radeto85 Добавено Юли 31, 2018 Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 На 33 години съм, учител. Всичко започна преди една година. Направих спонтанен аборт, след това малко преди сватбата на сестра ми,дядо получи инсулт.Слава Богу оправи се. През цялото това време имах болки в гърба, невролог, снимки.......диагноза от невролога " автоимунно заболяване". Е слава Богу диагнозата му излезе грешна. През цялото време нерви, напрежение, страх. Мина всичко това и аз си отдъхнах.След един месец обаче стана страшно......Събудих се и не знаех къде съм и какво се случва. Виене на свят, треперене, изпотяване, изтръпване на тялото, проблем с очите -- не понасях ярки цветове, светлина,пълна дереализация.Почнаха се изследвания, скенери и всичко си беше ОК, но аз не бях. Отидох при психиатър- посттравматично стресово разстройство. Нищо не изписа, щяло да мине само. Почнах да приемам добавки и билки. Към днешна дата голяма част от физическите симптоми ги няма, освен това гадно усещане деперсонализация.....отделена от околните. През тази една година се появи страха от полудяване, имам дете на 6 годинки и тази мисъл ме съсипваше. Преодолях я някак си. Започнах да се съмнявам във всичко, което правя. Ходех на работа, пишех на дъската и проверявах дали всичко е правилно по 10 пъти. В главата ми цареше хаос. Отмина и това. Естествено се появи нещо напълно неразбираемо за мен.....когато трябва да облека детето аз се вцепенявам. Това не мога да си го обясня, тя винаги е била страхотно облечена и аз никога не съм имала съмнение за това . Какво според Вас го поражда? Има моменти в които всичко вкъщи ми се струва някак странно, а аз виждам ,че всико си е ОК, както винаги е било. Какво стои зад това усещане? Всичко това ме подлудява. Посъветвайте ме,моля ! Как да процедирам оттук нататък ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 1, 2018 Доклад Share Добавено Август 1, 2018 Все още, не си оваляла стреса от миналата година и описваш неговите прояви.Нищо страшно или притеснително. Спортувай, така най-бързо ще намалиш стреса си. Разбира се може да посетиш и психотерапевт и получиш по-конкретни насоки за справяне със стреса / а, може и сама да си направиш антистресова програма, използвайки Гугъл/ . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Август 1, 2018 Доклад Share Добавено Август 1, 2018 Здравей! Повече време навън, спорт, ходене пеша, колело, социализация с хора, общи дейности с тях, хоби, което ти харесва - задължително си избери едно или повече от изброените, всеки ден го/ги осъществявай! Просто така, за удоволствие, да ти е приятно в процеса. Да се изморяваш качествено физически, е много терапевтично, освобождава адреналина, води до успокоение. Напрегната си, наистина не е нищо страшно, просто е добре да "отпушиш тапата" на това напрежение. Можеш да отидеш и на масаж, да опиташ да медитираш, да се отпуснеш и да отделиш време САМО за себе си, също. Въпросът е всеки ден да правиш нещо, което ти харесва и ти помага да се освободиш от стреса. Поеми дълбоко дъх и после рязко го отпусни - това е супер упражнение и при него отново имаме натрупване и после отпускане - за теб в момента второто е есенциално! Осигури си го, можеш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Август 1, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2018 Благодаря Ви за отговора ! Хубав ден ! Наистина ме успокоихте, крайно време е да " отпуша тапата" . Иначе вече се сдобих с колело и ще подхващам :). Благодаря ви! Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Април 24, 2019 Автор Доклад Share Добавено Април 24, 2019 Привет, хора! Не съм от активно пишещите тук, но имам нужда от помощ, за да разреша нещо, което супер много ме мъчи и не намирам логично обяснение. Свикнах с дереализацията, деперсонлизацията, спрех да се плаша от мислите за полудява не. Вярно, че все още усещам мозъка си като размит, но и с това свикнах. Та нещото, което е необяснимо за мен е следното...... Защо като погледна как съм облякла детето аз сякаш се парализирам, тялото ми се стяга, имам усещан ето, че едва ли не ще избухна като че ли е дрипаво, мръсно и мърляво...... Що за чудо е това??? В другите теми не съм чела за такъв проблем, нямам и идея как мога да си помогна в тези ситуации. Всъщност това се появи малко след дереализацията. Моля ви за съвет. Хубав ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2019 Доклад Share Добавено Май 3, 2019 Здравей, това което описваш в последния пост не е ново, виж как протича процеса от предния ти пост: В 31.7.2018 г. at 10:27, radeto85 каза: . Започнах да се съмнявам във всичко, което правя. . Естествено се появи нещо напълно неразбираемо за мен.....