Дереализация, силна тревожност

[darina.petrova]

Здравейте. 

Искрено моля, за малко внимание, защото вече ми е трудно да се справя сама. Искам да чуя също така мненията най-вече на д-р Тодор Първанов и Орлин Баев... разбира се и на всички други, но най-запозната съм с тяхна работа.

На 20 години съм. По принцип съм супер позитивен, но в същото време крайно емоционален човек... изживявам всичко много навътре, радвам се на най-малките неща все едно са нещо грандиозно, обичам с цялото си сърце, винаги гледам да радвам близките си, да правя добро... просто много чувствителен и обичлив човек. 

Всичко започна на рождения ден на приятеля ми, когато от глупост смесих марихуана с алкохол... (пробвала съм преди това няколко пъти марихуана) . Не мога да ви опиша чувствата, ноито изпитах, мислех, бях почти убедена, че ще умра... бях се проснала на цимента и лежах и нямах сили да говоря дори, приятеля ми беше също толкова зле... тогава вложих буквално целият ми запс от енергия, психика и сила да стана и да се приберем... всичко се въртеше, не знаех къде съм, но някакси, успяхме да се приберем, дори разсъждавах, казах му да се обърне на една страна и да ме прегърне за да знам, че няма да повърне и да се задави... знам ли... та на другия ден всичко беше наред, бях много щастлива, че всичко е свършило, обещах си никога повече да не опитвам всякакви наркотични вещества. Забелязах как преди да навърша 20 години (месец преди случката) започнах да навлизам в някаква криза, как съм на 20, вече няма да имам бал, вече няма да съм толкова безгрижна, как живота напредва, как не можем да върнем времето назад, но всичко отминаваше бързо... след случката с марихуаната, тези мисли за живота и смърта ме връхлетяха жестоко, видях се с един много мъдър човек, който ме закопа с отговора на въпросите ми “Какъв е смисъла на живота” “Защо се случва всичко” с “Ами живота смисъл няма, приеми го и спри да се ровиш” този отговор ме гръмна  не знам защо като мокър парцал през лицето и за един час всичко ми стана съпер нереално ... така през цялата ни среща. После ми отмина. Имах някакви много кратки моменти в които казвах “Абе нещо ми е много нерално” но се смеех и ми минаваше... докато не заминах в Пловдив с приятеля ми (преди два месеца и половина) ... от тогава всичко ми стана нереално, започнах да мисля, че откачам, така всичко ставаше все по-силно и наистина се чувствах като луда, страхувах се, сърцебиене, бях убедена, че тревата ме е увредила... върнах се, казах на майка ми уплашена, отидохме на психиатър, каза ми, че имам ПР и Генерализирана тревожност, изписа ми лекарства, не много силни, дори не мисля, че бяха АД (Флуанксол и Стрезам) и започнах да ги пия мислейки си, че ще е за седмица две и ще ги спра, почувствах се по-добре отидох на преглед и той ми каза да ги пия още два месеца, казах си “ааа не, четох много няма да ги пия толкова много, искам схема за спиране” спрях ги, бях добре с изключение на леки моменти на дереализация, дразнене от светлината... но го пренебрегвах... досега... сега съм със силна тревожност, постоянна топка в стомаха, гадене, сърцебиене, потене на ръцете, страх ужасен, дереализация много силна... и пак съм на дъното... връщайки се назад във времето осъзнавам, че имам доста стресиращи моменти, преживях тежко раздялата с бившия ми приятел, приятелят ми ме удряше няколко пъти, аз му прощавах, винаги ми казва как се държа зле как нещо не му стига не е щастлив как аз съм виновна, като дете баща ми ме биеше в период от една седмица всеки ден, винаги ме е наказвал, дядо ми преди няколко месеца буквално падна и всички мислехме, че умира това много ме стресира, смених университета... и тази трева .. пф не знам вече и аз, искам само някакво мнение по въпроса, заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ... искам да бъда старото си аз... помогнете ми да се отърва напълно от това чувство, против АД съм затова търся всякакви методи... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО... 

