Донка Добавено Юли 5, 2018 Доклад Share Добавено Юли 5, 2018 Орли, не ми се иска да напомням НЛП истини за ролята на формулировката. Отреагирах на онези точки за разпознаване, защото разпознах опасни формулировки. 1. Според моето филологическо усещане, липсва адекватност в това понятие, размито е, намирисва на етикет, а етикетът води до заклеймяване, не до осъзнаване. 2. Не съм фен на деленето, защото ние си го правим по човешката си логика и разбиране. Кои сме ние да кажем кое за кого е лошо и добро, правилно и неправилно. Виж, ако се появи страдание, абстиненция, значи имаме наркомания. И най-важното условие - този човек, въпреки духовния си байпас, търси помощ, иска да се измъкне от локвата. Струва си да се обмисля, изследва, помага. Но иначе, постнах там линк към беседата Фарисей и митар - ами отиваме към фарисейщината.... АлександърТ.А. и Стелиян Славов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 5, 2018 Доклад Share Добавено Юли 5, 2018 Поздравления за статиите - надявам се Небето да ми даде време да прочета всичко - само започнах. Но си оставам на позицията за фарисейщината.... Знаеш какво искам да кажа. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 5, 2018 Доклад Share Добавено Юли 5, 2018 Ами тя фарисейщината е библейски израз за (псевдо)духовен байпас, прикриващ властолюбие, порок, двойни стандарти, фанатизъм... Фарисейщината освен това е яко гарнирана с интелектуализации и рационализации, осъждащо формиране на реакция и т.н. Тоест, същото... А точките от теста са доста подвеждащи, така е - свръхобобщават, създават фалшиви дилеми, подхлъзват... Тестовете въобще са много слаб инструмент - не вършат работа нито на твърдо научния подход, нито на вещия душевед, познаващ многообразие от варианти (при това през опита си,)далеч отвъд ограничените тестови избори.... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Юли 9, 2018 Доклад Share Добавено Юли 9, 2018 (edited) Разбира се, никой не твърди, че от един тест с няколко въпроса може да се обхване даден феномен. Но и е видимо, че въпросите в този тест напипват добре проблематиката. И да, наистина "байпас" звучи малко остро и етикиращо-патологично. За момента обаче поне аз не съм срещнал друго понятие в тази посока. Ала нека не забравяме, че психологичната наука изследва и назовава - целта не е поставяне на етикет, а разбиране и различаване; проучване и обединяване на идеи, принципи, методи с цел подобряване качеството на Живот и познаването на себе си. Струва ми се, че това е по-скоро свързано с характера (типологията) и индивидуалните разбирания за божественото. Ако аз "изваждам" божественото от себе си и го поставям някъде далеч, нависоко, обективизирайки го, тогава се обръщам навън в общуването с него. И когато търся помощ, подкрепа съвет от божеството, аз я търся и в света около мен. И съответно започвам да я търся в думите, присъствието и делата на духовни учители, системи, книги и пр. Подобно поведение (на последна инстация по божествените теми) може да се наблюдава на много места - патриархалните религии, гурувщината и т.н. И обратно - аз мога да поставя Бог вътре в себе си и да общувам с него, търсейки го там. ("Човекът е Бог в развитие" - Ваклуш Толев) Тогава Себе-то е = на божественото, а ежедневното его е само дете на Висшия Аз(Себе-то). Разбира се и тук има опасни препятствия - създаване на изкуствена идентификация на малкия аз с големия; засилване на горделивостта и самочувствието ("Че в мен живее нещо божествено"); Ето нещо ценно в посока на цялата тази тема: "Нервните заболявания при духовното израстване" - Р.Асаджоли - линк (преводът не е особено добър, но все пак дава добра представа) Поздрави! Редактирано Юли 9, 2018 от Стелиян Славов АлександърТ.