Болна ли съм (психогенно повръщане)

[д-р Тодор Първанов]

Махни това ,,може би,,!

[Cvety966]

Мина около 2 месеца нямам оправия сякаш по-зле ставам замислям  се че трябва да вземе вече мерки психотерапия  ли ще е на психиятър ли ше ходя, трябва нещо да направя 

[Guest Кермит]

преди 3 часа, Cvety966 каза:

Мина около 2 месеца нямам оправия сякаш по-зле ставам замислям  се че трябва да вземе вече мерки психотерапия  ли ще е на психиятър ли ше ходя, трябва нещо да направя 

След психиатъра 100% излизаш с диагноза и минимум 2 медикамента. Влизаш във "филма" с патологията и лечението и зацикляш епохално. Избор е за скучаещи невротични хора.

Обратно, хората, на които им се живее, имат планове, цели, мечти, идеи за нещо, каквото и да е то като мащаб, обикновено се посвещават на една кампания по промяна, наречена психотерапия. Защото знаят, че след тази кампания ще са на практика "обновени" хора, способни буквално на вълшебства.

Избери си коя да бъдеш и действай според избора си. Дано сме ти помогнали да го направиш.

Поздрави!

[ralie99]

Здравей, аз също съм момиче на 20 обаче и моя проблем е подобен на твоя. Гади ми се и ми става лошо без причина постоянно и това вече 5 - 6та година всеки ден или от време на време. При мен само че е само гадене (засега) без повръщане. Какво ли не опитах на психиатър ходих, психотерапевт, нищо не помогна все така съм. За момент се оправям и после се завръща. Пих и какви ли не лекарства. Не мога да изляза като нормален човек на кафе, на дискотека, абе въобще навън вече не мога да изляза нормално като преди. Даже имаше период 3 месеца бях на Деган, спрях го защото е вредно да се пие толкова време, после на хомеопатични минах. Сега ще видим как ще е. 2 дена съм добре 2 зле. И не мога да изляза с приятели. Като изляза става нещо страшно.прилошава ми, краката не ме държат, гади ми се имам чувството, че ще повърна. И така с този страх вече години. Успех, дано ти поне намериш изход скоро от тази ситуация! А забравих да спомена, че след като ходих по толкова лекари ми казаха, че е гастрит. Хубаво излекувах го, но после пак се почна наново историята. И така даже нямам апетит, имаше дни когато не бях яла нищо цяла седмица. Бях свалила 10кг за 1 месец. От гаденето и лошото бях спряла да ям. Хапвам сега едва едва, загубих апетит. А преди така хубаво си хапвах, сега не мога да се насладя така като преди на храната. Надявам се само скоро наистина да разрешиш проблема си. И да, кажи на приятеля си като споделиш ще ти олекне.

Редактирано Февруари 15, 2019 от ralie99
Разширение

[Орлин Баев]

Нещо питаш или просто споделяш как "отвратителните" кошмарни, средно статистически симптомчета на характерово индуцирана тревожност,  които описваш, закономерно "изтезават" теб, невинната жертва без "никаква причина", освен зеления сфетофар, толкова упорито подканващ към характерово учене и психична стабилност, колкото и упорито даваш на червено с нагласата си?!

Причина винаги има. Въпросът е дали искаме да я видим?!

Казваш ,опитах.... Опитва се тортичка, но психичната промяна изисква осъзната, отдадена, отвъд мрънкането, но с благодарност, доверие и смирено учене, работа. Постъпателна и упорита, настойчива и непрестанна работа по характерова стабилност. С пробване, няма как... 

Давам пример: опитах след много години настрани от спорта, да се върна към интензивните тренировки. Опитах и ... пълен провал. Нито издръжливост, нито сила, нито рефлекс и умения... Ако си бях казал: "Опитах, но това е трудно, не..." - тогава нищо не се получава. Продължих да опитвам - в началото постоянно бидейки в абсолютния неуспех. Сякаш нямаше смисъл - всичко изглеждаше толкова далечно, непостижимо, трудно, високо майсторско, а аз толкова далеч, долу и зле, че сякаш постоянно бях в провала, в пълния провал... Всички наоколо казваха - ти какво правиш тук, отдавна не ти е времето за това?! Но то е като при онези жабки, състезавали се да стигнат до върха на един стръмен хълм. Всички жабки-зрители отдолу викали как е трудно и не е това начинът, как не може и няма да се получи. Повечето катерещи се жабки така и не стигнали, слушайки "доброжелателите". Стигнала онази, която слушала музика и не чувала гласовете на тълпата. А в ритъма на музиката, периодично се повтарял рефренът: "Не казвай на някого, че нещо е невъзможно, докато той вече го прави!" Именно приемането на страха от провала и неможенето обаче, при упорита систематичност, започнаха да раждат все по-видимо и реално можене, което постепенно започна да става все по-осезаемо. Болеше, боли, нелесно, никак даже. Но ведно с поемането на трудността, се ражда и едно особено удовлетворение. Защото така работи животът - отбягваме ли трудността, отричаме и удовлетворението. Давам пример от спорта, но аналогично е валиден във всяка сфера - дали е учене на език, танци или свирене на цигулка, това приемане на страха от слабостта и неуспеха, е ключово за продвижението в успеха. Говорейки уж за други неща, насочвам към психиката - правиш връзките, знам! Страхът е твой, не е външен. Само общувайки с него с разбиране грижа и прегръщаща благост, той може да се успокои! Защото симптомите са само външна проява, а зад тях стои страх - твоят страх, който само ти можеш да трансформираш в смелост и спокойствие. Някой колега може да помогне, но то не е механика, а може да ти помогне да си помогнеш, не и да свърши твоята работа. Дори да можеше, не е добре да се прави! Можеш, всичко се променя - можеш!

