Зависимост, тревожност.

[FVT]

Историята ми е малко дълга за което се извинявам, но бих искал да я разкажа, или по-скоро да я излея. Всичко започна отдавна, може би отпреди 4 - 5 години, но даде ефект чак сега. Започнах да гледам порно преди години но в последните месеци гледането и мастурбирането зачести до ужасни нива. Всяка свободна минута гледам. Чувствам се ужасно след това. Не мога да се понасям но това не ме спира да продължавам. Дойде обаче един ужасен момент в живота ми. През февруари, една сутрин бях на работа, краката ми се подкосиха, получих сърцебиене, едвам дишах. След като минах през спешното ми казаха че съм получил аритмия и трябвало да си почивам. В онзи момент ме беше много страх. Не знаех какво се случи, защо. И така до днес, 5-6 месеца по късно. След посещения при трима кардиолози и уверението че сърцето ми е наред. Личния лекар каза че страдам от паническо разстройство. А според мен всичко се дължи на порно зависимостта ми. Или поне така ми се иска да бъде. Взел съм решението да спра. Но симптомите като, замаяност, сърцебиене, бодежи от ляво, изпотяване, сякаш се засилиха в момента в който реших че искам да спра да гледам порно. Чувствам се изцеден. Искам да се преборя но в момента в който ми стане лошо се отчайвам. Постоянно имам натрапчиви мисли. Пиша Ви защото искам да споделя как се чувствам. Никой не ме разбира. Имам приятелка която колкото и да опитва да ми помогне не може защото и е изключително гадно. Надявам се че това ще отмине, че е период на абстиненция. Отдавам всичко на порното, на лошите си навици, на това че съм занемарил себе си на психично и физическо ниво. Въпреки това се притеснявам от нестихващите симптоми. Най вече от силното по някой път пробождане от ляво. Кардиолог каза че всичко е от нервите. Слага ми холтер но той не отчете аномалии. Затова съм много объркан. Опитвам да спортувам. Да се разхождам. Спрях от седмица да гледам порно. Благодаря че ме излушахте. Надявам се да споделите с мен опита си в тези ситуации.

Редактирано Юли 27, 2018 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Няма директна връзка между тревожните ти фиксации и порното. Индиректна да, но принципно всичко има връзка с всичко. Директно не. Докато работиш с психотерапевт, ще решавате успоредно и двете. В нета има групи nofap, а в София (а вероятно и не само) 12 стъпкови програми за взаимопомощ. Тревожността е лесна - справянето с нея е елементарно. Зависимостта иска повечко усилия. 

Обичаш ли жена си, харесваш ли я физически и емоционално?

[FVT]

Да обичам я, привлича ме и то много, не разбирам зависимостта си. Въпроса е че не съм сигурен какво се случва точно. Не мога да си го обясня. Лечението си го провеждам аз, отказвам да пия антидепресанти, ни не знам общо взето какво да правя. Как да се справя и с двете след и само с едното е толкова теудно.?

[Орлин Баев]

Обяснения колкото искаш - писани са, преживявани са. Можеш да прочетеш, да съотнесеш към себе си. Това е начало. Същинската работа започва когато си отговориш на ЗАЩО, с КАК и КАКВО. Щом искаш сам, а аз твърдя, че е добре да потърсиш помощ лична и групова, хубаво, свободна воля. Има писани статии, отговори тук - чети и опитвай. Както казваш, искаш сам - ок. 

[д-р Тодор Първанов]

Орлин е прав, няма директна връзка между двете.

УТОЧНИ, КАКВО ИМАШ ПРЕДВИД ПОД ТОВА ,, Постоянно имам натрапчиви мисли,,.

[Андрей Филипов]

Здравейте, 

Това, което е преживявате и трудно си обяснявате няма как сам да си помогнете. Потърсете психотерапевт и заедно работете в насока преработване на базови когнитивни вярвания, изработване на антистрес програма и смело  заявяване на себе си. 

Успех!

[Орлин Баев]

Ето виж мислим те, включиха се добри колеги - искаме да помогнем.