А. и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Просто казвах, че тестовете силно ограничават и вкарват в малки кутийки, докато реално пси богатството и нюансите са много повече. А разсъжденията ти за вътрешното и външно разбиране са много точни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 О, да. Коментара ми беше също и спрямо размислите на Донка, но още не съм схванал как да слагам по няколко цитата. Сещам се тъкмо за едни много свежи думи от Тимен Тимев по темата: Цитат Никакви посредници! Никакви медиатори! Никакви велики други не трябва да позволявате да застават между вас и Бога! С един замах отместете всички обреди, всички църкви, всички свети писания и застанете сами срещу непознаваемия Бог! Никой няма право да разговаря с Бога от ваше име освен самия вас. Затова думите на великите други, които ви говорят за Бога ви отдалечават от него. Бог ви иска вас лично, тет-а-тет, лице в лице: индивидуалност срещу индивидуалност, пустота срещу пустота, самота срещу самота, безкрайност срещу безкрайност! Всеки от вас е длъжен да има собствена мисъл, собствен морал, само от него изобретена философия, само от него изобретена Сериозност, само от него изобретена Религия! Не четете Библията, а я пишете! Не изповядвайте религия, а я създайте! Не размишлявайте за живота, а измислете нов живот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 10, 2018 Доклад Share Добавено Юли 10, 2018 Много ценно! В тази връзка, скоро писах това за идеализацията, лотосовите нозе на гуру, лама и на мастера кафявите ивици по гащите, напоени с христовата благодат: "...Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна... (N.B): Здравата духовност е като добрия мениджмънт – хоризонтални са. Няма по-висши и по-низши, а всеки изпълнява функцията си скромно и отдадено. Нито мравката е по-низша, нито ангелът по-висш – всичко е относително. Мъдрите казват, че всички сме ангели (и да не сме, ще бъдем и всичко е относително), слезли в тази земна бинарност, за да извлечем заряди от играта на противоположностите. Казват и че, за да се получи човешко въплъщение, отличаващо се със свободната си воля, на опашка се чака… Разбирайки това метафорично или не, здравата духовност ппознава относителността на горе и долу, знание и незнание, нирвана и самсара и вместо да поставя някого или нещо над, а себе си под, смирено усвоява нужното от равностойна позиция. Така и абсолютисткото позоваване на авторитет (вид когнитивно изкривяване) на фанатизма става невъзможно..." (из тази статия) Стелиян Славов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Юли 11, 2018 Доклад Share Добавено Юли 11, 2018 Статията е чудна, бравос! На моменти доста се посмях! Цитат ...видях че пред нас в залата седи на пиедестал (буквално) не сърцато напреднал в себепознанието будистки йогин, а шизоиден типаж. Човекът през цялото време не проведе дори една единствена мотивираща лекция, не установи емоционално свързване с когото и да е. И преди няколко години, когато ходих на тоз "ритрийт" беше така. Тогава дори и ни забраняваха (чрез залепени надписи по вратите) да стоим на тревата (имаше много приятна малка градинка във вътрешния двор), под предтекст, че не било пръскано за кърлежи. WTF?! Не ги послушах, разбира се. А на 9тия ден някаква девойка била превъртяла. Чудя се дали е имало някой да и помогне... Няма да забравя как един от организаторите по едно време ми обяснява "Чуваш ли как пукат стените на залата (голямата за груповите метидации). Това е защото в продължение на няколко дни сме ѝ направили силна защита". Много хитра ми се видя и фразата "не прави нищо, а само наблюдавай усещанията в тялото си, без значение хубави или лоши" - ок, добре е се разотъждествяването и влизането в позиция на наблюдаващ Аз, но е и много хубаво за свалянето на естествените психозащити. В заключение - преживяването на себе-то става във вътрешната "светая светих", това е интимен процес, лишен от груповите практики. К. Юнг (из Septem Sermones ad Mortous) : Цитат В общността всеки трябва да се подчинява на другите, за да може тя да просъществува, защото се нуждаете от нея. В самотата всеки трябва да стои по-високо от другите, за да може всеки човек да достигне до самия себе си и да избегне робството. В общността нормата е въздържание, В самотата – разточителството. Общността е бездна, самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява.Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 11, 2018 Доклад Share Добавено Юли 11, 2018 (edited) Те са искрени обаче, готиняци са, почувствах го. Сега, че гуруто им е предприемач със силно властови характерови черти, прикрити зад духовност, в случая върши работа - разпространява се добра практика. Казваш, че процесът може да се върши само индивидуално. Съгласен напълно. Обаче с уточнението, че и в груповата практика, процесът отново е личен, а другите наоколо просто дават общо генерирана мотивация за интензитет, количество на практиката и дисциплина. Качеството си е лично, да. К. Юнг (из Septem Sermones ad Mortous) : Цитат В общността всеки трябва да се подчинява на другите, за да може тя да просъществува, защото се нуждаете от нея. В самотата всеки трябва да стои по-високо от другите, за да може всеки човек да достигне до самия себе си и да избегне робството. В общността нормата е въздържание, В самотата – разточителството. Общността е бездна, самотата е връх. Точната мяра в общността пречиства и съхранява.Точната мяра в самотата пречиства и прибавя. Общността ни дава топлина, самотата ни дава светлина. С текста на Карлитос засягаш много важен въпрос. Освен общата насока за баланса между уединена Самоувереност и общностно смирение, практически темата стига до следните прагматично-социални и икономическо-властови движения. А именно, доколко дадена духовна общност се явява среда за споменатия баланс и доколко за налагане на национализъм, език, национална култура, традиции, обичаи, ритуалност, облекло, понякога и на финансови интереси, прикрити под маската на духовността (за пари не ми се говори обаче). Ето, отиваш в някоя йога или будистка школа. Казват ти, че йога е като шперц, приложим към коя да е религиозна или научна нагласа (будизмът в същността си е една прекрасна и изчистена йога система). Казват ти, че не е нужно да променяш религията и кредото си. Дотук добре. Принципно е така. Постепенно обаче започват да се промъкват санскритски, тибетски, бирмански, тайландкси, цейлонски или каквито там са мантри, молитви, обичаи... Дори и висшите медитативни практики като Дзогчен/ Махамудра в естеството си са мега простички и изпълними, когато човек има натрупана опитност и прежвелищни заслуги от този и не само животи. Обаче, оказва се, че се налага между другото да се понаучи санскрит или тибетски, да се поживее десетина годинки в манастир или ашрам на школата, да се получат титли, твърде градирано-светско кариеро подобни и йерархично постигани къде със смирение, къде с примиренчески мазохизъм и допускане на затриване на собствена култура. Практиките умишлено се дават мега тегаво, първо се минават подготвителни, после тантрични, докато се стигне до същинските медитативни, които се оказва, че от началото си познавал отвътре си, но си бил спъван не от реална духовност, нито от желание за постепенен прогрес, а всъщност от индоктринирането на дадената деноминация. След години се оказва, че в твоята местна/ родна система, която някога си пренебрегнал, тези висши практики вероятно са присъствали същностно, както и че си по-скоро избягал от мястото, където съдбата те е поставила, за да гониш Михаля, вместо да се уважиш достатъчно и практикуваш качествено през школите, където Животът те е засадил от раждането ти. Оказва се, че дадени лами или гурувци нито са по-духовни, нито са по-напреднали, нито по-просветлени, а просто от деца са присъствали в дадените традиции, език, писания, култура, което им е дало силен старт. Старт и продвижение, неизменно силно преплетени с езика, културата, писанията, историята, традициите на дадената деноминация, нямащи нищо общо с евентуално провежданата през нея същностна духовност и транскултурална методология. Според мен, въобще не е нужно да обличаме будистки или хинду роби, да пеем техните мантри, да се идентифицираме с културата им. Добре е да вземем есенцията, същностната методология и духовна червена нишка, но да ги прилагаме през собствената си култура и духовни традиции. Редактирано Юли 14, 2018 от Орлин Баев Стелиян Славов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.