Страх ме е много

[arishaa]

Здравейте, 

на 22 години съм и имам генерализирано тревожно разстройство, диагностицирано от психиатър (и от психолог).

В продължение на година и няколко месеца имах страх от полудяване (всяко едно разстройство, което причинява загуба на контрол, най-вече ме е страх от шизофрения). Сега го контролирам горе-долу, но пак е на периоди. 

Сега имам ново огромно притеснение и имам чувството, че никога няма да го преодолея, моля ви помогнете ми, сама съм в друга държава, тук уча, имам приятели, но те сигурно им е Писнало от мен и моите страхове, които вече и не споделям. 

Ето го и притеснението:

Майка ми понякога говори насън и е имала няколко прояви на сомнамбулство, като светване на лампи и други малки дейности. Аз също като малка съм станавала да се обличам насън, но в последствие осъзнавам(събуждах се), веднъж се бях изпишкала посредата на стаята като дете (ужас). 

Проблемът е, че в последната година съм казвала разни неща на сън няколко пъти, все нелогични и смешни (като например “посланик господин котка” :D)  и същината на страха ми се изявява в това, че преди няколко дни докато бях на ваканция с приятелка, съм станала от леглото, тя ме е питала къде отивам, а аз съм казала, че няма значение и пак съм легнала (бях доста изморена от път, носът ми беше запушен, не знам дали има логика, че може да не ми е достигало достатъчно въздух до мозъка, сигурно няма логика, но както и да е). 

Случва ми се за първи път от сигурно 10 години насам и много ме плаши, защото четох в интернет за случаи, в които стават убийства, самоубийства и т.н. Страх ме е да не направя нещо лошо, не мога да спя повече. Разбрах, че състоянието, в което правиш това, което сънуваш е друго REM behavior disorder, нещо такова. Опитах да се успокоя, Но не знам как. Сега целият ми живот ще се върти около страх, Отново. 

Никога Не бих наранила някого, но и тези хора, на които се е случило не са искали  

P.S: Ако има значение, изпитвала съм сигурно почти всички сънни разстройства (естествено от както съм тревожна) - хипнагогия най-вече, тя подхранва и страха ми от полудяване, защото имам нужда да знам кога заспивам, а очевидно няма как да стане. Имам обсесия веднага щом някаква мисъл излезе в главата ми, че не е нормално да ти излизат изведнъж неща в съзнанието като не мислиш

за нищо. Веднъж като заспивах ми беше излязла картина в съзнанието която беше страшна и някак без мой контрол излезе и Айде пак със страха от шиз. И исках да питам дали след като човек е гледал някакво предаване или е говорил с някого, след това е нормално в мислите ти да излезе нещо, което е казал (но някак без Да искаш). 

 

Редактирано Август 29, 2018 от arishaa

[Орлин Баев]

Имаш натрапливи мисли, които местят фокуса си, "хващат" се за различни теми. Нищо повече. Не могат да се реализират. Обаче можем да ти го кажем найсет пъти и все тая, докато в процес на систематична психотерапия не станеш смела. Когато станеш смела, щем установиш, че времето в живота е твърде ценно и кратко, за да робуваш на фалшивите си собствени тълкувания. Променяйки интерпретацията на добрите, но идващи по специфичен начин мисли (за полудяване, нараняване, загуба на контрола...), чрез методите на терапевта ти се научаваш да променяш емоционалното си отношение към тях в приемащо. Защото самите мисли винаги са били прекрасни - едибствено тълкуванието ти, възприятието ти за тях е криво и пораждащо ненужен страх. Е, можеш и да си останеш страхлива цял живот - твой избор е. Имай предвид, че годинките щракат с неимоверна бързинка обаче... ПСИХОТЕРАПИЯ при силен колега - това е!

За говоренето и т.н. насън. При него съзнателният контрол е свален и изплува подсъзнателно наличното. Човекът с окр е винаги чудесен, добър човек - та нали самата основа на натрапливите мисли е любовта. От любов идват и когато "тапата" на съзнанието се премахне, остава човещината и добротата. Няма как натрапливостите да се реализират при това понякога и рядко прикаване и щуране насън, понеже самите мисли идват като комбинация от любов и човещина. Та, не става дума за тези редки говорения насън, каквито имат много хора (аз също понякога), а за същия ти страх от загуба на съзнателния ти невротичен контрол, при недоверие в собственото подсъзнание и езика му. Колкото повече контролираш обаче, повече тревожност и повече натрапливости... Нужно е да се научиш да губиш този невротичен контрол редовно, за да видиш, че единственото, което се случва, е преобразуване на страха в сигурност и себедоверие, при качествено себепознание и себе"четене". Това обаче става с помощта на вещ психотерапевт - колкото време ти е нужно!

Редактирано Август 29, 2018 от Орлин Баев

[arishaa]

Благодаря ви много, г-н Баев! 

Прав сте, много хубаво сте го написали, обаче как да знам дали подсъзнателно не съм лош човек. Или това, че не обичам достатъчно себе си, ако взема да се самоубия докато спя, ако пак тръгна да ставам- и без това нашите достатъчно ме мислят с моите притеснения. Как да живея със страх, че може да направя нещо и даже да не го помня.. (да де, ако се убия, вероятно няма как да го помня). 

 Повече ме е страх да не направя нещо на някой друг... В общежитието съм сама и няма опасност за други, говоренето не ме плаши, а това че съм станала и пак съм легнала. Живея на приземен етаж, тоест няма опасност, обаче пък имам доста хапчета, които майка ми е сложила, ножове и т.н. 

Сега си мисля, че ако го мисля повече, може да се случи... 

В крайна сметка, така и така не мога да го контролирам.. 

[Орлин Баев]

Винаги съм казвал, че психотерапията е успешна при сърцатите, но и интелигентни хора. Потенциал за учене, прошка, смирение, посрещане на трудности, разширяване и излизане от заспалата зона на комфорт. Та, едно важно условие, е високият интелект. 

След като в общи линии ти скицирах някои от механизмите на натрапливостите, би могла да се опиташ да проявиш интелект - вярвам в тази ти способност. Хайде, опитай се, вместо да повтаряш едно и също папагалски. Ето в тази си статия съм описал защо имайки тези преживявания, е изключенa както лудостта, така и реалното нараняване. В другите си статии по темата (прочети ги, моля, внимателно, няколко пъти всяка) описвам механизмите на пораждане и общи насоки по справяне. Ако прочетеш статиите ми, ще видиш отговори на въпросите си защо всъщност си добър човек! 

Тук обаче даваме само общи насоки - живата психотерапия е различна, много по-инвазивна, предизвикваща те постоянно, караща те многократно да губиш жалкия невротичен контрол... Тук можем общо да анализираме, обясняваме защо поддържайки го, поддържаш и страховете, но в реалната психотерапия се правят неща, каращи те да надскачаш границите си - с твоето темпо, разбира се. Засега прочети статиите и моля, приложи интелектуалния си капацитет - добър старт е.

[д-р Тодор Първанов]

Според мен, трябва да се обърнеш към психолог или терапевт.Иначе, ще пребориш единия страх, но ще дойде друг и така.Трябва да овладееш страховете си генерално.