Симптомите, които описваш, са израз на потисната тревожност - безопасни са и не само, че няма смисъл да им се плашиш, но по-добрата идея е с благодарност да ги последваш. Защото водят право към страховете ти, които ти предстои да стапяш. Какви страхове? Към каквито е склонна характеровата ти структура. Можем и тук да дискутираме, но е бавно през тези писма - а с терапевт за минути страховете и характерът се виждат и се очертава ясна посока към справяне. Затова казвам, че работата с тревожността е лека и дава добри резултати. Тя разбира се, е индиректно свързана със зависимостта ти.

Но, както се казва, някои пият от мъка, други от радост, трети от сутринта. Докато се работи по хармонизиране на характера и запълване на евентуалните социални липси, от изключителна важност е директната работа със зависимостта - защото когато се поддържа доста време, изгражда собствени неврални пътечки, които действат автономно, дори и при най-активния и смислен социален и партньорски живот... 

Та, стъпките за справяне със зависимостта ти са:

- Различаване - осъзнаване механизмите на пагубността, трансформиране на заблуждаващите автоматични мисли и вярвания по отношение на нея. Имам поне 200 страници статии за това на бутона зависимости в блога ми. В yourbrainonporn,com ще намериш както много подобни насоки, така и линкове към други източници. Тук също се доверяваш на жена си или другиго, който да инсталира спиращи порното програми на компа и телефона, като умишлено не знаеш паролите. Също на тв-то същият човек ти блокира XXX каналите, пак без да знаеш паролите. На това ниво, виждаш липсите в живота си и ги запълваш - спорт, работа, приятели, хобита, време с любимата, книги и т.н. 

- Хипнотерапия - има готови записи, а в моите статии има скриптове, които да качиш със собствения си глас и слушаш. Имаме съзнателно, волево усилие, смирена воля - не битка, която не след дълго връща обратно, а именно прегръщащо подсъзнателните вярвания смирено потъване в себе си.

- Медитация - тук предните две стъпки са се автоматизирали и създали установка по себевладеене. Медитацията, вече изцяло на ниво усещания, те разлепя от закачането и те учи да издържаш охотно напрежението от отлепването. 

..........

В целия процес, постави съпругата си като средоточие на стремежа си към промяна. Посвещавай го на нея, издържай заради нея, обичай я силно, привнеси образа ѝ в себе си като Богиня, хвани се за вдъхновението ѝ и бъди готов на всичко, за да се промениш за нея, която през такава практика си ти самият, собствената ти любов. 

С психотерапевт лично и в групата и уъркшопите му всичко това работи по-бързо и добре. Не ти казвам да идваш при мен - казвам ти, че сам е тегаво. Има добри колеги. Потърси такъв и успехи!

Редактирано Юли 28, 2018 от Орлин Баев

[FVT]

Имах предвид че лекарското лечение е свързано единствено и само с хапчета. Не отричам чуждата помощ, напротив имам нужда, но нямам вяра в никой. Личния лекар изписа само хапчета. Не каза нищо за психотерапевт. Кардиолога каза да си пия валидола. Затова опитвам сам. Не съм сигурен и какво лекувам. Занм само симптомите. Натрапчивите ми мисли са свързани със сърцето. Предимно са от сорта как се разтуптява, набира скорост и се пръска. Исках просто да споделя с хора които са преживели нещо подобно, това е.

Наскоро открих сайта и все още го разглеждам и прочитам. Благодаря че се отзовахте. Имахме разговори с жена ми за психотерапевт но все още не съм се решил.

[Орлин Баев]

За тревожността - прочети тук повечко теми, както и тези ми 26 статии.

[Guest Кермит]

В 28.07.2018 г. at 12:28, FVT каза:

Не отричам чуждата помощ, напротив имам нужда, но нямам вяра в никой.

Защо така нямаш вяра? И наистина ли съвсем в никой я нямаш тая вяра? Кога разбра, че не може да се вярва на никого? На мястото на вярата какво има? Няколко въпроса за размисъл, кеф ти споделено, кеф ти за собствена консумация.

[FVT]

Не вярвам на лекарите и техните методи. За тях ти си средство за припечелване. Досега нито един лекар било той личен или кардиолог не ме е изслушал до край. Затова и не искам да пия хапчетата които са ми предписали. Вярвам в силите на човек да се справи със всичко, все пак самият той си го е докарал на главата. Вярвам и във психотерапията. Въпреки че все още не съм отишъл при терапевт.

