Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Отчаянието и силата?


Кон Круз

Recommended Posts

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила?

В една тема brahman е посъветвал Системен да си извади всички зъби, за да може да придобие диамантена мотивация за предизвикването на порастването на нов зъб посредством силата на мисълта си. Това е груба шега, но дали няма определена истинност в нея?

Чел съм, че когато животът е в опасност телепатичните сигнали са по - силни.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Зависи какво се разбира под отчаяние. Едното блокира всички сили и способности. Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите. 

Според Учителя истинската сила идва от вярата в Божията воля и следването и:

"В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа."

Формулата от Пентаграма

Мога да го потвърдя от личните си опитности...

Линк към коментар
Share on other sites

 

Цитат

 

Според Учителя истинската сила идва от вярата в Божията воля и следването и:

"В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.

 

Това е пътят на действието--волята . Той се изкачва с разумност . Значи , с много обмисляне и поемане на отговорност .

може и така да се каже : На пръв поглед отчаянието изглежда като отказ , отричане . Но зависи от какво се отказваш :)  .Човек много ясно може да усети два пласта у себе си . Един външен за пред хората :) Това което върши в социума , със съответните подбуди  . Другия вътрешен , сбор от скритите наклонности , харесвания , желания , които държи или подтиска , далече от чужди очи . Най често отчаяние се появява при неуредици с външния пласт . Непреодолими трудности в ежедневието .Тогава , ако човека не е загубил връзката с вътрешните си движения . Отчаянието се явява отказ от външна изява  ,,да става каквото ще " . И се оставя на ,,течението" , на вътрешните си подбуди и инстинкти . В този си аспект то става сродно със спирането на света , при Кастанеда . Или като при медитация , спираш всяко свое действие и си само наблюдател . Наблюдаваш без коментари .Този отказ от мисловен коментар и логично действие не е като при сковаването от страх . Той е само отказ от логически контрол .

Отчаянието е реакция на низшия ,,Аз" срещу голяма опасност .То , както всичко си има положителните страни , Защото тялото в моменти на опасност се справя добре , чрез своя наследствен опит . Но от друга , по дългосрочна , страна не е добро нещо . То е отказ от Аз-а . Отказ от еволюциония връх на който стоим и изваждане на животинското и пребиваване в него . Само разбирането на тази реакция и овладяването ѝ , е полезния ход ... Но пък поовладяното отчаяние не е вече отчаяние . Изчезват онези безумни подскачания на мисълта , усещанията се смекчават .

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

преди 17 часа, Донка каза:

Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите. 

Защо тогава да е отчаяние? Не е ли смирение?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Александър! Наведе ме на още мисли... Отчаянието от личната ми човешка воля, ценности, желания, които не ме доведоха до нищо добро, мен лично ме насочиха към следването на Божията воля. Преди това смятах, че човек трябва да се бори, за да реализира своите ценности и желания. Сега смятам, че човек има да мисли, да обича, да работи, за да осъзнава Божията воля, да може да я приеме с мъдрост и любов и да я следва и осъществява... 

Отчаянието е задължителната стъпка преди да дойде смирението... струва ми се.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Отчаянието е задължителната стъпка преди да дойде смирението... струва ми се.

И аз така мисля . Смирението е осъзнато отчаяние . Трансформирано .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В 4.10.2018 г. at 22:09, Кон Круз каза:

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила?

Чел съм, че когато животът е в опасност телепатичните сигнали са по - силни.

Според мен не е точно отчаянието, а преумора и ако някой те ядоса. Да, при мен се усилва психичната сила, ако някой много, много ме ядоса. Реагирали са: стъкло, електричество. Сега вече съм много, много предпазлива.

Относно втората част - не телепатични сигнали, а при мен е интуицията (макар, че аз го наричам - 'да надникна в бъдещето'). Това е като едно допълнително сетиво, което се усилва в момент, в който ти трябва. Например: за една моя операция. Някъде 3-4 дни преди нея 'надникнах', защото бях много притеснена. Преди операцията инструктирах точно анестезиолога за всичко. Питах го: Колко време отнема принципно? Той ми отговори: около 30 мин. Казах му: Не, от сега да знаеш, че ще ме държиш под упойка час и малко. Няма да е половин час. Обясних му и други подробности, за една вена, къде минава и как хирурга трябва да 'остърже' буквално вената, за да махне еди какво си и т.н.

