Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапливи мисли и тревожност


Recommended Posts

Здравейте,

На 23 години съм, прочетох няколко теми във форума и реших да се регистритам и да попитам за съвет.

Ще започна историята си отдалече. Преди 3 години записах университет в чужбина, но курсът и преподавателите не ми допаднаха, а и отделно бях започнал връзка от разстояние с момиче от България и реших да прекъсна курса и да се прибера. Бяхме заедно няколко месеца, след което се разделихме и аз реших да се откъсна и да не мисля за нея (понеже все още държах на нея) и заминах да работя на морето, като рецепционист в хотел. Излишно е да споменавам, че работата на рецепция по българското черноморието е изтощителна и свързана с много стрес, заради окаяното състояние на хотелите и като лице на хотела, поемаш пълна отговорност и всички недоволни туристи идват първо при теб. Никога не съм приемал нито един от тези проблеми лично, да си го слагам присърце и да го мисля. Просто след като приключеше смяната ми, забравях за абсолютно всичко, което се е случило на работа, сядах с приятели на по едно и не го мислех. Понеже исках да се върна да уча в чужбина (различен курс) и да съм самостоятелен, продължих с работата по хотелите и през зимата а и същото така през изминалото лято.

Септември месец (2017) заминах отново, започнах университет, съквартирантите се оказаха много готини, редовно се събирахме и си правехме купони, като те вземаха MDMA (Екстази) и кокаин (излишно е да споменавам, че някои от тях си пушеха марихуана, все едно са нормални цигари, т.е. редовно, през няколко часа). Тук е моментът да спомена, че и аз съм пушил марихуана и никога не съм имал проблеми от това. Но един път (октомври, не съм сигурен за дата), реших да пробвам MDMA, няма да изпадам в подробности, бях се отпуснал много (и бях забравил за каквито и да е проблеми), докато изведнъж не се появи силно чувство за тревожност, имах чувството че ще умра (нещо като паническа атака), но един от съквартирантите ме успокои.

От този момент реших, че повече няма да взимам каквото и да е било, най-много да продължа да пия алкохол. И така до декември месец, когато една вечер получих паническа атака (свързвам го с асоция с един сериал, който гледах в него момент Mr Robot), понеже силното сърцебиене ме беше изплашило, отидох на лекар и ми казаха, че ми няма нищо, просто е от стрес (да го намаля). След което в продължение на 2 месеца продължих да получавам панически атаки на всеки 2 седмици (през цялото време си мислех за сърцебиенето и силното чувство на тревожност и мислех, че ще остана така за винаги, предполагам, че това е причината и да продължа да ги получавам).

Наложи ми се да се прибера в България, защото ми се появи подутина и ставаше все по-голяма и личната ми лекарка каза, че ще трябва хирургическа намеса, но това и така не се случи, понеже бях хванал грип и бях започнал антибиотици, подутината спадна сама. Но поради факта, че изпуснах твърде много лекции, ми казаха, че ще трябва да продължа другата година. Междувременно, откакто се бях прибрал в България паническите атаки изчезнаха, но за сметка на това започнаха да се появяват натрапливи мисли (било то, че бих могъл да нараня себе си или близките си, че полудявам, че имам така или онакава болест), чувство за дереализация и деперсонализация, някакво депресивно състояние (което си обяснявам с факта, че прекарвам нездравословно много часове пред компютъра играейки видеоигри и естествено ядосвайки се и стресирайки се заради самите игри).
Няколко пъти, по повод бях пил алкохол, като на момента ме отпускаше и се чувствах добре, но на следващия ден имах силно чувство на тревожност и натрапливи мисли.

Понеже този начин на живот не ми допадна (и на кого би допаднал ?), започнах да се ровя из интернет, естествено намирах форуми и драсканици, които взимах на сериозно и започвах да си внушавам, че може наистина да съм луд и т.н. и разбрах, че четейки случайни статии и теми няма да ми помогне, само ще ми навреди и ще продължа с глупавите мисли. Намерих едно видео на американец, който се е справил с ОКР и натрапливите мисли, който казва, че когато имаш подобни мисли, не трябва да се опитваш да ги спреш и да не ги мислиш, а просто да ги игнорираш и да не им обръщаш внимание. Този съвет ми помогна, на няколко пъти за по 2-3 седмици абсолютно всичко си беше нормално, нямах натрапливи мисли, нямах чувство на тревожност, но между тези пъти имах отново (епизоди ??) натрапливи мисли, т.е. решението е временно.

