върху него, като пред умствените си очи виждаме то да се разпуква, пускайки своите коренчета в земята по спирала. От главните разклонения на корените ние наблюдаваме да се явяват малки коренчета, които се разклоняват във всички направления. Тогава стеблото започва да покарва и се отваря нагоре, пробивайки своя път през земната повърхност и явявайки се над нея като малко зелено стъбло. То расте и ние го виждаме вече като фиданка, малка клонка израства от главното стъбло, расте, укрепва и се разклонява. От клончетата покарват дръжки с пъпки и ги виждаме да се разпукват в листа. Тогава се явява пъпка на върха. Тя става голяма и се разпуква, като червените листенца на розата се появяват изпод зелените. Тя се разтваря във въздуха, изпуска великолепен аромат, който летният зефир донася до ноздрите ни, като леко полюлява красивото творение пред умствените ни очи. Само когато си „въобразяваме“ по такъв ясен и добре очертан начин, ние влизаме в духа на концентрацията. Неясни, слабо подобия са безполезни. Пътувалите в Индия разказват за факири, които им показвали семе, посаждано и израстващо пред очите на удивените присъстващи, като давало и плод, от който те вкусвали. Това е извършено посредством толкова силна концентрация, че картината ставала видима не само за факира, но и за наблюдаващите. Публикуван е случай, при който членовете на научно общество видели удивителни неща да стават пред очите им, като при това била изключена всякаква възможност за фокусничество. Опитите на фотографите да фотографират видяното, не се увенчали с успех. Върху фотографската плака нямало никакъв образ, защото нямало материални, конкретни предмети. Отначало картините, които стремящият ще изгражда, ще бъдат само неясни и бледи подобия, но след време той ще може посредством концентрация да създава много по-реален и жив образ от нещата във Физическия Свят. Когато стремящият се е станал способен да образува такива картини и е успял да задържа ума си върху така създадената картина, той ще може да се опита да изостави картината внезапно и не допускайки в ума си нито една мисъл, да чака да види какво ще се яви в празнотата. Дълго време може би нищо няма да се появи и стремящият се трябва много да внимава да не създава сам видения. Ако продължава неотклонно и търпеливо всяка сутрин, ще дойде ден, когато на мястото на изоставената картина пред вътрешните му очи като светкавица ще се разкрие Светът на Желанието. Отначало това може да бъде само като проблясък, но то е предвестник на онова, което ще дойде по-късно. Из раздел „Методи за придобиване на знание от първа ръка“, Космогонията на Розенкройцерите от Макс Хайндл. Редактирано Януари 3, 2019 от mecholari kipenzov и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Март 25, 2019 Доклад Share Добавено Март 25, 2019 (edited) Доста са интересни! В 3.01.2019 г. at 21:21, mecholari каза: Публикуван е случай, при който членовете на научно общество видели удивителни неща да стават пред очите им, като при това била изключена всякаква възможност за фокусничество. Опитите на фотографите да фотографират видяното, не се увенчали с успех. Върху фотографската плака нямало никакъв образ, защото нямало материални, конкретни предмети. Има и други подобни случаи. Монахът в некъв непалски храм пита журналистите за някакъв обект и след като единия иска смартфон, монахчето му го проектира в ръката, докато не идва учителят му да му се скара, че си "играе с "гостите". Високата степен на самоконтрол им дава възможност да проектират хипнотични внушения. Има и един случай отпреди няколко века, описван от няколко тогавашни "хроникьори" - този с дипломатическата мисия на Боян Мага като брат на Царя и "превръщането" му във вълк по време на срещата. Явно това му е било наследството от сирийския му учител, а не от египетското посвещаване. НЗ?!? Редактирано Март 25, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2019 Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно. АлександърТ.А., Слънчева и Петко_П 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 2, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2019 Кликате върху книжката и сваляте. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Октомври 8, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2019 (edited) В 2.10.2019 г. at 14:19, mecholari каза: Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно Редактирано Октомври 8, 2019 от Sleda Промяна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Октомври 10, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2019 (edited) https://maxheindelknigi-1.blogspot.com/?fbclid=IwAR12aV-b7WpZSVKQnfYBQu-veDkClhUcacdFp7MD8MGoME8T95OR2fdQONM Редактирано Октомври 10, 2019 от Sleda Добавяне Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Октомври 10, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2019 https://maxheindelknigi-2.blogspot.com/?fbclid=IwAR2VoV3CNcESC1P-OhBIdakzmiKSjqLj21G_GvucVqR6Xsm2GlJukdgCPA8 https://maxheindelknigi-3.blogspot.com/?fbclid=IwAR2xdPt8K24PyHAZEAnS3MUmdMhM9oxrci1UeLeixF90gALvYOO_fuhxHr8 https://maxheindelknigi-4.blogspot.com/?fbclid=IwAR2nVsF2qMcswDCF2o0Kh5Ph9HINVBfo7M51zh-tyc9YKXYFEy0ThQ6VLWs https://maxheindelknigi-5.blogspot.com/?fbclid=IwAR21Cjwmn-ABlKPgWnFKbQGFqQA7iKvegYBS3F7urZTsFhqAlZqKsT6EKr8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петко_П Добавено Октомври 13, 2019 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2019 В 2.10.2019 г. at 20:49, mecholari каза: Животът в отвъдното, прераждането, съдбата и… Хайндел, Макс Космогонията на розенкройцерите. Разпространява се безплатно. Здравейте, Mecholari мерси много за книгата. Мария Арабаджиева има лекция на част от книгата.https://www.youtube.com/watch?v=OMoksLNoHZs Поздрави, Петко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 25, 2019 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2019 В 3.01.2019 г. at 21:21, mecholari каза: Концентрация Може да бъде избран всеки предмет според характера и умственото убеждение на стремящия се, щом той е чист и умствено повдигнат. За някои може да послужи Христос, други, които обичат особено много цветята, могат да вземат някое от тях като обет на концентрация. Предметът не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всички подробности. Ако сме избрали Христос, необходимо е да си представим един истински Христос с благородни черти, с живот в очите и израз на безкрайна мекота и състрадание. Необходимо е да изградим жива идея, не статуя. Из раздел „Методи за придобиване на знание от първа ръка“, Космогонията на Розенкройцерите от Макс Хайндл. ЗАДАЧА ОТ УЧИТЕЛЯ: Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо – любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ – хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” П.П. Не знам откъде е взето упражнението. Имам го благодарение на Цвета Коцева. Аз лично се концентрирам върху образ на Учителя, а не на Христос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Ноември 9, 2019 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2019 УЧЕНИЕТО НА ЕДИН ПОСВЕТЕН от МАКС ХАЙНДЕЛ [1865 – 1919] СЕРИЯ ЕСЕТА ВЪРХУ ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЙНОТО УЧЕНИЕ СДРУЖЕНИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ Международна централа Mt. Ecclesia П.О.Бox 713 Oceanside, California, 92054, U.S.A. ГЛАВА XVI Установен метод за Духовно Развитие Част II – Ретроспекция С цел избягване на чистилището Ние видяхме в предишната глава, че един запис, подобен на игрален филм, на живота ни от люлката до гроба се отпечатва върху малък атом в сърцето посредством действието на етера който вдишваме със всеки дъх и който пренася в себе си картина на околната среда в която ние живеем и се движим по това време. Той формира базата на нашето следсмъртно съществуване, запис на греховете от погрешните мисли и действия които биват изтрити в болезнено чистилищно преживяване предизвикано от огъня на силата на отблъскване който обгаря душата когато картините на тези злодеяния преминават като на лента пред нейния взор, и по този начин става по-малко вероятно да повторим същите грешки в бъдещи животи. Реакцията от картините в които е било сторено добро е райско блаженство, подсъзнателното възпоменание за това през следващи животи ще подбужда душата да прави повече добро. Но този процес задължително е бавен и може да бъде наподобен на действието на старото