I. Iliev Добавено Юли 30, 2018 Доклад Share Добавено Юли 30, 2018 Здравейте! По повод възникналите дискусии и ожесточени спорове по повод внасянето в Парламента на Законопроекта за съсловната организация и дейността на психолозите в Република България, имам въпрос и ще се радвам да обменим мнения. Питането ми е: Смятате ли, че психотерапия се прави само и единствено в здравни заведения и клиники? Въпроса ми е продиктуван от често срещани мнения на колеги психотерапевти, психолози и лекари, за които единственото място за психотерапия е лечебното заведение. Изпращам ви и линк от наредба ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г за професионалната компетентност на лицата завършили специалност "Психология", на която се позовават и опират много академични психолози, психиатри, а и колеги психолози! Какво мислите по въпроса? https://www.google.bg/search?dcr=0&source=hp&ei=MTtfW-PELsacsAGM8qq4Ag&q=НАРЕДБА+№+29+ОТ+4+ОКТОМВРИ+2006+Г.+ЗА+ПРОФЕСИОНАЛНАТА+КОМПЕТЕНТНОСТ+НА+ЛИЦАТА%2C+ЗАВЪРШИЛИ+ВИСШЕ+ОБРАЗОВАНИЕ+ПО+СПЕЦИАЛНОСТТА+"ПСИХОЛОГИЯ"+ИЗДАДЕНА+ОТ+МИНИСТЕРСТВО+НА+ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО+Обн.+ДВ.+бр.84+от+17+Октомври+2006г.&oq=НАРЕДБА+№+29+ОТ+4+ОКТОМВРИ+2006+Г.+ЗА+ПРОФЕСИОНАЛНАТА+КОМПЕТЕНТНОСТ+НА+ЛИЦАТА%2C+ЗАВЪРШИЛИ+ВИСШЕ+ОБРАЗОВАНИЕ+ПО+СПЕЦИАЛНОСТТА+"ПСИХОЛОГИЯ"+ИЗДАДЕНА+ОТ+МИНИСТЕРСТВО+НА+ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО+Обн.+ДВ.+бр.84+от+17+Октомври+2006г.&gs_l=psy-ab.3...3200.3200.0.6178.3.2.0.0.0.0.0.0..1.0....0...1..64.psy-ab..2.1.116.6..35i39k1.117.j8n9fCYN8ok Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2018 Доклад Share Добавено Юли 30, 2018 Копирам направо тук въпросната наредба, за да е видно какво обсъждаме: НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ" ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г. Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "психология". Чл. 2. (1) Право да упражняват професията "психолог" в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология". (2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти. Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест. Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията. Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение. (2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми. Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват: 1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай; 2. изготвяне на план за психологични изследвания; 3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение; 4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници; 5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа; 6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка; 7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността; 8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси; 9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове; 10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план; 11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката; 12. изготвяне на трудово-експертни заключения; 13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи; 14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации; 15. кризисна интервенция и консултиране; 16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване; 17. провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова; 18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология; 19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията; 20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум; 21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход. (2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология". (3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология" и специалност "клинична психология". (4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология", специалност "клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба "формулировка на случай" е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение. Заключителни разпоредби § 2. Лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "психология", работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2018 Доклад Share Добавено Юли 30, 2018 (edited) Това, което аз виждам на пръв прочит, е че наредбата се отнася до психолозите, работещи в лечебни заведения - че е нужно да са магистри, клинично насочени. Бакалавър максимум до 5 години, докато евентуално стане магистър или уволнение. Изреждат се пълнмощията: оценка, формулировка, когнитивно реструктуриране, консултиране, лична и групова психотерапия, психометрични методики, тестове, терапевтична връзка, психопрофил, психосоциални насоки, експертизи и т.