503. В правда и съдба - Неделна беседа, 21 май 1933 г.

[Донка]

„Духът Божи“

„Отче наш“

Ще прочета първата глава от Притчите, втория стих.

„Всичко в живота е постижимо“

Неделна Беседа:   В правда и съдба - 21 май 1933 г.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Цитат

Ако се прави опит, да се даде на едни хора свобода, свободата е нещо разумно. Туй, което хората искат, сега свобода по никой начин не може да имат нито левите, нито десните течения, тъй както сега мислят, че може да се даде свобода. Те желаят доброто, но още не знаят как да го приложат. Имат всичкото желание, но нито едните, нито другите може да приложат онова, което природата изисква. Следователно ще дойдат от нейна страна да въздействат. Страхотиите, които стават, известни страхотни промени в природата са едно въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, измирането на младото поколение, те са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли. Някои казват, че еди-кое си течение е причината – не, неразбирането на живота, има нещо криво. В самите религиозни системи, които сега са внесени, има нещо чудно. Те трябва да се поправят. Всеки казва: „Религията е права.“ Против правата религия нямам нищо против. Ако тази религия е права, тя трябва да подобри света. Ако науката е права, тя трябва да подобри света. Наука, която не прогресира, не е наука. Религия, която не прогресира, не е религия. Всичко в света трябва да прогресира. Сега мислите, че в религията не трябва никакъв прогрес. Има религия за деца, има религия за възрастните, има религия за старите, има религия и за ангелите. Най-после всичките религии се обръщат в любов – от състоянието на ума, от състоянието на сърцето до състоянието на любовта, която може да обедини всичките хора в една цел, да даде свобода на всички хора. Туй е един величествен, грандиозен план, който всичките хора трябва да разберат. Казвате сега: „Има Господ, има любов.“ Всичко има, не че няма. Но в нас има неща, които няма. Има една любов, в нас я няма, няма място де да влезе. Отвън е любовта. Тъй както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е.

 В правда и съдба