мелнично колело. Обаче, това е пътят предначертан от природата да учи човешкия род как да живее благоразумно и да се подчинява на законите и’. Посредством този бавен процес огромната част от хората постепенно еволюират от егоизъм към алтруизъм и въпреки, че е изключително бавен, той е единствения начин чрез който те ще учат. Има една група други хора с проблясък в съзнанието които виждат далечното бъдеще едно славно човечество, притежаващо всички божествени атрибути, живеещо в любов и мир. Това към което се стреми тази група от хора са звездите и тези хора полагат усилия да постигнат за няколко кратки животи това, за което на другите хора ще са им нужни стотици превъплътявания. За да осъществят това те, както първооткривателите на впрягането на силите на водата за генериране на електричество и на научния способ за трансмисия на електричеството, търсят научен метод който ще ликвидира загубата на време и енергия при бавния процес на еволюция и ще им даде възможност да осъществят голям прогрес в себе- усъвършенстването използвайки научен подход и без загуба на енергия.. Това е бил проблемът който първите Розенкройцери са си поставили за разрешаване и след като са открили такъв метод те сега го предлагат за изучаване на своите верни последователи, за доброто на тези които се стремят и упорстват. Точно както инженерите които се заеха да усъвършенства примитивното мелнично колело и осъществиха пренасянето на електричество на места намиращи се на голямо разстояние са постигнали намеренията си като първо са изучили функцията и недостатъците на примитивните съоръжения, така също и Старшите Братя на Розенкройцерите първо са изследвали с помощта на тяхното духовно зрение всички етапи на обичайната човешка еволюция в след-смъртната фаза както и на физическия свят, така че да могат да определят как през много животи постепенно се постига напредък и успех. Те също така са изучавали символите давани на човечеството през вековете за да са му от помощ при растежа да душа, особено Табернакъла в Пустошта (храмът в първообитно-общиненния строй), който както казва Павел, е символа на това което ще дойде в бъдеще и те открили тайната на душевния растеж закодирана в много различни предмети и процедури използвани в това древно място за богослужение. Както сцените в панорамата на живота, която се развива пред взора на душата след смъртта, предизвиква страдания в чистилището което прочиства душата от желание да повтори прегрешенията които са генерирали тези картини, така солта с която са бивали натривани принасяните жертви преди да бъдат поставяни пред олтара и пламъкът от който бивали обхващани, символизират двойната огнена болка подобна на тази която се изпитва от душата в чистилището. Уверени в Херметичната аксиома: ‘’Каквото горе, такова и долу’’, те приели че методът на Ретроспекцията е в хармония с всемирните закони за растеж на душа и че той дава възможност да се постигне това, което чрез чистилищното преживяване се постига само веднъж през един живот, а именно, прочистване на душата от грях посредством огъня на разкаянието. Но когато кажем ‘’Ретроспекция’’, често хората казват:’’О, това се проповядва и от други религии и аз съм я практикувал през целия си живот; аз преглеждам това което съм правил през деня всяка вечер преди да заспя’’. До тук, добре. Но това не е достатъчно. За да се изпълнява това духовно тренировъчно упражнение прилагайки аналитичен метод, трябва да се съблюдават процесите в природата както електроинженерът е направил когато е изолирал електрическия ток от земята откривайки, че стъкло, порцелан и фиброво влакно действат като преграда пред изтичането му в земята. Трябва да следваме във всеки детайл природните процеси да постигането на душевен растеж. Когато изследваме чистилищното прочистване (изтриване на информация от записа), откриваме че панорамата на живота се развива в обратен ред, от гроба до люлката, сцените които са били записани късно в живота се взимат първо за изтриване, а тези които са се случили през ранното детство се третират последни. Това е така, за да се покаже на душата как дадени ефекти (последствия) в живота са възникнали от причини генерирани в по-предни етапи. По