[Орлин Баев]

Лекарите си имат мястото - те са механици и където могат, завинтват гайки. Що се отнася до душичка, могат само да замълчат така, както психотерапевтите не правят белодробни операции.

[Guest Кермит]

преди 17 часа, FVT каза:

Не вярвам на лекарите и техните методи. За тях ти си средство за припечелване. Досега нито един лекар било той личен или кардиолог не ме е изслушал до край. Затова и не искам да пия хапчетата които са ми предписали. Вярвам в силите на човек да се справи със всичко, все пак самият той си го е докарал на главата. Вярвам и във психотерапията. Въпреки че все още не съм отишъл при терапевт.

Това, че не слушат е дълга история. Но наистина са замесени финанси - все пак здравната каса плаща за около 15 минути внимание. Но и повече да имат, едва ли биха ги оползотворили ефективно по много причини, да не се спираме сега на тях.

Друго е важното - твоя проблем е на практика нерешим с методите и средствата на конвенционалната медицина. Решението е в областта на психологията.

Така че липсата ти на вяра е неоправданна. То е все едно вкъши да имам теч от чешмата, но да се обадя на електриджия да ми го оправи. Идва човека, щипе с клещи водната струя, запоява разхвърчелите се капки, ама... резултата го няма. Няма и как да го има, ясно защо. Тогава ще означава ли, че аз трябва неминуемо да загубя доверието си къл електриджиите?

Орлин ти е очертал пределно добре какво и как трябва да се направи. Хващай поялника и действай

 

[FVT]

Именно това исках да кажа. След като е нужна работа с ума, защо трябваше да гълтам хапчета? Оттам идва и съмнението в работата на лекарите. Как да бъда сигурен в това което ми казват? Може би затова ми е трудно да се доверя на психотерапевт и да започна някакво лечение. В момента опитвам сам да работя със себе си. Симптомите си ги има, като изключим паник атаките. 

[Диляна Колева]

Зависимостите са начин на мозъка да "предпази" човека от нещо, което той не може да преодолее в реалната си действителност. Те са характерни за зависимия тип личност, които по един или друг начин често намират поредната зависимост, когато страхът от действителността "почука" в мозъка.

Честно да ти кажа, не знам как зависим типаж, сам ще се справи със зависимост. Това е нещо като параграф 22. По скоро ще го направиш през друга зависимост. Ето един пример, за да стане по- ясно. 

Жена, която се чувства нехаресвана от мъжа си след раждането и се страхува, че ще бъде отхвърлена. Започва тежки диети, години наред, за да е във форма. Съответно това се отразява на семейството - тя спира да готви, фиксира се в килограми, следи калории, за сметка на което няма време да обърне внимание на съпруга и детето си. Детето започва да страда от хиперфагия и напълнява страшно, а съпруга, който не получава внимание в крайна сметка си намира любовница. Жената разбира за това и страхът и от отхвърляне е вече в реалната действителност. Успява да елиминира любовницата, но не може да се справи със страха. Започва да готви, да обръща внимание на съпруга, но за да не мисли за страха си го "лекува" със нови придобивки. Започва се компулсивно купуване на дрехи, до момента в който тя има 65 чифта дънки, 40 рокли .... и т.н. Започва да ги продава, защото не може само да ги купува. Съпругът отново е недоволен и тя отново търпи критика. Това трябва да спре, осъзнава го. Но страхът, че отново е отхвърлена, неодобрена и нежелана преминава в следващата зависимост за справяне - от 2 години тя компулсивно ходи по планини. Всяка седмица, с дни, с групи, сама, по двойки. Съпругът и детето отново са сами, предполагам следва следващата любовница. Тя дори го предполага, Но умението и да се справи със страха и да продължи напред качествено, липсва. 

Така че, ако човек уловил зависимия си характер и бягството в зависимости е много важно да приеме, че това е проблем, който има предистория, която е в мъгла за страдащия. И "справянето" самостоятелно ще се изразява само в прехвърляне към следваща зависимост. За хората от страни това може да изглежда просто като особеност, но за хората които страдат и преживяват напрежението и тормоза и за специалистите е ясно, че това е проблем, който има нужда от специализирана помощ и подкрепа. Тук специалиста е психотерапевт - психолог, никой друг. 

