angel81 Добавено Септември 2, 2018 Доклад Share Добавено Септември 2, 2018 Здравейте на 37 години съм. Преди повече от 8 години започнах да получавам паник атаки, които се превърнаха в хипохондрия с времето. посещавах психиатър, който ми изписа антидепресанти и ксанакс. Забременях и се наложи да ги спра. след 3 години отново изпаднах в криза и отново започнах да посещавам психиатъра и отново антидепресантите. В края на юни реших да ги спра. Направих голяма глупост да ги спра от веднъж. В началото беше само болката в мускулите. През август започнах да ставам много емоционална и изнервена. Но от две седмици съм направо в някаква дупка нищо не ми се прави. Мозъкът ми не може да мисли за нищо друго освен за това че съм болна от нещо. Пия капките на доктор Бах но, но не помагат направо откачам. Единствения начин да заспя е да изпия половин ксанакс. Намирам си работа само и само да не мисля, но не става. Аз просто правя нещо, но мислено не съм там. Просто се побърквам и сълзите са ми вечно на очите. При най-малкото нещо се разплаквам. Незнам как хората се справят, но аз немога явно да намеря начина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Септември 2, 2018 Доклад Share Добавено Септември 2, 2018 В 2.09.2018 г. at 13:57, angel81 каза: Незнам как хората се справят, но аз немога явно да намеря начина. Expand Опитвала ли сте психотерапия, ако не - склонна ли сте? Това е единственият устойчив начин за справяне. Стелиян Славов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
angel81 Добавено Септември 2, 2018 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2018 Да но незнам накъде да се насоча или поне към кой специалист да се обърна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Септември 6, 2018 Доклад Share Добавено Септември 6, 2018 Здравейте! Тук не говорим само за психическия ви резон. Тук говорим и за биохимични промени, които настъпват в следствие на спиране на препарата не по схема. Случва се синдром на отнемането, които трае при всеки различно, аз нямам представа, но предполагам, че до месец ще отмине. Следете състоянието си, явно след спирането на лекарствата не сте устойчива. Не се чувствайте слаба, не забравяйте, че сме хора и всички имаме трудни моменти. Просто, когато решиш да потърсиш среща на живо съм сигурен, че ще намериш правилния човек! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Септември 9, 2018 Доклад Share Добавено Септември 9, 2018 Здравейте, Хаповете са често предпочитан начин за деформиране на био-химичните процеси с надеждата, че оттам ще се подобрят и психичните. За жалост те не са панацения, нито пък могат да повлиият фундаментално на психиката и съзнанието. Вие страдате, защото страда и вашата душа, а не само тялото ви. Щом сте се опитали да ги спрете, навярно разбирате това. Напълно подкрепям колегите, които ви препоръчват психотерапия - това наистина е единствения стабилен и здравословен начин (понякога в комбинация с медикаменти и работа съвместно с психиатър) да си възвърнете своето физическо и психично здраве. Между другото паник атаките не е задължително да са свързани с патология, те се срещат и при хора, в чиито живот липсват смисъл, посока и вяра. Ако позволите да претълкувам значението на хипоходрията = страх, че съм болен от нещо, можем да кажем, че това е свързано с фундаменталния ни вроден страх от смъртта. Почти всеки човек е малко или много бивш или бъдещ хипохондрик, защото всеки е загрижен за собственото си здраве. Хипохондрик се става, когато сте прекално загрижена - както казвате, че сте в случая. Но, моля ви, помислете внимателно: Процесите на смъртта и разграждането (нали това ще рече болест?), или трансформацията са във всеки един от нас. Помислете - смъртта като процес болест ли е? Болест ли, че вашето физическо тяло един ден ще се разгради на други елементи, които ще се завърнат обратно в земната пръст? Нека повдигнем въпроса глобално и помислим кое е по-голямата болест - тази на духа или на тялото? Обърнете се към психотерапевт и в пъти по-бързо ще се измъкнете от състоянията. Факта, че пишете тук е много добра крачка в тази посока - поздравления! П.С. Препоръчвам ви да прочетете книгата "Болестта като път" от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке. Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Септември 17, 2018 Доклад Share Добавено Септември 17, 2018 Здравейте, Осем години изглеждат като страшно много време! Учудвам се, че идеята за психотерапия не е излязла на дневен ред по-рано. Ако се замисля какви биха могли да бъдат причините, ми хрумват няколко възможни обяснения: 1. Живеете на място, където няма такива специалисти; 2. Вашият психиатър е скептичен към психотерапията и никога не ви е насърчил да опитате; 3. Вие самата (и/или близките ви) сте скептични и сте игнорирали съветите на вашия психиатър, че е препоръчително да започнете психотерапия паралелно с медикаментозното лечение. Разбира се, може да има и много други обяснения, но всички те като че ли имат общ знаменател - вероятно изпитвате голяма трудност да говорите за емоционалния си живот и сте отлагали идеята за терапия като крайна мярка. Терапевтът, с който започнете работа, трябва да има това на ум и да ви помогне да развиете това умение за вглеждане в емоциите си, като част от терапевтичния процес. Смисълът на такова усилие е да започнете да изразявате себе си и чувствата си през думите, вместо през симптомите. И така да се освободите от хипохондричните страхове. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.