подобен начин, аналитичният метод за духовно развитие изисква ученикът да преглежда живота си всяка вечер преди сън започвайки със сцените които са били записани през късния следобед точно преди приготвянето за спане, след това постепенно и последователно да се преминава напред в обратен ред към събитията които са се случили след обяд, след това към тези които са се случили сутринта и назад към момента на събуждане. Но също така, и това е много важно, не е достатъчно просто да се преглеждат тези сцени повърхностно, само колкото да се каже и да се признае вина когато се стигне до сцена на проявени грубост и несправедливост към друг човек. Тук жаравата в олтара на жертвоприношенията ни дава указание: точно както приношенията са били правени със сол, която всеки знае изгаря и причинява изключително силна болка когато се натрие върху рана и точно като огънят, така както гори върху олтара където се полагат принесените жертви поглъща тези приношения, така също и стремящият се към душевен растеж трябва да разбере и осъзнае, че той е и двете, и жрецът и жертвата, олтара и огъня горящ върху него; той трябва да позволи солта и огънят на разкаянието да горят и да обгарят в самото му сърце дълбоко чувствано разкаяние за това което той мисли че е сторил погрешно, защото само такова твърдо и задълбочено третиране на стореното ще изтрие записа от семенния атом в сърцето и ще го остави чист. И докато това не се направи, нищо не е постигнато. Но ако стремящият се към душевно развитие използвайки аналитичен метод успее да направи този огън от разкаяние достатъчно интензивен, тогава семенният атом ще бъде изчистен от греха извършван ден след ден през живота, и дори тези грехове които са се случвали преди започването на тази духовна практика, постепенно ще изчезват, така че краят на живота когато сребърната нишка се прекъсне настъпи, стремящият се озовава без панорама на живота която да приковава вниманието му, така както всички обикновени хора са със съсредоточено внимание върху панорамата на своя живот, за разлика от хората които са били облагодетелствани да научат да практикуват този аналитичен метод. Резултатът е, че вместо да трябва да прекарат определен период от време - около 1/3 от продължителността на преминалия живот в плътно тяло – в чистилищно прочистване, този който с постоянство и упоритост практикува този метод, се озовава свободен пътешественик в невидимия свят без да е обвързан с ограничения които сковават всички останали и поради това е свободен да използва цялото си време докато е в долните региони за служене на страдащото човечество. Но има голяма разлика между възможностите там и тук; тук 1/3 от нашия живот е заангажирана от почивка и възстановяване, друга 1/3 е заангажирана от работа за да набавим това което ще съхрани физическото тяло нахранено и подслонено; и само останалата 1/3 е на разположение за отмора, забава или душевен растеж. Различно е в Света на Желанията, където духът се озовава след смъртта. Телата в които функционираме там не изискват храна и облекло, нито пък им е нужен подслон; също така те не подлежат на изтощение, така че вместо да се изразходват 2/3 от времето както тук за осигуряване на нещата от първа необходимост за тялото, там духът е свободен да използва инструментите си през цялото време. Затова, спестеното време в невидимия свят чрез избягване на чистилището е еквивалентно на времето на целия земен живот изразходвано за работа и възстановяване. Също така, през цялото това време така спестено, нито мисъл нито грижа ще е нужно да се изразходва за каквото и да било друго, освен за това как да помогнем за ускоряване на еволюционната схема и как да сме в помощ на нашите по-млади и по-малко облагодетелствани братя. Така ние жънем богата реколта и постигаме повече душевен растеж през следсмъртното съществуване, отколкото би било възможно през няколко обичайни животи. Когато се преродим ние се озоваваме с цялата тази придобита душевна мощ и трябва да сме в състояние да подпомагаме хода на еволюцията повече, отколкото при обичайните обстоятелства. Също така, заслужава да се отбележи, че докато други методи за развитие на душата създадени и проповядвани от други