Вече не съм нормален

[momchil.iwanow]

Ами не знам от къде да започна ,честно казано вече ми се и губят спомените от самото начало.Мисля ,че всичко започна когато завършвах гимназия преди около 4 г .Започнах да изпадам в необясним страх ,плачех много ,мислех си ,че имам различни болести ,болки ,също си спомням ,че имах натрапливи мисли ,които тогава не знаех ,че са такива (да убия или наръня някого ).В последствие започнах да ходя по всякакви доктори ,изследвах всичко ,освен установена мигрена която и до днес имам и ме плаши и леки проблеми с врата друго нямаше.Не можех и на училище да ходя и стигнах първо до един психолог ,които ми препоръча известна почивка ,но нищо не се промени и накрая стигнах до психиатър.Дигнозата тогава ми бе Паническо Разтройство ,започнах лечение с антидепресанти ,смених достя някои не ми се отразяваха добре ,най продължителния ми прием бе една години ,няколко пъти съм почвал и спирал и като цяло имаше съвсем леко подобрение,но в началото на годината нямаше никакъм ефект и запоследно ги спрях Февруари месец.След толкова много лекарства и с повече вреди от колкото ползи аз всякаш се травмирах от лекарства и до днес отказвам всякакви.През тези години станах много раздразнителен ,нервен ,тъжен ,но най вече страха от полудяване ,от някакви тежки психически болести от смърт .Март месец ми се наложи да вляза за седмица в болница за да ми направят нови изследвания ЯМР на главата и врата ,тъй като много залитам ,силно главоболие ,ток през цялото тяло всичко го има и сега.След този престой от които не откриха нищо което вече да не знам ,почнах постепенно да се влошавам и от някаква контролирана тревожност ежедневна за всяко нещо което усетя вече не мога да контролирам нищо ,и чувството че не съм добле с главата и огромно.Започнах да се усещам като чужд човек ,все едно мислите в главата ми не са мойте ,тялото ,живота все едно има друг човек в мен като раздвоение.Ужасни чувства ,че си забравям живота не знам кой съм ,какво правя ,неадекватен ,напълно недееспособен човек.Всимко това в последния месец е както никога до сега.Започнах да усещам някаква заплаха за себе се ,все едно виждам неща около себе си ,като халюцинации ,до колкото разбирам са илюзии на съзнанието ,притеснявам се ,че почвам да чувам неща ,както казах и да виждам ,с две думи ,че съм шизофреник.Обиколил съм 4-ма различни психиатри в различни градове един от които професор по психиатрия Попов във Варна неговото заключение бе ,биполярна депресия ,убеди ме ,че не съм шизофреник ,но и каза ,че без хапчета няма шанс да се оправя ,но тово бе преди няколсо месеца и имам опасения ,че вече не е депресия.В града които живея ,всяка седмица се виждам с психиатъра с които работя от самото начало ,да се убеждавам ,че не съм луд ,тя е категорична ,също посещавах и психотерапевт ,но ми каза ,че ако не почна да пия хапчета или не се успокоя по някакъв начин няма да ми помогне.Така до последните седмици в които просто изпадам в изтерия от ужас  и страх викам плача от ужас ,за помощ ,идвами да се скрия ,имам чувството буквално ,че се губя ,губя си разсъдъка и ми остава само тялото , ццелия свят ми е като непознат и нов дори и всъщи ужасно страшен ,заплашителен ,усещам ,че не съм Аз ,че вече не съм нормално момче ,казвам ,че не ми се живее искам да умра усещам си края ,че идва.Напрежението което усещам е неописуемо.Дори и сега е така..Миналата седмица получих пристъп на мигрена за първи път от много време ужасно се изплаших изпаднах в нервна криза ,не можех да говоря ,припаднах и ходих в спешното ,естествено от тогава още по зле стана.Правя много неща в ежедневието си ,работа с животни ,в приют за кучета където съм всеси ден ,отделно от това с цел да сэм зает започвах да помагам и в една ветеринарна клиника ,а родителите ми,ми взеха и лично мое куче и така последния месец имам по 3-4 свободни часа на ден и пак нищо не се променя дори влошава.По нищо не си личи ,че ми има нищо ,срещам доста хора ,студент съм ,с изпитите нямах никакви проблеми ,точно обратното.Не исках хапчета търся всякакви начини ,но май вече не съм нормален човек и само това остава.Усещам ,че се побърквам с всеки ден все повече ,просто не знам на кой свят съм ,не мога да се събудя..всичко е ново все едно всеки ден се раждам наново ,но най вече ме е страхх ,от шизофренията..По принципцип не искам да приемам медикаменти ,но вече съм толкова неадекватен не знам какво правя,макар всимки да твърдят ,че по нищо не личи,мислите ли ,че вече не съм ок и само с хапчета мога да се върна в нормален ритъм.Има още доста неща .Стана адски дълго ,съжалявам за което и благодаря за отделеното време !

