Максим Добавено Февруари 6, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2007 Според сегашното ми аз, обаче, съдбата ни поставя до определен човек, за да ни даде шанс да изчистим СВОЯТА (не неговата) карма, да научим НАШИЯ (не да му помагаме да научи неговия) урок и да променим СЕБЕ СИ (не да помагаме на другия да се променя към нашето "добро"). А как мислите вие, приятели? Така е. Но нещо все ми се изплъзва тази нишка. Всички хора, с които съм бил близък не са били случайно срещнати. Трябвало е да ги срещна, за да науча нещо от цялата работа. Манипулирали са ме без да осъзная, после аз съм манипулирал без да осъзная...след като осъзнах и едното и другото ...вече не искам нито да манипулирам някого, нито се оставям на някого да ме манипулира. Специално тази нишка успях да я хвана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 7, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2007 Аз също мисля, че всички хора около нас са твърдо по сценарий. Свободата ни се състои в това, че можем да постъпим спрямо тях по различен начин, каквато е нашата воля. Разбира се, научаваме или не ПРЕДИМНО нашите си уроци и разплитаме или напротив товарим ПРЕДИМНО нашата си карма, но не съм съгласна с Донка. Нещата са взаимно свързани. Щем не щем оказваме голямо влияние на околните и можем да улесним или затрудним техните уроци, да облекчим или натоварим тяхната карма. Дори по-горе казах предимно, но да не се окаже, че направо е 50% на 50%. Съвсем друг въпрос е обаче огромното желание на болшинството хора да "оправят" характера, лошите навици, недостатъците и т.н. на другите около тях в частност и на света като цяло. Направо се учудвам колко ентусиазъм, сили и средства хвърлят за това. Резултата го знаете, защото една истинска и трайна промяна може да стане само при искрено желание на конкретния човек, т.е. трябва да дойде отвътре. А иначе съм съвсем убедена, че всички хора малко или много се променят, виждам го по себе си и по хората около мен. Става бавно и постепенно, а в някои отношения съвсееем мъничко. Понякога обаче става дори със скок. Но това вече е друга тема, да не се отплесваме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 7, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2007 Свободата ни се състои в това, че можем да постъпим спрямо тях по различен начин, каквато е нашата воля. Да, и аз така мисля! Съвсем друг въпрос е обаче огромното желание на болшинството хора да "оправят" характера, лошите навици, недостатъците и т.н. на другите около тях в частност и на света като цяло. Направо се учудвам колко ентусиазъм, сили и средства хвърлят за това. Резултата го знаете, защото една истинска и трайна промяна може да стане само при искрено желание на конкретния човек, т.е. трябва да дойде отвътре. Да, весело е наистина, голям енусиазъм и сили ги гони. Всъщност човек трябва да започне от себе си. Промяната е отвътре навън. В този дух е и тази притча: Започни от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2007 Нещата са взаимно свързани. Щем не щем оказваме голямо влияние на околните и можем да улесним или затрудним техните уроци, да облекчим или натоварим тяхната карма. Дори по-горе казах предимно, но да не се окаже, че направо е 50% на 50%. Напълно съгласна съм. Естествено, че оказваме и то по същия начин както те на нас. Въпросът е да не се фокусираме върху влиянието, което НИЕ оказваме върху тях, както сполучливо и с чувство за хумор го описа Диана Благодаря! Нека всеки сам определя какво влияние му оказват хората, които съдбата е поставила до него. Нима мога аз да кажа как моето присъствие в живота на едно дете или възрастен му е влияло или ще му повлияе? А какво остава да планирам или преднамерено да осъществя подобно влияние? Единственото нещо, което мога да направя, е да бъда себе си в негово присъствие и да наблюдавам промените в поведението и начина му на мислене, без да ги манипулирам. Същото важи и за мен самата - променяйки себе си под влиянието на хората, които съдбата е поставила до мен, да не допускам да бъда манипулирана и да изпадна в зависимост от добрите ни взаимоотношения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 9, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2007 Аз също мисля, че всички хора около нас са твърдо по сценарий. Свободата ни се състои в това, че можем да постъпим спрямо тях по различен начин, каквато е нашата воля. Разбира се, научаваме или не ПРЕДИМНО нашите си уроци и разплитаме или напротив товарим ПРЕДИМНО нашата си карма, но не съм съгласна с Донка. Нещата са взаимно свързани. Щем не щем оказваме голямо влияние на околните и можем да улесним или затрудним техните уроци, да облекчим или натоварим тяхната карма. Всъщност, не мисля, че можем да облекчим или натоварим кармата на някой друг. Но съществува групова карма, както и национална, и такава на човечеството, и планетарна и т.