 

 

Редактирано Август 4, 2018 от Диляна Колева

[FVT]

Определено смятам че ще ми е трудно сам, не смятам че е невъзможно, напротив, но толкова много съм объркан, наред с физическия дискомфорт че ми е наистина трудно. Чудя се какво да направя, но все повече се ориентирам към терапевт. Надявам се да се получи защото се измъчих както себе си така и близките.

[FVT]

Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?

[д-р Тодор Първанов]

За паническо разстройство говорим, когато един човек усеща симптомите на собственият си стрес, решава,че те са предвестник на неговата смърт и започва да се плаши от тях.Естествено,че този страх увеличава симптомите многократно.

За преодоляване, се говори тогава , когато разбира,че симптомите са си само симптоми на стреса ,а не предвестник на някакво сериозно заболяване и смърт.

Тогава, когато има стресова ситуация, той ще усеща стреса си , но понеже няма да го е страх от него- да си мисли,че ще умре, усещанията ще са много по - леки.

Това е.

[Guest Кермит]

В 4.08.2018 г. at 23:02, FVT каза:

Как човек преодолял паническо разстройство живее след това?

Справя се с нови предизвикателства, като например - какво да прави със свободното от страхове време, кое от списъка от ограничения в миналото да изживее първо и кое по-после, но най-важния въпрос е колко дълго и как ще му понесе спокойствието... голяма тема е и зависи много, мега индивидуално е.

В 4.08.2018 г. at 23:02, FVT каза:

сеща ли се за това какво е преживял

Да, спомените остават. Но те не са емоционално натоварени. То е като раните от падането от велосипед в детството - нещо се е случило, нищо повече.

В 4.08.2018 г. at 23:02, FVT каза:

връщат ли се симптомите когато се сети

Категорично не! Както не може да се върне болката от ожуленото коляно след падането от колелото на 9 годишна възраст, така и припомнянето на минали кризи не може да "донесе" нищо в настоящето (освен ако не говорим за като цяло несправил се човек и много настоятелен да си спомня гадориите, но това друго).

В 4.08.2018 г. at 23:02, FVT каза:

изпада ли отново в някакво такова състояние?

Тодор ти е отговорил, аз само ще уточня думата "изпада". Обикновено справилият се знае, че не изпада, а допуска да се натрупа стрес, понякога съзнателно, понякога не съвсем. Когато е по-скоро неосъзнат процес може да се получи идея за "изпадане", но обикновено тя е краткотрайна и при добра организация, ако човек си има изграден работещ модел за спряване, си се справя със стресовете си. Но и до ценностна система опират също нещата - понякога даден стрес може да е толкова значим в житейски план, че да няма желание у личността да излиза от негативните му ефекти. Нарочно говоря общо, за да кажа, че е възможно, но това е решение, отново много различно нещо от "изпадане". Решението е различно от изпадане и случаите, които ние виждаме в ежедневието си са именно решения. Ала и ценностите са нещо, което човек може да промени, макар и по-труднно, така че и тогава има решение - просто друго решение.

С горното ми се иска у теб, както и у останалите четящи, да обясня, че паническото разстройство, паник атаките, натрапливостите, фобиите, общата тревожност не са нещо, което просто се "случва", а до голяма степен е нещо, което "правим". Понякога виртуозно прикрито е правенето от осъзнаването ни, но все пак си е правене.

Поздрави!

[Desy_V]

"Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?"

 

Здравей, FVT,

ще ти отговоря на въпроса от първо лице. Като човек с паническо разстройство, не знам дали съм го надскочила и преодоляла, но не се плаша от симптомите ми. Изпращам ти откъс от преживяване с паника и паническа атака от преди година, когато съм била в разгара и преживяване, което съм имала наскоро с паника и реакцията ми относно двете събития. Нещо като ПРЕДИ и СЛЕД!

