Акиноси Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 (edited) Здравейте. От известен период живея двойнствен живот, което вече ме съсипва и психически и физически. Не мога и не искам да продължавам така, а не зная как да се спра. От ученичка имам приятел, когото обичам много, още от самото начало се привързах и до сега е така. Той е 4години по-голям, вече на 26, работи има семеен бизнес, добър и мил е , грижовен,не ме ядосва, гротък като малко поточе с винаги постоянна скорост, осигурява напълно всяка една моя нужда, от дрехи и парфюми до гребен за коса, общо взето всичко материално. Но още от началото на връзката ни той сваляше други момичета. А аз винаги съм изглеждала повече от добре, забавна съм, вече и с много хубава професия. Сего вече зная, че аз съм ценна. Бях популярна в гимназията и всички ми бяха приятел и ми казваха всичко, момичетата идваха и показваха как той им пише а те не отговарят, друг път го хващах директно на среща с някоя. От тогава започнах да слабея, да мисля,че аз съм грозна и дебела и си го заслужавам. Вече сме 6години заедно,от които 3 аз съм студентка в друг град. През това време пак го хващах много пъти, че пише на други и ги уговаря за секс и тн. Но продължихме да сме заедно. И майка ми ми е казвала, че всички мъже изневерюват, да си стоя с моя , да си изневерявам и аз , той бил кротък няма да разбере, да си гледам кефа и да си плавя каквото искам. Но как се живее така? В един момент бяхме разделени и аз се запознах с един мъж. 10години по-голям . Само като го видях усетих, че е за мен. Но дойде лятната ваканция аз се върнах в моя град и отново се събрах с бившия. Сега вече 2 години съм и с двамата. Обичам и двамата. Копнея за мъжа, с когото изневерявам, искам да бъда само негова, на моменти си представям че имаме деца и тн. Той знае, че съм с приятеля си, държи си дръпнато защото е против подобни отношения, веднъж 3 месеца не вдигна телефона не писа нищо наистина е принципен и ценностите ни съвпадат (ако изключим изневярата от моя страна . Зная че да говоря за ценности е грозно и нагло като върша подобни неща). Любовника ми не вярва , че ще се разделя с гаджето си. Казва ми сама да реша за живота си и също че наистина ме иска за негова жена, че усеща , че с мен може да създаде семейство и да отгледа деца. Аз страдам защото секса с гаджето ми е супер зле, искам да бъда само с него както си беше преди, но любовника ми така силно ме държи,влязъл е в главата ми, в сърцето ми, че сякаш изневерявам на него, когато съм с гаджето си. Изяждам се от вътре. Плача истерично без причина. Искам да не бях виждала какво е с друг, да бях стояла само с моя. Не зная как толкова време продължавам да се въртя в кръг. С гаджето ми живота ще е спокоен, мирен, скучен. Преди това ми харесваше, но сега и след като секса не върви ... а той дори май не ми изневерява вече. Грешна съм безкрайно. Не мога да оставя гаджето си, защото се чувствам длъжна за всичко материално ,което ми дава а и съм свикнала с него, той ми дава сигурност. Но другия го желая, отворена съм като жена пред него, чистя, готвя, правя невероятен секс,( това се случва 5 6 пъти в месеца, когато се виждаме с него) имам енергия. Никой не знае за другата ми връзка. А вече съм на ръба. Понякога искам да хвана пак гаждето си с друга и да го оставя заради това. Очевидно не мога да поема отговорност и искам да го изкарам виновен. Искам да видя какво ще е да бъда само с човека, с когото изневерявам, с него си говорим много, ходим на театър. Все неща които не правя с гаджето си. С гаджета ми разхождаме кучето, виждаме се с други двойки и обсъждаме другите хора. Не водим никакви дълбоко душевни разговори.Искам да съм като нормалните жени. Не желая да съм такава грешница. Моля ви помогнете ми да се справя с кашата, която сама забърках. Редактирано Юли 9, 2018 от Акиноси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 Проблема е и в това, че ти си мислиш, че това може да продължи вечно.Опасявам се, че до като се колебаеш, как да скъсаш с гаджето си, другият може, да си намери момиче, което да е само с него. Не чакай да ти се даде повод за да скъсаш с него, може да е късно. Орлин Баев и Акиноси 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 Току-що, Акиноси каза: Плача истерично без причина. Причини доста виждам. Основната е, че си зависима, не открила собствената си стойност. Казваш, че знаеш, че си "ценна" - не личи да го знаеш. Живееш в самобичуване и мазохизъм, с извинението, че си длъжна на приятеля си. Не си. Но, ако го виждаш така, то е оправдание за собствената ти нерешителност и страх да скочиш в непознатото и да вземеш да го живееш тоя живот с пълна сила и смелост! Дилема не виждам - с единия ти е скучно, безинтересно, не го обичаш, чувстваш се смачкана. Имаш материална сигурност. С другия - хубаво ти е, преоткриваш