Хипомания

[S.Yankulova]

Здравейте! Пиша Ви, за да поискам съвета ви относно нещо, което много ме тревожи. С приятелят ми сме заедно от 6 години и никога не съм го виждала в такова състояние. Винаги е бил спокоен и умерен. Вече може би към седмица се държи странно, говори постоянно как му се било отворило съзнанието и вече бил прогледнал. Вманиачен е в работата, постоянно прави нещо. Сега реши, че ще прави ремонт.Казва, че всичко му е в главата, има ясен план, който трябва да изпълни. Постоянно пренася, мести някакви неща и кара хората около него да му помагат. Вдигнал е майка му и баща му в 05:30 да чистят, защото чакаха да им дойдат техни роднини на гости. Когато откажеш, казва че никой не го подкрепя, всеки го обвинява, никой не го разбира.На него му писнало никой нищо да не прави за него.В края на септември брат му се прибира от чужбина и на гости ще дойде и шефа му, с който са се сприятелили. Казва ми,че иска всичко да е направено както трябва и този човек да види неговия труд, да го оцени и да си каже за него, че е ценен кадър и да иска да работи с него. Също така иска, когато някой му е на гости да се чувства все едно е на хотел, даже и по-добре, да му е уютно и удобно. Купува някакви неща - хладилници, игри, големи количества храна. Когато отишъл да пазарува казал на братовчед ми и приятелката му, че им бил купил четки и можели да се нанасят у тях да му поддържат къщата, а той щял да живее в палатка на ракетната площадка, на която също работи. Вече не знам дали се шегува или говори наистина. Говори много и постоянно е в действие. Държи се грубо и се дразни, когато не стане неговото. Помагам му и правя каквото ми каже, после казва, че не съм го направила както е искал. Само говори как се скапвал от работа, колко много работи и как хората разчитат на него и ако друг е на неговото място няма да издържи. Спи по 2-3 часа, храни се малко и е отслабнал. Когато каже, че е изморен и му кажа да се наспи почва да говори, че има много работа, която трябва да се свърши и че за да получаваш трябва и да даваш. Държи се грубо с мен, с майка му, която винаги е уважавал и е имал респект към нея. Когато тя му предложи да го заведе на лекар той и се изнерви, почна да й крещи и каза че си е много добре, по-добре не е бил и нямал нужда от лекар. Тя била за психиатър. Нервите му били от нас, не от работата.Нямало да й позволи повече да го командва и да му се бърка. И все повтаря ако не ми помагате, тогава не искам да ми пречите да си върша работата. Все обяснява, че в хода на работата ако видиш проблем трябва да го разрешиш на момента, а не да чакаш и да се ядосваш, че работата не върви. Вече бил безкомпромисен. Преди бил мързелив, но вече знаел, че трябвало да се работи и никога не трябва да страниш и да се плашиш от работа. На мен ми казва да не се притеснявам за него, че се чувста много добре и е щастлив и всичко е точно. Иска и аз да съм щастлива и го правил за мен, за да ми е комфортно там и да се чувствам добре, това да бъде нашия дом. За първи път го виждам  в такова състояние и съм много притеснена. Имам чувството, че пред мен е друг човек. Тези хора, с които не е толкова близък не забелязват промяната, но близките му - аз, семейството му и моето семейство го виждат. Не иска да приеме, че се държи странно и необичайно, не мисля че той осъзнава колко е променен. Много го обичам и искам да му помогна, но не знам какво да направя. Леля ми е психиатър и каза че вероятно е в хипомания и трябва да отиде на лекар, но той не желае. Какво да сторя? Моля Ви за съвет. Страх ме е да не изпадне след това в депресия и да не е БАР.

[д-р Тодор Първанов]

Послушай леля си.