школи, съдържат опасности които понякога изпращат практикуващите ги в заведения за психично болни, научният метод за душевен растеж препоръчван от Старшите Братя на Розенкройцерите, винаги носи само ползи за всеки който го практикува и не може никога при никакви обстоятелства да навреди на когото и да било. Бихме могли да добавим, че има и други начини за подпомагане които не са изложени тук и които биват съобщавани тези които са доказали че заслужават чрез своята упоритост и постоянство и те директно не подпомагат развитието на духовно зрение, но то може да еволюира при всички които ги практикуват с нужната вяра и постоянство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петко_П Добавено Ноември 13, 2019 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2019 Здравейте, Sleda мерси много за: Установен метод за Духовно Развитие Част II – Ретроспекция Според мен е добре ако някой практикува или реши да пректикува упражнението Ретроспекция да прочете: "Ефекта от разкаянието – Опасността от твърде често къпане" Цитата е част от книгата МРЕЖАТА НА СЪДБАТА ЧАСТ V ЕФЕКТА ОТ РАЗКАЯНИЕТО – ОПАСНОСТТА ОТ ТВЪРДЕ ЧЕСТО КЪПАНЕ Тъй като измежду розенкройцерските ученици има много които изпълняват предоставените от Старшите Братя упражнения с цел да подпомогнат растежа на душата, въпреки че те не се чувстват задължени да встъпят в Пътя, хубаво е да се вземе под внимание окултния ефект на емоциите породени от тези упражнения. Когато при упражнението на ретроспекцията* стремящият се към възвишен живот преглежда случките за деня в обратен ред и се среща със случай когато той наранява някого или пропуска да помогне на друг или по някакъв друг начин не е живял така както той смята за идеал, той бива обучаван да култивира интензивно разкаяние за това което е извършил неправилно с цел да изтрие записа от семенния атом в сърцето където този запис се е бил отпечатал вследствие на стореното и където той ще остане докато не бъде изтрит чрез страдание в чистилището, ако преди това не е бил изчистен по неестествен начин, както посредством това упражнение. В чистилището изчистващия процес се осъществява посредством центробежната сила на отблъскването която дърпа и откъсва веществото на желанията от тялото на желанията в което изображението на случката се е формирало прехвърлено от етерната матрица. През това време душата изстрадва това което е причинила на другите поради определените условия в долните области на Света на Желанията където се намира чистилището. Някои ясновидци, които не са в състояние да осъществяват контакт с висшите региони, разказват за Света на Желанията като за илюзорен свят и те са прави доколкото става въпрос за долните области, защото там всички неща изглеждат обърнати както ги виждаме в огледало. Тази особеност не е без определена цел, нищо в Божието царство не е без определена цел; всичко обслужва процеса на достигане на един мъдър завършек. Това обръщане поставя грешната душа на мястото на свята жертва, така че когато се извърти лентата и се появи сцената когато тя е съгрешила спрямо някой друг човек, душата не гледа само като страничен наблюдател, а вижда сцената отново като действие и тя става, за известно време, жертвата на злото и усеща болката почувствана от наранения, защото центробежната сила на отблъскване приложена за да изтрие картината от тялото на желанията на причинителя на злото, трябва поне да е равна на омразата и яда на жертвата, които са отпечатали картината върху семенния атом когато се е случило събитието. ___________________________________________________________________ ‘’упражнението на ретроспекцията’’ – или обредът/ритуалът на ретроспекцията ___________________________________________________________________ По време на ретроспекцията ученикът се старае повторно да възпроизведе тези условия; той се опитва да си представи сцените когато той е действал неправилно, а разкаянието което се мъчи да почувства трябва да е поне толкова силно, колкото е раздразнението и негодуванието изпитани от наранения човек. Тогава то ще има същия ефект като заличаване на записа на злодеянието от центробежната сила на отблъскване която осъществява изчистването на злото в чистилището