Димитър Ангелов

[m12mkl7]

Здравейте преди 5 години получих първата си криза в училище. Като се връщам назад в спомените си бях притеснителен по тих стеснителен по природа явно съм по плашлив. От 5 години насам преминах и преминавам през неприятни ежедневни усещания в тялото си от паническото разстройство. Правил съм кризи много пъти съм посещавал спешно отделение бил съм в тежки състояния. Въпросът ми към вас е свързан с мастурбацията! На 15 годишна възраст започнах да мастурбирам на порно клипчета. Правил съм го всеки ден по един път случвало се е и до 2 пъти на ден да стигам. Имало е моменти когато засичах колко дни не трябва да го правя. Примерно минаваше една седмица и го правех. След 3 дни пак ми се искаше да си пусна порно и да мастурбирам. Това е периодът 15- 16г. В 10 клас получих първата си криза, като си спомням че на предния ден мастурбирах и вечерта почувствах стягане в челюстта. Важно е за мен да знам този мой навик ли е причината за страданията които изпитвам и до днес. Възможно ли е чрез мастурбацията да ми се е променило нормалното функциониране на хормоните в мозъка, защото преди 5 месеца спрях антидепресантът от който се чувствах добре без да се консултирам с лекар и за 3 месеца се влоших. Сега има моменти когато просто чувствам паметта си отслабена симптомите са шум в ушите, стягане в челюстта , стягане в лявата половина на лицето, замъглено виждане с лявото око, стягане в главата, силни болки във врата пукане, изтръпване и омекване на крайниците, скованост в ръцете, потене на дланите, люлеене в тялото, загуба на енергия и тегло. Бях зле тези дни и получих тежка криза психиатърът при когото съм в момента ми сменя лекарствата освен това ми спомена за метод Транскрениална Електростимулация. Какво ви е мнението за ефективността на този метод?  

[д-р Тодор Първанов]

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.

[Стелиян Славов]

Здравей,
Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното.
Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана.
Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш.
Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти.
Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

[m12mkl7]

В 22.06.2018 г. at 1:20, д-р Тодор Първанов каза:

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.

От гр. Плевен съм студент съм живея на общежитие в София преди няколко дни получих поредната тежка криза! Психиатърът при когото съм е в София той ми каза за тази стимулация и поради това, че съм зле с близките ми взехме решение да се подложа на тези процедури. Последната комбинация от която се чувствах добре беше есобел20мг и флунаксол, но от декември 2017г. ги спрях рязко без консултация и след 2 месеца започнах постепенно да се влошавам. Върнаха ми терапия с есобел20мг и флунаксол нямаше промяна. След това пих ламиктал няколко дни пак без резултат. Сега към есобел 20мг пия хедонин от който вечерно време ми става зле така и през деня.  Паралелно с това правя и стимулация от 2 дни в медицинския център на психиатърът при когото съм. Много сме объркани със семейството ми. В момента разговарям и с човек който е нещо като психоаналитик. Понеже във София съм с временно Местожителство а и сега, като съм зле последно бях в Плевен. Разговарям с него по телефона временно се успокоявам и след това пак съм зле. Защо става така? и се питам как и по-какъв начин може да ми помогне психотерапията, като аз временно се освестявам и след като излезна от кабинета на специалист пак се чувствам зле и постоянно усещам симптоми по тялото си. Едни ми казват, че с лекарства ще се оправя други ми казват за методи като стимулацията и аз се обърквам все повече и повече въртя се в омагьосания кръг и нищо не правя.    

[Орлин Баев]

През нета можем само да гадаем точно какво състояние преживяваш. Ако обаче лекарят, към когото си се обърнал е добър диагностик и ти е казал, че имаш просто панически атаки/ тревожно разстройство, тогава никакви хапчета и механични процедури не могат да решат нещата. Ако лекарят те е определил като тревожно-невротичен, има само едно решение - психотерапия, в която участваш съзнателно, мотивирано, отдадено, решително, с благодарност и упорита постъпателност. Ако при положение, че лекарят ти е добър диагнистик и те е определил просто като тревожен, тоест като страхлив и продължава да настоява да пиеш химия, сбъркал си е професията. 

