Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социална фобия - група за трениране на социални умения


Recommended Posts

Здравейте, 

 Пиша по повод  проблем, който е непреодолим за мен повече от 10 години - Социална  Фобия. Осъзнала съм грешните се нагласи и убеждения, но имам адска нужда да тренирам социални умения в такава група , за която говори Орлин . Първата стъпка от трите по-долу  съм минала, посещавала съм терапевт индивидуално, и не знам към кого да се обърна за помощ за втората и третата стъпка- от Пловдив съм и тук няма такива групи... :–(  Посъветвайте ме какво да правя.... отчаяна се чувствам..........

Път за справяне със социалната ти тревожност*:

1) Лична психотерапия - започва се отдалеч - една-три сесии са насочени аналитично, разкопаващо. Продължава се с когнитивни методи, които коригират мисленето, което пък повлиява на чувствата ти. Пристъпва се към поведенчески експерименти - изисква се активно уастие и мотивация от твоя страна, а терапевтът те тласка и настоява не само да си приказвате, а и да действаш и се променяш! Втъкани на всеки етап от психотерапията се ползва невро лингвистичното програмиране/ хипнотерапията.

2) Групова терапия за социални умения - тук се учиш как ефективно да общуваш. Да печелиш доверие, да приемаш и даваш комплименти, да реагираш спокойно на "не"-та, да даваш откази когато е нужно, без грам вина, да се заявяваш, да тренираш погледа си, език на тялото, да не те интересува мнението на другия кой знае колко ако знаеш, че си прав и т.н.

3) Групи за: съблазняване и чар (има такива в София), за речеви изказ и реторика и т.н.

Редактирано от balans i harmonia
Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво, какво те спира да продължиш да следваш по-нататъшните стъпки? Пловдив е голям град - ако не е специално именувана "група за социални умения", не е проблем. Нужно да е просто психотерапевтична група, водена от качествен психотерапевт, работещ предзвикващо и любящо-трансформиращо. Плюс всякакви друго групи: театър, реторика, нлп, народни хора и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 30 минути, Орлин Баев каза:

Хубаво, какво те спира да продължиш да следваш по-нататъшните стъпки? Пловдив е голям град - ако не е специално именувана "група за социални умения", не е проблем. Нужно да е просто психотерапевтична група, водена от качествен психотерапевт, работещ предзвикващо и любящо-трансформиращо. Плюс всякакви друго групи: театър, реторика, нлп, народни хора и т.н.

 Ами оказва се, че тук няма група и групови терапии по принцип не се случват за съжаление  :( Попитах няколко различни сихоолози  , и това е отговорът....

 

 

Редактирано от balans i harmonia
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Имам предвид,че се свързах с няколко различни психолози от града, и попитах за информация за групи както за развиване на социални умения, така и терапевтична група, но   .......няма, не се провеждат,  - трудоемко е да се води група,  няма търсене от хората тук, ...:(   отчаяна съм , защото  искам да общувам с хората, а не мога сама да се справя с тези проблеми...... усещам тягостно чувство ако трябва да започна разговор, то е просто адски дискомфортно , тягостно, изпълнено с тежест :(   ... просто мисълта ми спира да  върви и се чувствам като в агония. За това мисля, че е нужно с терапевтична група ,малко окуражаване  от страна на терапевта точно в тези моменти  на тягостно започване на разговор, тренировки- целенасочени  за тази цел , но то става с компетентна помощ,.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам те. Продължавай да търсиш и ще намериш. Импулсът ти отвътре ще намери реализация отвън. Бил съм в същото положение, знам. Пиши по добри форуми като този (и в по-широките теми) - създава се ментален изказ, умения за аргументация, логика, себезаявяване, конфронтация. Малко по малко, докато общуваш в групи най-различни, мисленето проявено през писането се съединява с мисленето, проявено през говоренето, когато се постопи страхът. Да, сега блокира мисълта, губи се от страха - преживявал съм го милиарди пъти десетилетия и познавам това преживяване с всяка фибра. Намери начини, намери групи - за реторика, за ораторство, за публични презентации, за театър. Не може да няма и психолози, които водят редовно група в Пловдив, голям град е - търси. Записвай се често на различни пси обучения,езикови групи, нлп тренинги, семинари, работилници. Създай свой блог, видео канал -пиши там, изявявай се, споделяй опит и за социалната тревожност и самоувереност, както и  на по-широки теми. Прави си видеа по теми и ги споделяй. Постепенно страхът се пошлифова, став апо-малък и по-лесен за овладяване, а животът по-силен и качествен. Тук е нужна систематика, продължаване постоянно. Слушай и сесиите ми нлп/ хипнотерапия няколко пъти седмично - тези са самоувереност. Но помни, че при превръщането на социофобията в социална самоувереност се иска поведенческа социална работа - систематично, постоянно, още и пак. В момента, в който намалиш общуването, страхът започва пак да пристяга примката си. Продължавай. Резултатите са сигурни, но се иска постоянно мотивирано правене, действие благо и добро усилие в посока самоуверено общуване, което става толкова по-самоуверено, колкото по-често и повече си позволяваш да трепериш в страха с претръпване, с приемане, с реструктуриране на автоматичните когмниции преди и след това, с медитативно прегръщане на събужданите тревожни вярвания и депресивно самоотхвърляне. Защото никой не те отхвърля, ти го правиш към себе си. Все повече ще го разбираш не теоретично, а на дело. Ще се променят нещата - действай! намери начини и няма начини да няма начини. Ако пък няма, което е невъзможно, създай начини и възможности!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Макар и със закъснение,благодаря за отговора, Орлине.....не знам  какво да правя, но знам, че ми е нужна помощ отвън- специализирана, харесвам това , което пишеш в статиите си за социофобията, иска ми се да се срещна с теб на една сесия... :(  ...отчаянието ми е че съм ходила на психотерапия дъълго, но нямаше ефект , не ми помогна, затова мисля е нужен добър и опитен терапевт ....

