Задръжка на урина

[Pavel1489]

Здравейте, имам следния проблем пия (клонарекс(ривотрил),флуанксол,анафранил) от близо 1 месец. Вчера не можех да отида до тоалетна въпреки, че мехура ми бе пълен в продължение на 2-3 часа след това усетих силни болки в пикочния мехур и леки в бъбреците, когато вече беше препълнен (пикочния мехур) успях да отида до тоалетна. Отидох в спешното където ме насочиха към урилог прегледа ми бъбреците и пикочния мехур и каза, че всичко е наред сподели също,че е възможно да е от лекарствата. Психиатъра ми също потвърди, че е от анафранила. Въпроса ми е някой имал ли е същият проблем и опасно ли е, защото е доста неприятно.

[Guest Кермит]

Здрасти,

В този форум няма практика да се обменят оплаквания и да се търси още някого, на когото нещо неврозата му съчинява. Тук хора като теб поставят въпроси, с цел да намерят решения. Ние от своя страна, помагаме, доколкото позволява този формат на комуникация.

Не ни разказваш по какъв повод пиеш този шантав коктейл психофармация... Нито на колко години си, нито някаква житейска история, която да те е запокитила в желязната прегръдка на Биг Фарма... Не мога да вляза в профила ти, може би си разказвал на друго място? - ако е така, придържай историята си в една тема, за да е адекватен отговора от наша страна.

 

 

 

 

[Pavel1489]

Здравей, на 17 години съм.С диагноза паническо разтройство(до колкото може това да бъде диагноза). Житейска история мисля, че съм твърде малък за да имам пия лекарствата заради ПР. Имам този проблем от 8-9 месеца пробвал съм какви ли не методи за справяне, но без успех сега пия (клонарекс(ривотрил)анафранил,аметриптелин,флуанксол, но-шпа и алфа блокери за уриниране(урорек)). Просто се получи явно страничен ефект от анафранила(задръжка на урина) и затова ми стана интересно дали някой е имал подобен проблем. А до колкото тези 9 месеца с Пр е дълга история!

Поздрави  

[д-р Тодор Първанов]

Когато работих в психиатрия и изписвах трициклични антидепресанти-анафранила е такъв, болните се оплакваха от проблем с уринирането.

,, пробвал съм какви ли не методи за справяне, но без успех ,,

най-ефектният метод е, да си направиш, собствена антистресова програма и като я спазваш  6- 7 месеца, нещата ще се оправят.

Лекарства нямат никаква роля при ПР / тук не слагам транквилантите, но те създават зависимост/.

Редактирано Септември 6, 2018 от д-р Тодор Първанов

[Pavel1489]

Здравейте, и преди съм писал тук и затова знам мнението на повечето от вас за медикаментите, но клонарекса(ривотрила) ми позволи да водя що годе нормален живот отново.Наистина ли са чак толкова опасни? 

Редактирано Септември 6, 2018 от Pavel1489

[Ines Raycheva]

В 6.09.2018 г. at 12:31, Pavel1489 каза:

клонарекса(ривотрила) ми позволи да водя що годе нормален живот отново.

И така до кога? 

Кое е това всичко, което си опитал - а психотерапия? Ако си, разкажи ни повече по темата. 

Много мъчно ми става като чета с какви "коктейли" се наливат хората, заради едно готино паническо разстройство. Супер учител ти е, а ти вместо да го хванеш за ръка и да го чуеш какво има да ти казва, бягаш вдън гори тилилейски. 

- От както си с ПР какво промени в живота си с осъзнаването, че си помагаш? 

[Pavel1489]

“Готино” вие имали ли сте ПР.Не знам, кое му е готиното.Пробвал съм много неща за справяне с това нещо дори сам да се изправя срещу страха, но просто той е толкова силен и когато се почувствам, че мога да се справя и направя опит без медикаменти да се справя идва паниката и колкото и добре да зная, че няма какво да ми стане от нея губя разсъдък по време на криза тя е ужасна стиска те за гушата и ти напомня, че е там и не можеш да я пренебрегваш.Първите ми симптоми бяха изтръпваме с виене на свят и ниско кръвно, когато свикнах с тях и бях готов да се изправя срещу проблема получих друга паник атака със силно стягане в областта на сърцето и топли и студени вълни по цялото тяло 1 година се боря с това по всевъзможни начини и със всемъзможни доктори които не да усещали чувството да имаш паник атака, но ми дават акъл аз как да се справя с моите. С думи няма да се оправи този проблем поне лично аз мисля така не изключвам психотерапията като вариант всеки човек му помагат различни неща. Напълн е възможно този проблем да се оправи и без медикаменти тук говоря лично за себе си.Дори хората който се опитват  да го преодолеят без помощта на химията имат пълната ми подкрепа просто аз не можах!