Редактирано Септември 5, 2018 от darina.petrova

[д-р Тодор Първанов]

,,заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ.,,

Ако е само това, свали си от спиралата, книгата ,,Дванадесетте правила  на мозъка ,, от невролога Джон Медина и когато я прочетеш, ще знаеш, че бягането е най-ефективното средство, за отърваване от дереализацията.

[darina.petrova]

В 6.09.2018 г. at 14:53, д-р Тодор Първанов каза:

,,заедно с техники за справяне с дереализацията, всичко ми е поносимо, но тази дереализация НЕ.,,

Ако е само това, свали си от спиралата, книгата ,,Дванадесетте правила  на мозъка ,, от невролога Джон Медина и когато я прочетеш, ще знаеш, че бягането е най-ефективното средство, за отърваване от дереализацията.

Благодаря много! Да главно е това, защото от това ужасно усещане идва страхът, че ще полудея, че няма да имам нормален живот, деца, семейство, че ще нараня близките си, ако полудея... всичко тръгна когато се разрових из нета и попаднах на статия за шизофренията и там пишеше че има симптом дереализация и се наплаших зверски... та да де, не съм чула ПР и тревожност да станат шизофрения и го знам, но страха е опасно нещо... 

[д-р Тодор Първанов]

Е, аз съм психиатър и ти казвам - няма да полудееш. Никога повече, не чети в нета, за каквито и да е болести!

[Georgiev86]

Здравей, Дарина, ще ти предложа една по различна гледна точка и възможност да промениш възгледите си. Започни да спортуваш. Постави си за цел да промениш формата си, визията си.Следвайки тази цел ще придобиеш нужното самочувствие и увереност, защото спорта подпомага особено много за намаляване на стрес, напрежение, тревожност, а също така след системно практикуване човек се научава на търпение, последователност, постоянство. Препоръчвам ти да съчетаваш фитнес с кардио тренировки( бягане, каране на колело, дори качване на стълби ) поне 4 пъти седмично. В началото ще ти бъде трудно, вероятно ще имаш желание да се откажеш, но ако си решена да промениш това състояние, в което си изпаднала, спорта много ще помогне. Силата е само и единствено в теб. И запомни -волята е това нещо, което те кара да продължиш, дори когато всичко останало ти казва, че си победен. Следвайки тази максима и спортувайки редовно, сама ще се увериш, че постепенно дереализацията се превръща в реализация.Успех! 

[Ники_]

Привет, Дарина!
Това, което преживяваш е много интересно явление. Аз го живях няколко години. При всеки протича различно.
На изток го наричат трансформация, при която излизат т.н. самскари, или дълбоки психически впечатления, кармични семена.
Та, случва ти се пробуждане. За теб е приготвен път в Светлина, приживе, в този живот, но видно, това минава през болезнена реализация на кармични отпечатъци, на карма.
Всичките тези негативни състояния, са хем карма, която ти се случва, заради твоя предишна недобродетелност, овъзмездяване един вид, хем е нещо, което те учи, хем е нещо, което те кара да се обърнеш и да тръгнеш в правилна посока, а ти вече я вървиш и то е зцаложено в теб.
Чувствителен и добър човек си, т.е. в теб Божественото е започнало да работи.
Тялото обаче трябва да е подготвено за новите енергие, да го пречистваш, защото то носи в себе си много кармичен багаж. Тялото, ума, сърцето - всичко иска още чистене.
Най-добре започни да ходиш на Йога, при някой свестен преподавател, който наистина да разбира.
Пребивавай повече в диховните среди, намери си близки хора там, имай общуване със себеподобни.

Работи със страховете и ги отработвай.

Има няколко начина за Пътуване по Пътя, общо взето два главни - по пътя на любовта, или по пътя на болката.
За да не пътуваш по пътя на болката, служи на другите, действайки за тяхното добро, прави и добрини, работи за тях, за тяхното здраве, щастие, за тяхното осъзнаване.

Ще ти предложа две статии на лични съобщения във ФБ, прочети ги.
Поздрави и Смелост!
Сила и Любов, Любов и Сила!