Мисля ,че полудявам

[exc12]

Здравейте, на 20 години съм. Прочел съм много теми и мнения в този форум както и в нета. Моя проблем започна преди около 5 години с паник атака и последващи по малки паник атаки които преодолях по някакъв начин. След няколко месеца почнах работа която ми донесе доста стрес. Който се преобразува в постоянна трвожност, а до преди седмица бях в чужбина където за мен беше пълен ад. Всеки ден си мислех ,че полудявам ,че имам БАР или шизофрения(което незнам дали не е така). Докато бях там четях постоянно за тези заболявания и за симптомите. По едно време започнах да си внушавам ,че имам някакви зрителни илюзии ,защото  това беше един от симптомите които бях прочел. Също така забелязвам и промени в настроението си. Това беше сериозен стрес за мен който доведе до още по-силно безпокойство и паники. Когато се върнах в България нещата се пооправиха. Но натрапчивите мисли , тревожността останаха. Както и още един симптом на психоза се появи тази вечер. Все едно мисълта ми не беше с моя глас. Отдавна обмислям да отида на психиатър ,но страха хората да не ме помислят за луд както и от страшната диагноза която може би ще ми каже ме спират постоянно.Моля ви кажете ми това шизофрения/БАР ли е или нещо друго?

[Василена Христова]

Здравей,

Паник ататките са силни изблици на тревожност, а всъщност няма действителна опасност. Затова и те са съпроводени със силни физически усещания, които ние бъркаме, че са опасни и се попада във вид порочен кръг.

 Препоръчвам ти да започнеш психотерапия. Там, в процеса на работа ще спреработиш своята тревожност и паника, ще изградите твоята нова и стабилна самооценка. Ще се научиш също така в процеса ви на работа с него, как да изградиш връзка, пълноценна връзка.

Бъди луд, иди на психотерапевт, и аз съм ходила, и аз съм луда, сега съм още по-щастлива и луда

Поздрави !

 

Редактирано Юни 9, 2018 от Василена Христова

[exc12]

Мисля ,че осъзнавам нелогичните си страхове ,но ми е трудно да изляза от този омагьосан кръг в който се намирам. Може ли д-р Първанов или някой друг психотерапевт да даде мнение по темата?

Редактирано Юни 9, 2018 от exc12

[Василена Христова]

Без психотерапия няма как да излезеш от този кръг, в който се намираш.

[Диляна Колева]

Здравей exc 12, това което ти е пуснала Василена като линк е точната физическа проява на тревожността т.е. колкото и да се фиксираш в тялото си нещо по - различно няма да усетиш. Друг е въпросът с мислите. Природата така ни е устроила, че да може да се съхраним максимално дълго живи, ето защо един от първичните механизми е точно чувството на страх. Ако това чувство го няма ние не можем да се съхраним. По тази причина, когато в тялото започне "операция спасяване" - адреналиновия излив, той винаги , винаги е придружен със силно чувство на страх. За съжаление много хора усетили този абнормален страх, доста дълго остават в усещането си страх / подчертавам УСЕЩАНЕТО/ Т.е. това вече не е чувството страх. Затова често се стига до абсурдната ситуация - да изпитвам страх от самия страх.

Изходът е отграничаване от фалшивия страх и фокус върху действителната ситуация или умението да стоиш тук и сега. В това време не се бориш и не се опитваш да контролираш фалшивия страх, просто го оставяш да отшуми, докато все по - силно и категорично присъстваш в реалността. Объркаш ли се тук, започва точно обратното - оставяш действителността да отминава без да и обръщаш внимание и се фокусираш върху фалшивия страх, като с това усилваш мислите, които го поддържат. Т.е. ключовите думи са фокус и концентрация, това се случва с воля и вяра. Ако всичко е налице бързо ще се откъснеш от това състояние, ако има някъде невъзможност да го случиш, добре е да потърсиш специалист, който да те поведе.

 

[Човек_88]

Отдавна е известно, че човек чувства това, което мисли. Ти имаш страшни мисли, които мобилизират тялото ти и довеждат до реализирането на определени физически реакции в организма. Надбъбречната жлеза започва завишено производство на стресови хормони, които дават тези усещания.

За да се убедиш, можеш да потърсиш в интернет листовката на една ампула Адреналин. Прочитайки я, ще припознаеш голяма част от твоите усещания, които са неприятни и плашещи, но напълно безвредни.

Изходът от ситуацията е промяна в мисленето, придобиването на смелост, доверие в живота и самоувереност. 

Редактирано Юни 12, 2018 от Човек_88

[Guest Кермит]

В 9.06.2018 г. at 2:50, exc12 каза:

Моля ви кажете ми това шизофрения/БАР ли е или нещо друго?

Здравей,

в допълнение на горните мнения да потвърдя - в стрес си и стреса дава тези ти изживявания. Специално при усещането за "полудяване", както и халюцинациите и чуването на мислите си с друг глас, адреналина няма толкова отношение (с него се обясняват по-сскоро наличието на телесните симптоми), а по-скоро тук е замесен другия "голям" стресов хормон - кортизола. При кратковременно повишаване на кортизола се променя работата на няколко мозъчни центрове, най-вече на хипокампуса и когато стреса е овладян, нормалното функциониране се възстановява.