Току-що, m12mkl7 каза:

по-какъв начин може да ми помогне психотерапията, като аз временно се освестявам и след като излезна от кабинета на специалист пак се чувствам зле и постоянно усещам симптоми по тялото си.

С такава настройка на липса на свързване между симптомите, предизвикващите ги, подлежащи характерови схеми/ страхове и посоката на справяне, зададена от и вложена в самото ти състояние, няма как да ти помогне психотерапията. Не е за лошо преживяването ти, не е за да се гърчиш, а за да те насочи към някои характерови програми, които имаш да преработваш - за добро е, винаги е било за добро. Сегашната ти настройка е механична - сякаш искаш гадното нещо да се махне от теб, жертвата, която страда и не го ще. Такова отношение завърта оста на възприятието си около его, искащо от неговата малка позиция да му е хубавичко и както то иска да бъде... Да те направи по-смел, по-смирено себезаявяващ се, по-мъжествен, смислен и щастлив иска неврозата ти. Въпросът е да осъзнаеш към какви характерови дисбаланси сочат симптомите ти, да си научиш уроците и си вземеш изпитите, вече зададени в учебния материал на преживяванията ти. Самите симптоми въобще не са лоши, а директно те свързват със споменатите характерови вярвания/ схеми, които имаш за задача да преобразуваш до акордирани със смисъла, любовта, смелостта, сърцатостта. Какви точно са тези вярвания, до това ще достигнете с психотерапевта ти.

Разбираш ли, да ходиш на психотерапия няма нищо общо с ходенето при соматичен монтьор/ механик, т.н. лекар. Работи се през разширяване на съзнанието и мъдростта, смелостта и целостта ти като Човек. Свързват се когнитивни точки, задава се активно следване на посока на промяна в характера, мисленето, чувстването, волевото и социално поведение. Нищо общо с механичната псевдомедицина. Псевдо, защото една реална медицина би осъществявала холистична връзка между тялото, ума, чувствата и духа на човека, познавайки свързаността и многопластовостта на цялостната му природа. А сега питаш от механична его позиция - от такава може да ти се помогне само механично - спорт, дишане, малко релаксация... А това, към което те води тревожността ти, а именно към мъдрото ти сърце през себепознанието ти, може да бъде реализирано през по-цялостен, съзнателен подход. По-горе психиатър-психотерапевт (д-р Първанов) те насочи към психотерапия. Питаш как може да ти помогне - отговорих ти, Послушай го! 

Току-що, m12mkl7 каза:

Едни ми казват, че с лекарства ще се оправя други ми казват за методи като стимулацията и аз се обърквам все повече и повече въртя се в омагьосания кръг и нищо не правя.    

Опитът ми сочи, че лекарствата на ниво невроза не само, че не помагат, но хронифицират положението, потискайки подсъзнателни съдържания, с които няма как на фона на химичен прием да се работи, дори при успоредно провеждане на психотерапия. Такова успоредно провеждане е допустимо в единични, много редки случаи, не и като правило, освен ако колегите държат да бъдат неуспешна и неефективна част от медицина, собственик на фармацевтичната индустрия.  

За транскраниалната стимулация - вероятно има своята си роля при някои неврологични състояния. При психогенните тревожни състояния обаче ролята ѝ е не по-голяма от захарно плацебо хапче. Насочи се към майстор, наистина силен в психотерапията психотерапевт! 