н. - все резонни дейности, които клиницистът върши. Дотук добре. Наредбата се отнася към колегите, решили да работят в клиника. Познавам такива - нелош избор, прекрасна работа, подходяща за сърцати и человеколюбиви люде. Никъде няма и намек за практиката на консултиране и психотерапия извън клиниките. Няма как да е само в болниците. Там се душетерапевтират соматично болните - онкоболни, пулмологично болни, вътрешно болести, ортопедия и т.н. Евентуално и психолози в психиатричните и неврологични клиники. Именно такива колеги познавам - прекрасна работа и добри колеги. Сега се сещам и за колежка в онкоклиника. В соматичните болници психологът има огромна роля- според мен във всяко отделение би трябвало да има поне по 10 консултативни/ клинични психолози, които да помагат при страховете на пациентите, при адаптацията им към болките, справянето, създаване на качествена психична нагласа към лечението и оптимизъм за справянето, успокояване, мотивиране, подкрепа, създаване на приятелско и другарско чувство на сигурност и обгриженост, топлота и доверие и пр. В психиатричните диспансери, психолозите според мен също имат стабилна роля при личностовите разстройства, по-леките форми на психози, при прехода към ремисия, при реконструиране на личността и изграждането на психично стратегии за справяне и всичко останало, изброено по-горе и много повече. Колежката, която работи в психиатрия, освен това е и съдебен психолог. За работата си в психиатрията често се шегува: "Знам само, че трябва да си за тук, трябва лудите да те обичат и ти да ги харесваш!" - много дълбочина има в тези привидно простички думички. ...... О'к - работата в болници е прекрасна и много нужна. Мисля, че броят на колегите, ангажирани в такава заетост е добре да е много повече. Какво общо има обаче практиката на консултиране и психотерапията на неврози в извънклиничен сетинг? Редактирано Юли 30, 2018 от Орлин Баев Андрей Филипов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 31, 2018 Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 Всъщност общо няма как да няма, работи се с хора. Също с психози, но предимно в ремисия или навлизащи в ремисия. С личностови разстройства също - нелек процес. Основният фокус обаче са неврозите - тревожните състяния, страховете. Преживяващите ги са чудесни, най-често много фини и способни да обичат хора и самото естество на състоянията няма нищичко общо с болници, клиники, формални лечеж=би заведения. Да, има нужда от помощ, но свързана с работа по мисленето, характера, възприятието - работа аналитична, когнитивна, поведенческа, хипнотична, психотелесна, ролева, трансферно ориентирана. Процес, в който в 90% се настоява за разчитане на собствените сили при свобода от медикаменти, активен социален и партньорски живот, наситен все повече със смисъл. Да, такава работа често се нарича клинично насочена, а практикуващият я клиницист, но по-скоро като лингвистична заемка. С времето на работата си, дори осъзнавам, че не е добра идея такава работа да се нарича лечение - защото навява заключението за болест. А състоянията, с които се работи, нямат общо с болести - уроци по себеразвитие, израстване, насищане с любов и пълнота от смисъл са. Преди време наричах хората, които приемах пациенти - също слаб вариант е, отново подвеждащо свързващ с пасивност и механичност. А консултативният процес всъщност е изключително активен, фокусиран в цел, изискващ стабилна работа. Та не разбрах - какви са тези колеги, които свързват психотерапията непременно с болници? Честно казано, за пръв път чувам такова нещо, наистина.Потокът от нуждаещи се е огромен и въпреки, че университетите и терапевтичните школи постоянно бълват нови колеги, тези които ефективно стават част от решенията, вместо от проблема, не са много, а нужда от доста повече такива колеги има огромна. Винаги съм приемал на места пумни, нямащи общо с идеални условия по никакъв начин. Въпреки това, хората са си тръгвали щастливи - защото никакъв клиничен сетинг не може да даде отвън истинска загриженост, обич, човещина, увереност трансферно пренасяна, мощна вяра в задължително качествения и закономерно добър изход, широкото разбиране за обучителен процес, доверие в уроците на страха и т.н. - до човека, който умее да индуцира такива разбирания и качества е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
