Мъжът ми ме напуска,защото нямаме бебе

[pecef]

Здравейте,

аз и съпругът ми живеем в Германия от 5 год.Напуснах бащата на сина ми заради тази голяма любов.

От 2 год.се опитваме да имаме дете,а не се получава.И двамата много го искаме,но при него мисля е по екстремно.

Стимулираха ме 2 пъти тук и 1 път в БГ,но се оказа,че отговарям обратно на стимулацийте защото съм с изчерпан яйчников резерв.Той също е с проблемна сперма.

Обмисляхме донорство да правим с чужди яйцеклетки.

И изведнъж от голямата любов която мислех,че и той изпитва миналият четвъртак ми съобщава,че иска да съм спирала хапчетата,нямало да правим ин витро с донор щото мн скъпо и не искал да се подлагам на  такива неща......да не съм се съсипвала.В петък ме вижда съсипана и ми казва,че ме обича и че няма да се повтори това повече.И в събота след като брат ми му казва да се държи като мъж и да се оправяме взе окончателното решение.Бил истудял и не можел повече да чака.

Теглех му думите с ченгел,както се казва....Искал да се пробвал с друга жена,но ме убеждава че в момента няма такава.

Не знам какво да мисля,защото ми твърдеше че ме обича докато си събираше нещата и двамата плакахме.Казва,че ще се върне,че го е страх че няма да намери друга като мен която така да го обичала.

Наистина много го обичам,но това не го разбирам.Толкова много топлота има в нашите отношения и в леглото не сме имали никакви проблеми.Той по принцип го е давал вид винаги  на по слабия по характер .Всичко почти аз правех.Колеблив е,а сега толкова категоричен.Развод иска,а в същото време казва нз какво ще стане.Казвал така за да не съм се надявала щото иначе щяло повече да ме боли.Ми на мен сега ми спира въздуха  само багажа като си събира.Казва също,че не го заслужавам,че това ще ме погуби.Това са думи на гузен човек,който осъзнава какво прави,но е прекалено голям егоист или има друга  с която е почнал да си чати и се е влюбил,защото знаем всички,че едно влюбване може да бъде обсебващо,важното е след това какво остава.

Дайте ми съвет моля ви,защото той ще ме погуби наистина особенно като ми праща вицове да ме развеселял......

 

 

[АлександърТ.А.]

Според теб възможно ли е да се чувства виновен , че те е отделил от детето ти . Това да е основна причина ?

[pecef]

Според теб възможно ли е да се чувства виновен , че те е отделил от детето ти . Това да е основна причина ?

 

Не,той е прекалено голям егоист.

Какво да направя,дайте ми съвет моля ви!!!

[Ines Raycheva]

Здравей! 

 Имам няколко въпроса, на които да си отговориш.

Какво искаш от мъжа до теб? 

Получаваш ли го от този човек? 

Как се виждаш да се развива връзката ти за в бъдеще? Този човек дали може да участва в твоята представа за развитие? 

Приятно ли ти е да си със самата теб? 

Отделяш ли си време, като жена, само за себе си? 

От прочетеното ми се струва, че съпругът ти или не е много наясно какво иска, или пък го е шубе да си го заяви директно и честно. 

Според мен ти трябва почивка от тези отношения - намери време за ТЕБ - не личи да се грижиш за собствените си потребности - от написаното изглеждаш като жена, която иска да се вкопчи и е отчаяна, надявайки се да получи любов и внимание, смачквайки се заради партньора си. Т.е не вижда собствената си самостойност, а иска да се нагоди, за да не бъде изоставена. Какво обичаш да правиш? Да готвиш, да танцуваш, да четеш, хоби -  ново, ако трябва, намери. 

преди 19 часа, pecef каза:

Той по принцип го е давал вид винаги  на по слабия по характер .Всичко почти аз правех.

Мъжът има нужда да бъде мъж. Ти жена му ли си или майка му?Понякога мъжете си намират любовници, защото това са жени, с които успяват да се чувстват мъжествени - те не са вкочпващи се, непредставящи си живота без този човек, а напротив - готино им е и без него, имат самочувствие, независещо от този мъж, не търсят одобрението му, но и умеят да го съблазнят, а не да общуват предимно механично и битовистки. (Нямам идея дали съпругът ти си има любовница, невъзможно ми е да предположа - давам ти хляб за размисъл за ТВОЕТО поведение, самоизмъчването с въпроси относно евентуална "афера", няма да ти донесе нищо, освен болка.)

ВИНАГИ това, което се случва С нас, е отражение на несъзнавани механизми В нас - и ВИНАГИ е най-подходящият опит ЗА нас В МОМЕНТА. Въпросът е как ще го смелим, преодолеем?

*Мъдро, прегръщайки се, обичайки се, ПРИЕМАЙКИ СЕ - сами себе си!

*Или самобичувайки се, обвинявайки се, бунтувайки се?

Зависи от теб. 

Обсебена си от ситуацията. Разбирам, под стрес си, това е семейството ти, мъж, когото обичаш. Но ми се струва, че е добре да се отделиш временно.