В заключение, искам да се извиня за излишната информация и крайната ми изчерпателност и да добавя нещо. От април месец до сега, ходя да бягам по 1-2 километра почти всеки ден (бях прочел на много места, че спорта помага при чувство на дереализация/деперсонализация, а и отделно съм си го изградил като навик от по-малък да бягам). Както споменах в момента, не водя напълно здравословен живот, прекарвам по много часове пред компютъра, през повечето време играейки видео игри за да се откъсна и да не мисля за тези натрапливи мисли, но по този начин само си вредя, понеже взимам тези игри прекалено на сериозно и се ядосвам, заради загуби и т.н. Бих искал някакъв съвет, как да променя начина си на живот така, че напълно да се отърва от тези натрапливи мисли (дали ми трябва психотерапия ??). Отначало тези натрапливи мисли бяха плашещи и мислех за тях по цял ден, но с всеки изминал път времето, което отделям върху тях намалява значително, до сега, в момента осъзнавам, че например чувството, че полудявам е напълно нереално и няма да се случи, защото ако беше така, нямаше да го осъзнавам. Единствено нещо, с което не мога да се справя е това постоянно чувство на тревожност (нервност).

Редактирано от Snoopy
погрешно публикувано
Линк към коментар
Share on other sites

Къде си сега, в чужбина ли? Можеш през нета с бг терапевт или там с местен. Доколко обаче западняците са добри в пси терапията  е въпрос. Вероятно и там има успяващи качествено и ефективно да помагат, макар и по-рядко и вероятно по-скоро емигрант и по-рядко местен. 

Чета те и виждам стандартна ситуация. Умен, амбициозен, достатъчно смел млад човек --> употреба на психоактивни вещества --> завъртане на порочна "въртележка" от уплах, негативбо мислене за спомена, страх, телесни промени, постепенно задълбочаващ се сублиминално до устойчив невротиччен кръг --> п.а. --> уж решени п.а., но всъщност до голяма степен постиснати и "разстлали" се до обща, фонова тревожност --> натраплива и хипохондрична идеация, връхче на тази тревожност... И това всичко, стартирало от едно екстази или цигара ганджа... 

Алгоритъмът за изход е ясен на всеки качествен психотерапевт. 

Ще се справиш лесно - имаш потенциал, умен си, мотивиран си, чувствам те през редовете. Трябват ти няколко сесии с вещ терапевт - ако си в България, по-добре на живо. Ако си зад граница, може и през нета, макар и да е по-слаб вариант. Къде си, за да ти препоръчаме подходящ колега?!

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Пиша ти на л.с. за терапевт в София.

Линк към коментар
Share on other sites

Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти.
Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието.
Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50.

Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш.
Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам".

Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)?
Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото.


В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана":
"Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! 

Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. 
Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.

Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.

Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“

Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.

Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте на всички които четат темата.

Първо до тези, които тепърва започват да търсят информация относно тревожността и натрапливостите и се чудят дали има оправяне от това състояние - да има! Не съм се бавил много, след като писах тук и ме насочиха към терапевт и започнах работа с терапевта. Ще ви кажа само, че трябва да сте търпеливи, няма как на секундата да щракнете с пръсти и състоянието да изчезне (подчертавам състояние защото това е състояние, а не болест, няма какво да лекувате, няма как медикаментите да променят мисленето ви). Единственото нещо за което може би съжалявам е това, че по-рано не съм се обърнал към терапевт.

Тук съм с един въпрос, понеже забелязах, че в много от темите психолозите / психотерапевтите препоръчват кардиото, а не фитнеса и силовите тренировки. Въпросът ми е защо ? От седмица насам започнах да се интересувам от бодибилдинг (натурален, т.е. без химии било то анаболни стероиди или каквото и да е от сорта, може би с добавки от сорта на протеин на прах). Би ли ми навредил по някакъв начин този тип трениране, като се има в предвид, че продължавам с кардиото ?

Линк към коментар
Share on other sites

преди 23 часа, Snoopy каза:

препоръчват кардиото, а не фитнеса и силовите тренировки. Въпросът ми е защо ?

Защото се вдига производството на адреналин (+норадреналин и кортизол), чийто рязък прилив води/може да доведе до тревожни състояния. Докато при кардиото се освобождава плавно, постепенно. 

Можеш да опиташ за себе си кое как ти действа. Аз лично се катеря по изкуствени стени и ми се отразява отлично, а е по-скоро силово, стресиращо (по добър начин) за цялото тяло. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, приятелю, относно въпроса ти за силовите тренировки и кардиото биха могли да се комбинират силова тренировка и кардио, но самото кардио е добре да се изпълнява веднага след тренировка с тежести или по възможност сутрин на гладно. Силовите тренировки товарят изключително много нервната система и затова се препоръчва да имаш достатъчно време за възстановяване до следващата такава тренировка. Би могъл в дните в които не правиш силова тренировка, ако практикуваш изобщо такива тренировки, да правиш само кардиои по възможност да бъдат различни видове кардио тренировки  ( бягане, колоездене, бегови упражнения, скачане на въже). По този начин тялото никога не остава в застой и няма т.нар.еднообразие в тренировките. Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...
В 12.07.2018 г. at 14:45, Орлин Баев каза:

Пиша ти на л.с. за терапевт в София.

Здравейте, за кой терапевт препоръчвате в София за обсесивни мисли? Необходим ни е терапевт за този проблем. Благодаря много

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...