Елеазар Хараш, лекции и книги

[АлександърТ.А.]

Мислех че е очевидно за търсещия истина . Истината се проверява с опитване в сърцето и с ума . Задължително и с двете ... Не се занимавам с личноста , Елеазар . Коментирам следния цитат .
 

Цитат

 

За горното Учителя казва през Елеазар Хараш:

   Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят.

 

 

 

До колкото съм видял , творчеството на Елеазар е много различно по стил от беседите . Елеазар говори с маниера на источните мъдреци . И този цитат е така конструиран , насочен е към вярата и чувствата . В началото стъпва на една беседа . Но без обясненията на беседата , е неточен . Семката съдържа дървото но не е еднаква с него , има известна разлика . И от тази неточна стъпка се прескача в други области с крайно внушение --проповедника е Учителя и учението му е истина . А последното , за сливането ? Кореспондира с ,,Ако се откажеш от живота в името Божие , печелиш живот вечен " . Но без обяснения се свързва с предишното .Трябва ли да обяснявам разликата в саможертвата на самата личност и саможертвата засягаща други на около ? Пренебрегвайки мисленето , като духовност , се изпада в грешки ...направо в морални пропуски .

 

Редактирано Януари 3, 2019 от АлександърТ.А.

[Велина Василева]

Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения.

В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.

Из: "Абсолютното малко и абсолютното велико"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=643

[Велина Василева]

Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.

После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си.

А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят."

Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика"
http://beinsa.bg/beseda.php?id=435

[mecholari]

На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си.

Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив.
Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят.

Понякога и в Божественото става отлив.
Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание.
Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повръхностна, тя едва се издига над главата му,
но по-далеч от него не може да отиде.
Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч,
се предаде направо в невидимия свят.

Значи, практическото приложение на страданието
е това, че прави молитвата на човека интензивна,
а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.

Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти.
В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания.
Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце."

Учителят Петър Дънов
из ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ, 1916 г.
http://beinsa.bg/beseda_s.php…

 

 

[АлександърТ.А.]

Хубава лекция . Говорено ни е , преди 100 години , за наше поучение .Защото е истина за мнозина ,че само повтаряме мъдростите , без да ги преработим , вътре в себе си . За това е и важно повтарянето на тези мъдрости и напътствията , да е точно . Да не се представя преразказа за оргинал , въпреки че носи истина . Да има , разграничение между думите на голямия Учител от думите на проповеника . Защото ако не държим поверените ни истини на точното им място , все едно ги няма . Те се разтварят в днешното говорене ............Но така е днес . Пророци много и всеки носи нещо . Всеки е Божи служител . Независимо какво си мисли и говори , всеки носи истина . Но частица истина . Малка стъпчица към Бога . И ако се прави на нещо познато и голямо , защо го прави .Нима другите не могат сами да се наслаждават на голямото . Нима им трябва преводач ? Или не вярва в себе си , та застава зад по големия ? Но това са расъждения на едно , материално доминирано ниво . Следователно са само бележки . Напомняне , как изглеждат нещата от вън .

А какво става в същност . За логично мислещите , може да се спомене , че не само в библията . Но и много пророци дават картина на последните времена . Там има множество духовни водачи ,  увличащи маси хора след себе си . В това няма нищо лошо ако се работеше в посока на общото сътрудничесто , в името на единния живот . Ако имаше  сътрудничество и работа в посока подобряване бита и усъвършенстването на човека . На практика , естествено/нормалните търкания , дават смъртоносни искри , във всякакъв мащаб . Всеки се провъзгласява за единствен и страни от другите . Това не може да се избегне . Може да се преодолее с търпение и разяснение . Посочване на външния вид и мотивите , така както всеки ги вижда . Неговата малка истина , да може да се напасне с някаква обща , по близка до Божествената . Ако си въобразява някой , че е само той , носител на такава . То остава , сам  да си я носи , където иска .

