Fallen_angel

[Fallen_angel_123]

Привет!

Моят проблем е свързан с изневяра от моя страна. Имам мъж, с който сме заедно от почти 4 години и дете на 2 години. Преди 3 месеца започнах работа и на работното място срещнах колега, който явно доста ме хареса и започна да ме ухажва. Като се убедих, че има повече от приятелски и колегиални намерения му казах сериозно, че съм обвързана и имам дете, като мислех, че той ще се откаже. Оказа се обаче доста упорит и да си призная беше ми приятно да ми правят комплиенти и да ми обръщат внимание, имайки предвид, че вкъщи подобни неща ми липсваха съвсем. В крайна сметка започнах така да се каже паралелна връзка, като след един месец мъжът ми разбра,тъй като не се криех особено. Реши да ми прости, но аз не се отказах съвсем от срещи с колегата, макар да се опитах и да станаха по-редки. В крайна сметка мъжът ми реши да се разделим временно за около месец, два и през това време да помислим. Само че аз чак сега разбрах какво съм изгубила и вината ме връхлетя с пълна сила. Цели нощи не спя и не мога да спра да се самообвинявам как съм си разбила семейството и да мисля дали има някакъв изход. Искам да кажа, че по принцип се боря с ОКР и чувство за вина. Бих била благодарна за съвети...Как бих могла да спася семейството си? Има ли шанс отново да бъдем щастливи или той никога няма да забрави и да може да ми прости. Той е страшно огорчен и може би дори озлобен, имайки предвид как ми изхвърли багажа и ме изгони. Каза, че уж раздялата е временна, но не знам какво да си мисля. Имам и депресивни мисли и обмислям да взема успокоителни..дали са добър вариант? Благодаря предварително!

Редактирано Юни 6, 2018 от Fallen_angel_123

[Василена Христова]

Здравей,

Отговорих същото и на другия ти пост.

В края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят.

На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора -  за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ.

Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов.

Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия. Но уважи решението на мъжа си ако откаже семейната терапия, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец. 

И да, временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. 

Нещата ще се наредят, времето ще си покаже. Не го притискай, не притискай и себе си. 

Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и  си в труден период, за което ти съчувствам.

Прочети Любовта отвъд думите. 

http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата.

Поздрави !

Редактирано Юни 7, 2018 от Василена Христова

[Орлин Баев]

Послушай Василена - казва ти верни и мъдри думи!