Моля за помощ

[Iliya55]

Здравейте, писах на д-р Тодор Първанов но човека сигурно има още 100 човека на главата си и няма време да отговаря на мен точно сега. Искам да ви споделя моята история и ако можете да ми помогнете защото искам да живея като нормален човек. 

 Аз съм момче на 20 години от област Ямбол. Четох през годините много теми за ОКР не знам дали аз имам ОКР но сега ще ви обясня. От малък бях много странно дете, когато излизахме с баба ми на разходка и някой ме пита "Как се казваш" аз или мълчах от срам или се криех зад баба ми. Когато ме питат "кой месец си роден" аз не можех да казвам "февруари",а казвах "фефурари" на хората им ставаше смешно и ме закачаха и се смееха което е било съвсем нормално но аз още от тогава така да го кажа проявих "характер или ОКР" и казвах на баба ми "повече няма да казвам нищо като ме питат". Искам да опиша живота ми колкото мога от самото начало за да може да добиете по голяма представа и да ми помогнете ако можете. Бях на 6 години когато дядо ми почина, спомням си всичко все едно стана вчера. Когато дядо ми почина отидох до кухнята да напълня една чаша вода и от тогава получих първото си усещане на присъствие. Така бях  години наред.. Мислех си,че има някой в стаята "духове" "призраци". Когато ходих до тоалетната винаги се обръщах назад да гледам дали има някой и така. Спал съм при родителите ми в една стая в едно легло до доста голяма възраст 4-5-6 клас не мога да се сетя точно но да кажем до 5-6 клас. Моята стая беше точно до тяхната делеше ни една стена но аз не можех да заспя там. Чувствах нещо странно чувствах присъствие и бях неспокоен. Ако примерно чувам,че родителите ми са на терасата,че си говорят за нещо се успокоявах и заспивах в моята стая но ако са си легнали да спят нямаше как да заспя.. След това ми се губи един период от време кога и къде съм заспивал но се сещам,че имаше период в който бях 8-9-10 клас в който майка ми идваше да спи при мен защото пак не можех сам. (лятото особено си лягах късно 3-4 сутринта и не можех да заспивам). Преодолях това с духовете преодолях и това с заспиването. Мисля,че имам ОКР + депресия и сега ще обясня защо мисля така... може да мисля грешно защото вече съм прекалено объркан и ми е писнало.. До 8 клас нямах никакви комплекси относно "телосложение" как изглеждам и подобни. В 9 клас когато отидох в новото училище започнаха кошмарите. Когато отидох в новото училище някак си се сринах. Видях много "дразнители" "джигити",а аз не съм такъв човек и не харесвах такива хора. Започнаха да ми влияят на психиката чувствах се по долно ниво от тях. Започнаха да ми идват комплекси как изглеждам,че ръцете ми са много по малки от на моите набори,че трябва да тренирам за да ги стигна и такива. Когато идваха топлите месеци и всички бяха с къс ръкав аз ходих с разкопчано горнище,а когато вече нямаше как да ходя с горнище заради жегите когато сложих тениска се чувствах като "изтръпнал" "схванат" мисля си,че всички ме гледат и,че не изглеждам както трябва. Започнах да се гледам постоянно в огледалото как изглеждам и под определени "пози" се "успокоявах"... другото странно нещо е ,че примерно когато отивам до тоалетната се поглеждам в огледалото и си викам "ее добре изглеждам сега" и се успокоявах и на излизане от тоалетната се поглеждам отново и си викам "не, нещо не е както трябва не е същото както преди малко беше" и така... Имах притеснение когато минавам през някоя групичка от момчета навеждах глава надолу имах страх от нещо. Не знам защо имах страх защото аз с никой не съм се заяждал или да имам врагове и такива. Просто всичко беше в моята глава и приемах всичко по мои начин. Беше 2013-2014 учебна година бях 9 клас. 12.12.2013 рязко в  18:00 ме заболяха тестисите и корема. Отидохме на болницата лекаря каза,че е бъбречна криза и че ще отмине. Стана 19:00,20:00,22:00 всичко се засилваше цяла вечер будувах до баща ми (бях при него в спалнята) стисках се постоянно ставах от леглото и лягах не ми даваше мира. Сутринта отидохме  при уролог, след прегледа доктора ме попита "момче от кога си така" аз му казах. Оказа се "торзио" на тестиса. Оперираха ме и загубих тестиса. В момента имам само един тестис. Мисля,че тази операция сложи "капак" на цялата ситуация. В 9 клас ме оперираха но аз не загубих надежда и нямаше оправдания за мен поне така си мислех. Постепенно взех да се затварям в себе си спрях да излизам стоях само пред компа и така. Не смеех да ходя при момиче защото не знаех как ще реагира постоянно си слагах една бариера като ме види,че съм с един тестис какво ще каже как ще ме приеме. Не съм ходил на дискотеки и такива както другите младежи. Имаше моменти в които плачех заради тази операция имаше моменти в които не ми пукаше имаше моменти в които като отивах до тоалетната постоянно си гледах половите органи. Разбирам,че аз съм нормално момче защото дори с един тестис имам семенна течност по думите на лекарите и на форумите мога да имам и деца, но е нормално да си слагам бариера и да имам много притеснения.. Започнаха след тази операция да имам притеснения когато родителите ми излязат с колата си представях,че се блъскат,че умират имах лоши натрапчиви мисли. Всичко започна когато отидохме на море след операцията. мен ме оперираха зимата на 13 декември 2013 година и 2014 лятото бяхме на море. Първата паник атака ми се появи там. Аз се разболях и останах в бунгалото и родителите ми отидоха на плажа тогава рязко в мен дойде една мисъл,че може да се удавят започнах да ставам и да лягам на леглото притесних се много хем исках да ида при тях да видя какво става хем си казвах спокойно няма нищо.. Сега мога да кажа,че не съм така.  Сега главния проблем е,че имам натрапчиви мисли за господ и религиозни лица.. Имам обидни мисли и сексуални представи. Ето това: 

