517. Там ще бъде и слугата Ми - Неделна Беседа, 5 ноември 1933 г.

[Донка]

„И дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана – до 26-и стих.

„Духът Божи“

Ще взема само няколко думи от 26-и стих: „Там ще бъде и слугата Ми.“

Неделна Беседа: Там ще бъде и слугата Ми - 5 ноември 1933 г.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

Цитат

 

Та, казвам: Когато взимам думата „любов“, аз разбирам онази космическа сила в света, която може да тонира човешкия организъм. Любовта, даже и в своето ниско проявление, тя е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, за науката, за хубавите отношения, за всичко в света. Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света.

Може да се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора да се съгласят с този закон на Любовта. Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва да се разбере в много широк смисъл. Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в себе си – като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас. И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите. Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма да му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво. Това значи да живее в човека Божествената любов.

Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. 

Там ще бъде и слугата Ми 

 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Цитат

Сега един човек може да ти говори за Бога, без да има тази любов в себе си. Онзи, който има това чувство на любовта в себе си, като те срещне той, ти ще почувствуваш тази любов, без да ти говори за нея. Той ще ти говори за съвсем други работи, но ти ще почувствуваш, че в него живее Божествената любов и се проявява във всичките му постъпки. Той никога не говори за тази Любов. Срещаш друг, който ти говори за Божествената Любов, но ти не я чувствуваш. Казваш: „Какво нещо е Божествената любов?“ Божествената любов може да се чувствува само, но не и да се разправя.

Там ще бъде и слугата Ми 

[Донка]

Цитат

За сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която да ни покаже пътя, по който те могат да работят и да имат известни постижения. Под трезва наука разбирам такава, която да не внесе в ума на човека [никаква] суматоха. Не да не внася мъчнотии, но да не внася никакви противоречия, да не отрича нещата, т.е. да не отрича живота, но да изнася явленията в живота. Не е въпросът, че няма да срещне някое явление, което да не може да изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.

Там ще бъде и слугата Ми 

Дали след сто години сме успели да стигнем до такава трезва положителна наука, която ни показва пътя към работата и постиженията, без да внася суматоха в нас? Имаме ли в 21 век наука, която не отрича живота, но изнася явленията в живота, и която като не може да обясни нещо, поне знае, че принципът е верен?

•