Не се бунтувай, а вземи най-доброто от ситуацията - изграждане на здрава самооценка, истинска грижа за себе си и прегръщане на твоята цялост. Много мазохизъм има в теб и агресия, насочена навътре. Това трябва да разрешиш и после всичко си идва на мястото - друг вариант няма и ще го разбереш - сега или след ОЩЕ много години. 

Ти ЗАСЛУЖАВАШ да бъдеш ОБИЧАНА точно такава каквато си - ОБИЧАЙ СЕ! Само тогава и друг ще може. Сега виждам единствено да се самобичуваш жестоко. По този път щастие няма, нито Любов. 

Най-добре би било да поговориш с добър психотерапевт - там или някой от България, онлайн. Психотерапевтът, ако е наистина добър, ни води с много любов и внимание, към справяне с житейските баири и истинска себелюбов! 

[pecef]

Отговорът ви ми хареса много...Благодаря ви

Казвате неща,които вътрешно ги зная,но преценката ми е замъглена от болката.

Искам да го преодолея така както вие ме съветвате,но ме е страх,че той няма да се върне.

На въпросите:

От мъжа до мен  искам това,което получавах от него....топлота,разбиране,уважение и любов.

Да получавах го....

Виждах се след години на верандата ни на гръцката ни вила край морето,той пуши лула,а аз му се радвам.

Разбира се,че ми е приятно да съм сама със себе си....Тогава имам време да правя неща които обичам.

Да винаги съм отделяла време за себе си.

Моля ви,препоръчайте ми някой психолог от България с когото да мога да говоря онлайн!

Благодаря ви

 

 

 

[Диляна Колева]

Здравей, няма как да не е замъглена преценката ти в момента, тъй като изживяваш загуба.

Това са най- трудните моменти в живота на един човек, загубите. Имаш грамадна нужда да поговориш за нея сега. Това е най- важното нещо. За всичко друго има време. 

Когато загубата се случи ненадейно, без отговори, без ясна позиция, човек сякаш увисва в пространството. Знае, че нещо не е както трябва, но не му се дава пространство, в което да го промени. Подобен тип загуби, ти отнемат правото да направиш нещо. Човекът си заминава и нищо повече не иска от теб. Няма по тежко преживяване от това. Да искаш , да си готов да направиш нещо, но никой да не го иска от теб. Взимане на еднолично решение за продължението на историята.

Няма значение дали това е партньора или приятел, или родител, или дете., Когато някой каже не искам нищо повече от теб, а ти си готов да му дадеш сърцето си, живота си, изборите си ....... страдание. За това страдание е важно да се говори, за да излезе, да не се загнезди някъде вътре дълбоко замаскирано от илюзии за справяне, а то в един момент да започне да дълбае като червей в емоциите, в случванията.

Мъжът ти е объркан, нещо го обърква или някой, не знам. Вероятно има нужда да остане малко сам. Дай му го. Гузен е, щом се опитва да те развеселява, има в него чувство за вина, но се съмнявам, че разбира точно от къде е породена. Никой не си тръгва внезапно, ако няма по - добра алтернатива. Поговорете за това. Как вижда алтернативите си. На какво е заложил избора си. Ако действително няма друга жена, този разговор може да е много продуктивен и да ви доведе до отговори. Ако пък има друга жена, по - добре да го знаеш и да не храниш илюзии и да нямаш въпроси. 

 

[Орлин Баев]

Диляна ти казва добри и верни неща. А Инес "е заковала ситуацията ти в десятката"! Да обобщим:

Временната раздяла те насочва към повечко обич и още мъничко уважение към себе си само по себе си  . Така уважавайки се като жена, можеш да промениш отношението към партньора от майчинско обгрижващо, в дълбоко харизматично, самостойно себеуважаващо се, в партньорско. Самото поемане, приемане на болката от отделянето ви вече ти дава горивото за тази работа. Защото вкопчването не е толкова любов, колкото запълване на липси. Лазарев, един руски психолог, нарича вкопчването агресия против Бога и твърди, че всичко, към което се привързваме, убива любовта и със сигурност го губим. Това не означава да нямаме партньорство, работа, деца и т.н., напротив, но да ги преживяваме на фона на поставянето на любовта на централна позиция. А тя далеч не е само междуличностово взаимоотношение, а е по-скоро състояние на съзнанието, свързаност с Бога, с духа ни е. Търсейки вътрешната си самостойност в обичта, ще установиш че си станала по-щастлива, смислена, преливаща от радост. Тогава и партньорът до теб вече не те вижда като майка, което несъзнавано отнема мъжествеността му, а като жена, около която се чувства благословен да бъде и за която е нужно да се бори и за която да расте и се развива всячески. 

Звучи странно, но наистина всяка ситуация в живота ни точно ни отразява вътрешно и е най-подходящата за растежа и проявата ни като души. 

P.S: пишеш, че те е напуснал, поради факта, че не можете засега да имате дете. Това е външното му, замазващо извинение - не е реалната причина. той самият е възможно да не я знае съзнателно, но подсъзнанието му го води автоматично. По-горе ти показваме по-близки до реалността фактори, които подсъзнателно го движат.

 

Редактирано Юли 4, 2018 от Орлин Баев