с цел да се екстрактира от него качеството на душата което ние познаваме като СЪВЕСТ/добросъвестност, съзнателност, което качество действа като спирачка или средство за отказване в момента на изкушение. Когато е използвана по този начин емоцията на разкаянието изчиства тялото на желанията от бурени, оставяйки почвата чиста и подхранвайки растежа на множество добродетели които разцъфтяват в духовен напредък и създават отлични условия за служене в Божията градина. Но както силата латентна в барута и експлозивните вещества може да бъде използвана за подпомагане на великите достижения на цивилизацията или да повтаря най-дивашките прояви на варварството, така също тази емоция на разкаянието може да се употреби неправилно по такъв начин, че да стане вреда и спънка за душата вместо помощ. Когато се отдаваме прекомерно на разкаяние всеки ден и ежечасно ние всъщност изразходваме много енергия, която би могла да се използва за много хубави начинания живота, защото непрекъснатото разкаяние се отразява на тялото на желанията подобно на това което става при прекомерно къпане на физическото тяло, както е описано в ‘’Опасността от прекомерна чистоплътност’’, статия отпечатана в нашето списание ‘’Лъчи от Кръста на Розата’’. Там се твърди, че водата има силен афинитет към етера и го абсорбира в голяма степен, дадени са няколко примера за да демонстрират този факт; също така се твърди, че когато се къпем при нормални условия водата отстранява голяма част от отровния масматичен етер от виталното тяло, ако стоим под водата достатъчно дълго време. След къпането виталното тяло става като че ли изтощено и съответно придава чувството на отпадналост, но ако ние сме в добро здравословно състояние и ако не сме се къпали прекалено дълго, недостигът се възстановява скоро от потока на енергията която се влива в тялото през далака. Когато тази постъпваща вълна от пресен етер е изместила отстранената зловредна субстанция във водата, ние се чувстваме с подновена енергия което с право отдаваме на къпането, но въпреки че обикновено не осъзнаваме напълно изложените тук факти. Но когато един човек който не е в перфектно здравословно състояние си създаде навика да се къпе всеки ден или може би дори по два пъти на ден, по-голямо количество от етер се извлича от виталното тяло. Снабдяването през далака с етер освен това е понижено поради загубата на сила на семенния атом който е разположен в слънчевия сплит и виталното тяло се изтощава. Затова възстановяването при тези хора е невъзможно във времето между толкова често повтарящите се изчерпвания и като резултат физическото тяло страда; тези хора губят непрекъснато сили и могат да се разболеят сериозно. ‘’Както горе, така и долу и като долу, така и горе’’, гласи Херметичния афоризъм, като по този начин формулира великия закон за аналогията който е главния ключ за всички мистерии. Когато ние използваме центробежната сила на разкаянието за да изличим злодеянията от нашето сърце по време на вечерното упражнение-ритуал на ретроспекцията, ефектът е подобен на действието на водата която изхвърля миазматичния отровен етер от виталното ни тяло когато се къпем и по този начин отваря място за нахлуване на чист здравословен етер. След като сме изгорили погрешните си действия в жертвения огън на разкаянието, зловредната субстанция отстранена по този начин отваря място за постъпване на вещество на желанията което е нравствено по-здравословно и е по-добра почва за благородни дела. Колкото по-добре сме се прочистили чрез това разкаяние, толкова по-голямо празно пространство ще се отвори и повече нов материал ще привлечем към нашите ефирни тела-носители. Но, от друга страна, ако се отдаваме на съжаления и разкаяния през цялото време когато сме будни както някои правят, ние надминаваме дори чистилището защото все пак там се изчиства злото, съвест е отговора на всяка изтръгната от силата на отблъскването картина. Тук, поради вкопчващата връзка между тялото на желанията и виталното тяло, ние не можем да съживяваме картината в паметта толкова често колкото искаме и докато тялото на желанията постепенно се разтваря и изчезва в чистилището по време на изчистването на панорамата на живота, едно