Важното е да се държи чист извора . Поне така , както сме го наследили . Да не го цапаме с личните си разбирания . Във това има смисъл , все още .    .

пп ---- За още и по  голяма яснота   20 век в наличност стотици  Християнски деноминаций . Съвсем човешка работа е да се вижда през собствените очи .Трябва ли да се повтаряме ? Всеки трябва да види как става това . Да извърви тази стъпка .

Да не забравяме . Допълнение :

Цитат

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Тоест, ако говоря с човешки и ангелски езици, хората и ангелите обръщат внимание, а Бог не обръща внимание, нищо не съм. „Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание...“ (Учителят прочете 3, 4, 5, 6 и 7 стих.) Човек, като влезе в духовния свят, човешкото знание и човешките мисли престават.
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Трите_пътя_1943

 

Редактирано Януари 5, 2019 от АлександърТ.А.

[mecholari]

В zamunda.net има торент файл с 62 книги от брат Елеазар Хараш. Нарича се "62 книги от Елиазар Хараш". И-то в името е малка грешка, но файлът съдържа следните книги:

1993 - Древни и нови мъдреци - Елеазар Хараш

1993 - Живата вода - Лекции 4 том

1993 - НОВИТЕ ФОРМУЛИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Елеазар Хараш

1994 - ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ - Елиазар Хараш

1994 - Закони за Медитация

1994 - Космическият език на Библията- Елеазар Хараш - 1994

1998 - Мъдреци и мистици - Том 2

1998 - МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ Том 3

1998 - СВЕЩЕНИ МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - Елеазар Хараш

1999 - Жива вода - Том 4

1999 - Мъдреци и мистици - Том 4 - Елеазар Хараш - 1999

1999 - МЪДРЕЦИ И МИСТИЦИ от всички времена Том 4 - Елеазар Хараш

2000 - древна и нова мъдрост - 5 том

2001 - Пътя към Святата Истина - Елеазар Хараш

2001 - Сафа Таора

2001 - Словото -  том 6

2002 - Авалира - Книга на мъдрите Индианци

2002 - КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ - липсва 61 и 62 стр

2002 - Тайната мъдрост на скритите неща - Елеазар Хараш - 2002

2003 - Път безкраен - 7 тол

2003 - СВЕЩЕНИ РАЗБИРАНИЯ Лекции 8 Том

2003 - Формулите свещени ключове на живота- Елеазар Хараш- 2003

2004 - Златните закони на спокойствието

2004 - Книга на въпросите - Том 2

2004 - КНИГА НА ВЪПРОСИТЕ Том 1

2005 - АОР АВАРОНОР Книга на Древната Мъдрост

2006 - Мистични Познания -10 том

2006 - В храма на мъдроста - Том 16

2006 - Окултната мъдрост - Том 14

2006 - Очите на любовта - Лекции 13 том

2006 - Сияещата мъдрост - Лекции 15 том

2006 - Слово - ключ за вътрешно развитие - Лекции 11 том

2006 - Тайна и духовност -Лекции 12 том

2006 - Духовно разбиране  на нещата - Лекции 9 том

2007 - Ар хаварая - Правила на духовния живот- Елеазар Хараш

2007 - ВИЖДАЩАТА ЛЮБОВ Лекции 18 том

2007 - Мъдрост и безпределност - Лекции 17-ти Том

2009 - ЛЮБОМЪДРИЕ Лекции 19 том

2009 - МОРДОТ ИН МАХАРИЯ Мъдростта на Старците Книга 1

2010 - ВКУСЪТ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО - лекции 20 том

