Jump to content
Порталът към съзнателен живот

От какво имаме нужда?


chris

Recommended Posts

Почти е така. В смисъл- наистина всичко от което се нуждаем е любов. Само че ако попитаме повечето хора, които имат досег до децата, в един глас ще кажат: "Много ги обичаме! Правим всичко за тях!" (и в редица случаи това наистина е така!) А резултатът от всички тези усилия е една толкова голяма празнота! Защо?

А, и действието върху едно тяло никога не е еднопосчно. Получаването на любов изисква и някакво даване...

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко от което се нуждаем е любов.Нуждаем се от някой,който да ни обича!!! :hypocrite:

Съвсем е така! Само и единствено от любов имат нужда и малките и големите деца.

Останалите разсъждения върху въпроса сами си излишават.

Линк към коментар
Share on other sites

Анелия_a_s

Аз имам нужда от подкрепа и закрила. Всички около мен само ме критикуват.Родителите ми не ме подкрепят и мислят,че с упреци ще ми помогнат да стана по-добра.А аз искам само малко подкрепа и вяра в мен,за да успея да повярвам сама в себе си.Имам нужда от любов,някой да ме обича,за да се науча да се обичам и аз.Имам нужда от това да поговоря с някой,който ме разбира и иска да ми помогне,но няма кой.Всеки се оправя сам.

:thumbsup: :thumbsup: Много точно казано - поздравления Анелия - слънчево момиче!

Права е Багира - ако попитате родителите на Анелия и "критиците" и дали я обичат, те ще ви кажат, че тя е най-скъпото нещо за тях и за нея биха дали живота си. За упреците, критиката - това е начинът на много хора да проявят любовта към децата си - и много хубаво го е казало детето - "мислят,че с упреци ще ми помогнат да стана по-добра". Мило детет - така ни учха нашето поколение - че взискателността е проява на любовта ни, а безусловната подкрепа и одобрение е проява на безразличието на родителя към това какво ще стане с детето им... Парадоксално, но факт!

И мен така ме възпитаваха, и аз така възпитавах доскоро децата си за тяхно "добро". После преосмислих много неща...

За нуждата от любов - никой няма нужда от нещо, което носи в себе си. Любовта не ни идва отвън - тя е изворът в нас. Ако не е извор, значи е резервоар - събира, трупа... застояла вода и започва да зависи от тези, които наливат в него и да разменя любов за любов.

Анелия, ти и сега умееш да обичаш, ти и сега си извор - прочети си написаното от самата теб. Само дето още не го виждаш, не си го осъзнала, не си повярвала сама в това колко си лъчезарна и умна и добра. Няма значение кой и как те обича - любовта ти към себе си не бива да зависи от любовта на други хора към теб...

Говори с нас, мила :) Ние всички те разбираме и много те обичаме и ти се радваме - без условия и критика... Има кой да ти помогне - ти как виждаш тази помощ?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако се нуждаем от някой, който ни обича и то е всичката ни нужда, то значи сме преизпълнени с благодат вече. Има Някой такъв Един.

Отвръщането подобаващо проблем е, особено на тези, които смятат, че са го постигнали.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е дефицита на планетата в момента. Малко любов , много души . Много души без любов в сърцата си. И двете трябва, и да акумулира човек любов ,и да отдава , колкото може.

Защото с тесни , малки сърца са хората от 21 век.

Разменната енергийна единица - любов.

Само от това имаме нужда ,и ние ,и децата ни и родителите ни и растенията и животните и цялата Земя.

Няма върхове и постигане в любовта . Любовта или я има и свети в сърцата на хората или я няма. Любовта към Бог е неизмерима ,несъкрушима и е по - силна и благодатна от всякаква друга любов. Да обичаш ближните си е да обичаш всичко , което Бог е сътворил.

Не може ,човек да обича Бог , а да не обича ближните си .

За да обича човек Бог , трябва да възлюби първо всичките му творения . Тогава , човек се приближава до Бога ,чрез любовта си.

:3d_140: , Така ,мисля аз . :3d_138:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз смятам, че възлюбването на творението първом, отдалечава от Бог. А как любовта, която е от Бога ще се изяви без Бога?

Първо Бог, а непосредствената връзка с Него вече дава Любовта. Която е просто Любов, но който ще - и към творението.