малко количество би трябвало да бъде добавяно когато сме във физическия свят защото трябва да заеме мястото на количеството изхвърлено при разкаянието. Така съжалението и разкаянието когато се практикуват непрекъснато имат същия ефект върху тялото на желанията както прекомерното къпане върху виталното тяло. Силата на двата носителя се изчерпва при прекомерно прочистване и поради тази причина за нравственото и душевно здраве неконтролираното отдаване на чувство на съжаление и разкаяние е така опасно както е фатално твърде многото къпане за доброто физическо здраве. В двата случая ръководно правило трябва да бъде умереност. Когато изпълняваме упражнението-ритуал ретроспекция би трябвало да се отдаваме на чувства на съжаление и разкаяние с цялата си душа; ние би трябвало да проливаме огнени сълзи които да изгарят дълбоко същността ни; ние ще трябва да направим процеса на изчистване възможно най-обхватен за да заслужим накрая възможно най-големите милост и опрощаване. Но когато сме завършили упражнението, би трябвало да направим същото което става в чистилището – да смятаме лошите случки през деня за приключили и да забравим напълно за тях, освен ако те не изискват поправящи действия, да се извиним за нещо или да направим нещо за да удовлетворим изискванията на съвестта. И след като по този начин сме платили дълга си, душевната ни нагласа трябва да бъде само оптимизъм. ‘’Въпреки че греховете ни са черни, те ще станат бели като сняг’’, ‘’Ако Бог е с нас, кой би могъл да бъде против нас?’’. При тази нагласа ние умираме всеки ден за стария живот и всеки ден започваме нов духовен начин на живот защото нашето тялото на желанията по този начин се подновява и пригажда за по-възвишен живот. И понеже разсъждаваме върху предмета за съжалението и разкаянието във връзка с проблема за растежа на душата и за тяхното въздействие върху нашите ефирни тела, би било от полза да споменем ефекта на разкаянието върху други области. Има хора които живеят с разкаянието като с най-добър приятел, които си лягат вечер с него и стават сутрин след сън с него; взимат го със себе си на работа, на пазар или на църква, те сядат да се хранят на масата с него, те си го кътат като най-ценното си притежание и те по-скоро биха се разделили с живота си отколкото с разкаянието за нещо си. Както вампирът изсмуква етера от виталното тяло на свята жертва и се храни с него, така непрекъснатите съжаление и разкаяние за определени неща става елементал от веществото на желанията, който действа като вампир и изтегля не друго, а живота от бедната душа която го е създала и чрез използването на принципа на привличане между подобностите, той подхранва продължаването на този болезнен навик. Ние не помагаме на близките си хора които сме обичали и които са напуснали този свят със скръбта си която си мислим че е доказателство за вярата ни, ние им пречим по този начин. Те са напуснали тази област на опитност и са се отправили към други нива където има други уроци за учене, а ние ги задържаме чрез нашите мисли защото известно време след като са умрели те имат остро усещане за нас и ние им дължим обични и окуражаващи мисли вместо егоистични скръб и тъга които нараняват и нас и тях. Съжалението е разрушително за целия душевен растеж защото докато така създаденият мисъл-елементал се задържа около нас като вампир ние не можем да се изкачваме по стръмния път. Празното и суетно разкаяние което се отнася до болезнени размишления относно миналото и грешките му е отвратително като лешояд който кълве разлагащ се труп. Длъжни сме да го изгоним от мислите си както не бихме допуснали лешояд до тялото си. Вместо това, нека да култивираме една душевна нагласа на оптимизъм за всичко, защото всичко работи в посока на доброто. Бог е на кормилото, нищо не би могло да стане истински лошо и всичко ще се оправи с Бога напред. Поздрави, Петко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sleda Добавено Ноември 13, 2019 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2019 Петко, Много ти благодаря за Мрежата на Съдбата! Тя ми е любима. Зарадвах се, че някой друг я е чел и я цитира. Поздрави! Следа Петко_П и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.