Моята тема

[sun_and_moon]

Здравейте! Преди време открих форума Ви и ми се стори като манна небесна за хора , които имат нужда да дефинират състоянието си и да получат повече информация как да си помогнат. Ето ,че след няколко месеца старание да се справя сама, и аз реших да пиша. Може би , ако го бях направила по-рано щях да пиша с треперещи ръце върху клавиатурата, осъзнавайки ,че признавам състоянието си. Сега не е проблем да го направя.

Ще разкажа накратко историята си, надявайки се на обратна връзка

Почти на 25 години съм , работя от малка непрестанно, учих, завърших висшето си образование на високи обороти комбинирах всички задачи. Започнах работа , която исках . За четири години ме повишиха четири пъти. Имам приятел , живеем заедно. Основната мисия в живота ми е да помагам на хората около себе си. Това ме кара да се чувствам значима. Занимавам се със спорт активно, обичам да чета книги, интересувам се от йога, астрология и т.н. Накратко - никога не скучая и не оставям мозъка си без активност.

Един ден с приятеля ми решихме да "кръшнем" от графиците си и си взехме трева. Изпушихме я и от там всичко тръгна. Докато бяхме под влиянието на тревата доста се изплаших , тъй като се оказа силна (аз и преди съм пушила четири ,пет пъти в годината максимум). На следващия ден се събудихме и всичко беше като на сън - въртеше ми се главата, виждах триизмерно, чувствах ,че правя нещата по default, не можех да ям , гадеше ми се , получих нервна криза(треперене, сърцебиене). Доста се изплаших. Така бях четири/пет дни, докато една сутрин се събудих и всичко беше изчезнало. Живота ми си продължи както обикновено. Това състояние ме изплаши доста . По време на тези дни , които ми беше зле, осъзнах ,че трябва да направя нещо смислено с живота си, да стартирам дейност , в която да съм независима. Започнах да се занимавам с нещо свое, на което отдавах цялото си време и внимание, докато един ден не се случи отново всичко. 

Бях в приятел на гости (до тогава бях пасивен пушач на цигари) и с него излязохме да изпушим по една цигара, като връщайки се на мен ми се зави свят. Веднага започнах да мисля ,че състоянието ми се връща обратно и той може да е сложил трева в цигарата(той отрече). И така събуждайки се на следващата сутрин всичко започна отначало. 

От края на януари съм с деперсонализация (имам същите симптоми като гореописаните). Започнах да чета книги, форуми, да правя техники за дишане,НЛП на Орлин Баев, медитация, себеанализи - коя съм аз, каква ми е мисията, кое ме кара да се чувствам добре и зле, анализ на страховете - какви са, имат ли база, как ме карат да се чувствам, арт терапия - рисуване на мандала,дневник на емоциите и т.н. Като по учебник правих всичко, което виждах в интернет като съвети. Уча се на самоувереност и вяра в себе си. Осъзнавам ,че крехкото ми самочувствие е причина до голяма степен да не мога да си повярвам ,че ще се справя, имайки предвид всички усилия , които полагам. Усещането ,че всичко е сън и духа ми е отделен от тялото започна да изчезва. През този период (януари - април) минах през депресивно състояние, тревожност - всичко ме плашеше , но въпреки това започвах да дишам и да се успокоявам и правех нещата както преди.

Това , за което се обръщам към вас е - как напълно да изляза от всичко това - приела съм го като добър опит, радвам се ,че ми се случи, защото сега ценя нещата и хората около себе си, уча се да живея с по-малко и да търся щастието вътре в себе си, да си давам време за почивка и нищо правене. Въпреки това, се чувствам все едно живота ми е забил шамар и все още се опитвам да се съвзема и се чувствам сякаш всичко е сън и търся смисъла.. Някак съзнанието ми не може още да приеме ,че е време да изляза от този филм..

P.S. Смятам,че е проблем и това, че непрестанно връщам лентата назад и мисля за това, което се случи, което от своя страна ме държи в познатото състояние на откъснатост от "тук" и "сега". Може би несъзнателно се приемам като жертва на обстоятелствата.

Отворена съм за всякакви съвети

 

Редактирано Май 16, 2018 от sun_and_moon

[Guest Кермит]

преди 10 часа, sun_and_moon каза:

Това , за което се обръщам към вас е - как напълно да изляза от всичко това

100 грама лоша ракия, 5 люти чушки и 7 скилидки чесън - наведнъж! Рестартира системите и сензорите Забелязваш лекотата на живота си досега, копнееш за след малко, когато отново върнеш пълноценната работа на рецепторите си

Уплашила си се и му трепериш до толкова, че целия инструментариум, който си впрегнала всъщност бива завъртян от невротичната центрофуга. Все пак, всяка центрофуга има край - работейки сама със себе си резултат ще имаш, но по-бавен.

преди 10 часа, sun_and_moon каза:

работя от малка непрестанно, учих, завърших висшето си образование на високи обороти комбинирах всички задачи. Започнах работа , която исках . За четири години ме повишиха четири пъти.

Горното е доста смущаващо на фона на случилото се след това. Цял батальон въпроси ще обсъдите с терапевта ти по повод тази динамика и изход ще се очертае.

Поздрави!

