Светлю

[Svetlioo]

Здравейте на всички. Мъж на 28 години ви пише. Имам нужда от насоки. Попаднах на форума и реших да споделя своята история и до къде съм стигнал в работата със себе си след 5 години страх, започнал заради панически атаки вследствие употреба на трева. Много се радвам че тези страхове се появиха, благодарение на тях станах много по смел в действията в живота, направих много неща които ме развиха добре във финансова гледна точка,изцерих се от мързела си с две думи. В момента получавам пак панически атаки от време на време, забелязвам че мисленето ми не е от най оптимистичните, опитвам да мисля оптимистично, да видя хубавите неща в живота. Имам моменти в които зациклям само на кофти мисли, притеснения за здравословното ми състояние,имам проблеми с кръста, притеснения за бъдещето Започва например и от нищото да имам буца в гърлото и дори и да не мисля за това почва да расте напрежението и хоп паник атака хаха. Минава и ми олеква, напрежението изчезва.Може ли да ме насочите в каква посока да работя за да се справя с това? Преди не мислех за това как съм и виждам че това е една от основните грешки, че мисля изобщо как съм, за бъдещето и от там идва всичко. Преди не е притеснявах, казвах си каквото дойде, каквото стане, сега все едно се вглъбявам и това е най важното за което да мисля. Ще съм благодарен на всички включили се! 

[Андрей Филипов]

Здравейте! 

 Често усещането за буца в гърлото се появява по време или след стресови ситуации - сякаш гърлото се свива, трудно преглъщате, не достига въздух. Това се дължи на факта, че когато сме нервни  и неспокойни се напрягат всички мускули - включително и гърлото. Обикновено в подобни случаи, буцата изчезва, когато се успокоим.

 Ако количеството на стрес в живота ви е прекалено голямо и усещане за буца в гърлото не дава спокойно да живеете, е най-добре е да се обърнете към психотерапевт.

 Започнете със спорт и по чести разходки сред природата.

Редактирано Октомври 3, 2018 от Андрей Филипов

[Svetlioo]

 Да така е, това са все реакции на тялото при стрес. Всичките до една ги знам, интересното е че живота ми преди първата атака беше с доста повече стрес(който намалих след случката) в същото време доста увеличих разходките сред природата, спорта също зае доста важно място в живота ми. А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес. Имал съм с 3 терапевта срещи, единия ми показа пътя за справяне, разбирам го, осъзнавам го, като си го кажа например изглежда супер лесно и работещо, но смятам че проблема е в мен, защото това което ми показа при прилагане от мен нямаше ефект. 

[Андрей Филипов]

Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден."
В. Франкъл

[Полина Юлиева]

В 3.10.2018 г. at 17:32, Svetlioo каза:

А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес.

Едва ли има нещо, което на ежедневно ниво да причинява по-голям стрес, от излъганите очаквания. Животът ти не е това, което си искал да е, на което си се надявал, и чувството, че имаш все по-малко контрол върху развитието на нещата е достатъчен повод за тревога. Разбираемо е, че искаш да анастезираш тази тревога. Но възможно ли е да не мислиш за бъдещето? Нима това не е най-човешката способност? 

Вместо да бягаш от мислите за бъдещето, инвестирай в това да разбереш защо те тревожат. Това би бил най-сполучливият начин да се освободиш от страховете в настоящето.