Love_is_the_answer Добавено Август 16, 2018 Доклад Share Добавено Август 16, 2018 Здравейте!Жена на 26 години съм. Имам дете на година и половина. Обикновено съм предимно читател по форумите, но този форум някак си успя да ме привлече да бъда и от другата страна на пишещите и търсещи отговори, активни личности. От известно време (повече от 2 години) съм с постоянен световъртеж, треперене на ръцете и т.н. (да не изпадам в подробности от оплаквания), та обиколих различни специалисти - невролог, отоневролог, ендокринолози, гастроентеролог, офталмолог - които диагноза не ми поставят, но изписват хапове разни, от които стомахът ми е раздразнен...биохимични изследвания, които са супер...та четейки форума и не само...се чудя този световъртеж, който преди беше на периоди, но вече е почти по цял ден, дали е възможно да е провокиран от депресивно състояние или пък някакъв друг психологичен проблем? За да обрисувам по- добре картинката ще нахвърля още някои подробности важни за мен - откакто забременях се превърнах в асоциална личност, нервно и депресирано човече, което повръщаше всеки ден и започнах почти да не излизам навън, от страх да не ми стане лошо по пътя и да не нараня бебчо, падайки някъде ...когато родих продължи да ми прилошава и то точно преди среща с определени хора, които идваха до вкъщи или в моменти, когато се налагаше да излизам симптомите с треперенето на ръцете и виенето на свят се задълбочаваха. Често си мислех, че е от хормоните и ще премине...но не...започнах да си втълпявам, че съм болна от нещо ужасно и ще умра. Като интересуващ се от подобни теми човек, веднага ме обзе мисълта, че най-вероятно получавам панически атаки, но освен тях вероятно нещата са комбинирани със страхови неврози и разни обсесии... Започна да става твърде дълго излиянието ми и понеже изчетох немалко литература по подобни теми (вярвам, че има още много за изчитане и един живот няма да ми стигне, за да си изясня напълно картинката с подсъзнанието ми) достигнах до извода, че е най добре да потърся добър психотерапевт...и НЕ , не съм пила антидепресанти все още...хих само малко плацебо от доктор Бах, и вечно изписваният ми Бетасерк Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт на територията на Пловдив? И понеже изключително много ми допадат разсъжденията на психотерапевта Орлин Баев - бих ви помолила да ми пишете само във Варна ли практикувате? Благодаря на всеки, който отдели време да изчете написаното от мен! Желая на всички читатели и "писатели" приятен ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Love_is_the_answer Добавено Август 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2018 Пропуснах да допълня за вечната умора, която в късния следобед и по скоро вечер, се превръща в нестихваща енергия...що за чудо е това? Започнала съм действия към гореописаното, които подозирам, че не са в много правилна насока...когато се почувствам зле на пук на всичко си хващам багажерийките и детето и излизаме навън..грешно ли е, че го правя на пук, сякаш на инат се боря, вместо да приемам случващото се като част от себе си...между другото за сега ми действа този принцип...докато стигнем до катерушките няма и помен от световъртежа, а като съм съсредоточена към малката и дивеенето й ..изобщо забравям, че ми е зле... <3 АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 19, 2018 Доклад Share Добавено Август 19, 2018 Здравей, проблемът е изцяло психологичен. Започва със страх, стресът от раждането, умората, която от физическа си става психологична и няма оправия с нея по стандартните начини. Това което правиш и ти действа добре е метода на разфокусирането, който е от методиката за справяне с тези състояния. С дете на година и половина има вероятност и преумората да идва като фактор. В по- аналитичен план - отношението ти към майчинството, отговорността, как приемаш тази своя нова житейска роля, вероятно и това създава несъзнателен стрес. Насоката за специалист психолог е много добра, защото това може бързичко да се постави в ред и да се види къде има нужда от работа и как да се случи тя. Орлин Баев и Love_is_the_answer 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Love_is_the_answer Добавено Август 20, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 20, 2018 Здравейте! Благодаря ви, че се отзовахте и си направихте труда да прочетете написаното от мен! Постоянно изникващите натрапчиви мисли, че нещо лошо ще се случи с мен или мой близък (ужасни картинки, които не са за описване...иначе написаното ще заприлича на криминален роман), възможно ли е също да са следствие от стреса от раждането, "новата житейска роля", майчинския инстинкт или пък обратното на самите натрапчиви мисли за фатален край - желание за живот? Книги с автори като Луиз Хей биха ли ми били полезни или биха ме объркали повече?Ако е полезно в състоянието, в което се намирам, да чета подобни книги....бихте ли ми препоръчали автори? И още един въпрос...понеже виждам от профила на консултантите, които се включват с коментари в различните теми, че са се записали с различни професии (длъжности, титли) ...та каква е разликата между "психолог-консултант" и "психотерапевт"? Благодаря на включилите се! Хубав ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Август 20, 2018 Доклад Share Добавено Август 20, 2018 преди 4 часа, Love_is_the_answer каза: Постоянно изникващите натрапчиви мисли, че нещо лошо ще се случи с мен или мой близък (ужасни картинки, които не са за описване...