Дразнене от звуци

[dian2n]

Здравейте!

Преди малко търсих информация в интернет за непоносимост към звуци и се натъкнах на понятието мисофония.

Не знам доколко може да се идентифицира с това което искам да питам, затова ще опиша как стоят нещата при мен.

Става дума за дразнене от повтарящи се звуци. Не задължително на точен интервал и не всякакви звуци.

В един момент осъзнах , че не понасям определени звуци, които за други хора не значат нищо. Те не им обръщат внимание и даже се изненадват, че аз ги забелязвам. Проблемът е , че  години по-рано положението не беше така. Значи по някое време се е получило.

И така , дразнителите са:

Гълъби: "бууууу, бууууу, буууууу" все едно някакъв мотор се мъчи да тръгне но не може и опитва отново и отново и отново.Като дете много ми харесваше да ги слушам . Сега нещата са различни.

Кучета лаещи равномерно : "бау бау бау................... бау бау бау...................бау бау бау................"  Също и с прекъсване нарочно: "бау бау....бау" И пак станаха три пъти.  Все едно нарочно го донажда... напук. Или пък мастодонтското "ау ау ау". И край.   След двайсет секунди пак. "ау ау ау". Все едно казва "АЗ. СЪМ . КУЧЕ". Да бе, и кво като си? Млъквай!

Онзи път една баба в една къща на село.Стара баба , има някакви психични отклонения ,води диалози наум, хъмка, мляска, пак хъмка, пак мляска и това се повтаря постоянно. Откачам. По добре да слушам гълъби - буууууууууу буууууууууууу.

Шахта на пътя - колите стъпват, шахтата трака : "тангър-дангър..........тангър-дангър........ТАНГЪР-ДАНГЪР". С различна ритмика според наличието на автомобили. Винаги я чувам и сега дори.

За пищящи папагали ,истински музикални инвалиди, няма да говоря - там ситуацията е по-различна- абсолютно алогично подредени тонове предимно във високочестотния спектър ,дразнещи повече със тона си отколкото с ритъма.

Всички тия неща ме дразнят. Обсебват ми вниманието. Докато ги чувам ,не мога да се съсредоточа над това което правя. Ако пък съм концентриран върху нещо, ми развалят концентрацията , а това винаги води до изнервяне.

И въпреки, че може да се извади заключение ,че ме дразни всичко около мен, има неща които не ме дразнят, а други хора въобще не биха ги понесли. Нещата които НЕ МЕ ДРАЗНЯТ са: 

-цъкащи часовници - може да е ритмично, но функция на мозъка е да се абстрахира от ритмично повтарящи се звуци. тук той явно се справя.

-Непрекъснатото бълбукане на мехурчетата в аквариума - чувам го ден и нощ - никакво дразнение.

-Постоянно фучене на вентилатори , компютри,охладители- никакъв проблем . Някои хора не понасят дори най-малкото фучене на вентилатор .

-Чайки крякащи посред нощ в 4 часа, решили че вече е време за ставане. Чувам ги - никаква реакция (допреди време ме будеха , даже ми бяха голям дразнител, но вече не. Откакто разбрах, че докато чайките са наоколо ,гълъбите ги няма.)

-Врабчета чирикат до прозореца - силно е , но самият звук е безобиден.

-Гарги грачат - даже ме кефи звука.

-Коли бръмчат,мотори реват по улиците... нека си реват- реакция никаква.

Имам един часовник с аларма звъняща в 6 часа сутринта, но тъй като аз ставам от друга аларма в 8 часа, първата дори не я чувам. Пълно абстрахиране имам към нея. Даже мислех, че часовника е спрял да свири, докато един път бях буден по това време и я чух.

По правило не мога да заспя ако някой хърка. Знам , че е природно определено (хъркането е като ръмженето, а ръмженето е сигнал за опасност) и затова знам, че с него справяне няма.

Допълвам още:

много хора знам, че мразят звуци от стържене на вилица в стъкло, тебешири по дъска и прочие. Във връзка с това казвам :Никаква негативна реакция нямам към:

-търкане стиропор в стиропор,вилица по стъкло, нож по стъкло,стържене на тъпа бургия при пробиване на желязо (метал в метал),режене на метал с ножовка,стиропор по стъкло,нокти по стъкло, нокти по метал. Не мога да се сетя друг неприятен звук .

Всички те са ми напълно безинтересни , не ми пречат , не ме вълнуват.

Допълвам още:  странни звуци които ми харесват много :

-въртящия стол се амортизирал от употреба, скърца като се клати човек - нарочно се клатя да скърца . Колегите се дразнят и заради тях не го правя, но звука много ми харесва- всякакви честоти.

-скърцаща панта- красота... чудесен звук . Отварям ,затварям, опитвам различна скорост, наслаждавам се на звуците.

-при транспорт на стоки се ползват едни найлонови форми заместващи стиропора. Когато се трият в мокро стъкло се получават уникални звуци - с много различни честоти. Харесват ми , стържа понякога . Колегите ми се карат - тях не им харесвало.

В крайна сметка , аз нямам достатъчни познания за да мога да категоризирам различните психологични процеси наблюдаващи се при хората, не знам какви са , не знам кое как се определя, кое е значимо, кое е произволно и няма как да разбера причините за тази моя непоносимост.

Това ми е и питането - възможни причини за подобна нетърпимост към звуци и възможни действия за справяне. Ако някой има свои звуци ,които го дразнят може да сподели също.

Отворен съм към добри идеи, наскоро се справих с голям мой проблем - неоправдан страх. Успях да систематизирам добра логика и методика и страхът изчезна. Вярвам ,че има начин за справяне и с ритмичните звуци, просто не знам причината за непоносимостта си към тях.