ПРЕДИ /някъде краят на 2016 година/:

"Усещания:

-          Изтръпване на ръце и крака;

-          Студени ръце;

-          Задух;

-          Стягане в главата;

-          Напрегнатост и болки в лявата страна на сърцето;

-          Скована лява ръка;

-          Гадене;

-          Нервен стомах;

-          Позиви за разстройство;

-          Деперсонализация;

-          Дереализация;

-          Напрежение в цялото тяло;

-          Страхът е винаги в ляво;

-          Невъзможност за дълбоко дишане;

-          Безнадеждност;

-          Примирение и очакване за ескалация на усещанията;

-          Изострено чувство  за звук и светлина;

Поседнах, изчаквам, бушува, трудно ми е  да записвам. Ръката и лявата част на торса ми още са в желязна прегръдка с Мен. Да, прегръдка. Аз прегръщам себе си. Дали за да се нараня или за да си покажа, че се обичам?!  Мощно е! Още ми се гади, а и тази глава. Ноктите ми са посинели от студ. Много студен студ. Не толкова студен, колкото знание за студ. Чак го помирисвам. Мирише ми на нещо химическо, изкуствено, не от природата. Очите ми?! Трудно им е да фокусират. В краищата им периферията изсветлява.

Пия вода. Винаги пия вода. Търся я, успокоява ме, когото пия вода. Животоспасяваща ми е.

И хем минава, и е хем е Тук. Част от него винаги остава Тук.

Отивам да се видя в огледалото. От там ме гледа изморен и леко тъжен човек.

Около мен никой не разбира какво се случва с мен?! Не ме притеснява да знаят. Не ме тревожат погледите им, втренчени в мен. Аз винаги съм била странна птица!!!

Ръката ми е още в хватка! Меря кръвното си налягане по десетки пъти, 120/80, 113/78, пулс - 98, 84. 103... Инфаркт. Инсулт. Кое от двете е днес??? Или и двете? Аневризъм в мозъка? Ще се мъча ли? Страх ме е от болката? Страх ме! И пак меря - 144/85, пулс 110. Ето докъде се докарвам сама...

Минаха 45 минути. А бяха все едно 5 минути.

Свърши

!"

СЛЕД /април 2018 година/::

"Имам паник атака. Седя си на бюрото, усетих я още преди половин час, но бях с клиенти и нямах време за нея. Говоря им, обяснявам им, но усещам как ме стяга отзад врата, как музиката от радиото ми едва в повече, как ми става много горещо на лицето, на ушите, на тялото. Усещам как едно тънко напрежение започва да лази по цялото ми тяло, не се панирам, просто е много неприятно, така го усещам. Усещам че врата ме стяга, дали съм вдигнала кръвно, не го меря, не искам да знам. Дишането ми е плитко. Зрението ми е скъсено, тунелно, очите ми са бягащи от предмет на предмет. Едното ми слепоочие, дясното, пулсира. Звъни ми телефона, говоря с клиент, едва го чувам, напрегнато ми е. И сега ми е така, докато пиша. Не знам на какво се дължат тези усещания, страни са, едни тънки струи на напрежение текат във всяка моя клетка, вибрациите са високи, усещам тежестта върху тялото си. Стомахът ми е твърд, скован, имам позиви за ходене до тоалетна. Така съм стегнала раменете си, че не мога да ги отпусна. Раздвижвам се леко върху стола си. И пиша. Това ме спасява. И дишам. Като цяло съм спокойна, нямам усилващо напрежение. Ръцете и пръстите ми са студени. Бе, люшна си ме международна паник атака. И аз седя и чакам да мине. За мислите си няма да коментирам, как от време на време се прокрадва някоя брутална и мъчна мисъл за смърт, за инфаркт, за инсулт, тези мисли са убийствени и могат да те смажат от безсилие. От къде се появяват не знам! Аз знам, че не съм тези мисли! В стаята мирише на някакъв странен аромат, не ми харесва. Музиката, която звучи от радиото не ми харесва. Въобще обстановката не ми харесва.. Усещам, че съм на недобродетелно за мен място и у мен има чувството и усещането, че трябва да хукна да бягам, но аз седя и знам, че това минива.  Усещам в момента как силата на атаката бушува върху тялото ми. Как се вре в клетките ми, как ме проверява за пробойно място дали ще поддам. И усещам как кръвта ми се покачва, как силата бушува, но аз седя и писането ме спасява. Мила, ми паник атако, усещам как се виеш около мен, как душиш, как ме миришеш, как си настървена и как искаш да се слеем в страстен танц и прегръдка, но аз просто, мила си седя. Виждала съм те, аз те познавам, знам уменията ти, методите ти, знам и че някъде във всичко ти го правиш от любов към мен. Но мила, аз съм обич и любов към себе си, откажи се, идвай, проверявай, но разбери никога няма да е същото като преди, мила. Остави ми да продължа напред, да обичам, да се обичам и да дишам свободно, мила. Никога няма да те забравя, но искам да порасна и да съм самостоятелна и да вървя напред в Живота си, до го градя. Обичам те, мила, прощавай, но пътищата ни вече са други, нови и различни. Довиждане! Пусни леко ръце от мен, пусни тази силна прегръдка, знам, че ме обичаш, ще ми липсваш, на аз ще те помня, мила! Тръгни си, леко с усмивка, мила, давай, бъди спокойна, аз съм нова, аз съм различна, давай! Ето! Виждаш ли!? Можеш, оттегляш се бавно, уверено, познаваш ме, трудно ми беше да се науча! Да, сега ме оставяш като парцал, но аз съм добре, ще се справя, не ме мисли, давай!!! Обичам те!

