Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

В 30.07.2018 г. at 8:33, Орлин Баев каза:

не след дълго ще осъзнаеш много, ще промениш самооценката в самостойна. Цялата ситуация ще проработи за теб. 

Може ли малко по подробно? :) ВашВаши координати къде мога да намеря? Бих искала да се видим ако имате възможност.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • Отговори 138
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравейте не съм писала доста време, защото се чувствах по добре.Но сега ме е хванала страхотна Апатия.Вече няма страх, няма никакви чувства.Чувствам се много объркана.Не ми липсва детето, при баба си е ,защото нямааа кой да го гледа лятото.Просто усещам едно объркване в главата си незнам реално какво мисля.ОКР то е ясно, казвате че няма вероятност да нараня детето си.Но защо мислите ми са че искам.Сякаш наистина искам.Гласът в главата ми вече и тои се обърка.Когато си мисля и си казвам абе това са само глупости, нищо няма да му направя, усещам че го казвам насила, че не е така.В депресия ли изпаднах или полудявам.Даже вече не ме е страх ако полудея.Бременна съм и не ми пука.Не се радвам.Искам само да спа,лягам но тези дни и немога да спа, а се чувствам много изморена.Не смятам че имам вече проблем както преди.Тогава бях готова сама да отида в лудницата а сега не е така.Незнам какво се случва, но знам че не е добре.Депресия лекува ли се без хапчета, защото сега и не мога да пия.Благодря ви предварително

Линк към коментар
Share on other sites

Никита никита - в кое населено място си в момента? Имаш ли възможност и желание да започнеш работа с психотерапевт?
Скоро препратих един случай подобен на твоя (върнах се назад в коментарите ти, за да си спомня какво си писала) към един психотерапевт и след 4-5 месеца ситуацията на човека се беше стабилизирала!

Линк към коментар
Share on other sites

В Бургас съм.Обиколила съм много терапевти.Сега започнах по скаип с един от Пловдив но не е същото.Не издържам вече, На психиатър ли да ходя незнам.Вече си мисля че имам психозa, от вчера пък насам съм в постоянно напрежение, плача постоянно, мислите ме завладяха тотално.

Линк към коментар
Share on other sites

Имаш натрапливости, към които ако се подходи различно от спецификата на работа с тях, се поддържат, разклоняват и усилват. Това е. В България по неизвестни на науката причини, едва неколцина психотерапевти се справят добре с механизмите на обсесивно компулсивното р-во. С това ти казвам, че докато намериш мотивация да посещаваш такъв, независимо къде пректикува и ти къде живееш, явно ще е нужно да пиеш психофармация. Тоест, докато оцениш важността от жива психотерапия при ефективен при окр терапевт, докато в теб назрее достатъчно силно ЗАЩО има смисъл КАК да намериш ресурси да ходиш при такъв, дотогава остава психофармацията. Не че истински помага, не - но замазва, механично притъпява нещата. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Да но не пречи ли на бременността.Страхувам се защото пия и хапчета за епилепсия. Да ще направя всичко възможно да се справя.Не знам дали сте имали такъв като мен клиент.Явно положението е зле.Ако е писано мъжа ми да ме остави, да ме оставя, аз трябва да се оправя.

 

Мислех и хипнотерапия да потърся тук в Бургас, но да не стане по зле.

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

Оф, в тази тема случаите станаха доста, пропуснах за бременността. Да, при бременност остава вариантът силна психотерапия! Хипнотерапията, отвъд холивудските фантазии и заблудите, натрапени от филмите в народа, е добра техника. Нека си кажа пак - всеки добър психотерапевт ползва широк набор от методи през личностовата си интегралност. Не са толкова важни методите, колкото уменията, знанията, вещината и годностите на психотерапевта. Практически няма силна психотерапия без хипнотерапия, независимо дали терапевтът я обявява или дори дали знае или не, че я ползва. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви много за отговора.И искам да попитам ако е от епилепсията ,защото разбрах че има психози и депресии понякога при нея, ще ми помогне ли психотерапията.Аз най вече се уплаших от това че когато ми прилошее имам миризма, която сега разбирам че е халюцинация.И също така от малка си въобразявам в тъмното че виждам неща, примерно хавлия оприличавам на нещо.Това пак ли е халюцинация.От тези неща стигам до извода че не съм добре, но ако е шизофрения нямаше ли до сега да се изяви нацяло.