Редактирано Септември 8, 2018 от Pavel1489

[Guest Кермит]

Гадно е, Павел, гадно е!

Инес имаше предвид, че е толкова гадно, че чак е готино гадно. Прекрасно гадно сгадосване.

Повечето тук сме минали тоя път, знаем гадорията. Знаем и че психотерапията не е само думи. Така както и паниката не е само "готина" или "гадна" - това са само думи - вратички в полето от възможности. И баш там е избора - кой през коя вратичка ще мине.

[Ines Raycheva]

 

преди 20 часа, Pavel1489 каза:

“Готино” вие имали ли сте ПР.Не знам, кое му е готиното.

Aмиии.. Стоя си зад думите, че е готино! Писахме ти - учи те, "идва" неслучайно! Много пък му се страхуваш - нали си имал вече атаки - но си жив, точно тук и сега. Значи не се умира от тях, че даже се и преодоляват. 

преди 20 часа, Pavel1489 каза:

просто аз не можах!

Какви са тези гръмки думи, та ти си на 17, не на 100. Не си успял все още.

преди 20 часа, Pavel1489 каза:

вие имали ли сте ПР

Не съм - но повече от 10 години съм кибичила в депресия и около 2 в силна тревожност - постоянна, в немалко моменти инвалидизираща. Знам какво е да си в Бездната и да мислиш, че просто не можеш повече, че не ти се живее - и така години.  Защото не се познавах (достатъчно поне, напълно не), не се обичах, не живеех ПО себе си, бях много неуверена, автоагресивна. 

Била съм на прага на ПА - такива симптоми имах поне, така и не получих. Защо? Защото ИСКАХ да получа, буквално когато усещах симптомите си казвах: "Хайде, искам да видя какво е, искам да ме срине!" и точно в този момент всичко отшумяваше, нито помен не оставяше. Знаех, че ако ги предизвикам със смелост, няма да дойдат.

Спрях да се страхувам на тоя страх, не съм дошла на тази земя затова.

Нито пък ти. 
 

[Pavel1489]

Да, имал съм доста ПА и не съм умрял, но те не са само ПА постоянотоа тревожност придружена със силна дереализация и агорафобия просто ме съсипват, колко трябва да го търпя това последната ми атака беше 1 час и половина когато сам реших, че нямам нужда от золоф и си го спрях се върнаха с гръм и трясък, че се стигна до успокоителни и още куп друго, но в момента излизам благодарение на клонарекса, но и вие не може да ме и съдите, че го пия за човек с ПР и малкото връщане към живота дори с медикаменти е нещо много отново да излезнеш без да умираш от параноя и страх. Иначе знам, че всички се опитвате да ми помогнете с каквото можете!

[д-р Тодор Първанов]

Да де, ама, ако събереш смелост и излезеш без клонарекса, ще се убедиш, че нито ще припаднеш , нито ще умреш.Тогава, бавно и с много усилия, ще се мобилизираш и отървеш от страховете си.

Иначе.... извинявай, ама коя жена ще се ожени за страхлив мъж. Тук не отбелязвам факта, че либидото ти постепенно ще угасне / това може вече и да е станало/ и за да имате деца, ще трябва да прибегнете към асиситирани методи.

Наистина, не може да си представиш, какъв живот те очаква с тези лекарства.

ПП и не ми разправяй, какво са паник атаки. Бил съм като теб 10 месеца и въпреки,че знаех, че умирам, никакви лекарства не съм пил.Не съм ходил и на психотерапия, тогава такава нямаше. Това, което ме спаси, бе усилен 12 часов труд на полето./ студентска бригада, от която нямаше как да се измъкна /

Редактирано Септември 11, 2018 от д-р Тодор Първанов

[Човек_88]

 

В 11.09.2018 г. at 3:34, Pavel1489 каза:

Да, имал съм доста ПА и не съм умрял, но те не са само ПА постоянотоа тревожност придружена със силна дереализация и агорафобия просто ме съсипват, колко трябва да го търпя това последната ми атака беше 1 час и половина когато сам реших, че нямам нужда от золоф и си го спрях се върнаха с гръм и трясък, че се стигна до успокоителни и още куп друго, но в момента излизам благодарение на клонарекса, но и вие не може да ме и съдите, че го пия за човек с ПР и малкото връщане към живота дори с медикаменти е нещо много отново да излезнеш без да умираш от параноя и страх. Иначе знам, че всички се опитвате да ми помогнете с каквото можете!