иначе написаното ще заприлича на криминален роман), възможно ли е също да са следствие от стреса от раждането, "новата житейска роля", майчинския инстинкт или пък обратното на самите натрапчиви мисли за фатален край - желание за живот? Здравей, задължително е в резултат от стреса. Раждането е стрес, "новата житейска роля" е стрес - това са все нови ситуации, в които адаптивните сили на организма ти са мобилизирани до край. За да не се случва тази мобилизация прекалено дълго време, тялото дава "сигнал", с който иска да "съобщи", че е необходима промяна. Промяна в начина на мислене, отношението към новите реалии на ежедневието ти, промяна в светогледа. Защото без тази промяна, очевидно адаптацията ти би била по-трудничка. преди 4 часа, Love_is_the_answer каза: Книги с автори като Луиз Хей биха ли ми били полезни или биха ме объркали повече? Не може да те обърка. Може да даде временно успокоение, но не и трайно решение. Терапевтът ти ще има отговорността да прецени и препоръча литературата, която ще е подходяща за всеки етап от терапевтичния процес. В 16.08.2018 г. at 17:42, Love_is_the_answer каза: Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт на територията на Пловдив? Ще използвам, че Диляна ти е отговорила и ще ти препоръчам директно нея. От скоро тя има няколко дни прием и в Пловдив. преди 4 часа, Love_is_the_answer каза: И още един въпрос...понеже виждам от профила на консултантите, които се включват с коментари в различните теми, че са се записали с различни професии (длъжности, титли) ...та каква е разликата между "психолог-консултант" и "психотерапевт"? Темата е голяма, но ако започнеш терапия при Диляна, въпросът става излишен. Тук всички сме психолози, с изключение на Тодор, който в миналото си е имал опитност в психиатрията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 21, 2018 Доклад Share Добавено Август 21, 2018 В 16.08.2018 г. at 17:42, Love_is_the_answer каза: да ми пишете само във Варна ли практикувате? В София ... В Пловдив и Варна - Диляна Колева - можеш да и се довериш, добра колежка е. Имаш общо повишена тревожност, а оттам замайването и натрапливостите. С колежката ще се справите качествено - ти, възприятието ти за трудностите, стремежът ти към свръхзащита, идващ от страхови програми, работа с тези програми, социални фактори, грижа з атялото, общуване и т.н. подреждащи житейския ти пъзел деяния. С натрапливостите се работи директно - нищо не са, та чак са весели - аз лично им се наслаждавам от все сърце. Като поработите върху тях и базовите вярвания(програми) в теб по различни начини, замайването също отпада. Но, съветът ми е - фокусирай се върху едно благодарно и смирено учещо се отношение - не си болна, не е болест, лек и благ урок и облагородяващ тласък е. Прегърни детенце от мен и успехи! АлександърТ.А. и Love_is_the_answer 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Love_is_the_answer Добавено Август 21, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 21, 2018 Благодаря ви от сърце за отговорите и насоките! преди 21 часа, Георги Балджиев каза: Промяна в начина на мислене, отношението към новите реалии на ежедневието ти, промяна в светогледа ..принципно съм готова за тази променя и усещам, че имам нужда да я направя, но не успявах сама...или поне не изцяло преди 21 часа, Георги Балджиев каза: Тук всички сме психолози, с изключение на Тодор, който в миналото си е имал опитност в психиатрията. ...може би са по скоро синонимни думи или различните хора (психолози/психотерапевти) работят с различни техники?...все пак отговорът ви ме устройва за сега благодаря преди 12 часа, Орлин Баев каза: не си болна, не е болест, лек и благ урок и облагородяващ тласък е ...радвам се много, че се включихте и в тази тема <3 ...знаех си, че няма да е здравословен проблем и пак обикалях, за да проверя дали няма нещо на физиологична основа...както и да е...вече съм уверена, че проблемът е изцяло психологичен и хубавото е, че има решение по въпроса, което решение се надявам да изуча добре и да ми помага от тук нататък в подобни ситуации преди 12 часа, Орлин Баев каза: Като поработите върху тях и базовите вярвания(програми) в теб по различни начини ...сигурна съм, че нещата имат по-дълбок корен по назад във времето, отколкото новата ми житейска роля като майка, което в никакъв случай не пренебрегвам като фактор, снабдяващ ме с допълнителна тревожност... Бях прочела някъде, че хората получаващи панически атаки и тревожности са по-чувствителни и това е плюс от тази гледна точка, понеже тялото и психиката им дават възможността да променят възприятието си към живота, да са по-благодарни, по- щастливи и в бъдеще надявам се по-силни в моменти на стрес, който е неизбежен в крайна сметка, но все пак е важно как го възприемаме... Благодаря много за отговорите и отзивчивостта. Понеже, както вече споменах съм предимно читател по форумите и винаги ми е било интересно как са се променили в бъдеще хората, които имат проблеми подобни на моите ...справили ли са се или още се лутат, кой им е помогнал, как и т.н. - Ще пиша отново, когато почувствам, че съм овладяла нещата...най-вече за онези, които четат и се чудят как да излязат от подобни ситуации, но и за вас - професионалистите в тази сфера, които ме ориентирахте накъде да поема. преди 12 часа, Орлин Баев каза: Прегърни детенце от мен и успехи! Какво по-хубаво от още една прегръдка бонус - с удоволствие ще я прегърна и без това обичам да го правя Благодаря! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.