Линк към коментар
Share on other sites

Епилепсията ти, ако въобще я имаш, е слаба, както са ти казали докторите. Тя сама по себе си няма общо с натрапливостите. Тоест, епилепсията такава каквато е, ти е бял кахър. Мислите за нараняване и полудяване, са едни средно статистически, най-често срещани натрапливости. В по-преден мой пост от темата тук, те насочвам към прочитане на няколко мои статии - направи ли го?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново, знам че вече ви писна от мойте въпроси, знам че не ви се повтаря едно и също.Но имам нужда от вашите отговори.Да психотерапевтът много ми помага, даже се смее по някога на нещата, но все още се опитвам да проумея нещата.Днес съм с детето и пак незнам къде съм.Не мога да го прегърна, сякаш неискам, сякаш наистина вече не го обичам.И най гадното е че сякаш не ми пука.Възможно ли е да съм спряла да обичам собственото си дете , което обожавах и пазех като очите си.Променена съм хора, незнам какво се случва.

Линк към коментар
Share on other sites

Това е ОКР-то.Какво повече да кажа, освен,че още доста време ще имаш такива изживявания.Терапията не е магия и резултат не идва веднага.

Линк към коментар
Share on other sites

Доктор Първанов да сте много здрав и щастлив.Много ви благодаря, че отговорите на момента.Знам че ви писна от мен и мойте въпроси.Искрени благодарности

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте.Не съм писала много време, чувствах се по добре, усещах малко живинка, до преди седмица.С голяма сила се завърна мисълта да нараня детето си.Вече е искам , какво толкова и не се чувствам виновна.Подтиснато ми е не мога да спя, сякаш усещам че найстина ще го направя.Моля ви кажете това поредната мисъл ли е или наистина го искам.От вчера започнах да ходя на ТМС единствено това мога, защото съм бременна в петия месец.Отчуждих се от детето си, не мога да му се радвам .Какво става.Моля ви отговорете ми.....Сякаш искам да изкрещя че искам да го направя, но се правя че не искам.Не се опитвам да изгоня мисълта вече, което ме кара още повече да вярвам че искам.Представям си какво ли не и нищо не трепва в мен.

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
В 19.10.2018 г. at 16:11, Никита никита каза:

 

Здравейте, много ще се радвам ако ми отговорите.Писах много пъти тук, имах моменти на голямо облекчение, даже и малко щастие, сега обаче отново се задълбочават нещата.Страховете ми бяха да не нараня детето си, ужасни паник атаки, минаха , преодолях ги , но сега е онова безразличие, което те убива бавно, сега усещането е че не мога да се боря с това , а просто това съм аз.Не мога и не Искам да ги отблъсна тези мисли, сякаш станах друг човек, които не може да мисли трезво, повече ме кара да мисля че искам, че не е толкова лошо, колкото си мислих преди.Приемам че ще го направя, усещам агресия в себе си, може би полудях, незнам, но и не мога да кажа че съм луда.Тотално объркано мислене.Когато си казвам че това не е вярно, сякаш казвам лъжа, нещо в мен казва Вярно е .По силно е от мен.Омеъзна ми да се боря, Не искам, нямам желание за нищо, моля се насила, казвам си насила че не е така.Всичко е престорено.Не знам това ОКР ли е или се превръща в нещо страшно .Годините минават , а аз ставам невидима, чакам бебче , и това сякаш не искам.Моля ви отговорете ми.Какво се случва с мен.Отделно този импулс, прегръщам го и стискам, защо, в такъв момент усещам че мога да го направя.Уж на игра а аз съм груба.Сякаш той ми е виновен за всички лоши неща.Как да изкарам тази агресия, този насъбран яд, не знам .....вече направих 20 сесии на ТМС имаше голямо подобрение, но ето че станах пълен непукист, все едно престъпник.....

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, от къде дойде идеята да ходиш на ТМС? Ти нямаш депресия, имаш ОКР. Това някой там каза ли ти го?

Терапията при ОКР е съвсем различна. Съзнателна, силно волева и мотивирана. Проявата ти на ОКР е класическа, няма как да бъде сбъркана. Епизодите на уж апатия и придружаващата ги обсесия - няма да се справя, нищо няма смисъл, не чувствам нищо, ужас. Се третират като част от натрапливия цикъл. 

Сюжетите са толкова еднакви, че ако ви съберем 20 човека със сюжет като твоя-"страхът, че ще си нараните децата"- повярвай ми едни и същи думи ще кажете.

Не си губи времето и започни терапия при терапевт работещ с ОКР. Методиката е специфична, включва специфични подметоди, ако психолога, психотерапевта не работи така, нищо няма да се получи. 

