натрапчиви мисли с чувство за вина

[Iza-bella]

Здравейте,

проблема ми е от години, като е на периоди, ту съм сравнително спокойна, ту нещата са доста зле. Постоянно живея с мисълта, че нещо лошо ще се случи и аз ще съм виновна, защото съм го предизвикала или не съм го предотвратила. Става въпрос за дребни неща от ежедневието, на които останалите хора не обръщат внимание, аз си ги превръщам в проблеми само в моята глава. Ще дам няколко примера. В детската кухня от която вземам храна за дъщеря  ми преди месеци имаше случай как една майка е намерила стъкло в храната и аз сега всеки ден като го храня буквално търся стъкло, вече ми се привижда, най-странното е че не ме е страх че може да има и детето да го лапне, а че щом аз съм го намерила ще трябва да уведомя останалите, защото някой може да пострада и ако не го направя аз ще съм виновна. Например влизам в обществена сграда и решавам, че ми мирише на изгоряло и почвам да се притеснявам че нещо ще стане, някой ще пострада, а там си има хора, които ще усетят или са отгоговорни, реално си приписвам чужди отговорности.  Постоянно проверявам дали съм спряла чешмите, дали всички ел. уреди са изключени и т.н.(не в границите на нормалното, връщам се по 100 пъти). Друг пример: виждам как приятелка си пуска телефона на масата, където би могло да е леко мокро и се чувствам длжна да я предупредя, защото почвам да си измислям как телефона ще гръмне и тя ще пострада. Мога да продължа до безкрай с примерите, защото всеки ден в главата ми се случват такива работи. ОСвен това напоследък се затварям в себе си и избягавам комуникацията с хора и съм в депресия заради проблеми с мъжа и всичко накуп...Но най-големия ми проблем са тези страхове и проблеми, които аз си измислям в моята глава. Взех си ремотив от няколко дена, незнам дали е подходящо в моя случай. 

Благодаря предварително, че отделихте време да прочетете за проблемите ми, ще съм благодарна на всякакви съвети

[д-р Тодор Първанов]

ОКР, прочети за него.

[Ines Raycheva]

Препоръчвам ти психотерапия, защото отплитането от ОКР-то, когато го правиш сам е по-трудно и продължително. 

Наистина тук, с писане, няма как да те подкрепим в справянето ти качествено. 

По темата можеш да прочетеш това  и това. 

Можем да ти препоръчаме терапевти, също. 

[Iza-bella]

Благодаря ви за отговорите! Даа, определено става въпрос за ОКР и то доста сериозно. Проблема е, че съм с малко дете и физически посещение при специалист би ми било трудно, но все пак ще бъда благодарна за насоки. Живея във Варна.

А жълтия кантарион, който започнах да пия дали би бил от полза или не е точно за такъв проблем?

[Ines Raycheva]

Чак пък доста сериозно... Симпатично ОКР е! Жълтият кантарион ми се струва, че няма да замести терапията..... 

Трудно да посещаваш специалист - едва ли - на фона, на това, в което живееш в момента, колко пък да е трудно? 

Във Варна - Диляна Колева. Тя пише и тук, във форума, може да я попиташ. 

[Iza-bella]

Инес, трудно имах предвид, че няма на кого  да оставям бебчо, на годинка е, но ще го измисля някак, иначе имам голямо желание.

Ще се свържа с нея 

Много ти благодаря! 

[Guest Кермит]

преди 1 час, Iza-bella каза:

Инес, трудно имах предвид, че няма на кого  да оставям бебчо, на годинка е, но ще го измисля някак, иначе имам голямо желание.

Ще се свържа с нея 

Много ти благодаря! 

Здравей,

знаеш ли, правил съм уникални сесии в присъствието на бебета. То това е една съществена част от работата на терапевта - да утилизира всяка ситуация в полза на клиента си. Колегите, които работят хипнотерапия ще ме разберат.

Пък и нека бъдем точни - на една годинка хич не е бебе, а достоен човек най-младша възраст

[Iza-bella]

Благодаря ви

Доста се мотивирах да се взема в ръце

[Донка]

Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз... 

[Iza-bella]

Донка, 

благодаря ти за отговора. Да, със  сигурно е както казваш и аз си казвам, че ще гледам само своите отговорности, но не си представям как мога да предотвратя нещо лошо да се случи и да не го направя. Друг е въпроса, че то едва ли ще се случи, повечето случаи са мои измислици.  Проблема ми е, че минавам границата на нормалното, превръщам го в свой проблем, предписвам си чужди отговорности и вина и не знам как да изляза от това. Имало е случай, когато до такава степен се тормоза за нещо, че вече усещам, че нямам право да го причинявам на себе си, и си казвам "не мога повече каквото ще да става" или "това е последния път в който аз се измъчвам за нещо, което не трябва " и много бързо след това отново съм във филма и всеки ден излиза "ново 20". По-силно е от мен. Лошите мисли, така си навръзвам нещата и си измислям какво ще се случи, направо сценарии на филм става. Някакво вътрешно чувство всеки път ми подсказва, че всичко е наред, но лошите мисли са по-силни. Преди години ходих на психолог и той стигна до причината, откри я в детството, но това, че я знам (според мен не е само това, много са причините) не ми помогна. Даже май стана обратния ефект, някакси ми дозатвърди проблема в главата, като ми показа причината.

[Ines Raycheva]

@Iza-bella, с горния си пост описваш основни елементи от живота на всеки човек с ОКР.

Когато започнеш да посещаваш терапевт, който наистина разбира това състояние, ще те поведе в ученето на това как да не се връзваш на мислите си. Те просто ще спрат да имат власт над теб. Отдели възможност за такава терапия, за да можеш да живееш живота си пълноценно!

Тук, във форума има теми на хора, преработили ОКР - ето едно такова мнение. Можеш и темата да прочетеш. 

Ето още един полезен линк.

[Орлин Баев]

Виждам, че се акумулира мотивационна готовност за терапевтично справяне. Георги Балджиев е един чудесен избор за терапия на ОКР в София! Желая успехи от сърце!