• Обсебеност, че някой или нещо (Бог, дявола или болест) ще навреди на него или на някой близък човек.
   
• Сексуални натрапчиви мисли – представи или мисли за целуване, докосване, секс, изнасилване и т.н. с непознати, познати, родители, деца, членове от семейството, колеги, животни, религиозни лица. Те могат да са с хетеросексуално или хомосексуално съдържание.
  
  Всеки ден имам такива мисли.  Преди 1 седмица реших,че вече е време да ида при момиче и,че този моя проблем с операцията трябва да го преодолея.. отидох при платено момиче всичко мина както трябва видях,че съм нормално момче. Но поради причината,че това е първото момиче което ме вижда с проблема ми си втълпих,че това е моето момиче,че я искам за жена едва ли не и така. Но главния проблем е тези мисли за господ. Примерна мисъл: По новините дадоха едно бебе което е починало на 20 дни. В главата ми веднага дойде натрапчива мисъл "защо Господ е взел бебе на 20 дни да го е*е ли. Мислите ми се от този вид много гадни и натрапчиви...... Аз не приемам тези мисли а се боря с тях от години защото не смятам,че това е нормално. Изпълнявал съм много ритуали за успокоение. Когато се притеснявах дали родителите ми са добре отварях вратата на спалнята да видя дали дишат за да се успокоя,че са живи и здрави. И това отмина. Отминаха всички ритуали. - Миене на ръце с 2-3 вида сапун,миене на гърнето по 3-4 пъти,слагане на НЕ четен брой капки сапун и такива. Сега си имам нещо като "мания" като си купя нещо ново да си го пазя да е винаги чисто и да се запази ново, сигурно пак е симптом на ОКР защото като си представя,че мога да си изпусна телефона на земята или часовника ще ми се дореве. Но да кажем,че това е търпимо не ми прави ядове. Просто искам да махна тези мисли за господ,че господ ми е виновен или длъжен. Преди си мислех,че господ ще ме накаже,че дявола бил в мене затова имам такива мисли и така.. Мислите ми най често са свързани само като мисъл без да си представям някакви образи и такива. Примерно най честата натрапчива мисъл ми е "да е*а тоз господ" и след тия мисли настроението ми се срива и това е всеки ден. Или когато погледна икона веднага имам някаква мисъл как хващам иконата и я чупя или я троша с крак или си представям,че пикая на иконата и такива извратени мисли. Не се имам за луд или ненормален защото осъзнавам цялата ситуация,че не е нормално да имам такива мисли, искам да имам приятелка след време да имам и деца да бъда с "чиста" глава. Защото това ми създава много главоболия. Настроението ми се сменя и така. Понякога имам мисли и за бебета и за деца не сексуални, а такива натрапчиви и извратени имах и лоши натрапчиви мисли как убивам някой с който съм имал разправа в училище преди години. А аз съм добър човек и на момента премълчавам ситуацията в която ме "мачкат" и после изразявам злоба в къщи с такива мисли. Мисля,че съм нормален защото след всичко което съм преживял изкарах и книжка от 1-вия път. Взех си изпита първи в залата с 0 грешки взех си и кормуването от 1-вия път. Сега тези мисли ме тормозят и много ще се радвам да ми помогнете. Искам да бъда човек с чиста глава не искам да имам такива натрапчиви мисли и да свързвам всичко с господ.. Преодолях всичко което описах по горе.. Сега си ходя с тениска нямам комплекси имам си самочувствие човек като ме гледа отстрани ще си каже "съвсем нормално 20 годишно момче" а ако