387. От любов и обич, 11 октомври 1942 г.

[Донка]

„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“

Ще ви прочета трета глава от евангелието на Йоана. 

Утринно Слово: От любов и обич, 11 октомври 1942 г.

„Отче наш“
 

Цитат

 

Или на прост език казано: всяко нещо, което любовта иска и което обичта иска, да го направим без всякакво колебание. Всяко нещо, което не е съгласно с оня велик закон на любовта, да се откажем от него. Няма по-просто разбиране. Всякъде турете само едно правило: туй, което правите, попитайте съгласно ли е с любовта. Ако е съгласно, правете го. Ако не е съгласно, не го правете.

Казвам, ако не се роди човек от любов и обич, не може да влезе в Царството Божие. Казано е в Писанието: „Ако не се роди човек от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“ Изпейте една песен.

„Аз мога да любя“

Да направя мисълта си ясна. Виждам, че във вас остана една мисъл. Вие се стремите да бъдете външно добри. Не е лошо това, но то е Старият Завет. Новият Завет е вътрешно да бъдеш добър, не външно. Между вътрешно и външно няма съгласие, а трябва да се образува хармония между външно и вътрешно. 

 

От любов и обич

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

По някой път хората се спъват. Казва: „Той трябва да расте, пък Аз се смалявам.“ След като израсте и се образува малкото житно зърно, нали се смалява. В него е животът да израсте пак наново. Големите хора не искат да се смаляват. Те трябва да станат на зрънца, защото зрънцата са, които хранят света, а не онази плява, с която е обвито зърното. Много от нашите съвременни знания са плява, малко зрънца има. Нали сега слагат в сламениците слама. Ние храним говедата си с нея, но те изпосталяват. И ние сме станали доста мършави, понеже не ядем зърната на истината, но онази слама, която не съдържа никаква храна в себе си.

Ние по някой път искаме Господ да ни даде всичко в наши ръце, по човешки схващания. Че Бог, Който изпраща светлината Си в света, Той я праща чрез ръцете на любовта. Тази светлина със слуги ли идва? Тя идва, и ние я възприемаме. И досега тия ръце не са искали да платим нищо за светлината. Толкоз години живеете, и нито дума не е ставало да платите нещо. Въздуха ще изпрати с двете ръце на Бога. Вие живеете и ходите свободно в него. Ако Господ би ви дал власт на вас, щяхте да ограничите и светлината.

Колко време сега сте без светлина? Братята мислеха, че като дадат осветлението на общината, че ще тръгнат работите наред, а сега близо един месец нямаме светлина. И се потриват: бакър искат, жици нямало, часовници трябват. По-напред казваха: „Всичко е братско.“ И за един летен месец изгорили толкова енергия, както през зимата. Сега вече не е братско.

Та казвам, сега съвременното ваше верую така функционира. Докато делите кого Христос обича повече, вие не сте разбрали. В света никой не може да обича повече или по-малко. То е заблуждение. Ти обичаш една кокошка, но то не е никаква обич. За пет пари жито ще ѝ дадеш, па после ще ѝ вземаш живота. Снесе ти едно яйце, изядеш го. Лозето обработваш, обрязваш го и му изядеш всичкото грозде. И семето не посяваш. Идущата година пак го обрежеш. Ако не даде плод, лозето било виновато как тази година да не даде плод. Сега суша станало, оплакват се хората. Някой път се оплакват, че е много киша. Някой път на хората не може да им се угоди. Като деца не са доволни и като стари, и като млади не са доволни. Като дете пълзи, като възрастен работи, а като стар иска да му слугуват, постоянно се оплаква. Старият постоянно разправя една и съща история, едно време как било. Веднъж ти разправих историята, два пъти, три пъти.

Аз слушам по някой път да ми разправят: на Петдесятница като слезел Духът Божи, всички проговорили разни езици. И сега проговориха. Само че тогава, като проговориха, говореха на знайни езици. Българинът говори турски, и хубаво говори. Говори български, и хубаво говори български. Говори арабски, и хубаво говори арабски. Говори санскритски, и хубаво говори. Сега говорят каля-хуля – нищо не се разбира. Не е ново това. Старите работи мъчно ги разбираме. Да остарее човек, то е стара работа. Да осиромашава човек, то е стара работа. Да се разболява човек, то е стара работа. Да се смущава, е стара работа. Да плаче, е стара работа. Да яде, е стара работа. Да диша, е стара работа. Да се кара с хората, е стара работа. Всичките неща, които имаме досега, са стари. Кое е новото? Новият ред на нещата кой е? Новият ред на нещата е умрелите да оживеят. Новият ред на нещата е невежите да просветнат, лошите да станат добри. Това е новото в света...

От любов и обич