Чрез тази Любов човек не се приближава, а просто е едно с Отца, понеже чрез нея той възвръща първородността си.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е дефицита на планетата в момента.

Уви, точно така е! По едно време даже се чудех, каква ще да е дълбоката причина да ни заливат такива вълни на изобилие на кучета. Заподозрях, че природата някак се опитва да ни подскаже за именно този дефицит...

Да обичаш ближните си е да обичаш всичко , което Бог е сътворил.
Изглежда съблазнително да е така, но не е. Напълно съм съгласна с Венцислав! И е много хлъзгаво да решим, че от творенията можем да вървим към Твореца. Безбройни са Божиите творения и прояви. Ако вървим към всяко от тях поотделно, ще ни трябва безкрайно време... Ако искаме да вървим към всичките- ще ни трябват безброй посоки и безброй крака... Но ако имаме връзка с Едното, без усилие и без да ни е необходимо време, ще обичаме, и то с любовни, а не с разрушителни последствия, всяко едно от творенията.

За да обича човек Бог , трябва да възлюби първо всичките му творения . Тогава , човек се приближава до Бога ,чрез любовта си.

:3d_140: , Така ,мисля аз . :3d_138:

Не е лошо. Като начало. Обаче помисли и върху това: "Търсете изпървом Царството Божие! Всичко останало ще ви се придаде!" или, в съвременен вариант, например, в онлайн библия, Евангелие на Матей: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави". Първо си е първо. Опитите да се търси друго нещо като първо, довеждат обикновено до това, че до друго така и не се стига.

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: да + това е да се движим от периферията към центъра + да отиваме към центъра на самия живот + да търсим първом Царството Божие и Неговата Правда :hypocrite:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам дали е дефицитна любовта на планетата Земя. Цялата Земя не мога да обхвана с погледа си, колкото и да ми се иска. Но това, което виждам е, че има още хора, които умеят да обичат други хора. Умеят го, има ги още. И тези хора са Човеците по планетата Земя. Надмогнали или изобщо не знаещи какво е самолюбие. Има ги!

Линк към коментар
Share on other sites

Едва ли има човек в рая , който да обича само Бог , но не и ближните си , защото се чувства някак разединен в любовта си.

За кучетата ,всеки много лесно може да загуби човешкия си облик, особено , когато не обича ближните си .

Ние сме хора ,защото явно сме надмогнали в някаква степен животинското . А се обичаме , защото всички сме равни пред

Бога ,всички са Негови творения , колкото и да е трудно да си го признаем.

Изпитвайки хлад и омраза в сърцето си , изпитваме ненавист към Бог. Ей това е истината за мен,колкото и периферно да ви звучи,драги съфорумци. :3d_039:

Линк към коментар
Share on other sites

Изпитвайки хлад и омраза в сърцето си , изпитваме ненавист към Бог. Ей това е истината за мен,колкото и периферно да ви звучи,драги съфорумци. :3d_039:

Напълно съм съгласна!

Не ми звучи периферно, а само като една част от истината. В един момент разбираме, че към нея трябва да има и още части... Нали няма да спираме само до тук? :)

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Силвия! Ина! :thumbsup: :thumbsup:

Изпитвайки хлад и омраза в сърцето си , изпитваме ненавист към Бог.
:thumbsup:
Линк към коментар
Share on other sites

За нуждата от любов - никой няма нужда от нещо, което носи в себе си. Любовта не ни идва отвън - тя е изворът в нас. Ако не е извор, значи е резервоар - събира, трупа... застояла вода и започва да зависи от тези, които наливат в него и да разменя любов за любов.

Присъединявам се към казаното от Донка.Нямаме нужда от нещо,което имаме,просто трябва да го намерим.Казват,че Бог е любов, значи открием ли любовта,сме открили божественото в себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

От какво имаме нужда?

От топла супа с две лъжици :)

Защото вече знам какъв е смисъла на топлата супа и на двете лъжици.

Друго не ми трябва.

Но като бях тинейджър, естествено исках милион други неща, докато разбрах, че всичко са свежда до едно - Любов :rolleyes:

Редактирано от darra
Линк към коментар
Share on other sites

А се обичаме , защото всички сме равни пред

Бога ,всички са Негови творения , колкото и да е трудно да си го признаем.