След операцията за кратко ми дадоха досието в мен: продължителност на операцията: 1ч и 5 мин. За другите неща - не питах, дали наистина е било така или не.

След операцията, като ме посети анестезиолога - гледаше ме странно, стоеше малко от страни и побърза да излезе. Явно е длъжен да посети после всеки пациент.

С една дума: да не ти се налага да попадаш в ситуации, където психичната ти сила и интуиция се усилват. Това са кризисни моменти.

ПП Но все пак да си призная, че психичните сили са ми помагали. Да, много брутално беше. Човекът се беше изплашил (друг случай е това). Но ми помогна това. Онзи човек тотално си промени отношението спрямо мен и една лоша приказка не чух после от него. Не си позволи да ме ядоса по никакъв начин.

Редактирано от User123
Линк към коментар
Share on other sites

В 14.10.2018 г. at 21:42, Кон Круз каза:

Имах предвид отчаяние, при което болката е толкова силна, че води до избухване на голяма сила.

Пада контрола . Той е осъзнат и неосъзнат . :) 

Как се връзва това със

Цитат

Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите.

Когато падне контрола над повечето пластове в мисленето  . Спираме да пречим на божественото да действа чрез нас . А зад тези думи , стои дълго обяснение , как с развитие на личноста се учим  да контролираме и егото . Проблема се явява когато това се случва без любов , без разбиране на природата в човека .Така той пораства с правила за поведение . Даже ще е щастлив ако го накарат да декламира и десетте божи заповеди . Ще е убеден , че знае кое е добро и кое зло и тази убеденост ще я заявява със зъби и нокти , с всичка сила . До като не усети , че силата му не стига и правилата в които е вярвал го връхлитат обратно и заплашително . Благословена е липсата на сила и той вдига ръце от правилата . Нека светът сам  се оправя , стига ... У човека проблясва спомена за ,,Аз''  преди появата на личноста . Душата надзърта иззад егото .

(Контрола които утвърждава егото )   :)

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 4.10.2018 г. at 22:09, Кон Круз каза:

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила?

Според мен не е отчаянието, което води до изблик на сила. Причината е в съпътстващото ограничение, в това, че човек е притиснат до стената и няма накъде повече да отстъпва. Страхът също дава сила. В тези случаи обаче силата е хаотична, груба, има и странични последствия... 

За усилване на психиката като резултат от отчаянието не мисля, че може да се говори. Да, след като преживее една критична ситуация, човек натрупва опитност, но как това ще се отрази на психиката му, зависи от много други фактори. 

Линк към коментар
Share on other sites

В 26.04.2020 г. at 19:34, Станимир каза:

За усилване на психиката като резултат от отчаянието не мисля, че може да се говори.

Всичко е въпрос на Дух в комбинация с Разум. Точно от отчаянието, както и други състояния на фрустрация, се повишава силата на психични поток.

Всяка "преграда" пред потока повишава напора му.

Напорът на водата е силата на натиск, която водния поток оказва върху граничните повърхности при протичането му и е пропорционален на скоростта на движението му, ако има такова. Живата вода, енергетизираната, е тази която се движи свободно в естествено формирано земно корито. При поставянето на бент на пътя на воден поток се получава задържане и когато водата прелее разрушаването на бента започва от малко и завършва експлозивно.

Силният Дух може да трансформира психичния поток и вече концентриран да бъде насочван. 

Въпросът е да се научим накъде!

При язовирите се изграждат тръби, водещи до турбини,  а при баражите се оформят преливници, съобразени с цикличността на дебита на водните течения...

Линк към коментар
Share on other sites

В 18.10.2018 г. at 15:58, User123 каза:

при мен се усилва психичната сила, ако някой много, много ме ядоса.

Ето и нещо по въпроса от Терон Дюмон

СЪЩНОСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИЧНИЯ МАГНЕТИЗЪМ, Париж, 1913 г.

 

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...