[Андрей Филипов]

Озаглавихте темата  "Вече не съм нормален" което подсказва, че сте обсебен от "нормалността". Нормалността като термин е възможност да пресееш и видиш кое поведение, мислене и преживяване ще Ви отведе към красивото, хубавото, вярата, надеждата, смирението, че си част от този всемир. Стресът, който преживявате не е лек, но пък ви води към някаква промяна, която за сега не е ясно структуриран във вашият ум.

За да разберете тези симптоми, които ви се случват  е хубаво да започнете с психотерапия.  Психотерапията Ви дава шанс за смирен, и уверен живо, който може да бъде структуриран в зрялост и сигурност, че сте себе си. 

 

 

 

[Диляна Колева]

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

[momchil.iwanow]

В 27.08.2018 г. at 22:41, Диляна Колева каза:

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

С всеки ден ставам все по объркан и неадекватен ,дори не мога да говоря нормално с хората в главата ми е пълна каша и това адски ме плаши..отделно всичките ми близки държат да почна прием на медикаменти ,тъй като на моменти не мога да се контролирам и изпадав в страшни състояние ( все пак нищо лошо не съм направил или неадекватно ).Иначе се натоварвам даже мисля повече от възможностите си по цял ден съм навън с животни може би по 3-4 часа имам по свободни ..но не мога да се справя..

[momchil.iwanow]

В 27.08.2018 г. at 16:16, Андрей Филипов каза:

Озаглавихте темата  "Вече не съм нормален" което подсказва, че сте обсебен от "нормалността". Нормалността като термин е възможност да пресееш и видиш кое поведение, мислене и преживяване ще Ви отведе към красивото, хубавото, вярата, надеждата, смирението, че си част от този всемир. Стресът, който преживявате не е лек, но пък ви води към някаква промяна, която за сега не е ясно структуриран във вашият ум.

За да разберете тези симптоми, които ви се случват  е хубаво да започнете с психотерапия.  Психотерапията Ви дава шанс за смирен, и уверен живо, който може да бъде структуриран в зрялост и сигурност, че сте себе си. 

 

 

 

Ужасно се притеснявам ,че не разсъждавам трезво и се държа странно ,просто усещам ,че губя контрол над себе си и може да извърша нещо неадекватно.Посещавах психотерапевт може би около 2 месеца без ефект ,накрая ми каза ,че ако не почна лечение и не се успокоя няма как да ми помогне и не съм ходил вече месец..

[Диляна Колева]

Добре, какъв е проблемът, да направиш еднократна психологична консултация, за да ти се даде информация за това състояние и да ти се дадат насоките, които са специфични за теб? Всеки психолог е различен в свързването и методиката на работа. Една консултация не те ангажира, а сега можеш и да сравниш с миналия си опит. 

Оставам с впечатление, че да се направи консултация с психолог изисква извънредна смелост.

Тук пишем общо. Съвсем друго е, да отидеш в кабинета, да се запознаеш, психолога да те види, да види как реагираш, как се държиш, как говориш, как гледаш, изобщо невербалната връзка, която е изключително важна за нас. После да чуе как говориш, да проследи мислите и изказа ти. Разбираш ли, срещата на живо с психолог дава възможност на специалиста да се запознае с теб, а това му дава много повече информация от 100 поста писани тук и нещата тръгват в съвсем друга посока. 

С някои клиенти методиката е по "хард" , както сами се изразяват, с някои доста по - мека и внимателна. Трудно, много трудно е тук да вземеш, онова, което е само за теб.

Редактирано Август 29, 2018 от Диляна Колева

[momchil.iwanow]

преди 4 часа, Диляна Колева каза:

Добре, какъв е проблемът, да направиш еднократна психологична консултация, за да ти се даде информация за това състояние и да ти се дадат насоките, които са специфични за теб? Всеки психолог е различен в свързването и методиката на работа. Една консултация не те ангажира, а сега можеш и да сравниш с миналия си опит. 

Оставам с впечатление, че да се направи консултация с психолог изисква извънредна смелост.

Тук пишем общо. Съвсем друго е, да отидеш в кабинета, да се запознаеш, психолога да те види, да види как реагираш, как се държиш, как говориш, как гледаш, изобщо невербалната връзка, която е изключително важна за нас. После да чуе как говориш, да проследи мислите и изказа ти. Разбираш ли, срещата на живо с психолог дава възможност на специалиста да се запознае с теб, а това му дава много повече информация от 100 поста писани тук и нещата тръгват в съвсем друга посока. 

С някои клиенти методиката е по "хард" , както сами се изразяват, с някои доста по - мека и внимателна. Трудно, много трудно е тук да вземеш, онова, което е само за теб.

Виждам се с психиатъра си общо взето всяка седмица ,за да се убеждавам ,че не ми става нещо друго ,просто нещата всеки ден се променят и усещанията са различни и се чувствам напълно луд..на психолог също съм ходил ,далеч не е страшно за мен да ходя ,дори е томно обратното ,но просто в града в които живея няма голям избор от специалисти ,всимки казват ,че не полудявам ,но напоследък усещам неща ,които до сега не бях и..