Същинска паническа атака, която продължава час и половина, няма как да имаш. Не познавам човек, който да има такава физиология, която да поддържа този процес такъв период от време. Ако има, ще да е по-скоро изключение или някакъв Супермен. По-скоро си имал симптоми на повишена тревожност, които са продължили час и половина. Те могат да продължат и много повече - при мен 9 години, с пауза от 4 години между тях, благодарение на психотерапия. Имал съм страшно неприятни изживявания, но никога не съм пил лекарства системно. Доколкото помня, за този огромен период съм пил 2-3 пъти Лексотан - стар транквилант, с добър ефект върху тревожността и симптомите, но предизвикваш зависимост и потискащ всичко в теб - както страха и симптомите, така и радостта, непосредствеността, мотивацията и адекватността. Да не говорим, че като се надрусаш с хапа, спиш като заклан. За щастие за 9 години съм го пил не повече от 2-3 пъти. Тук е моментът да спомена, че познавам хора, оправили се, или поне чувстващи се добре благодарение на прием на SSRI антидепресанти - Ципралекс, Золофт, Сероксат. Тук възниква важният въпрос как са се оправили с тях, като те не променят мисленето? Според мен отговорът се корени в 2 основни хипотези:

1. Внушението, че като глътнеш хапа, има ефект и се "лекуваш".

2. Реален физиологичен ефект - потискайки страха и симптомите за определено време, ти излизаш от зациклящия мисловен модел и от въртележката на страха. Спираш да свързваш излизанията със страхове и симптоми и да мислиш за това, моделът се пречупва и когато вече спреш да се сещаш за тези глупости, няма и адреналин, който да прави кризата. Знаеш, че навън няма да имаш симптоми, съответно защо да мислиш за тях? Дали това ще се случи обаче, е въпрос на вероятност. Според някои твърдения антидепресантът повишава серотонина и допамина, което няма отражение върху адреналина и кортизола /а те правят кризата/. Според други изследвания обаче, тези антидепресанти имат отношение и към потискането на страха /темата е много обширна и спорна, затова не мога да взема становище, а и не желая/. Факт, е че има и доволни хора, но в замяна на какво и докога?

Според мен не бива да се отрича, че тези антидепресанти имат някакъв ефект, но не те съветвам да прибягваш до външни стимули. Ако толкова държиш на хапа, носи си някакъв транквилант, който действа до 5-6 минути след приема и буквално помита усещанията /в подходящата доза/. Това ще ти е патерица и гарант за някакъв илюзорен контрол, а тази патерица може да бъде захвърлена впоследствие. Естествено, стремежът ти трябва да е да го ползваш възможно най-рядко, за да имаш увереността, че успяваш сам.

Предлагам ти няколко неща:

1. Помисли върху фразата "Всяко нещо има смисълът, който аз реша да му придам".

2. "Всяко нещо, върху което се фокусираш, се разширява."

3. Прочети в интернет материали за стресова и остра стресова реакция - как се образува, какво я поражда, какви хормони се отделят, как тези хормони да се намалят по конструктивен начин. Виж и за антистресови програми.

4. Позволи си да минеш от "другата страна", запитвайки се кое е най-лошото нещо, което може да се случи, при изпълнено условие в т.3. Отговорът е - нищо, освен чувстването на още страх и безобидни симптоми. Имайки това знание, пожелай драстично да ги влошиш и да стане още по-зле и сам ще се увериш, че това няма да се случи. От другата страна няма нищо.

5. Изхвърли Ривотрила - баща ми е лекар и категорично забравява този медикамент конкретно за тревожност. За епилепсия може, но и там вече има и по-добри аналози.

6. Помисли върху фразата "Смелостта не е липса на страх, а превенето на нещата въпреки наличието на страха."

7. Помисли, ако сега те изпратя навън с поръчка да ми донесеш една кофа страх, би ли се справил със задачата? Въпросът е риторичен. Не би се справил, понеже страхът не съществува, а е следствие от твоите мисли, очаквания и погрешни интерпретации.

8. Започни да се изправяш срещу страховете си, постепенно, на малки порции, започвайки от най-леките.

Проблемът е решим при наличието на следните предпоставки - промяна на мисленето, минимизиране на стреса, промяна отношението към случващото се, придобиването на смелост. 

Редактирано Ноември 17, 2018 от Човек_88