:3d_039:

Това показва, че няма противопоставяне. Единствения начин да се осъзнае равността пред Бог минава през неговта (от и към) Любов. Тук основния мотив за разрив са личностите и призмите, но не и същността на визията им.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Всички получават само това, което са желали, а желанията и нуждите са съвсем различни неща. Човек рядко си напъва волята, за да направи разлика между двете...

Линк към коментар
Share on other sites

Всички имат нужда, необходимост от едно Огромно Огледало...

И после - да намерят сили да се спасят, за да преминат в пространствата отвъд Огледалния Свят.

Спасението ще дойде само така.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

...ех..да имах такова огледало...желанието и нуждата ще си стиснат ръцете, и ще взема да се заиграя на плажа с огледалото, слънчевите лъчи...и онези кораби, които плуват из астралното море например...Харесват ми античните онлайн забавления с кракнат нелегално олимпийски софтуер...

Понякога имам нужда от анонимно пламъче...но не би ми пречило и ак опламъчето се казва Кракатау...

Линк към коментар
Share on other sites

Може би като Островът от предишния ден - от тази страна е Днес, а от другата, там Отвъд - вече е Утре...

То е като да пуснеш писмо, което да пристигне вчера, което ти пишеш днес, а утре ще страдат по него, че е неполучено...

Е, едно огледало би свършило чудесна работа - ще определи границите на преминаването, любовта ще бъде почувствана като остра болка, но и като освобождение.

Може би всички имат нужда от това. Но не, че не го получават, а не си го пожелават, защото не знаят за него. А огледалото ще им припомни какво са изгубили.

Линк към коментар
Share on other sites

И понеже темата е за тинейджъри... моите впечатления от тях:

Когато навършат 13, те се чувстват с пораснали криле, но все още не са възрастни. Искат всичко да опитат, искат свобода и възможности. Искат да ни докажат , че вече не са малки, че могат и знаят как да отговарят за себе си.

Но все пак усещат, че още не са достатъчно силни и грешат - тогава се обръщат към нас за разбиране и подкрепа - искат да разберем защо са се провалили, да простим и да забравим, да им дадем още един шанс и подкрепа, че този път ще успеят.

Искат да разговарят с възрастните като с приятели - най-добрите, но възрастните все още не са забелязали това и се отнасят с тях като с мъничета, които трябва да водят за ръчичка и да контролират, но и да поемат отговорността за стореното от порасналите деца. ... И тогава започват проблемите...

Други са дали свобода и делегирали отговорност - пълна, но това е по-скоро свобода от типа "остави ме на мира вече..."- няма разговори, няма общуване, всеки си има своя личен живот....и не се интересува от живота на другия... студено... И тогава започват проблемите - младежите търсят светлината и топлината и любовта в друго и с други...

Разбира се има и вариантът - родители-тинейджури-приятели, сътрудници. Познавам такова семейство - на Ася. :feel happy:

Ася, ще ни разкажеш ли за вас? :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Ох, много е трудно, а и няма кой знае какво ценно за споделяне. Съвети много, обаче като опряха нещата до практика видях, че нито дипломите за висше, нито съветите на другите, нито книгите за родители могат да ми помогнат. Всяко дете е различно и съответно към всяко трябва различен подход. Май наистина е по-лесно да поискаш от децата си да те оставят на мира или да прехвърлиш отговорността за тях върху училището, обществото, улицата – всичко което можем да се сетим, но не и родителя. Аз съм на принципа, че щом съм искала да имам деца нося някаква отговорност за тях. Поне до определена възраст. Всеки, достигнал едно определено физическо съзряване може да създаде дете, но не всеки може да бъде или иска да е родител. По 6-балната система засега получавам оценка 6, а децата казват, че съм ‘супер майка’, което определено ми действа успокояващо как се справям, дано не е само комплемонии.