Фактът, че си критичен към психичното си здраве и си изживял един съвсем обикновен, дори прогнозируем стрес от работата и пребиваването в чужда държава, почти напълно изключват вероятността да имаш психоза. Обикновено шизофренията е състояние, в което човек вярва на съществуването на една по-различна действителност, докато ти се страхуваш, че такава по-различна действителност е възможна. Има огромна разлика между вяра и страх и общо взето това е вододела на психопатологията и здравето. При БАР или смяна на настроенията пък, самата им смяна е почти незабележима от пациента и едно от основните неща, които трябва да се научи е да разпознава момента на смяната. Ти си осъзнат за състоянията на настроенията си и тяхната промяна е напълно в нормата, така както всички изпитваме промяната на настроенията си.

Ти си здрав. Овладей стреса и всичко ще си дойде на мястото.

 

[exc12]

Благодаря на всички които писахте по темата ми! Само от написаното се чувствам много по добре и мисля ,че ще мога да се справя сам. 

[Ines Raycheva]

Прекрасни отговори са ти дали вече, аз също мисля, че съзнавайки механизмите, които действат в теб, сам ще успееш да спреш да "отговаряш" на определени мисли и просто да ги оставиш да си се появяват чат-пат, докато изчезнат, защото ти ще си съзнал въртопа, в който те въвличат. 

Съветвам те да намираш време за спорт - дори по-дълго ходене или тичане помагат много. 

В 9.06.2018 г. at 2:50, exc12 каза:

Отдавна обмислям да отида на психиатър 

От психиатър нямаш нужда със сигурност - вече ако прецениш, че сам ти е трудно да се справиш с тревожността, можеш да потърсиш психотерапевт, но медикаменти са излишни, от това, което описваш. 

 

Всички тези усещания са начин на тялото да ти подскаже, че начинът ти на живот не ти пасва съвсем в момента и е нужна промяна. Време е да се погрижиш за себе си!  

Успех! 

[exc12]

От както създадох темата мина време и мисля, че доста се подобрих.

Взех да си лягам по-рано в резултат на което съня ми се подобри значително ,тревожноста напоследък я няма почти през целия ден или е значително по-ниска от преди. Като се появи си казвам, че това е просто тревожност и се фокусирам върху нещо друго. Мисля ,че това е правилния начин? Но остават едни мисли, симптоми и колебания в мен които все още ме безпокоят. Например като слушам музика ставам някак си по енергичен и мисълта ,че имам БАР се връща. Онези мисли с друг глас са рядкост появяват се като си мисля ,че имам шизофрения и като някак си загубя доверие в себе си. Имам лека дереализация понякога. Тези неща ги отдавам на все още силния стрес от тревожноста която ме беше завладяла. Възможно ли е да е така или се кассае за нещо друго? Благодаря!

Редактирано Юли 4, 2018 от exc12

[д-р Тодор Първанов]

,,Например като слушам музика ставам някак си по енергичен и мисълта ,че имам БАР се връща.,,

Аз пък , като слушам музика от младостта си /Бони М, Чингис хан , Абба  и тн . / изпадам в такава носталгия,че направо си имам БАР.

Утре ще посетя психиатър.Ужас, най - мразя да хода при себе си, но какво да правя, нямам доверие на друг психиатър, освен  на мен самия. Явно имам проблем с доверието. Боже, това не е ли характерно за шизофренията? Трудно е, да си психиатър, непрекъснато си поставяш диагнози.Колега, ти къде си учил медицина ,че така си поставяш диагнози?

Редактирано Юли 5, 2018 от д-р Тодор Първанов

[exc12]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

,,Например като слушам музика ставам някак си по енергичен и мисълта ,че имам БАР се връща.,,

Аз пък , като слушам музика от младостта си /Бони М, Чингис хан , Абба  и тн . / изпадам в такава носталгия,че направо си има БАР.

Утре ще посетя психиатър.Ужас, най - мразя да хода при себе си, но какво да правя, няма доверие на друг психиатър, освен  на мен самия. Явно имам проблем с доверието. Боже, това не е ли характерно за шизофренията? Трудно е да си психиатър, непрекъснато си поставяш диагнози.Колега, ти къде си учил медицина ,че така си поставяш диагнози?

Когато прочетох това ми стана наистина смешно и за пореден път разбирам колко абсурдно мисля.

[Веселин9]

Леле, като прочетох написаната статия, имам чувството, че аз съм я писал.  Същата тревожност, подтиснато настроение и страх. И точно като теб, като ми се при повдигне настроението, започвам да си мисля че имам Бар. Ако все още си активен, можеш да кажеш дали си подобрил живота си и как го направи, защото и на мен ми трянщбва някой да ме светне и да ми каже да престана да си поставям сам диагнози.