Досега съм опитвал замаскиране на негативно с позитивно - опитах да придам различен смисъл на звуците (пискащите папагали). Приех ги като тест: ако ги чувам и ме дразнят, значи все още се вълнувам от глупости. Но този метод изисква дълготрайна концентрираност върху действията и може би съм изгубил по някое време връзката.

С чайките пък се получи без да искам - приех, че те гонят гълъбите и вече крякането им не ми е неприятно.

Мога да опитам да придам на тракащата шахта функция на брояч на коли и по този начин тя да стане маловажна за наблюдаване (слабо ме вълнува колко коли минават по пътя). Но пък ме е яд, че никой не взема мерки да я оправи и може би това надделява - искам хората да си свършат работата, а не аз да им я решавам.

 

 

 

 

 

 

 

[Андрей Филипов]

Здравейте!

Моите адмирации, че решихте да споделите в този форум за вашият проблем. Това, което описвате е хиперрефлексия към звуците. Потърсете психотерапевт и заедно работете по описаният от Вас  проблем. Пускам ви тези видеоклипове за  звуците. 

Успех по пътя на промяната!

 

Редактирано Май 19, 2018 от Андрей Филипов

[dian2n]

Не виждам видеоклипове.

[Андрей Филипов]

 

[Андрей Филипов]

Опитвам да ги постна, но нещо не ми позволява. Потърси в нета името Джулиън Трежър. Изгледай всички негови видеоклипове за звуците.

Успех!

Редактирано Май 21, 2018 от Андрей Филипов

[dian2n]

Изгледах клиповете. Хубави неща казва.
След като съм опитвал няколко метода без успех ,сега измислих нов метод.
(липсата на успех ,знам че се дължи на мен. Защото робувам на определени норми и не искам да ги изоставя. Винаги се стремя към равновесие и всяко започнало нещо съм длъжен да го завърша. Това са особености на мисленето ми , които всъщност ми пречат да се справя по всеки един начин по който съм опитвал. Ето например за шума на папагалите. Аз искам да не ми пречи, но също искам по някакъв начин стопаните им да бъдат наказани за това ,че ме смущават, понеже те нямат право да държат такива шумни животни. Знам че ако спре да ми пука за тях, то ще спре и да ми пречи шума им, но стремежа ми към равновесие ме кара да продължавам да им обръщам внимание.
Същата история е и с шахтата която дрънчи. Писал съм на ремонтни екипи , идвали са но не си вършат работата добре. И равновесието е нарушено - някой не си върши работата, аз страдам заради това. Мога да игнорирам шахтата, но това ще значи че някой ще си спести работата която е длъжен да извърши.
В крайна сметка звукът е неприятен защото е подплатен със разумни мотивации. И няма как да приложа разумни контрамерки, защото аз не съм по-умен от себе си. )

Знам, че всичко това ми пречи и не е лесно да го превъзмогна, защото е част от моя характер. В последно време усилено си променям характера, но надали ще оставя нещата да се случват последователно. По-скоро измислих нов метод

Приложих го известно време и всъщност имам голям успех със автомобилните аларми. 
Методът се състои във моментално игнориране. Без размисли, без увъртане.

В момента в който чуя звук който ме дразни, веднага блокирам всяка мисъл която започне да се образува- "пак ли тия гълъби","да взема да ги изгоня ли" , "тоз съсед докога ще ги събира" ... "тая аларма колко още ще пищи", "пак ли да се обаждам на 112" ,"дали е пак оная кола дето оня път се обаждах".  НЕ

Още преди да се е формирала която и да е мисъл - блокирам. Не мисля за звука, той не ме вълнува. Не се боря с него, а с мислите които възникват като негов отговор. За щастие имам известен опит в блокиране на мисли- тренирал съм да стоя без да мисля. Идеята е да разкъсам зависимостта между дразнител и реакция. Да спра да следвам навика дразнителят задължително да предизвиква реакция. Мозъкът е нещо което се учи лесно, дори поразително лесно. Достатъчно е няколко опита и той вече прави новонаученото.

И наистина той започна да игнорира подобни звуци, които се повтарят. Колегите ми правят забележка, че не спирам фаровете на колата като слизам, въпреки че има пищяща сигнализация. АМИ АЗ НЕ Я ЧУВАМ . Тя е там и си писка, но за мен е нещо което не достига до мен. Но там нещата са прости, защото е монотонна. Също с алармите на колите е пак така - бучат си ,но не ме вълнува. С папагалите... лятото ще видим  

И все пак , в полето на обикновено въздействие , успех може да се постигне. Но има едно друго поле в което ... първобитните рефлекси действат силно. Например - ако мисля усилено за нещо, всеки тактуващ звук (например пищялката за несложен колан в автомобила)  започва да ми дава ритъм на мисленето. Но аз не мисля с този ритъм,имам нужда да разтягам определени фрагменти. Но ритъмът от звука диктува темпо. Мисля докато се появи звука пииииит . Това ми блокира мисленето. Спирам докъдето съм стигнал. В периода в който алармата почива (половин секунда) почвам да мисля отначало, защото не ми е стигнало времето да завърша даденият фрагмент. Но срока си е все същият. И този фрагмент се върти ли върти и към следващ не се пристъпва. И реално аз цикля на едно и също място.. И това не е по никакъв начин свързано с някаква пречка от съзнателно естество. Е тук вече... природата побеждава. Все още не знам как да игнорирам такъв звук докато мисля за нещо. Просто появата му , прекратява мисленето ми ,карайки ме да му обърна внимание. Но пък нали това е идеята на алармените звуци-приковаване на внимание.