2011 - МИСТИЧНИЯТ ПЪТ Лекции 21 том

2011 - Хаварима ин Матотот -От Благовещение кън Мистерия - Ал Марахия

2012 - БЕЗКРАЯТ -НЕОБЯТНАТА РОДИНА Лекции 22 том

2012 - Закони на живота - Лекции том 1

2012 - Мъдростта и нейните богатства- Лекции том 2

2012 - Окултно ученичество

2013 - АРОМАТЪТ НА СЛОВОТО Лекции 23 том

2013 - ДРЕВНА И НОВА МЪДРОСТ Лекции 5 том

2013 - ЖИВАТА ВОДА Лекции 4 том

2013 - Книга за Вярата

2015 - БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ ЗА ИЗПИТИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА

2015 - ПОКОЯТ Е ВИЖДАЩ Лекции 25 том

2015 - Формулите свещенни ключове

2016 - ИСТИНАТА ПРЕВЪЗХОЖДА БЪДЕЩЕТО Лекции 26 том

2017 - ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ Книга първа

2018 - КНИГА ЗА ЧИСЛАТА I том

2018 - КНИГА ЗА ЧИСЛАТА II том

БЯЛА МАГИЯ книга 1 - Елеазар Хараш

ЕХО ОТ ДРЕВНОСТТА - Елеазар Хараш

Златните закони на Спокойствието - Елеазар Хараш

Космическия език на Библията - лекции - Елиазар Хараш

Раджа Йога - Елеазар Хараш

[kipenzov]

Добре де, гледам окултиствате си, говорейки за Елеазар Хараш. Ами на този Михаил каква му е историята? Ом Рам нещо му беше другото име.

[Кон Круз]

преди 11 минути, kipenzov каза:

Добре де, гледам окултиствате си, говорейки за Елеазар Хараш. Ами на този Михаил каква му е историята? Ом Рам нещо му беше другото име.

В една статия е наречен "македонският Петър Дънов". Омраам Микаел Айванов.

[Донка]

Истината е, че и двамата са ученици на Учителя. Доколко и как служат на Словото, Учителя и светлите сили нека преценят. И те си имат читатели, значи има смисъл... А ако и дали ще се самопровъзгласят, това, мисля, отново не е наша работа да съдим. Нека злото стане слуга на доброто. 

[Eлф]

Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.

Разделеното царство
А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои“.

„Разделяй и владей“, това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура. Ако някой ме пита, кои са причините, по които човечеството страда, ще кажа: лозунгът „разделяй и владей“. Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас така, както сянката върви след господаря си. Христос казва: „Всяко царство, всеки организиран живот, всеки организиран народ, раздели ли се, няма да устои“. Ще ви докажа, защо именно няма да устои. Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома. Христос казва: „Ако царството се раздели и домът няма да устои“. Следователно, и царството, и домът ще пропаднат заедно, или на търговски език казано – ще фалират. Фалитът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва: „Понеже ти си се учил да разделяш и владееш, хайде сега – дий“. Днес всички българи на нивата все това учение проповядват: „Дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга“. Казвате: „Колко са хубави тези ниви!“ Питам: не може ли житото да расте, без да се дели земята?

" Обаче, какъв е резултатът от днешния ред и порядък в живота? Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахът, очите, ръцете, краката или друга някоя част от тялото ви се отдели? Днес в живота се постъпва по закона на делението, както се отделят дъщери и синове от родителите си. Влезете в някое религиозно общество и там виждате деление. У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на мястото си, разделени са. За светските хора казват, че се карат за пари, ами религиозните хора за какво се карат? "

 "Лъжливо учение е, където хората мислят, че като се разделят ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. "

`~~~

 "Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – „разделяй и владей“, то и аз се разделих и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнина."

 ". И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини."

 "Пожелае ли коя и да е частица да се отдели от някой орган, напуска своята длъжност и ако няма друга клетка да я замести, на това място се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освен прекъсване на Божествената връзка, която е съществувала."

"Кога става разделяне? – Когато се яви алчността, т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране. Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години, между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора, тези богове се смалили, станали са малки хора и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света“.