н. С развитието на груповото осъзнаване при хората, тяхното влияние ще се чувства все по-силно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Свобода на волята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 С други думи, пътят за управление на този свят минава през висшия свят. И това е разбираемо: нали от висшия свят слизат към нас всички сигнали на управлението, всички събития и те са представени в своя завършен вид пред нас. Затова отказът от реализация на желанията си чрез този свят, отказът от безплодни опити за напълване в този свят - е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание. И аз нещо таквоз уж мислювам, ама като идея си нямам що е Кабала, явно ще страдам много в тоя живот, щото нали това е другият начин и ще си тъна в блатото на неразбирането и неразумността. Два пътя на управление. Съществуват два пътя на управление, които гарантират на човек достижение до целта на творението: 1) Пътят на страданието; 2) Пътят на Кабала. Няколко въпроса, предварително се извинявам, ако са шашави: Кабала е във всяка разумност и всеки учител или мъдрец, появявал се някога е кабалист? Или самата чиста връзка с източника е Кабала? Или тя може да се постигне само с Кабала? Можем ли да постигнем разбиране, учейки се от самия живот, посредствам каквото си искаме и харесаме и изберем, без да наричаме това Кабала или то това е Кабала? Кабала ли е най-дълбоката и единствена наука, която може да обясни смисъла на живота и да даде разбиране за “правилно управление на съдбата”? Абе мисълта ми е – не може ли и без Кабала, бре, щото много дълги са за мен писанията на тези кабалисти и с мъъъка ги чета? Обясни, Кристиян, моля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 19, 2007 Доклад Share Добавено Април 19, 2007 Според мен хората се променят,кардинално дори...всичко е възможно стига да има условия и желание..А за човека до теб....дали можеш да го промениш...според мен да.Да но донякъде,докъдето той иска и разбира.След това живота и ситуацията започва да го учи,а ти можеш само да му помагаш да разчита знаците,да не залита в отчаяние и обезвереност.Получава се ...до голяма степен.А на някой неща просто не можеш да въздействаш. И все пак си мисля,че ако човека до теб е толкова различен и несъвместим,че дори съвместния ви живот не е премахнал агресивността и малодушието му...по добре да отидете и двамата при други учители...този до вас вече се е изчерпал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Аз също мисля, че всички хора около нас са твърдо по сценарий. Свободата ни се състои в това, че можем да постъпим спрямо тях по различен начин, каквато е нашата воля. Разбира се, научаваме или не ПРЕДИМНО нашите си уроци и разплитаме или напротив товарим ПРЕДИМНО нашата си карма, но не съм съгласна с Донка. Нещата са взаимно свързани. Щем не щем оказваме голямо влияние на околните и можем да улесним или затрудним техните уроци, да облекчим или натоварим тяхната карма. Всъщност, не мисля, че можем да облекчим или натоварим кармата на някой друг. Но съществува групова карма, както и национална, и такава на човечеството, и планетарна и т.н. С развитието на груповото осъзнаване при хората, тяхното влияние ще се чувства все по-силно. Мисълта ми е такава: Имаме двама души, обвързани кармично, които прераждане след прераждане, първо единият е в ролята на лошия, а вторият е "жертвата", следващият път обратно и т.н. Как да се прекъсне тази кармична верига - дори и ако само един от двамата се откаже от "ролята" си и постъпи благородно спрямо другия (т.е. или "лошия" да постъпи добре или жертвата истински да му прости). Това ще бъде достатъчно, за да се разплете кармичния възел и на двамата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Звучи чудесно - и на мен ми се иска наистина да става така. Моето лично впечатление от няколко такива случая (единият с мен и бившето ми семейство), обаче, показа друго. Първо - има кармични връзки, в които ролите на "лошия" и "жертвата" не могат да се определят точно. И двамата имахме усещането, че сме жертви и лоши едновременно. Когато аз започнах да осъзнавам кармата си и промених драстично старото си аз - изчезнаха и "жертвата" и "съдника" и "лошия" - за мен нито аз нито той вече бяхме такива- моят живот и този на децата и родителите ми рязко се промени към добро (без да се стараем особено). Той, обаче, продължи да живее със стария си начин на мислене и светоусещане, поведение и взаимоотношения. Нещо повече - те се засилиха и го доведоха до остра криза, за която вини и себе си и другите... Като че ли откакто аз успях да постигна хармония и (според мен) изчистих кармата си, неговата се утежни повече... От друга страна, децата и родителите ми, които (сега осъзнавам все по-ясно) носеха карма подобна на моята, постепенно промениха светоусещането си и също започнаха да се освобождават от нея... т.е. стана това, за което споменава в поста си Диана. Според мен всичко зависи от това как реагира единият на промяната, която другият прави в кармата си.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) Да, ясно ни е на всички, че Любовта изчиства всяка карма. И когато единия започва да се осъзнава и разбира смисъла на всичко, той е благодарен. Изчезва чувството за вина и децата започват да се осъзнават, пробуждат също. Прекрасният вариант е и другия да се събуди, но не винаги се случва. "Лошото" ни кара да се замислим, да видим светлината. А ако човекът до нас не я види, може би ние ще сме "лоши" за него. Съгласна съм с това А за човека до теб....дали можеш да го промениш...според мен да.Да но донякъде,докъдето той иска и разбира.