I. Iliev Добавено Юли 31, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 Благодаря и на двама ви за отговорите! Понеже срещнах в различни групи доста мнения, че психотерапия се прави само в клиники и лечебни заведения и то от колеги, които уважавам в академичните среди, затова повдигнах темата. Аз самият съм работил и в клиника, както с онкоболни, така и с други личностни проблеми и разстройства и в частен кабинет, където до миналата година работех под супер визия. Смятам, че психотерапия може да се прави и извън болнични заведения и без "бяла престилка" и чулки на краката. В много случаи е по-добрият вариант от в болница.Благодаря още веднъж за споделеното мнение и хубав ден от мен! Бъдете здрави! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 31, 2018 Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 (edited) И аз ти благодаря за повдигането на темата и разговора, Илияне! Накратко, психологичното консултиране се практикува и в болници - разбира се. Не само се практикува, но е твърде добре консултативните и клинични психолози да присъстват далеч по-масирано в болниците, за да помагат при болка, скръб, при психичните сътресения, които соматичната проблематика тригерира. Като цяло обаче, твърдя че практикуването на консултиране в болничните заведения, е само едно от многото му възможни приложения, а основното е в извънклинична среда. Защото главната не само фокус група на психотерапевтите, но и от страна на клиентите търсена помощ, са тревожните състояния (неврозите). А огромният процент от тази целева група нито иска, нито е нужно да има нещо общо с медицинските клиники. Да, психотерапевтът работи често и с личностови разстройства, по-рядко с психози в и около ремисия, но основната извадка са неврозите. Неврози като обобщаващо (не задължително нозологично най-прецизно, но по-скоро разговорно специфициращо) понятие, а по-конкретно с тревожни р-ва като паническо, генерализирано, обсесивно компулсивно, ажитирана депресия, социофобия, с конверзионни и соматоформни състояния като конверзионно и хипохондрично р-ва, с хранителни р-ва, зависимости, сексуални психогенни дисфункции. Работи се и с житейски казуси, системни и партньорски взаимоотношения, целеполагане, мотивационно и кариерно консултиране... Основният фокус, макар и общо казано, все пак са неврозите. Колкото в по-голяма степен психотерапевтът съзнава, че при неврозите нужда от болници най-често липсва (в редки случаи има такава нужда, но по изключение), толкова по-успешен е. Твърдя го. С какво свързвам такава корелация? Първо, с разбирането му за неврозите като благодатен, качествен учебен процес, нежели болест и трансфера на такова разбиране в клиента. Такава познавателна панорама поставя психотерапевтичния процес в отношенеско-емоционалния контекст на приемане, благодарно учене, извличане с доверие на скритите в състоянията потенциали - казано другояче, разтваря маладаптивните защитни механизми на изтласкване, изместване, формиране на реакция, проекция и проективна идентификация, в по-тежките случаи разцепване и идеализация и т.н. Второ, осъзнаването, че при 80-90% от невротичните случаи, масово натрапваната схема антидепресант и транквилант плюс психотерапия, е гарант за неусшешна в стратегически план психотерапия. При малък процент случаи психофармакът е нужен, но в преобладаващия, приемът му се явява интернализирана вътрепсихична, изтласкваща тревожността компонента на съзнателно споделяното разбиране за преживяваното като случайно появила се, нежелана, сякаш е чуждо тяло болест. Такова съзнателно разбиране и несъзнавано изтласкване осуетяват самата същност на психотерапията, потискайки и изолирайки отношенчески и химически това, с което тя основно работи - страха, вината, тъгата, тоест маладаптивните емоции, идващи от неадаптивни психични схеми. Потискат, избутват, осуетяват самия психотелесен и актуално емоционален и сензорен (embodiment) достъп до такива дезадаптивни схеми, докато процесът се превръща в предимно интелектуално аналитичен и когнитивен. Но интелектът, макар и прекрасен опознавателен старт, няма директен достъп до несъзнаваното, когато психотелесният, преживелищен такъв е осуетен същностно, дори и терапевтът да ползва преживелщни похвати. Разбира се, медикаментите са задължително необходими при психози, при някои личностови разстройства, както и при по-остро протичащи неврози. При последните обаче, далеч по-ограничено времево - до основната при тях, ефективна психотерапевтична работа. При съвсем малък процент от случаи, дори тогава медикаментите са допустими, но на ниво невроза, това е изключение (умишлено ползвам старото, но много качествено описателно разделение невроза, психоза, характеропатия/ л.