знае какви натрапчиви мисли имам в  главата... само веднъж ходих на лекар в Стара Загора и ми изписа золоф и флуанксол но не бих казал,че имаше някакво подобрение от тях. Първия път се опитах да ги спра но стана по зле и започнах да ги "търся" дето се вика бях пристрастен ама ми писна и от това и си казах не може вечно с хапове и ги спрях. Много рядко излизам с приятели защото няма с кой да изляза.. Всеки се хвана на работа и като цяло не можем да се видим. Иначе когато излизам с познати нямам такива мисли или просто идват и си заминават без да ми правят много впечатление.Преборих се с всичко но с тези мисли не мога.. натоварвам се от църкви от икони или по новите като дават нещо такова.. не знам дали е ОКР + депресия или едно от двете но имам нужда от помощ за да се почуствам като всички нормални хора. Аз не съм лекар и не мога да разбера точно какво ми има може да е друго и да не е това което си мисля аз но мисля,че е ОКР защото и моите родители са така само че в друга област. например майка ми постоянно си мие ръцете,челото като ходи на работа има мокри кърпи и тя е преживяла депресия 2009 година и паник атаки. Не искаше да минава през дадено място защото ще и стане лошо и така. Баща ми подрежда всички банкноти в един ред постоянно в колата като се размести нещо от някоя дупка започва да го оправя да го подрежда.. Баща ми като мине през дупка или нещо такова си мисли,че колата е счупена,че и има нещо и трябва да минат 4-5 дена да го забрави и пак да си стане "идеалната кола" и това е общо взето много ще се радвам ако ми помогнете. Нямам желание за работа а не съм "калпазанин" просто от тези мисли + нямам настроение и едно такова съм подтиснат трудно мога да се зарадвам на нещо искрено. Всяка вечер преди да заспя се моля на Господ сигурно го приемам като "ритуал" за да се успокоя и наистина за момента се успокоявам малко но със сигурност имам нужда от помощ. 

[Диляна Колева]

Здравей, описал си доста подробно състоянието и неговото развитие във времето. 

Започнало е със страха от излагане, превърнало се е постепенно в отхвърлящо отношение към себе си - ниска самооценка, операцията е засилила този процес. След оперативната намеса явно не е имало подходящо изговаряне и подкрепяща среда за преодоляване на травмата, потиснал си я за кратко, но това потискане в съчетание с не приемане на действителната ситуация е отключило ОКР на съответната сексуална тематика. Един изкривен начин на мозък да се справи със ситуацията, като непрекъснато я създава и отхвърля. - "Лош съм, не ставам" - гняв "Доказвам си, че не съм лош, мръсен, извратен" И така играта на ОКР.

Справянето с процеса е обратен на създаването. 

1.Техническо справяне с физиологичния механизъм, който създава обсесиите. Даваме пространство на мозъка да работи с реалността.

2. Поведенческа методика и работа върху гледната точка и себеприемането за справяне с ниската самооценка.

3. Аналитична работа за справяне със страхът от излагане и критика.

Без психотерапевтична работа последователна, няма как да се реши проблемът. 

 

[Iliya55]

Какво представлява лечението на моя проблем защото не съм запознат точно как стоят нещата.  Трябва ли да взимам антидепресанти или други лекарства или всичко става само с разговори с психолога 

[Диляна Колева]

Медикаменти не ти трябват, а с психолога не е разговор, а воден психотерапевтичен процес.