Линк към коментар
Share on other sites

Много ви благодаря за отговора.Чувам се по Месинджър с терапевт, защото тук в Бургас така и не намерих човек които да ми помогне и да е компетентен, но за съжаление не мога да се чувам често с него, просто нямам възможност.Много исках да отида при доктор Първанов, но.....просто немога.Невроложката ми каза че това помагало за тревожността, и Да има някакъв напредък и той е че по малко се тревожа, но започнах да си мисля че вече така разсъждавам, че съм с нацяло изменено мислене и че искам да го направя и не мога да се обедя в противното.Опитах се да кажа на близките си че психотерапията е най важна, но те си помислиха че ТМС ще ми помогне, и родителите ми ми помогнаха финансово да ходя.Но вече имам 20 сесии, а мислите са си тук .Не е страх вече, просто е едно напрежение, което незнам как да приема, защото на моменти искам да кажа че не ми пука , че ще го направя, и това е.Терапевта ми каза че тази апатия в момента се дължи на депресия.Страхувам се , защото ми предстой раждане след около два месеца, незнам как ще си гледам децата.Знам , че няма как да ми помогнете тук с писане, но намирам утеха и то голяма в трудни моменти.Млада съм , искам да живея пълноценно, но незная как.Забравила съм....

Линк към коментар
Share on other sites

Диляна,здравей аз също съм имала страха като Никита никита,3 години се борих с него беше първо към детето ми,а после и към близките ми.Та с този страх се справих,но дойде другия аз съм писала в този форум може би ще се досетиш страха от шизофрения вече 4г с него не мога да се справя страх от налудности от халюцинации и т.н представи и мисли как полудявам започвам да чувам гласове и т.н как да се справя вече незнам на терапия ходих, лекарства пия и нищо.Всеки ден съм със свит корем на топка,тежест в гърдите на моменти парене в раменете, главоболие, гадене, сънливост няма ден в който да съм спокойна и да си кажа е днес нищо ми няма.Кажи ми моля те мога ли да полудея от тези мисли и предстаеи?И дали вече не съм луда,Ами ако наистина мисля като шизодфреничка?

Линк към коментар
Share on other sites

Monoty, до сега не съм чула някой с реален психичен проблем да пита или да се притеснявай дали е луд, още по-малко да пише по форуми. Но хора с натрапливостите и ОКР ми задават този въпрос всеки ден по много пъти и пишат в няколко форума непрекъснато. Твоето страдание е по-голямо, ако беше луда щеше да си спокойна за себе си.

Ако не се работи адекватно с натрапливостите и ОКР, те изменят формата и съдържанието си, но остават все така силно неприятни. Така че, спокойно може да изкараш цял живот с тях по тази схема, но какъв живот е това!?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами да това не е живот!Ето аз напоследък забелязвам че се страхувам да не се разболеят децата ми от тежка болест или аз от рак и т.н тъй като сега са празници и примерно на обяд си сипя чаша бира започвам да си мисля да не стана алкохоличка и всякакви такива неща.Онази вечер тъй като сина ми е настинал сънувах че се влошава че влизане в болницата аз съм с нередовен цикъл до сега аборти нямам с поликистозни яйчници съм затова ми е нередовен но всеки път като ми закъснее и се притеснявам да не съм бременна сънувах че правя аборт и какво ли не Защо идват тези сънища сутрин като стана съм толкова уморена все едно не съм спала

Линк към коментар
Share on other sites

Поне осъзнаваш че е страх.А при мен е като желание, в момента и вече не се опитвам да се обедя че не е така.Моля ви кажете ми полудявам ли?

Линк към коментар
Share on other sites

Не от лятото доктор Първанов от години, но беше различно, беше паника и страх.Сега лежа , гледам детето и мъжа си и се чудя да хвана ли ножа? И какво ли още не.Това вече е различно.Аз го мисля, а не натрапчива мисъл или поне аз така мисля, че не е.Както и да е.Вие сте наясно.Не ви се занимава да отговаряте едни и същи неща, което е нормално.Това също е ясно. Яд ме е , че няма човек  като вас, който да ми е наблизо и да ми помогне.Защо толкова много терапевти има тогава, като не могат?

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

преди 21 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Никита, ти полудяваш от лятото.Хайде, моля те, вземи най-после да полудееш, за да може да се излекуваш.

Хаха, не се сдържах, но браво на доктора. Не само, че е напълно прав, а и искрено ме разсмя. 

Мога да дам съвет на пишещите в темата за ОКР - прочетете книгата "Обсебен мозък". Дори да не ви помогне, не вярвам да навреди.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...