Assen Belgun Добавено Юни 6, 2018 Доклад Share Добавено Юни 6, 2018 Прошката към себе си и другите е велико нещо, но сякаш егото застава на пътя към нея.... Напоследък съм в депресия. Нещата, които до преди ми даваха самочувствие бяха детски, младежки, илюзии на начесаното его, те избледняха, а постепенно изплуваха пред очите ми какви недостатъци реално имам, което прозрение.... ме набута още повече в ямата, бичувайки се и сравнявайки с другите. Отделно от това прозрение започнах да изпитвам гняв, самосъжаление, че в най-хубавите години от живота си съм страдал от тревожности, че съм правил разни грешки. Парадоксално е, че до скоро бях доволен от живота си дотук, незнайно как в един момент погледнах с други очи назад и вече сякаш всичко е твърде малко, недостатъчно хубаво, явно съм включил негативния филтър на депресията и със завист и малодушие сравнявам преживяното от мен, с далеч по-шарените и уверени животи (в моите очи) на другите Може би трябва да се гледа със смирение и мъдрост, че е време тревожностите да се преодолеят със самоусъвършенства, с психотерапия, че тези "патила" - тревожности и грешки са един урок, който е време да се научи... georguieva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 7, 2018 Доклад Share Добавено Юни 7, 2018 Препоръчвам ти да започнеш психотерапия. Поздрави ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.