Добре съм. Разтресе ме силно?! Но останах спокойна! Възхищавам се на себе си?! Само, който е имал подобни усещания, би ме разбрал, как се преодолява със спокойствие цялата криза. И сега съм лека, лежерна и мирна. Симптомите отминават. Още усещам по тялото си лекото си безсилие, безпомощност. Но се съвземам!"

Аз все още съм същата, но реакциите ми са други, имам Вяра, имам Доверие, отдавам се на Живота, понякога смело, понякога по не, но вярвам, че това е Пътя. Защото го усещам по начина си на живот. + всичко това съм вкарала в деня си много спорт, медитиране, хранене, правя все по-често това което ми харесва, а не това, което се очаква; не съжалявам и не се товаря, ако нещо не се случва, просто съм по-мъдра. Оставила съм се да тека в синхрон с Живота. Отне ми 2 години упорит труд и усърдия в тази посока и сега продължава.

Дано съм полезна някъде в твоя Път!

С уважение,

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Ще допълня Георги.В събота се видяхме с него  и първото, с което започнах, бе да му кажа,че съм като пиян от адреналина си.После в разговора си, той ме попита как, може да обясни на едно момче / човек 88/ ,че като е чел оплакванията му и те се покриват напълно с неговите усещания когато той самият е в стрес .Обясних му, че никой няма да му повярва, защото и на мен моите клиенти не ми вярват, че на моменти усещам същото като тях и като им го кажа, даже се обиждат, защото мислят,че нарочно ги лъжа, за да се успокоят.

[Орлин Баев]

Поздравления на Деси! 

А за споделеното от д-р Първанов във връзка с адреналина, паниката и тревожността: точно така е. имаме същото количество адреналин често, но възприятието ни за него е друго. Вече не ни плаши, а вдъхновява, зарежда, мотивира, надъхва ни. Разликата е в ментално-емоционалното отношение!

[FVT]

Здравейте, благодаря на всички които се включват и се опитват да ми помогнат. Искам да споделя нещо. Относно зависимостта които имам към порното, вече от една седмица не съм гледал или правил каквото и да било. Чувствам се добре. Понамалиха симптомите ми. Отдавам го именно на това че спрях. Или поне се надявам. Исках да попитам какво мислите за НЛП терапията. Доста четох за нея, и може би ще се.възползвам от една такава терапия. Определено има какво да променя. Благодаря.

[Орлин Баев]

НЛП - малко зрънца, много реклама. Не е лошо като цяло, въпреки нарцистичната реклама и представянето на малко за много чрез маркетингови тактики. По-добрият вариант е нлп, ползвано като част от по-широки психотерапевтични умения. 

[FVT]

Здравейте, бих искал да споделя нещо което също ме плаши. От време на време както си лежа и нещо напира в гърдите като някаква сила, нараства и имам чувството че ще се пръсне. Усещам го по откъм лявата страна. Не знам какво и имам чувството че сърцето ще се пръсне. Това симптом ли е някакъв на паническото разстройство.