Виждат се характеровите, програми, които има да се променят и активно се работи в целенасочена посока. Тя вече е зададена в преживяванията ти, а симпатикотоничните симптоми пряко водят към тази работа. Самооценка, чувствителност, ранимост, доверие, себезаявяване, планиране, цел и житейска посока, външни социални фактори ... За 20 мин. при опитен психотерапевт, всичко това ще е ясно. След това обаче, следва упорита работа по себе си. 

Редактирано Февруари 16, 2019 от Орлин Баев

[Ines Raycheva]

@ralie99, тук съм дала полезни съвети за психогенното гадене - можеш да ги прочетеш.

 

Направи ми впечатление, че описваш опитванията си като рокли, които си пробвала в магазина. Само че тук е друго - специалистът, когото избираш може да те води към промяната, но не може вместо теб да я осъществи. Има хора, които си плащат, за да ги влачат шерпите до върха на Еверест - и пак загиват. Защото във всичко имаме личния елемент, индивидуалният фактор.

 

Както Орлин е писал, получаваш сигнал за промяна, за учене, за себепознание. Не е някаква гадост - част от самата теб е, а ти си цяла една Вселена! Това тяло, в което си прави токова много за теб!

Докато сме живи, тук на тази земя, телата ни са неразривно свързани с душите ни - и ни подсказват как да добруваме, да обичаме, да живеем пълноценно (различно е от "съществуване") - понякога тези подсказки са болезнени привидно, но са необходимата "аларма", която ни подбутва, за да станем от сън...

В 16.02.2019 г. at 0:23, ralie99 каза:

И така даже нямам апетит, имаше дни когато не бях яла нищо цяла седмица. Бях свалила 10кг за 1 месец. От гаденето и лошото бях спряла да ям. Хапвам сега едва едва, загубих апетит.

 

На мен споделянето ти ми изглежда като писано от човек, който има затруднения със себеуважението, себелюбовта си. Тоест липсват му до голяма степен. Което идва и от непознаването на себе си. Млада си, сега тъкмо стъпваш в земите на същинското себепознание... Но често то се разкрива пред нас след сериозни житейски баири и проблеми - иначе някак животът си тече и ние се носим и не му мислим много, много...

Затова казваме, че проблемите са истинска благодат.

Защото след мъдрото им разрешаване вече сме осезаемо по-обичащи, уважаващи, разбиращи се. Постепенно изграждаме доверие към живота и неговите непредвидими пътеки, нагласа за спокойно учене с разтворени обятия. 

Та, отговори си:

- Какво Не искам да преглъщам в живота си?

- Какво не искам да понасям повече?

- Кое е това, което ми тежи и ме кара да се чувствам сякаш в безизходица?

- За какво копнея наистина?

- Кое е това, което искам да променя най-много в моя начин на живот, на общуване? 

- Постъпвам ли в живота си като човек, който обича себе си? Какво изобщо означава това за мен? 

- Кое ми носи сладост и удоволствие? 

____________

П. П.: На какавидата никой не може да ѝ помогне да стане пеперуда! Тя прави това сама. 

Което не означава да се справяш сама както можеш, но да не забравяш това най-първо условие - за личната, собствена отговорност. 

 

Успех! 

[Човек_88]

За мен първата, най-важна и ключова стъпка към преодоляване на тревожността и страха е човекът да е напълно убеден, че е здрав. Ако е убеден само на интелектуално ниво, но подсъзнателно се съмнява и търси разни болести, това ще ръси адреналин всеки ден и симптомите няма да отшумят. Моментът, в който приеме, че това са само тревожни симптоми и не са опасни, нито пък са предвестник за болест или смърт, проблемът вече е решен наполовина. Затова препоръчвам първо да се мине рутинната туристическа обиколка из различни лекари, за да се изключи физиологичен проблем. След като той бъде изключен, тогава да се премине по-натам, за да се разчупи порочният кръг, който често пъти е следният: симптом, породен от принципен стрес-усилване на симптома-фиксация върху симптома-катастрофично възприятие, съчетано с негативен и нереалистичен вътрешен монолог-усилване на симптома-паника-страх от нова паника. Това "виенско колело" е наистина коварно, но може да бъде пречупено.

Относно повръщането - имал съм два случая /предимно рано сутрин, защото тогава адреналинът е най-висок/, когато съм повръщал вследствие екстремна тревожност. Така че, да възможно е да има психогенно повръщане и лично съм го изпитвал. Също както има психогенна и ситуативна диария, тъй като адреналинът влияе върху размножаването на бактериите в стомаха.