когато трябва да облека детето аз се вцепенявам. Това не мога да си го обясня, тя винаги е била страхотно облечена и аз никога не съм имала съмнение за това . Какво според Вас го поражда? Има моменти в които всичко вкъщи ми се струва някак странно, а аз виждам ,че всико си е ОК, както винаги е било. Какво стои зад това усещане? Всичко това ме подлудява. Посъветвайте ме,моля ! Как да процедирам оттук нататък ? Тревожността ти не е работена с терапевт когато е започнала и е потисната за известно време. Всяка тревожност, обаче, има някаква причина. Тя най- често е неосъзнат страх, нов процес на мислене, нужда от промяна на приоритети или нови концепции за живота. Когато това не се отработи в началото на поява на тревожното състояние, то започва да се видоизменя. В началото е започнало като страхова невроза -тревожност, нервни кризи, общо неразположение и т.н. След като не е обследвана и работена причината за възникването му, то започва да си проявява в различните форми на тревожните разстройства. Следващият етап, който описваш е вече натрапливото повтаряне, преобразува се в натрапливости и нелогични страхове. Те започват да добиват най- различни форми на проявление от натрапливи мисли, които са безкрайно предъвкване на нещо съществуващо, до обсесивни мисли, които са плод на чиста фантазия. Последното което описваш вече има такъв характер. Т.е. нищо ново не се случва, а тревожното състояние, което се е отключило преди година, заради неразрешен твой житейски и морален казус, сега се проявява в най- разнообразни форми. Описваш две травмиращи събития - аборт и заболяване на близък, и една сватба на сестра, която сама по себе си също е стрес. Наслагването и продължението им във времето до изясняване и преустановяване е повлияло по някакъв начин на психичното ти здраве. Направила си първа нервна криза - установена, но нетерапевтирана / след психиатъра е било необходимо посещението при психотерапевт/ . И така тревожното състояние е станало по - устойчиво и неприятно. Преразгледай събитията, които описа в началото на поста си и обърни внимание на отношението което имаш към всяко едно от тях. Как ги възприемаш? С какви чувства и емоции ги свързваш? Какво от преживяното е приключило и какво не , за теб. А чисто технически - кардио, подреждане и следване на дневен режим / задължения, задачи.../ Работа върху внушението, че всичко това е просто фантазия и колкото по - бързо се разфокусираш и не стоиш в тези мисли толкова по - слаби и лесни за отстраняване ще станат. Ако имаш възможност, посети психотерапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Май 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2019 Благодаря Ви за отговора, накарахте ме да се замисля за това кое е приключило за мен и кое все още ме тревожи по някакъв начин. Предстои ми раждане скоро, терапевта ще е след това, че съм и от малък град в който няма такива специалисти и естествено посещенията ще са свързани с пътуване, а сега не мога да си го позволя. Вече гледам на натрапливите мисли по друг начин.Като дойде си казвам.... "ей, добре, постой щом си дошла, но сега нямам време за теб"! Запопнах да осъзнавам, че са просто мисли, които не могат да ми навредят. Хубава вечер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 3, 2019 Доклад Share Добавено Май 3, 2019 ,, Вече гледам на натрапливите мисли по друг начин.Като дойде си казвам.... "ей, добре, постой щом си дошла, но сега нямам време за теб"! Запопнах да осъзнавам, че са просто мисли, които не могат да ми навредят. ,, Страхотно, в това е разковничето - това са само мисли и то не твои ,а, на твоето ОКР.То, не си ти и в никакъв случай не може да ти навреди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Май 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2019 Горда съм с това малко постижение след двегодишна борба Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 3, 2019 Доклад Share Добавено Май 3, 2019 (edited) Боже, ако задържиш това постижение, то ще е най-важното в борбата ти с ОКР-то.Най-важното! Редактирано Май 3, 2019 от д-р Тодор Първанов АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Май 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2019 Това ще бъде целта ми - да го задържа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 3, 2019 Доклад Share Добавено Май 3, 2019 преди 12 минути, radeto85 каза: "Ей, добре, постой щом си дошла, но сега нямам време за теб!" Това е велико! При натрапливостите, каквото и да се прави, винаги се стига до това спокойно фокусиране в правеното в мига, при медитативно отношение на непривързано пропускане на мислите. Дерзай в тази посока! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radeto85 Добавено Май 3, 2019 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2019 Благодарение на вашите съвети и напътствия стигнах до този момент! Така, че Благодаря на всички вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.