“ Процесът на делението е механически, а не духовен. В света не трябва да има никакво духовно деление. Това, което вие наричате деление, например при израстването на едно дърво, то не е деление, а размножаване. Размножаването е органически процес. Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота. Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: „Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него“. Ние постъпваме като някой евреин. "

 "Нещастията произлизат от факта, че когато се породи у нас една Божествена мисъл или Божествено чувство, ние искаме да ги пометнем, а от това се раждат и големи страдания. Следователно, такъв дом, такова общество, такива учени хора – всички се израждат, и на мястото им се явяват нови хора.

В прочетения стих Христос прави две сравнения: всяко царство и всеки дом. Христос казва: „Ако аз изпъждам лошите духове чрез Божия Дух, у вас е настало царството Божие“. Христос не казва, че дели, но казва, че изпъжда лошите духове навън. Пъдя и разделям, това са две различни понятия. "

 "Да изпъдиш човека, това значи, да му намериш място да работи другаде, а да разделиш, значи да го извадиш от онази връзка, която му дава условия да работи."

 "Турците казват: „Юварлаян таш темел тутмас“. То значи: камък, който се търкаля, основа не хваща. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате. Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната на нея – „съединение“ – и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно, законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват."

Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме.

Беседа, държана на 8 декември 1918 г.

 Източник- https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

[Кон Круз]

Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен.

Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.

[Eлф]

преди 14 минути, Кон Круз каза:

Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен.

Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.

Да, много отдавна не съм писала тук и  нещата са ми нови. Не успях да ги оправя сама. Ето още нещо от това Слово което смятам е по темата и пускам линк (ако мога) към цялата беседа: "Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много." Изт. https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1918-12-08-10.html

[Eлф]

В 19.03.2019 г. at 12:00, Кон Круз каза:

В една статия е наречен "македонският Петър Дънов". Омраам Микаел Айванов.

Кой е Учителя?

Йоан 14:17  Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

Йоан 15:26  А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

Йоан 16:13  А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. ~~~ Молитва на Духа Свят Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Подигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми виделината на Твоето лице. Господи, заради Твоята милост подкрепи ни с присъствието на Твоя свят Дух. Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, единият син на Бога живаго, в моята душа и да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. АМИН.- Изт. ~~~ 36. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ "Господи Боже мой, душата ми на Теб уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молени-ето ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи ми, Господи, виделината на Твоето Лице и заради Милостта Си подкрепи ме с присъствието на Твоя Свят Дух. Амин 22.11.1913 г., събота * * * Учителя работи индивидуално с всяка душа и дава тази редакция на „Молитвата на Духа Свят" на брат Пеньо Киров, като му пише: „ Пет неща са потребни в живота на човека: 1. Здраво тяло; 2. Добро сърце; 3. Светъл ум; 4. Силна душа; 5. Крепък дух.... Аз ти написах една молитва само като образ и дай място на духа си да я обработва, размножава и разплодява. Внимавай във вътрешната страна на нейното съдържание. Желая ти да бъдеш свободен от всички превзетости на живота. Аз ти посочих прости неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш едно с Мен. Пази тая молитва като нещо ценно за теб. Това са неща, които се дават рядко. Не я поверявай никому. Нека да бъде тя твоето богатство в тоя свят. Ти можеш да се молиш, както ти е добре. Пази осветените неща и не ги давай на недостойните. Търсете сила и свобода на своя дух. Нека Христос Единното Живо Слово да ви бъде радост и веселие всякога."- Изт. ~~~ " "1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби. 2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха. 3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. 4 Дарбите са различни; но Духът е същият. 5 Службите са различни; но Господ е същият. 6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. 7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. 12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. 16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. 17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? 18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. 19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? 20 Но сега те са много части, а едно тяло. 21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. 22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; 23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. 24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици. 29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела? 30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли? 31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път."- 1 Коринтяни 12 глава Учителя е Единен в своето многообразие и  всички са съработници на Божията нива и Той се проявява във всички отдадени Нему. Бог да би Благослови! Поздрави!