[Орлин Баев]

Умна си, амбициозна, многофронтова, борбена, справяща се, можеща, помагаща, нагнетяваща времето, успяваща, знаеща, правеща, контролираща положението - може би в повече. А какво ако дереализацията, водеща те към загуба на его контрола и владеене от позицията на духа ти, те води към приемане на спокойното забавяне, кухата лейка, избутана в сянката ти, радване на мига и процеса, вместо на целта, към допускане слабостта, загубата и провала, неможенето и веселото незнаене, гледането на собственото ти "д" малко повече, вместо самооценяване през оценяване от другите при помагане на всяка цена, при смирено доверие в тези послания вложени в самия симптом, водещ те право към прегръщане на тези ти сублиминални, а вече осъзнати с благодарност страхове?! Не за да бъдеш провалена куха лейка, зяпаща празно в точка в стената, а извличайки потенциалите от тези страхове/сенки, да заживееш още повече от сърце, спонтанно, творчески радостно, интуитивно, през силата на любовта, преминаваща през магистралата на смиреното доверие, което вече учиш! 

Знам, че разбираш, че не "махането на всичко това" е зададената от Живота имплицитно в ставащото с теб цел, а научаване на горните уроци - тогава и симптома, на който вече благодариш от все сърце, се стапя, но не това е целта, а хармонизирането, към което вече се движиш. Супер си, или по-скоро, приемайки, че си пълен провал, ставаш автентично суперска! Разумееш, сигурен съм! Приеми невиждано неприеманото, към което те води якото симптомче, за да станеш не страхуваното, а цялостна! Долното видео, по три пъти на ден, докато има нужда:

 

Редактирано Май 17, 2018 от Орлин Баев

[Василена Христова]

И без да съм пушила трева някога, ми се вие свят като пуша цигари от време на време.

Страхът обаче ти е повлиял много. Въпросът е мисловно да осъзнаеш, че каквото и да стане, ти ще се справиш и след като приемеш притесненията си за напълно нормални, ще се освободиш от всичко излишно. Това е твоето човешко развитие - толеранс, приемане, обичане, а страхът от липсата на контрол над ситуацията е троен в твоя случай. От описаното горе се вижда, че винаги всичко е зависело от теб, дирижирала си оркестъра.

Ей това е както и Орлин ти каза - да го живеем този живот, без да искаме постоянно да сме директори на всички и всичко. Представяш си, че ти се вие свят и припадаш ? Умираш от страх?Ами я припадни нарочно следващия път на обществено място да видим  Ще видиш, че всичко възможно, можеш да се справиш с всичко. 

Иди сега на разходка в парка и изпий едно кафе с приятелки и си живей живота

Редактирано Май 17, 2018 от Василена Христова

[sun_and_moon]

До всички, които писаха по темата ми: Ще се разплача от щастие  ! Благодаря! 

Стигам до етап ,в който ми е толкова приятно да отпусна контрола - ако не нещо не ми се прави- не го правя, стоя и си релаксирам когато ми се отдаде време, прибирам се от тренировка и гледам залеза колкото сърце ми иска, наслаждавам се на моментите, които омаловажах преди. 

Замислям се как от всички изчетени книги за усъвършенстване, самопомощ и т.н. нищо не действа така рестартиращо както да минеш през страха, да се сблсъкаш със себе си във всяка една ситуация, да видиш до къде можеш да стигнеш в страховете си и в приемането им , да си представиш най-лошо , да го визуализираш и да видиш ,че всичко зависи от теб, през мислите ,че няма смисъл да живееш и това да намериш обратно пътя. Както е казал учителя - Човек не притежава нищо друго, освен опитностите си. И е много прав, защото където и да идем - ние отиваме със себе си. И ако не намираме щастието вътре в себе си, няма да го намерим никъде!

Благодаря Ви за всичко , което правите. Има много хора като мен, които нощем прехвърлят страниците на форума и се вдъхновяват от думите и помощта , която оказвате. 

@ Орлин Баев: уцели ме с една любима песен.  

Успешен ден на всички

Поздрави от Варна,

Деси

[Guest Кермит]

преди 9 часа, sun_and_moon каза:

Замислям се как от всички изчетени книги за усъвършенстване, самопомощ и т.н. нищо не действа така рестартиращо както да минеш през страха, да се сблсъкаш със себе си във всяка една ситуация, да видиш до къде можеш да стигнеш в страховете си и в приемането им ,

 

По-добре не може и да бъде казано! Иска се само отдаденост:

“…когато конопът се засади през пролетта, не му трябва много време преди да се подаде малък филиз…прескачах го. Всеки ден се упражнявах да го прескачам напред-назад. Когато времето се затопли, филизът расте бързо – нищо друго не расте толкова бързо – така че всеки ден се налага да скачаш по-високо. Ако не се упражняваш всеки ден, скоро конопът става толкова висок, че не можеш да го прескочиш. Правих го миналата година. И по-миналата. От пролет до дъждовния сезон. ....”

[Диляна Колева]

В ‎16‎.‎5‎.‎2018‎ г. at 12:52, sun_and_moon каза:

 

Това , за което се обръщам към вас е - как напълно да изляза от всичко това - приела съм го като добър опит, радвам се ,че ми се случи, защото сега ценя нещата и хората около себе си, уча се да живея с по-малко и да търся щастието вътре в себе си, да си давам време за почивка и нищо правене. Въпреки това, се чувствам все едно живота ми е забил шамар и все още се опитвам да се съвзема и се чувствам сякаш всичко е сън и търся смисъла.. Някак съзнанието ми не може още да приеме ,че е време да изляза от този филм..

 

 

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.

Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.

Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 

Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.

Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо.