Сила на характера

[ivena_88]

Здравейте! Бих искала да поставя темата за силата на характера и волята на човека, които според мен са изключително важни в днешно време. Как според вас може да се изгради силен характер и са се кали волята? Как може това да стане, ако става въпрос за чувствителен, колеблив и страхлив човек? През какви етапи на промяна трябва да се премине и възможно ли е такъв човек да придобие силен характер?

[АлександърТ.А.]

 

Редактирано Септември 29, 2018 от АлександърТ.А.

[Донка]

Здравей ivena  Зависи какво разбираш под сила на характера и волята. Моля опиши как си представяш един човек със силен характер и воля. 

 

[ivena_88]

За мен силният волеви човек е този, който:

- е преборил голяма част от страховете си, които му пречат да живее пълноценно или по-точно живее в хармония със страховете си, като ги е приел;

- е смел, поема премерени рискове, за да се развива, носейки отговорност за решенията си и действията си;

- не е силно чувствителен, лабилен психически, не се разстройва лесно за щяло и нещяло;

- концентриран е в изпълнението на целите, които сам е поставил;

- е самостоен и независим от другите, тяхното мнение и поведение;

- знае какво иска в живота и какво правил: има цел и посока и ги следва, дисциплиниран и целенасочен.

 

Редактирано Септември 30, 2018 от ivena_88

[АлександърТ.А.]

С една дума ---стар     

В същност , волеви е този който действа , Нищо повече . Сетне идва , тълкуването на самото действие . Там вече , човек се учи как и защо . Характера е сбора и подредбата на всички възгледи за света , за себе си . Там също се работи като стремежа е да се постъпва според идеала , който всеки има . Този стремеж в действие , хем укрепва волята , хем изгражда желания характер .

Редактирано Септември 30, 2018 от АлександърТ.А.

[Донка]

Цитат

 

силният волеви човек е този, който:

- е преборил голяма част от страховете си, които му пречат да живее пълноценно или по-точно живее в хармония със страховете си, като ги е приел;

 

Прекрасно! Страховете не се борят - те се топят   и/или трансформират. Дай пример за страх, който ти пречи да живееш пълноценно, моля. 

Цитат

- е смел, поема премерени рискове, за да се развива, носейки отговорност за решенията си и действията си;

Да се носи отговорност за последствията от премерен риск е чудесно. Но наистина да е премерен добре... Дай пример за премерени рискове в твоя живот, които ти се страхуваш да поемеш.

Цитат

- не е силно чувствителен, лабилен психически, не се разстройва лесно за щяло и нещяло;

Добро качество. Според моите опитности лабилността на психиката идва от няколко причини: опит за контрол на ситуациите и хората в тях, опит за налагане на своите мерки за добро и лошо, твърде висок рейтинг на щялото и нещялото в ценностната система. И аз вкарах предното ляво колело на колата в дупка на тротоара.. Е, ядосах се, но като видях че нищо не мога да направя сама, заключих я и си тръгнах.... като ми мина яда и самокритиката, обадих се на приятели, помогнаха ми, извадихме я, сега много внимателно гледам къде паркирам и не шофирам гладна и уморена... Така че това са уроци... 

Цитат

- концентриран е в изпълнението на целите, които сам е поставил;

ооо това е прекрасно, но се постига трудно. Ето и аз сега пиша това вместо другото дето ми беше целта...  

Цитат

 е самостоен и независим от другите, тяхното мнение и поведение;

Пълна независимост няма, но самостойност - да. Зависимостта от мнението е добра, ако не се подчиняваме сляпо, а преценяме самостоятелно мненията на другите. В тях може да има много полезни за нас неща. Да се съобразиш с нечие мнение не винаги значи да си зависим от него... Понякога, обаче,  е задължително да се съобразим - особено когато това касае пряко човека. Например, аз казвам, че не искам вертикални щори за прозорците на моята стая(имам си основание и вкус). За мое добро ми купуват точно такива и то в цвят, който не харесвам, но те харесват... Аз им си ги дадох да си ги сложат където те намерят за добре и не се съобразих, че са платени вече и мерени за моя прозорец.... 

Цитат

- знае какво иска в живота и какво правил: има цел и посока и ги следва, дисциплиниран и целенасочен.

ох, и на мен ми се иска това... на 59 г съм.... 

[ivena_88]

Имам много страхове, върху които работя от десет години. Има периоди, в които смятам, че се справям по-добре и такива, в които си мисля, че нищо не съм постигнала по въпроса и всичките ми страхове ме обхващат. Най-много ме терзаят страхът от болести и от провал.

По въпроса за риска: премерен за мен е рискът, свързан със смяна на работата. Има риск работата да не е добра, дори да е по-лоша от предишната, но дори това да е така - не е нещо фатално или което да не може да се преодолее по един или друг начин. И все пак, аз трудно се решавам да поема рискове, дори когато ги смятам за премерени.

Възможно е, както Вие казвате, да се чувствам лабилна на моменти поради желанието ми за контрол най-вече върху собствения живот и ситуациите в него. Въпреки че опитвам да работя върху желанието си за контрол, все още вярвам, че ако отпусна контрола, това ще е пагубно за мен. Все още не мога да повярвам, че вероятно нищо не мога да контролирам, дори себе си. В определени периоди в живота си се чувствам безпомощна да се справя, но нито мога да не контролирам, нито мога да контролирам. Най-вероятно затова съм изнервена и избухлива на моменти - не ми се получават нещата с контрола, а толкова ми се иска. Чувствам се разочарована на моменти, защото въпреки че упорито вървя в определена посока, не получавам очакваните от мен резултати. Като пример мога да посоча здравословното хранене. Преди години реших, че ще започна да спортувам, да се храня здравословно, да спра да пуша и да не употребявам алкохол и имах определени очаквания за позитивна промяна на здравословното ми състояние като резултат от това. Позитивна промяна има, но не е толкова голяма колкото очаквах и сега на моменти се чувствам демотивирана да продължавам с усилията. 

Мисля, че голяма част от проблемите идват от характера и волята ми, който макар и "заякнали" през последните години, все още не са достатъчно силни. Струва ми се, че животът е много труден и в него няма място за лигльовци, а само за силни хора. Много често ми се е случвало в миналото околните да ми казват, че съм чувствителна и емоционална и това е мой минус. Към днешна дата вярвам, че наистина е така и смятам, че бих живяла по-спокойно и добре, ако има силен характер и съм по-устойчива на стресове.

 

[АлександърТ.А.]

Малко бележки ... 

Цитат

позитивна промяна има, но не е толкова голяма колкото очаквах и сега на моменти се чувствам демотивирана да продължавам с усилията. 

Истинската полза идва по бавно . Тя е в промяната на основата  .Търпение

Цитат

на моменти - не ми се получават нещата с контрола,

Съвсем в реда . Човек не е самия Бог . Контрола от нула до тотал ---намираш границата си . До там където лесно го осъществяваш . Не може всичко да се контролира .С дисциплина и разумност може да увеличиш зоната на контрол . Но виждаш въпроса си ---до къде може да има смисъл .Живота сами си го правим труден . Много очаквания , много трудности .

[Донка]

Благодаря!  Интересни отговори! Аз не очаквах точно такива

Всъщност очакването е механизъм, с който ние по някакъв начин се подготвяме за близкото бъдеще. Той не включва в себе си непременното реализиране на очакването, а само подготовка в случай че... Само че ние го тълкуваме доста изопачено и така си навличаме напрежение, разочарование и ... материализация на страховете ни. Когато изискваме от света и времето да ни изпълнят очакването, и сме разочаровани, това е агресия - искали сме да напъхаме себе си и хората и света в калъпа си за добро и за щастие... Представяте ли си колко са разочаровани мравките, които тъкмо намерят пътечка към нещо вкусно в нашия дом, и ние в паника се юрваме да пръскаме с отрова, да замазваме фуги... А може би очакваният резултат и време за постигането му просто не са били пресметнати добре и затова не са се реализирали? 

Работата над здравословния начин на живот, както спомена и Александър, продължава цял живот и е Път без крайна точка. В началото на този път има дим, алкохол, пържоли, безсънни нощи, постепенно пейзажът се променя и след известно количество време все по-често пеят птички, цъфтят цветя, въздухът е свеж и сънят - спокоен и красив... После настъпва друга възраст и там пейзажът е друг, после друга и пак... Здравословният начин на живот не е цел, той е движение към своето истинско аз и към хармония с тялото си и света около нас... Но и двете се променят непрекъснато, значи и ние с тях... 

Ох, болестите по-скоро идват, ако човек се страхува от тях... Не страх, а предпазливост ни е нужна - обаче се учим на нея цял живот и по трудния начин. Ето и сега половината хора са болни - защо? - ами защото рязко захладя. Пак времето ни е  виновно - забравяме мързела си - не си извадихме навреме топлите дрехи и завивки... 

А иначе болестите са учители и ни спасяват от по-големи злини... 

Контролът е като сърфирането. Сърфистът може ли да контролира вълните? Може ли да избухва, ако не идва вълната, която му е нужна? Може да контролира само своите собствени действия и то не 100%... Абсолютният контрол е само на своите собствени мисли и постъпки, бих добавила и емоции и отношение... Другото е вълната... 

Да е човек чувствителен и емоционален не е минус. Напротив. Зле е, когато оставим контрола на мислите и постъпките си в ръцете на чувствителността и емоционалността. Учителя нарича хармонията между ума и сърцето "разумно сърце". Тази хармония е възможна само, ако и двете страни - разумът и сърцето се водят от безусловната любов... заедно. 

Александър е дал прекрасна подборка от стари теми - там са споделили своите размисли мноо силни и добри хора. Аз бих препоръчала и още една тема: Мисли от Учителя за Волята

 

[ivena_88]

Смятате ли, че с времето чувствителността/емоционалността на човека намалява и той става по-устойчив на стрес, напрежение и неприятности? Или това може да се случи и чрез целенасочена работа независимо от годините? Може ли един емоционален човек да стане не така емоционален?

Казвате, че ако човекът е чувствителен и емоционален, това не е негов минус. Аз обаче мисля, че това е негов минус и му пречи да живее по-леко и спокойно. Затова реших и да отворя тази тема. Емоционалните хора доста трудно минават през всякакви житейски кризи, свързани с работата, семейството и отношенията, здравето и т.н. Такива хора с месеци и години преживяват случилото се с тях, склонни са да го драматизират, да го обясняват на другите вместо да търсят решение и да действат, имат нужда от постоянна подкрепа и съчувствие и често потъват в проблемите си. Така освен, че не са щастливи и удовлетворени, те са и неефективни на работа, приемайки навътре почти всяка случка в живота си. По този начин емоционалността им става основен техен недостатък и лайтмотив на целия им живот. Всичко случващо се те пречупват през тази емоционалност. Нерядко циклят над незначителни проблеми, дълго време могат да са обидени на някого, да са изпаднали в апатия и т.н., което се отразява пагубно на всички сфери на живота им. Освен това ми се струва, че другите хора, които не са така емоционални ги приемат с насмешка и ги смятат за лигави, ревливи, безхарактерни. Когато такива хора са щастливи, те отново са дразнещи за не така емоционалните, защото обичат да показват и изживяват емоциите си и отново са приети с насмешка. Ако става дума за емоционална жена, това донякъде може да й се прости, но ако е мъж, той даже може да бъде отхвърлен - на работа, в семейството и сред приятелския си кръг. 

Струва ми се, че човекът на днешния ден не е емоционалния, а е този с твърдия характер и волевия. Той се възприема (и най-вероятно е) по-успешен и високо ценен. Освен това смятам, че е по-малко вреден за себе си и здравето си. Емоционалният често се саморазболява в резултат от силните си преживявания.

 

[АлександърТ.А.]

Не съм съгласен , че емоционалните хора не са харесвани . По скоро има известна истина в  неспособноста на някои да се владеят . Не е въпроса само във емоционалните преживявания . Сама казваш и друго , показноста . Демонсрирането на емоционално поведение  .Точно  поведението  с течение на годините се усъвършенства , даже и без целенасочена работа . Просто натрупването на опит , дава резултат . Всички хора приемат живота емоционално . Разликата е в ответната реакция . Някой подскача от радост , друг изчаква оглеждайки се . В този момент , в реагирането , човек може да се намеси . Един начин е  с обмисляне и тренировка на нужната реакция . Мислено си представяш силна емоция и я съчетаваш с някакво умерено поведение  ( многократно). Също е хубаво да се самонаблюдава , различавайки как мисловната нагласа влияе на емоционалното състояние .Например да се забележи кога емоционалната реакция е по различна от друг път . Тогава потърси за какво мислиш в момента , а после , за какво си мислела предишния път .(всеки ден )

Редактирано Октомври 8, 2018 от АлександърТ.А.

[Орлин Баев]

Волята е свобода, а не толкова инатлив напън. Преодоляването на това, което оковава, води към свободата. Трансформирането на страховете е старт. Освобождаването от зависимите навици, вече същностно в развитието на волята. Като цяло обаче, волевият човек, живеещ от его позиция, не е приятна картинка. Толкова е и волеви - себеналагащ се, да. Същинската воля е свързана с живота от позицията на Човека, с пътя на любовта, водеща до мъдростта, която освобождава,.