р.). Забележи, че когато говорех за болници, именувах процеса на психично помагане консултиране, а когато заговорих за извънклиничен сетинг, за психотерапия. Защо? Защото опитният и ефективен психотерапевт не е твърде мотивиран да работи в болница прекалено дълго време. Защо така? Защото (1) има твърде стабилен и наситен "поток" от клиенти, които очакват помощта му и истински имат нужда от нея - тоест, времето, запълнено от частна практика, е ограничено в 24 часовия диапазон и просто няма кога, (2) в болницата ролята на психолога е по-скоро вторично "кръжаща" около соматичните лекари или психиатрите, а специфичната психична картина на мотивирано-постигащия резултати психотерапевт е такава, че ценейки централността на професията си относно психичното здраве, не желае поставянето ѝ в странична, вторична позиция. (3) Няма нужда да споменавам заплащането - нека то е маргинален мотив и сме безкористно алтруистични, тоест водени от човещина - а тя действително е централен фактор в качествената психотерапия. (4) Поради ролята на администратор, налагана му от болниците - тестове, таблички, документация и т.н. Забелязал съм не само от собствен опит и себепознание, но през качествени наблюдения над колеги, че психичната структура на резултатните психотерапевти, изразено популярно, е по-изявено дясномозъчно фунционираща - интуитивна, спонтанна, творческа. А това автоматично прави "когнитивно-счетоводната" административната работа не твърде присъща и желана за продължителен период. Нищо лошо в работата на колегите психолози, избрали да работят в болница - напротив, изключително ценна и важна е. Просто казвам, че има разлика между клиничен/ консултативен психолог, работещ на щат и високо мотивирания психотерапевт. Нито единият избор, нито другият не са по-добри или лоши, но разлика присъства. Нека с разсъжденията си не оставям погрешното впечатление, че болничният психолог не може да бъде високо мотивиран и качествен психотерапевт - напротив, когато такава реализация е съзнателен и обичан избор, разбира се. Практически обаче, в условията на пазарната икономика, когато такива качества, таланти, годности и умения присъстват на действително високо ниво, по-честият избор (без да се изключва другият, разбира се) е самостоятелната практика, координирана с колеги. Та, психотерапия <--> болници: само в частен случай, като един от многото варианти. Задължително нужен, високо уважаван и все по-масирано присъстващ, надявам се, вариант - но, един от многото възможни. Редактирано Юли 31, 2018 от Орлин Баев АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 1, 2018 Доклад Share Добавено Август 1, 2018 Не мога да добавя нищо повече.Орлин го е обобщил много добре. Орлин Баев и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 1, 2018 Доклад Share Добавено Август 1, 2018 (edited) една закачка към питащия с пожелания за успешен творчески път няколко мисли от Р.Щайнер ,, Дорнах 13 , 10 ,1917 г. " свободно предадени : човешкото мислене прониква до най финните подробности на социалните структури . И тук не се сблъсква с една действителност, тук то прави тази действителност . И когато това продължи няколко столетия , става така , че социалната действителност приема чертите на човешкото мислене :тя започва да живее в противоречия. Социалната действителност започва да изживява себе си в такива форми , които не тритежават в себе си нищо от силите на реалния духовен свят и напрежението на тази социална действителност се разтоварва в социални карциноми , един от които е сегашната война .............И ако изобщо имаме желание да наблюдаваме сегашната , съвременна епоха , ние можем да видим как тя ни се показва в своя истински облик ............С други думи , тя ни показва разцвета на абстрактното мислене .Хората приемат днешната действителност все по абстрактно . Вследствие на което престават да напипват живия пулс на света , губят и усещането това с което могат да отговорят на действителния свят .Хората по инерцията на своето мислене налагат шаблони и се опитват да структурират реалното , което принципно не се потдава на подреждане . пп ,,Само болнична процедура" ----Странен въпрос поставен до факта , че 70% от младите желаят психология да учат . След 5 г. ще има ли достатъчно ,,магйосници", да задоволят нуждите . пп В общопрофилните болници , пациентите не виждат присъсътвие на психотерапевти . Да има психолози назначаващи хапове по диагноза . Редактирано Август 1, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.