[Monoty]

Аз също съм с ужасен страх от полудяване и главно страх от шизофрения Не си сам много сме просто явно трябва по някакъв начин да се опитаме да си помогнем и сами аз пия лекарства и на моменти пак изпадам в силна тревожност задавам едни и същи въпроси на които знам отговорите но...пустият страх все едно искам постоянно някой да ме убеждава, че не съм луда или че не полудявам...7г се боря с това чудо...

Редактирано Август 29, 2018 от Monoty

[momchil.iwanow]

преди 22 часа, Monoty каза:

Аз също съм с ужасен страх от полудяване и главно страх от шизофрения Не си сам много сме просто явно трябва по някакъв начин да се опитаме да си помогнем и сами аз пия лекарства и на моменти пак изпадам в силна тревожност задавам едни и същи въпроси на които знам отговорите но...пустият страх все едно искам постоянно някой да ме убеждава, че не съм луда или че не полудявам...7г се боря с това чудо...

Напълно ви разбирам ,аз не мога да се позная ,губя себе си и не мога да разсъждавам нормално..всякаш не мога да се контролирам  ..

[д-р Тодор Първанов]

Борите се,За да се борите и го преборите ви трябва треньор / псохотерапевт/.Сами ще се борите и бъдете така до края на живота си.

[momchil.iwanow]

преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Борите се,За да се борите и го преборите ви трябва треньор / псохотерапевт/.Сами ще се борите и бъдете така до края на живота си.

Да ,ще търся психотерапевт ,но все се съмнявам ,че не съм наред и много си плаша ..и дали мога да се справя без медикаменти всичко около мен казват обратното..

Редактирано Август 31, 2018 от momchil.iwanow

[д-р Тодор Първанов]

Ми, ти нали ги пиеш, и каква е файдата?

[momchil.iwanow]

В 31.08.2018 г. at 16:05, д-р Тодор Първанов каза:

Ми, ти нали ги пиеш, и каква е файдата?

Не ,не пия нищо от 5-6 месеца,но понеже се влошавам и ми изписаха антипсихотик ,които аз не искам да пия както и каквото и да е друго ,но всеки ме убеждава ,че дори може до отделение да стигна ако не се лекувам

[д-р Тодор Първанов]

Ами слушай ,, всеки ,,. 

[momchil.iwanow]

преди 10 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Ами слушай ,, всеки ,,. 

Въпроса е дали мога да изляза без медикаменти от такова състояние и дали от депресия може да стане много тежко психично заболяване ,ходил съм при много специалисти и общо взето няма едно мнение ,как да се довериш на някого.

[Monoty]

Аз не виждам някаква тежка депресия в състоянието ти че да тръгваш да мислиш дали от депресия може да премине в нещо по сериозно просто си много тревожен и ти като мен кое те кара да си мислиш че си луд какви неща усещаш които не си усещал преди

[momchil.iwanow]

преди 2 часа, Monoty каза:

Аз не виждам някаква тежка депресия в състоянието ти че да тръгваш да мислиш дали от депресия може да премине в нещо по сериозно просто си много тревожен и ти като мен кое те кара да си мислиш че си луд какви неща усещаш които не си усещал преди

Всякаш се превръщам в друг човек ,все едно в мен има друг ,на моменти съм един на моменти друг,всякаш си губя пометта и всичко е непознато,и най вече ,усещам че края идва някаква огромна заплаха и опасност,не мога дори да говоря свободно ,на моменти се превъзбуждам и ставам адски агресивен ,а  аз никога не съм бил именно обратното ,чак усещам ,че не мога да се контролирам и съм опасен..

[Ines Raycheva]

Момчил, обяснили са вече - посети психотерапевт. Устойчива промяна има след като разбереш какво се случва с теб, почнеш да действаш осъзнато - осъзнато да се грижиш за себе си, да си помагаш в моменти на силен стрес, да проявяваш себелюбов и себеуважение. 

В момента, с писането си тук, не си помагаш изобщо. И това може да продължава още дълго време. Нямаш доверие на никой, нямаш и търпение, и в ума ти е хаотично. Стъпка по стъпка можеш да промениш това, започни от доверяването си на психотерапевт, с който заедно ще сглобите пъзела. 

[Guest Кермит]

В 2.09.2018 г. at 10:54, momchil.iwanow каза:

ходил съм при много специалисти и общо взето няма едно мнение ,как да се довериш на някого. 

Просто е! - ако ти се живее в радост и творческа сила, избери да вярваш в този, който има най-оптимистична версия за теб. Дълго е за обяснение защо този ти избор ще е най-добрия, но понеже аз съм голям оптимист за теб, ти предлагам да се довериш и послушаш съвета ми

Поздрави!

[Stefan Grekov]

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от  няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш  хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това  Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?