А иначе всичко започна преди около 5 години, когато размахвах за пореден път пръст и поучавах децата и те ми казаха: ‘Бабо Катьо!’. Майка ми се казва Катя и между нас със сестра ми това е нещо като нарицателно име. Ако някой прекалява и се държи лошо с другия, така казваме. Баба им всеки път като ги види им държи конско какви са внуците на другите хора, как ги давали по ТВ, такива глупости. Аз самата не одобрявам начина, по който съм била възпитавана. Така че този студен душ ме накара да се замисля и да направя някои промени в отношенията с децата. За пореден път се убедих, че възпитанието на децата е двустранен процес - и двете страни участват. И че децата са много умни, само трябва да се научим да ги чуваме. Защото ако пропуснем момента с чуването - тогава идват проблемите. Не мога да се похваля с някакви супер резултати или да кажа че всичко стана за една нощ, но от 2-3 години не са ми викали така. Споделят всичко, като с приятел. Което е много важно за мен. Работливи са, възпитани са, състрадателни, стабилни, може да разчита човек на тях. Основните качества, които ценя в хората. Осъзнали са, че мама не е някакъв титан, който крепи на плещите си целия свят. И че и аз мога да имам лоши дни, да имам нужда от помощ, че имам въобще някакви нужди. Дори на моменти да не знам какво да правя. Защото много от съвременните деца са малко (много) консуматори и не се съобразяват с нищо друго освен със себе си. Малко с равноправието още имаме проблеми, защото моите юнаци си мислят, че равните права значи да ми се качат на главата отгоре, та се налага непрекъснато да спорим или дискутираме, както те казват. Но и там ми е много трудно, винаги са в съюз срещу мен, а и говорят двамата едновременно та съвсем не мога да ги надприказвам. Но това е като шега. С наддумване тия неща не стават. Или с размахване на юмрук. Стават с много любов. Дори когато бъркат или ме нараняват, без да искат. Децата ми са спокойни и уверени, че ги обичам такива каквито са. По това се различавам от родителите си. Не искам съвършени деца. Даже не знам какво бих правила с такива деца. Сигурно животът ще е много скучен. Мисля, че основите сме ги поставили, а как те ще градят нагоре – повече зависи от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Хммммм но ние знаем, че родителите ни и близките ни със сигурност ни обичат. И все пак това не е достатъчно. С какво ни помага да знаем, че майка ни ни обича, ако тя винаги се опитва да ни натрапи своето мнение и ни забранява дори да мислим сами? Или пък сестра ни, която въпреки че ни обича, не говори никога с нас за това как се чувстваме. Или баба ни, която се държи вси идно сме много по-големи (ако изобщо има такива баби.... май всичките са обратния случай....), и сякаш трябва да си взимаме всички решения сами, дори когато не сме готови за това.... И обществото уж ни "обича" - за него не съм убедена - говори все за младежта, за подобряване на образованието ни, за възпитанието ни, учителите са за това, за да ни учат - май бая много хора мислят за нас, и поне за близките ни е ясно, че ни обичат. По своя си начин. Ама това май невинаги е дастатъчно, за да се чувстваме ние добре.... Мисля си, че родителите ни и хората край нас май не знаят как да си проявят загрижеността адекватно, и не знаят точно от какво имаме нужда - тези дребни неща и постъпки, които да направят живота ни по-лек. Съвети, разбиране....

Според мен едно от най-важните неща от които имаме нужда е общуването. Другите да се интересуват какво става с нас и да говорят с нас за това. Другото, е свобода - да не ни се натрапват.... Също обаче имаме нужда от техните съвети, ама такива, които да ни помагат.... И със сигурност да ни бъдат приятели, във всеки един момент...

В училище имаме нужда от повече творчество, от разнообразяване, не само да ни блъскат главите със суха информация.... И май всички го знаят, ама....

Ето такива неща.... От какво имате нужда вие, което родителите и близките ви не правят?

Колко хубаво и точно си го е казала Хрис!

Иска ми се да я попитам (и не само нея - всички) - а през изминалото оттогава насам време получила ли е нещо, от което е имала нужда - и щастлива ли се е почувствала?

И още един въпрос - имаше ли нещо, от което имаше нужда, но не го получи, а си го намери сама, или си го направи сама?

Кога човек се чувства по-щастлив - в първия (с получаването) или втория ( с намирането и правенето сам)?

А дали през това време даде а някого нещо, от което той имаше нужда?

Линк към коментар
Share on other sites

Човек има нужда от удоволетворение. То може да се получава и когато дава и когато взема нещо - материално или идеално. За някои и вярата в нещо е достатъчно. В днешно време малцина сме доволни, но това е едно от условията да имаш ясни критерии. Човек трябва да опитва даване на любов и доброта без предрасъдъци и ще ги усети веднага отразени от заобикалящия го свят. Извинете почусвах се млад.

Редактирано от Петкан
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...