След това живота и ситуацията започва да го учи,а ти можеш само да му помагаш да разчита знаците,да не залита в отчаяние и обезвереност Редактирано Април 21, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Според мен всичко зависи от това как реагира единият на промяната, която другият прави в кармата си.... "Ако партньорът ви е готов - той ще мине през вратата, която сте отворили за него и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделите като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината". Екхарт Толе - Силата на Настоящето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Той, обаче, продължи да живее със стария си начин на мислене и светоусещане, поведение и взаимоотношения. Нещо повече - те се засилиха и го доведоха до остра криза, за която вини и себе си и другите... Като че ли откакто аз успях да постигна хармония и (според мен) изчистих кармата си, неговата се утежни повече... Ето, нещата са тръгнали и за него. Какво представлява кризата? - това е преходен процес, който ни води до ново стабилно състояние. Просто ти си успяла да постигнеш хармония по-бързо от него. По-застоелия вариант е, ако бившият ти партнъор продължава да си кара по старому и въобще не преживява никава криза... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Доколкото знам си я кара по старому, но не съвсем, защото остана сам. Смятам,че с това му помогнах. Но не го направих за него, а за себе си. Когато казах, че не можем да влияем върху кармата на другия имах предвид, че не можем да го правим преднамерено. Или ако се опитаме, това би било агресия към него. Според мен нямаме право нито да определяме каква е кармата на другия, нито да правим каквото и да било за да му помагаме той да я изчисти. Ние можем само да осъзнаваме нашата собствена - той неговата. Ние да изчистваме само нашата собствена - другите сами да решават как и дали да изчистват тяхната. А това, че си влияем един на друг - според мен няма нужда от доказателства. Друг е въпросът дали го правим умишлено или оставяме другия да реши какво и как от нашето присъствие до него ще му повлияе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Донче, ! Напълно съм съгласна с двата ти поста. И си права - не знам дали от кармична или някаква друга точка ще гледаме на нещата. На практика се получава точно така. А ние сме живата практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Има разлика между това да създаваш хората и те сами да се самосъздават благодарение на предварително изградената си представа за теб. А има и друг момент- не можеш да видиш у другите повече от това, което самия представляваш. Така, че у другите проектираш част от самия себе си (винаги). И си внушаваш, че само те еднолично я притежават. Но ако казваш , че едновременно съм унищожител и жертва, събирателен образ на това състояние го самонарекох "овца с вълчи зъби". А учителя Дънов го прочетох някъде "Може ли една овца да излекува пастира? Не може. Но пастира да излекува овцата може". Затова често се моля на Господ, да ми изпрати добър пастир, да ме спаси от умирачката под леда. И Той винаги ми праща някой да ме проводи по безопасен път. Т.е. , благодаря Му на Него за теб. Излиза, че съдбата ни поставя до друг човек, за да можем да проектираме част от себе си у тях - Защо? Сигурно защото е по-лесно да изучим себе си, когато се виждаме отстрани... Е, ако ние си внушим, че това не са нашите, а неговите черти.... ами слепотата си е наш проблем, не на огледалото.... Много точно казано това за пастира - само че може ли човек да бъде пастир? Не че не се напъва да води стадо... Кой е пастирът, който лекува овцата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Кармата си е карма. Това, че се „проектираме“ в някой човек, не означава, че има някаква кармическа връзка между нас, или че той има каквото и да е отношение към нашето „проектиране“. Човек ако носи очила с червени стъкла примерно, ще вижда хората в червен нюанс. Човек не се проектира в другите, а възприятието му за тях преминава през филтъра на неговата психика и аура и бива оцветено по специфичен начин. Представата, че другите са огледала в които се оглеждаме не е съвсем точна. Те са си те, изявяват себе си. Въпросът е какво ние възприемаме през нашата собствена психическа обвивка. Понякога другите могат и наистина да проявят някои наши чувства, настроения и мисли на принципа на резонанса, ако са настроени на една вълна с нас. Човешкият ум има способността сам да наблюдава себе си. Самите ние сме нещо различно от ума си. Не е нужно да се „проектираме“ в друг човек за да се видим отстрани. Появилият се смесен образ едва ли ще ни даде точна представа за нас самите. Можем да се видим отстрани само когато сме сами в себе си, т.е. при безпристрастен самоанализ или медитация. Тогава може да се различи всяка една обвивка и специфичния цвят, който тя наслага върху погледа ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Даваха филм по телевизията за психолозите.Те изказаха следното твърдение. Понякога човек може да помага на другите,но не може да помогне на себе си. И именно тук е голямата мъдрост,наистина понякога може да получим помощ само отвън. Така както една държава може да се оправи само от външна сила гледаики другите държави и учеики се от тях. Сама е загубена,сама е обречена на застои държавата.Затова има световна глобализация,така процесите във всяка държава протичат по-бързо. Същото е и при хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.