[m12mkl7]

преди 3 часа, Орлин Баев каза:

През нета можем само да гадаем точно какво състояние преживяваш. Ако обаче лекарят, към когото си се обърнал е добър диагностик и ти е казал, че имаш просто панически атаки/ тревожно разстройство, тогава никакви хапчета и механични процедури не могат да решат нещата. Ако лекарят те е определил като тревожно-невротичен, има само едно решение - психотерапия, в която участваш съзнателно, мотивирано, отдадено, решително, с благодарност и упорита постъпателност. Ако при положение, че лекарят ти е добър диагнистик и те е определил просто като тревожен, тоест като страхлив и продължава да настоява да пиеш химия, сбъркал си е професията. 

С такава настройка на липса на свързване между симптомите, предизвикващите ги, подлежащи характерови схеми/ страхове и посоката на справяне, зададена от и вложена в самото ти състояние, няма как да ти помогне психотерапията. Не е за лошо преживяването ти, не е за да се гърчиш, а за да те насочи към някои характерови програми, които имаш да преработваш - за добро е, винаги е било за добро. Сегашната ти настройка е механична - сякаш искаш гадното нещо да се махне от теб, жертвата, която страда и не го ще. Такова отношение завърта оста на възприятието си около его, искащо от неговата малка позиция да му е хубавичко и както то иска да бъде... Да те направи по-смел, по-смирено себезаявяващ се, по-мъжествен, смислен и щастлив иска неврозата ти. Въпросът е да осъзнаеш към какви характерови дисбаланси сочат симптомите ти, да си научиш уроците и си вземеш изпитите, вече зададени в учебния материал на преживяванията ти. Самите симптоми въобще не са лоши, а директно те свързват със споменатите характерови вярвания/ схеми, които имаш за задача да преобразуваш до акордирани със смисъла, любовта, смелостта, сърцатостта. Какви точно са тези вярвания, до това ще достигнете с психотерапевта ти.

Разбираш ли, да ходиш на психотерапия няма нищо общо с ходенето при соматичен монтьор/ механик, т.н. лекар. Работи се през разширяване на съзнанието и мъдростта, смелостта и целостта ти като Човек. Свързват се когнитивни точки, задава се активно следване на посока на промяна в характера, мисленето, чувстването, волевото и социално поведение. Нищо общо с механичната псевдомедицина. Псевдо, защото една реална медицина би осъществявала холистична връзка между тялото, ума, чувствата и духа на човека, познавайки свързаността и многопластовостта на цялостната му природа. А сега питаш от механична его позиция - от такава може да ти се помогне само механично - спорт, дишане, малко релаксация... А това, към което те води тревожността ти, а именно към мъдрото ти сърце през себепознанието ти, може да бъде реализирано през по-цялостен, съзнателен подход. По-горе психиатър-психотерапевт (д-р Първанов) те насочи към психотерапия. Питаш как може да ти помогне - отговорих ти, Послушай го! 

Опитът ми сочи, че лекарствата на ниво невроза не само, че не помагат, но хронифицират положението, потискайки подсъзнателни съдържания, с които няма как на фона на химичен прием да се работи, дори при успоредно провеждане на психотерапия. Такова успоредно провеждане е допустимо в единични, много редки случаи, не и като правило, освен ако колегите държат да бъдат неуспешна и неефективна част от медицина, собственик на фармацевтичната индустрия.  

 За транскраниалната стимулация - вероятно има своята си роля при някои неврологични състояния. При психогенните тревожни състояния обаче ролята ѝ е не по-голяма от захарно плацебо хапче. Насочи се към майстор, наистина силен в психотерапията психотерапевт! 

Благодаря за изчерпателният отговор бих искал да се възползвам от вашите съвети, ако ли не препоръчайте ми добър диагностик и психотерапевт.

[Орлин Баев]

Пиша на л.с.

 

Редактирано Юни 23, 2018 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Някак си не го разбирам добре това -,,В момента разговарям и с човек който е нещо като психоаналитик.,,.

Ако е психоаналитик, той трябва сам да ти поясни, как работи психотерапията и какво трябва да правиш за да преодолееш оплакванията си, а не питаш непознати хора в нета. Това така ли е?