Много комплексно е всичко - не е просто социофобия, а придобити убеждения за света, за себе си в негативен план, едно вцепеняване и страхове....неразбиране на реалността във взаимоотношенията между хората,.......  няма как да съумееш да се научиш на процеса Общуване, - как се общува, уменията, за общуване -  от тази фобия  не съм опознала света и ми липсват уменията  -- слушане,осмисляне,обработка на постъпилата информация-  когато това се случва ако съм сред хора... :(  ВЦЕПЕНЯВАНЕ,  просто   не функционирм . .. :(сега съм на  36 г , а то се прояви когато бях на около 20 г.  

В момента провеждам онлайн с терапевт  веднъж седмично сесии с метода Техника Емоционална Свобода......

Четох от форум за хора, получили подобрение след като са били на  Невротренинг - Неврофийдбек, бихте ли споделили мнение за това, също и за ТЕС ?

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, balans i harmonia каза:

сега съм на  36 г , а то се прояви когато бях на около 20 г.  

Преди 20-тте, в уеническите и юношески години как беше? Тогава, на 20, как започна?

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

 В ученическите години   се проявяваха симптомите, страхувах се от сбирки - неформални със съучениците,  избягвах тези ситуации, защото изпитвах вцепенение, не можех да създавам приятелства, приятелките, които съм имала са били благодарение на  техните умения  да  се сприятелим, а не и с моите умения и участие  - аз съм била  ригидна в тези взаимоотношения ...... не знаех как да се социализирам :( ...и сега е така...

 Преживях  самотни,тягостни ситуации по онова време , нашите са разделиха  , смених училище в друг град , непознати съученици, среда -  усещах  се  безпомощна ,изоставена в света, незащитена от хората , от техните оценки, реакции към мен, от тяхното мнение .....

Това си стоеше спотаено , докато на около 20г, когато станах студентка, в социалните ситуации......то се прояви или по- скоро вече излезе навън и аз на съзнателно ниво осъзнах, че има  ПРОБЛЕМ.....дотогава също в ученическите години  го усещах подсъзнателно....

Обнадеждих се, че съм осъзнала проблема и вече мога да потърся помощ от психолог и бях вдъхновена, че ще го преодолея - с  когнитивно- поведенческа терапия с психолог около година, тя накрая ми каза, че не може да ми помогне  :( , консултация с лекар - изписа ми Сероксат, но...... не повлиява тези фобийни усещания... срещи с  много други психолози и невролог ,  търсих хора от интернет с подобни проблеми, за да се запозная , търсих групи по психодрама , но не се провеждаха, много се отчаях че търся помощ и опитваам и искам да се справя, мотивирана, а не попадам на подходящия начин  -   това  е комплексно, не е толкова едностранно, необходима е  обхватна целенасочена  и фокусирана  намеса.....

Линк към коментар
Share on other sites

Какъв сероксат, за Бога? Някои пият тристаграмка преди общуване и същи действа, но... Когнитивната терапия е добра и основна тук, но стартова. По-важни са групите - психологична и не само. Както и периодичните работилници. На фона на ежедневно правени поведенчески експерименти с много, много себепредизвикване, силно и постоянно провокиране на социалния страх и преработката му: с когнитивната работа с мисленето, с отработеното в сесии хопнотерапия отношение на прегръщане с охота, медитативно... Няма никаква мистика, а просто здрава, упорита  постъпателна работа!

ТЕС, неврофийдбек - могат да бъдат или да не бъдат част от справянето - спомагателни и странични са. Тук вълшебни и лесни методи няма, а добре позната, ясна и здрава работа. Тоест, говоренето в сесии 1/1 тук е само началото. Развитието по споменатата пътечка е сигурно, когато е следвана отдадено и упорито. Не си прави илюзии - никак не е розовичка и лесничка, а постоянно вадеща те от зоната ти на комфорт на макс и суперпредизвикваща те до дупка и пак и пак. Само така тук се постигат резултати.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Има много психологични работилници и групи, които не са точно в Пловдив, но са на неутрални места и се събират хора от цяла България. Тази практика е много добре развиваща се в момента в България и се учудвам, че не успяваш да намериш подходящи групи. Вероятно разширяването на кръгозора и умението да се поглеждат ситуациите от различни страни е и основния проблем. Твърде центрираното и фокусираното вглеждане в това  Аз, пречи да се види всичко останало. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора , Диляна ....... да има нещо такова -  разширяването на кръгозора .... мисля че е точно така...

Наистина не успявам да намеря подходящите групи, къде се провеждат тези работилници, как се избира коя от тях е подходяща за моя случай ? То е и нужда да усвоя умения да се социализирам,  да умея да подходя към хората, умения за общуване ....определено имам голям дефицит - виждам се и в конкретни ситуации, просто не се сещам как да постъпя, не знам как  , а в същото време имам желание да се сближа  с дадения човек, но буксуват уменията за това.....и  усещам тягостност  и страх заради неумението си....

Ако е възможно за теб , ще съм много благодарна да споделиш информация относно такива работилници близо до Пловдив, или пък такива , подходящи за развиване на умения за социализиране...

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Пиша на лични.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...