женствеността си, приятно и интересно ти е. А и той твърди също, че е сигурен в теб, че те обича, че вижда бъдещето ви заедно. Животът с първия ще е супер - ще ти купува каквото поискаш - какво повече ти трябва в живота?! Пък и ти сама няма да успееш да изкарваш парите си, без мъж си останала на улицата, без пукната пара! С втория... Каква любов, какви разговори, какви пет лева... Глупости! Избери си първия и си живей както до сега, супер ми се виждаш! Успех! Акиноси 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 Аз зная, че това трябва да спре. Объркана съм кой да избера, съжалявам, че се поставих в това положение. Споделих с майка си , че обмислям да се разделя с гаджето си. Тя е много против. Какво съм си мислела, щяла съм да си изхвърля късмета, да си стоя на мястото, защото после нямало кой да се грижи както той за мен. Винаги съм я слушала и сега се чудя дали тази забранена любов трябва да бъде прекратена и забравена или да рускувам и да видя какво ще се случи. Но ако наистина захвърля своя добър мъж и после не съм щастлива какво ще правя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 (edited) В живота няма нищо сигурно и няма как предварително да знаем кое е правилно и кое не. Какъв е довода ти, да не си с втория, само,че е по-беден ли ? Редактирано Юли 9, 2018 от д-р Тодор Първанов Василена Христова, Акиноси, Орлин Баев и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 (edited) Страхувам се, че ще ме изостави, за да тръгне с друга по-добра от мен. А сегашния ми приятел не би се разделил никога с мен. Другото, което ме притеснява е, че е на 33 а аз на 22. Родителите ми не искат и да чуват за раздяла, а ако тръгна и с по-възрастен и то от града, в който съм студентка.... иначе за материалното състояние втория е по-перспективен дори. Жал ми е за сегашния ми приятел и не мога да го оставя с лека ръка, хвърля толкова усилия за мен,гледа ме като порцеланова кукла, а аз за благодарност се влюбих в друг.... Редактирано Юли 9, 2018 от Акиноси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 Привет Ви! Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в ума, че и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката. Силно Ви препоръчвам психотерапевт!! Прочетете речта на Чарли Чаплин: "Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз. Днес наричам това „признание”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”. Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”. Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”. Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”. Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!”" Успех! Креми (късметче), Акиноси и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 (edited) Благодаря за коментарите на всички. Имах нужда да кажа как живея и да получа съвет. Не можех да видя реално какво се случва с мен. Твърдо решена съм вече да работя със себе. След като написах всичко,разбирам че имам проблем.Бях наскоро на психолог и той ме посъветва да си дам срок,след който да взема окончателно решение. Същото така ми каза през това време да не комуникирам с втория мъж, за да усетя какво ще е ако съм само с приятеля си. Осъзнавам, че търся на кого да се опра и избирам ту единия ту другия, а проблема е в мен. Избирам приятеля си като спасителна лодка,после се хвърлям пак в морето и се опитвам да стигна до брега(другия мъж),за да ме подкрепи. Трябва да се променя и да съзрея, за да вземам адекватви решения като цяло. Страх ме е,че мога и да остана сама. Когато съм свободна да не съм толкова очаквана от другия и както се казва от два стола на земята. Но във връзка със самобичуването, за което Инес Райчева спомена съм си казвала, че на жените като мен им се полата подобен край. Редактирано Юли 9, 2018 от Акиноси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 (edited) преди 9 часа, Акиноси каза: Страх ме е,че мога и да остана сама. преди 9 часа, Акиноси каза: На жените като мен им се полата подобен край. Не, на никого не се "полага" този "край". Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви. Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. Успех! Редактирано Юли 10, 2018 от Ines Raycheva Диляна Колева, Андрей Филипов, Desy_V и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш. Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори. Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж. Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си. Орлин Баев, Андрей Филипов и Акиноси 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 10, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Искам да се убедя, че наистина няма надежда за нас преди да го оставя. Мил ми е, като дете... спокойно ми е с него, смеем си се,не че си мълчим нито се караме, но живота ни е еднообразен, а дойде ли време за секс.... нещата не са добре, няма тръпка, аз не получавам оргазми, не ми е хубаво. Даже напоследък си представям, че другият мъж е с мен в леглото за да издържа докато свърши. Може би връзката ни е само приятелска вече...събирам смелост и си поставих срок, след който да взема окончателно решение. Не ми се мисли как приятеля ми ще приеме мисълта, че го оставям. Предишния път плачеше и се молеше на мен, на брат ми,(беше го омилостивил така че брат ми ми казваше:"не остана ли капка любов в теб към него, той те обича безкрайно,дори лицето му се беше изкривило от болка по теб") Не зная как изглеждат нещата отсрани. Дали пък ако поработя с гаджето си и остана само с него тръпката няма да се върне... Боли ме за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме. Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето. Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение. Акиноси, Орлин Баев и Desy_V 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Току-що, Акиноси каза: Не ми се мисли как приятеля ми ще приеме мисълта, че го оставям. В крайна сметка, повечето от нас споделят подобна заблуда - че носим отговорност за чувствата на някого другиго. Това не е така - всеки сам отговаря за това кое как ще приеме, ще му се съпротивлява, бори и прочее. Ако един хирург си зададе този въпрос, нещата хич няма да се получат добре. В човешките отношения понякога е необходима хирургическа точност и бързина - категоричността в решенията спестява много повече главоболия, отколкото живота "между два свята", за да е угодия на всички, а и на собствената, понякога и гузна, съвест. Смелост се иска в случая. И от двама ви. Разделете се разумно и човешки и търсете начин да преодолеете въртопа от емоции, който неминуемо ще последва. Затова са психолозите, но и не само - четене, спорт, йога. Част от живота си сте били, трябва да оставите тази част, която е хубавата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 11, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2018 Сега смятам да поработя върху себе си и да се науча да вземам отговорни и самостоятелни решения. Ако можех да правя това щях да се разделя с него още първият път като ме предаде. До сега и за момент не съм била сама. Винаги съм се осланяла на някой да е до мен, да ме подкрепя. Орлин Баев и Ines Raycheva 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 12, 2018 Доклад Share Добавено Юли 12, 2018 Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го! Андрей Филипов, Desy_V, Ines Raycheva и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 12, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 12, 2018 Това умишлено оставяне сама не зная как ще стане. След раздялата ни преди 2 години това оставяне сама ме вкара в ужасна депресия. Чувствах се изгубена, забравена от света. Приятелят ми е човекът, което така да се каже ме въведе в обществото когато бях по-малка. Той има много контакти и приятели и когато съм с него се излиза, вечеря навън с други двойки и тн. А като останах сама и то в града, в който царува той, а аз съм Неговата направо се съсипах, изгубих почти всичките контакти, всички около мен бяха по двойки и те не искаха срещи с един човек.....почувствах се изолирана от обществото.Рефлекторно тръгнах с друг( вторият мъж) а по-късно обратно при бившия. Завиждам на момичетата, които са сами и са ок с това. Аз като някоя долнопробна жена се застраховам с втори...срамувам се от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 12, 2018 Доклад Share Добавено Юли 12, 2018 (edited) Срамувай се, щом мислиш,че с това ще си помогнеш, срамувай се. Не знам от къде си, но знам, че си много объркана и наистина е време да потърсиш някой колега за да работите заедно и се промениш.Сама няма как да го направиш, колкото и да те съветваме. Редактирано Юли 12, 2018 от д-р Тодор Първанов Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 13, 2018 Доклад Share Добавено Юли 13, 2018 Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш. Ines Raycheva, Диляна Колева, Андрей Филипов и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Юли 14, 2018 Доклад Share Добавено Юли 14, 2018 (edited) "Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш....Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина....Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш хората.Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата" Will Smith https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag Редактирано Юли 14, 2018 от Андрей Филипов Диляна Колева, Орлин Баев и Акиноси 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 14, 2018 Доклад Share Добавено Юли 14, 2018 Току-що, Андрей Филипов каза: "Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш....Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина....Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш хората.Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата" Will Smith Много добро осъзнаване психодинамиката на самобичуващата вина и на обвиняващото, изнасящо навън собствена отговорност при непоемането ѝ и оневиняване чрез спокойно поемане на отговорност. В този процес на невинно поемане на отговорност се сваля перфекционистичното ТРЯБВА, от което започва самообвиняването - чрез здрав разум и малки, спокойни поведенчески стъпки в сърдечно следваната посока. При обвиняващото изнасяне на отговрността навън, при което винаги се играе жертвичка, се поема здрава отговорност при разбиване вярванията "аз съм жертва" и авторска, творческа позиция на живота. Преодоляват се вторичните печалби от инфантилната жертвичка позиция. Тогава живееш като Човек, творец, съратник на Твореца! Акиноси и Андрей Филипов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 15, 2018 Доклад Share Добавено Юли 15, 2018 (edited) В 13.7.2018 г. at 1:25, Акиноси каза: Това умишлено оставяне сама не зная как ще стане. След раздялата ни преди 2 години това оставяне сама ме вкара в ужасна депресия. Чувствах се изгубена, забравена от света. Приятелят ми е човекът, което така да се каже ме въведе в обществото когато бях по-малка. Той има много контакти и приятели и когато съм с него се излиза, вечеря навън с други двойки и тн. А като останах сама и то в града, в който царува той, а аз съм Неговата направо се съсипах, изгубих почти всичките контакти, всички около мен бяха по двойки и те не искаха срещи с един човек.....почувствах се изолирана от обществото.Рефлекторно тръгнах с друг( вторият мъж) а по-късно обратно при бившия. Завиждам на момичетата, които са сами и са ок с това. Аз като някоя долнопробна жена се застраховам с втори...срамувам се от себе си. Искам да направим малко по - различен прочит на това, което си написала и да зададем различна гледна точка, А ти, ако го прочетеш ще кажеш как ти звучи. Та, - за първи път се разделях с някого - не знаех какво да правя, защото това ми беше за първи път. - за първи път ме изведоха от домашния кръг и ми показаха какво е социалния живот по двойки, до момента нямам друга такава опитност и за това мисля, че без тази съм изгубена - за първи път виждам резултата от това да нямам лична среда и интереси и разбирам, че това никак не е добре за мен - понеже всичко това ми е за първи път, единствената ми опитност до момента е да повторя модела - намирам друг мъж, който да случи същото - резултата, не е добър за мен Извод: Необходима ми е нова концепция, нова гледна точка, ново преживяване. Да се оставя някой друг да отговаря за моето личностово развитие , води до зависимост. Често не от конкретния някой, а просто от някой. Зависимостта, води до неумението да развия личните си качества и способности и да разбера отговора на въпроса: Коя съм аз? Съответно развива в мен чувства като страх, завист, неудовлетворение, вина, самообвинение, самосъжаление, обърканост, тревожност. Животът с тези чувства, води до избори, които създават ситуации, които се въртят и никога не стигат до благоприятно развитие за личността. Въпрос: -"аз съм Неговата" - наистина ли, отговорът на въпроса - Коя съм аз? - се свежда до това? Преди около 150 години жените бяха причислявани като собственост - жената на Петър, наричаха Пена петровата. В тази обстановка ли си представяш себе си? Трябва да си нечия, за да бъдеш? - Редактирано Юли 15, 2018 от Диляна Колева Акиноси и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акиноси Добавено Юли 17, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2018 Не. Категорично аз не се свързвам само с това, че съм негова. Зная, че мога да бъда асоциирана с много други неща освен с Него. Наистина, замисляйки се аз бягам от отговорност. Готова бях да не помръдвам с години от дадено положение в личен план, само и само да не бъда виновна, да не причиня зло на себе си или на друг, да не влоша положението си. Но с това си поведение погубвам всички. Страх ме е да се хвърля, да рискувам. Дори не поръчвам различна храна в ресторанта, за да не се окаже, че не ми е по вкуса . Но напоследък мсе повече оставам насаме със себе си. Моля се, слушам музика, медитирам, разсъждавам над думите ви, опитвам се да се погледна отстрани и да стигна надълбоко в себе си. Благодаря безкрайно, че отделяте от времето си. Д-р Първанов като пророк каза, че може да е късно ако чакам твърде дълго да се разделя с приятеля си. За това кратко време се случиха 2 ситуации, които допълнително ме убедиха, че не трябва да чакам. Аз съм човека, който трябва да действа и да намеря сили да поема пълна отговорност за настоящето и бъдещето си. Орлин Баев, Ines Raycheva и Василена Христова 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 17, 2018 Доклад Share Добавено Юли 17, 2018 Поздравления! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.